Р Е Ш Е Н И Е
№…............./22.02.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 713 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5, срещу И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв. –
частичен иск от сума в общ размер на 35 000 лв., представляваща сбор от
предоставените от ищеца на
ответницата без основание средства в периода от м.11.2008 г. до м. 08.2019 г.,
вкл., предназначени за погасяване на дължимите погасителни вноски по
договор за банков ипотечен кредит № *** от 31.10.2008 г., сключен между
ответницата и „***“ АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 21.01.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Прието за съвместно разглеждане е и направено от ответницата евентуално процесуално възражение за прихващане на претендираната главница от 12000 лв. с насрещно нейно
вземане към ищеца с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37500 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от
позването на собствения й апартамент № 56, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***“,
бл. *, вх. 2, ет. 6, за периода от м. декември 2008 г. до м. май 2019 г.
По твърдения в исковата молба, ищецът
И.Д.Г. сключил граждански брак с Е. ОН. Г. на 30.04.** г. и поради нуждата от
семейно жилище двамата решили да закупят апартамент чрез банков кредит, като се
съгласили кредитът да бъде изтеглен от майката на Е. Г. – ответницата И.Д.,
респ. и имотът да бъде записан на нейно име, тъй като същата щяла да получи
по-изгодни условия по кредита, а след изплащането му ответницата се задължила
да прехвърли собствеността върху жилището на съпрузите И. и Е. Г. Ищецът
твърди, че в съответствие с предварителните уговорки на 05.11.2008 г.
ответницата сключила договор за покупко-продажба на избрания апартамент № 56,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „***“, бл. *, вх. 2, ет. 6, и го предоставила за
ползване на съпрузите, които от своя страна заплащали с получаваните от тях
доходи месечните вноски по договора за банков ипотечен кредит № *** от
31.10.2008 г., сключен между ответницата и „***“ АД, с оглед на уговореното
последващо придобиване на закупения с кредита апартамент. Поддържа, че за
периода от закупуването на жилището през м.11.2008 г. до фактическата му
раздяла с дъщерята на ответницата през м. 08.2019 г., вкл., той ежемесечно
предоставял на съпругата му негови средства от получавано трудово
възнаграждение, които да бъдат преведени по лични банкови сметки на
ответницата, открити в „***“ АД и „Банка **“ АД, предназначени за заплащане на
вноските по кредита, като за посочения период предоставената от ищеца в полза
на ответницата сума възлизала в общ размер на 35 000 лв. Излага, че след
развода му с дъщерята на ответницата последната му заявила, че няма да му
прехвърли правото на собственост върху апартамента, нито ще му върне
заплатените от него суми по кредита. Поради изложеното счита, че ответницата
неоснователно се е обогатила за негова сметка с предоставената й сума от
35 000 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че през последните
15-20 години реализирала значителни доходи от трудова дейност, поради което
решила да инвестира в закупуването на процесния апартамент, който имала
намерение да отдава под наем. Излага, че дъщеря й я помолила временно да живее
със семейството си в жилището, докато си закупят тяхно или намерят друго място
за обитаване, като тя се съгласила, тъй като съпрузите по това време имали
малко дете на около 6-7 месеца. Оспорва да е била налице уговорка за последващо
прехвърляне на жилището, както и съпрузите да са обитавали необезпокоявано
същото. В тази връзка твърди, че многократно е говорила с дъщеря си, че е
крайно време да се изнесат от там, вкл. е имала намерение да ги изгони, но не е
сторила това от съжаление към дъщеря й и внуците й, както и че съпрузите двукратно са подавали молби за общинско жилище, втората от които от дата
22.01.2019 г.
Поддържа, че плащанията по кредита са извършвани с лични нейни средства, като
тя предоставяла на дъщеря си дължимите суми, за да ги внесе в банката, тъй като
била много ангажирана и често била в командировки, а дъщеря й имала повече
свободно време. Твърди, че ищецът разходвал получавания от него доход за
алкохол, който употребявал в големи количества, което довело и до
прекратяването на брака му с нейната дъщеря. Излага, че и двамата съпрузи
получавали минимални доходи, с които не можели дори да покрият нуждите на
семейството и често тя давала пари на дъщеря си за издръжката им. С тези
аргументи оспорва и твърденията на ищеца той и съпругата му да са заплащали с
лични средства вноските по кредита, с оглед очаквано бъдещо придобиване на
предоставения им за безвъзмездно ползване апартамент. Излага, че от м. май 2019
г. нито дъщеря й, нито ищецът обитават собственото й процесно жилище. Отделно
оспорва с ищеца да са имали уговорка за изкупуване на собственото й
жилище. Релевира евентуално процесуално
възражение за прихващане на процесната сума от 12 000 лв. с насрещно найно
вземане към ищеца за сумата от 37 500 лв., представляваща обезщетение за
лишаването й от позването на собствения й апартамент в периода от м. декември
2008 г. до м. май 2019 г. – 125 месеца по 300 лв. месечно. Прави и възражение
за изтекла погасителна давност на вземането.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен
и недоказан, евентуално – поради погасяване на дължимата сума чрез прихващане,
и претендира сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание
ищецът, лично и чрез процесуалния му представител адв. В.Ч., поддържа исковата
молба. Допълва, че предоставяните на ответницата негови средства са както от
трудово възнаграждение, така и от получавания от него в процесния период наем от
собствен земеделки имот и от припдащата му се ¼ част от продажната цена
на продаден наследствен имот. Сочи, че той не е имал банкова сметка, ***на цена
са получавани от сестра му Галина Г., която впоследствие му ги е предоставяла
на ръка. Оспорва дължимостта на вземането – предмет на възражението за
прихващане, с твърдения, че ответницата доброволно го е допуснала да обитава
жилището й заедно със семейството му. Моли за уважаване на иска и претендира
разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата, действаща чрез процесуалния й представител адв. Д.Т., поддържа
отговора и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от
представеното удостоверение за сключен граждански брак (л. 4), че ищецът И.Г. и
дъщерята на ответницата Е. М. (Г. след брака) са сключили граждански брак на
30.04.** г., който е прекратен по взаимно съгласие на съпрузите с влязло в сила
на 09.12.** г. решение по гр.д. 8767/** г. по описа на ВРС (л. 5).
Безспорно е също, че на 05.11.2008 г. ответницата И.Д. е
закупила недвижим имот – апартамент № 56 в гр. Варна, ж.к. „**“, бл. *, вх. 2, за продажна цена от 13 000 лв., платима
чрез банков кредит, предоставен й от „***“ АД, съобразно сключен помежду им
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице под № *** от 31.10.2008 г.
Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателствени
средства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2008 г.
(л. 7), нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 05.11.2008 г. (л.
9) и молба от 12.09.2018 г. за подновяване на договорна ипотека (л. 11). От
последните се изяснява още, че предоставеният на ответницата банков кредит е в
размер на 30 000 евро и с уговорен краен срок за погасяване до 15.10.2028 г.
Няма спор,
че така закупеният от ответницата апартамент е обитаван в периода от м.
декември 2008 г. до м. май 2019 г. от ищеца, съпругата му и техните две деца,
респ. е бил тяхно семейно жилище.
Безспорно е
още, че в рамките на този период съпрузите ежегодно са кандидатствали за
настаняване в общинско жилище в гр. Варна (л. 314). Последното обстоятелство се
потвърждава и от приобщеното удостоверение от 09.03.2021 г., издадено от кмета
на район „**“
при Община Варна (л. 307) и декларации за семейно положение (л. 308 – 312).
От приетото
и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-оценителна
експертиза (л. 300 и сл.) се установява, че средният пазарен наем на жилището
за периода от м. 12.2008 г. до м. 05.2019 г. възлиза в общ размер на 30 670 лв.
От страна на
ищеца са представени вноски бележки за извършени от Е. Г. в периода от м.
04.2009 г. до м. 01.2012 г. 31 бр. месечни плащания по банкова сметка *** ***,
открита в „Банка **“ АД с титуляр ответницата И.Д., всяко в размер на 400 лв.
или общо 12400 лв., от които 23 бр. плащания са с отразено основание
„захранване“, 7 бр. плащания с основание „вноска“ и едно плащане – „вноска
кредит“ (л. 14-22). Представена е и вносна бележка от 31.01.2019 г. за сумата
от 430 лв., преведена от Е. Г. по банкова сметка *** И.Д., открита в „***“ АД,
с IBAN ***, с посочено основание „вноска по кредит“ (л. 14-гръб).
Ангажирано
от ищеца е и удостоверение от 07.01.2021 г., издадено от Сектор БДС при ОД на
МВР-Варна (л. 306), според което ответницата И.Д. е отсъствала от пределите на
Република България в следните периоди: 28.09.2011 г. – 05.10.2011 г.,
11.12.2015 г. – 13.12.2015 г., 01.10.2016 г. – 02.10.2016 г., 04.12.2017 г. –
10.12.2017 г., 11.05.2018 г. – 20.05.2018 г., 25.10.2018 г. – 28.04.2019 г.
Според удостоверението са налице данни и за напускане на страната от лицето на
20.11.2013 г. и на 26.05.2019 г. без данни за връщане, както и за връщане на
30.09.2016 г. без данни за излизане.
От страна на ответницата са ангажирани 62 броя разписки
от 30.11.2008 г. – 26.02.2019 г. за предоставени от нея и получени от дъщеря й Е.
Г. суми в различен размер за заплащане на вноски за периода м. 12.2008 г. – м.
май 2019 г. по кредит за жилище – апартамент № 56, ** № * (л. 40-100).
Съдържанието на същите е своевременно оспорено от ищеца,
вкл. с възражения да са създадени за нуждите на процеса, с недостоверна дата. В
тази връзка е допуснато провеждането на съдебно-почеркова експертиза. От
приетото и неоспорено от страните експертното заключение (л. 280 и сл.) и
изслушването на вещото лице Е.А. в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК (л. 315) се установява, че подписите в разписките не са полагани
последователно на посочените в тях дати в периода 2008 г. – 2019 г. и не е
налице различие вследствие стареене нито в цвета на хартията (нюанс на бялото),
нито в химикалната паста. Изяснява се още, че разписките са изпълнени на една и
съща хартия (с една и съща влакнеста структура) и разпечатани от един и същ
принтер с една и съща глава, съдържаща касетката на мастилото (с идентичен
дефект на отпечатания текст).
За установяване доходите на ищеца в процесния период
същият е ангажирал писмени доказателствени средства – удостоверения от
съответния негов работодател за получавани от него трудови възнаграждения в
периода 2008 г. – 2019 г. в размер на ок. 200-600 лв. на месец (л. 13 и л.
127-138), договор за наем на земеделска земя от 05.12.2002 г., сключен между
наемодателите Г. Г. и И.Г. и наемателя ЗК „**-94“ (л. 139), договори за наем на земеделска земя от
01.03.2019 г. (л. 143), 01.20.2018 г. (л. 144), 01.10.2017 г. (л. 145),
01.10.2015 г. (л. 146), 01.11.2013 г. (л. 147), сключени между наемодателя И.Г.
и наемателя ЗК „**-94“, 9 бр.
разписки за пощенски записи (л. 148-156), извършени в периода 2008 г. – 2014 г.
от ЗК „Добруджа-94“ в полза на И.Г. и Галина Г. в общ размер на 19 498,16 лв., извлечения
от банкова сметка, *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в които са отразени извършени
плащания за рента в периода 2015 г. – 2019 г. в полза на ищеца И.Г. и Г. Г. (л. 157 -166), както и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2013 г. с посочени четирима
продавачи, сред които и ищецът И.Г., и уговорена продажна цена от 19610 лв. (л.
141).
Представено от ищеца е и удостоверение от 13.06.2019 г.,
издадено от „*** 2020“ ООД (л. 12), според което в
периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г. съпругата му Е. Г. е работила
като готвач и получавала нетно възнаграждение в размер на ок. 430-500 лв. на
месец.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице М.С. (л. 343 и сл.), се установява, че до
18.02.2016 г. договорът за банков ипотечен кредит на ответницата под № *** от
31.10.2008 г. е обслужван по нейна банкова сметка *** ***, открита в „***“ АД,
а след 18.02.2016 г. кредитът е превалутиран в лева и обслужван по сметка в
лева с IBAN ***. Според заключението в периода от 16.10.2009 г. до 30.04.2019
г. по посочените банковите сметки на ответницата са превеждани суми с основание
„погасяване на кредит“ в общ размер на 53 833 лв., от които 28 543 лв. са
внесени от И.Д. и 25 290 лв. – от Е. Г.. От съдържанието на приложение № 2 към
заключението – погашения по кредита, и изслушването на вещото лице М. С. (л.
351) се установява, че кредитът е усвоен на 10.11.2008 г. и погасяван чрез
директен дебит, като до м. 02.2016 г. месечната вноска по същия възлиза в
размер на ок. 230 евро (с левова равностойност ок. 450 лв.), а след м.02.2016
г. – на ок. 416 лв. Съгласно експертизата няма данни за извършени плащания с
основание „вноска по кредит“ по банковата сметка на ответницата с IBAN ***,
открита в „Банка **“ АД.
В последната част заключението е оспорено от ищеца,
поради което е допуснато провеждането на повторна съдебно-счетоводна
експертиза. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице К.К.
(л. *4 и сл.) се установява, че банковата сметка с IBAN ***, на която титуляр е
ответницата И.Д., е открита в „Банка **“ АД на 07.11.2008 г. и закрита на
29.11.2012 г. Според заключението за този период Е. Г. е внесла по сметката в
брой общо 8000 лв., от които 5600 лв. са с основание „захранване“, 2000 лв. с
основание „вноска“ и 400 лв. – „вноска кредит“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажираните от страните свидетели (л. 171 и сл.).
От показанията на водения от ищцовата страна свидетел Ст. Ст. (без дела и родство със страните, приятел на ищеца) се
установява, че през 2008 г. майката на бившата съпруга на ищеца (ответницата) е
закупила апартамент в кв. ** в гр. Варна, в който е живяло семейството на
ищеца. По данни на ищеца, сведени до знанието на свидетеля, той и съпругата му
са плащали вноските по кредита. Свидетелят не знае как са предоставяни парите,
нито сочи конкретен размер на вноските.
От свидетелските показания на ангажираната от ответната
страна свидетелка Е. М. (дъщеря на ответницата и бивша съпруга на ищеца) се
изяснява, че първоначално тя и ищеца са живели в жилището на баща й, а от 2008
г. до 2019 г. обитавали закупения от майка й чрез банков кредит апартамент в
кв. „**“, който тя им предоставила за
ползване, докато намерят собствено жилище. По данни на свидетелката
междувременно всяка година кандидатствали със съпруга й за общинско жилище, но
такова не им било предоставено. Същата отрича да е имало уговорка за закупуване
на жилището от тях. Споделя, че майка й е работила на високи позиции в София, а
след това в чужбина, и сама изплащала кредита за апартамента. Тя се прибирала
регулярно в България и й давала на ръка различни суми пари, които да внася по
личните й банкови сметки в „Банка **“ АД и „***“ АД, а понякога пращала пари по
нейни приятелки и колежки, които се прибирали в страната. Твърди още, че
двамата с ищеца имали общ бюджет и доходите им били недостатъчни, поради което
разчитали на помощ от роднини, вкл. и от нейната майка.
Разпитан по инициатива на ответната страна е и св. О. М. (бивш съпруг на ответницата). От неговите показания се
потвърждават обстоятелствата, че ищецът и бившата му съпруга са живели в неговото
жилище, че през 2008 г. се преместили в закупения от ответницата апартамент в
кв. Владиславово на гр. Варна, че всяка година кандидатствали за общинско
жилище, както и че ответницата работила в чужбина. Същият споделя, че по данни
от дъщеря му тя се грижела за плащане на вноските по кредита, за което майка й давала
пари на ръка, когато е в България, или пращала по приятелки. Твърди, че няколко
пъти лично присъствал на предаването на суми в по-големи размери (ок. 3000-4000
лв.) от ответницата на дъщеря им и придружавал последната до дома й. Споделя,
че финансовото състояние на дъщеря му и бившия й съпруг не било добро, парите
им стигали за храна и ток, и се случвало той да им помага с покупки, а бившата
му съпруга да им праща пари. Не му е известно да е имало уговорка те да плащат
кредита или да им бъде прехвърлен апартаментът. Твърди, че той живее на
съпружески начала със сестрата на ищеца Галина, като му е известно, че те с
ищеца са отдавали под аренда земеделски земи и понеже ищецът първоначално нямал
банкова сметка, ***а на сестра му и тя му давала на ръка половина, която му се
полага.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за връщане на парични суми,
предоставени от ищеца на ответницата с цел заплащане на вноските по сключен от
последната договор за банков ипотечен кредит, със средствата по който е закупен
апартамент в гр. Варна, в който е живял ищецът и бившата му съпруга – дъщеря на
ответницата. От така изложените обстоятелства следва, че разглежданата хипотеза
на неоснователно обогатяване попада в приложното поле на чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
доколкото твърдяното обогатяване на ответницата се изразява в спестяване на имуществени нейни
разходи за покриване на погасителните вноски по отпуснатия й банков кредит за
сметка на обеднилия се ищец, поел тези разходи.
Макар плащанията да са обосновани с наличието на
съществуваща между страните уговорка за бъдещо прехвърляне собствеността върху
закупения с кредита апартамент, тези бъдещи намерения не представляват правно
основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД, каквито доводи поддържа ищецът. Същите не са юридически факти, въз основа на които
да се създаде правоотношение, от което да възникне неоснователно обогатяване.
Поради това и неосъществяването на тези бъдещи намерения може да доведе до
неоснователно обогатяване само в хипотезата чл. 59 ЗЗД при преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго, било то пряко или
опосредено (в този смисъл - решение № 97 от 01.08.2014 г.
по гр. д. № 1250/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
Основателността
на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) обедняването на ищеца, 2.) обогатяването на ответницата, 3.) връзка между обедняването и обогатяването, 4.) липса
на основание за това, както и 5.) липса на друг иск, с който обеднелият да се
защити (арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД). Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното негово вземане –
обедняването му, съответно обогатяването на насрещната страна, както и връзката
помежду им (един или няколко общи факти, от които те произтичат). В негова
тежест е да установи още размера на вземането. Липсата на основание е
отрицателен факт от действителността, поради което е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно наличието на правно основание за
настъпилото
имуществено разместване на блага.
От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно
по-горе, следва, че ищецът не е провел успешно доказване на релевантните по
делото обстоятелства. От ангажираните от него вносни бележки и приетите
експертни заключения на проведените съдебно-счетоводни експертизи се
установява, че в процесния период от 2008 г. до 2019 г. бившата му съпруга Е. Г.
е внасяла суми по лични банкови сметки на ответницата, от които 25 290 лв. са
внесени в периода от 16.10.2009 г. до 30.04.2019 г. по банковите й сметки в „***“
АД, чрез които сметки е погасяван банковият кредит, и 8000 лв. са внесени в
периода от 07.11.2008 г. до 29.11.2012 г. по лична банкова сметка *** „Банка **“
АД.
Не е доказан обаче по безспорен начин твърденият от ищеца
произход на така внесените средства. Установеният от писмените доказателствени
средства факт, че ищецът е разполагал с доходи, вкл. трудово възнаграждение,
рентни плащания и продажна цена от отчужден през 2013 г. наследствен имот,
вероятно достатъчни за плащане на вноските по кредита, не води до еднозначен
извод, че точно неговите средства са внесени от бившата му съпруга по сметките
на ответницата. Подобен извод не може да бъде направен и от ангажираните от
ищеца в тази насока свидетелски показания на св. Ст. Ст., които се изчерпват с дадени от самия ищец сведения, че именно той и съпругата
му са заплащали вноските по кредита на бившата му свекърва. Съдът не кредитира
тези показания, доколкото същите не съдържат обективна и достоверна информация
относно размера на вноските и начина на плащането им, не са основани на лични
впечатления на разпитаното лице и не са подкрепени от останалия доказателствен
материал. Няма данни също така внесените от бившата съпруга на ищеца средства
по личната банкова сметка *** „Банка **“ АД да са прехвърлени по сметката й в „***“
АД и разходвани за покриване на задълженията по кредита. Преки доказателства за
установяване на твърдяното обогатяване на ответницата за сметка на ищеца не са
представени. Не е налице и логическа връзка между косвените доказателствени
източници, водеща до единствен извод в тази насока.
Нещо повече - същият се опровергава от свидетелските
показания на водените от ответницата свидетели Е. М. и О. М., от които се установява, че в процесния период
ответницата е работила в чужбина и реализирала добри доходи, чрез които е
заплащала вноските по изтегления от нея кредит, като е предоставяла средствата
за това на ръка на дъщеря й лично или чрез трети лица. Отчитайки възможната
заинтересованост на свидетелите, при условията на чл. 172 ГПК, съдът кредитира
техните показания като достоверни, доколкото са ясни, последователни,
непротиворечиви и възпроизвеждат пряко възприети от свидетелите факти – св.
Ел.Магърдичн лично е внасяла сумите по банковите сметки на нейната майка, а св.
О. М. е присъствал при предаването на такива средства. Освен това показанията
кореспондират с останалите доказателства, вкл. установеното от тях ежегодно
кандидатстване на семейството на ищеца за общинско жилище, което допълнително поставя
под съмнение тезата му за изплащане на кредита с цел последващо прехвърляне на
апартамента в негова полза.
По изложените мотиви и процесуалната равнозначност между
недоказания в гражданския процес факт и неосъществения такъв в
действителността, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този извод съдът не дължи произнасяне по релевираното
от ответницата възражение за погасяване на процесното вземане по давност и
евентуално възражение за прихващане.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и представения списък по чл. 80 ГПК, в
полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
общ размер на 1755 лв., от които 5 лв. такса за съдебно удостоверение (л. 196),
150 лв. депозит за вещо лице (л. 184) и 1600 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото - договор за правна услуга от 15.06.2020 г. (л.
395) и преводно нареждане от 29.12.2020 г. (л. 396).
Разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***5, срещу И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) – частичен иск от сума в общ размер
на 35 000 лв., представляваща сбор от предоставени от ищеца на ответницата без основание парични
средства в периода от м.11.2008 г. до м. 08.2019 г., вкл., за погасяване на
дължимите погасителни вноски по договор за банков ипотечен кредит № ***
от 31.10.2008 г., сключен между ответницата и „***“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
21.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***5, да
заплати на И.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1755 лв. (хиляда
седемстотин петдесет и пет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: