Р Е Ш Е Н И Е
№578/08.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 494 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът-Община Разград, настоява
съдът да постанови решение с което да
приеме за установено, че ответницата дължи сумата 470,94 лева, представляваща
главница по договор за наем от 12.08.2003г. за временно и възмездно ползване на
жилищен имот-частна общинска собственост за периода от 01.03.2013г. до
14.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 26.03.2014г., както и сумите
25,28 лева изтекли лихви за забава за периода от 26.03.2013г. до 26.03.2014г.;
14,11 лева такса битови отпадъци за периода от 01.07.2012г. до 31.12.2012г.;
23,15 лева такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и
3,34 лева лихва върху сумите за такса битови отпадъци към 26.03.2014г. за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№525/2014г. по
описа на РРС. Претендира присъждане и
на направените по делото разноски.
Ответникът е призован по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание заявява, че предявения иск е допустим, но е
неоснователен. Твърди, че съгласно представените от ищеца договор за наем и
анекси към него, срока за настаняване в общинското жилище е изтекъл на
12.08.2013г. и наемните отношения са прекратени на посочената дата, няма данни
че срокът е бил продължен и не са представени доказателства жилището да е било
обитавано след 12.08.2013г.. Твърди още, че съгласно представения последен
анекс към наемния договор, считано от 16.08.2012г. размера на месечния наем е
36,39 лева и не става ясно как е формирана главницата от 470,94 лева, както и
че ответникът не дължи ТБО, тъй като същият не е в списъка на данъчно
задължените лица по смисъла на ЗМДТ. Заявява, че ответникът не дължи търсените
суми, тъй като за процесния период той не е живял и обитавал жилището.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Не се спори, а видно от представения договор за отдаване
под наем на жилищен имот-л.11 от делото, на 12.08.20035г. страните са сключили
договор за временно и възмездно ползване на жилищен имот-частна общинска
собственост, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Орел“ ***, с площ от 59 кв.метра,
състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения със срок до 03.08.2004
г., като е договорен месечен наем в размер на 22,42 лева. На три пъти срока за
настаняване в общинското жилище е удължаван със заповеди на кмета на
общината-л.14, л.20 и л.28 от делото. С третата заповед №2086/18.08.2011 г.
срокът за настаняване е продължен до
12.08.2013 г., като последния сключен Анекс относно размера на дължимия месечен
наем-л.30 от делото, е в размер на 36,39
лева. Със заповед №1267/11.10.2013 г., договора за отдаване под наем е
прекратен-л.35 от делото, поради изтичане срока на настаняване и неплащане на
наемната цена за повече от три месеца. Със заповедта е насрочено доброволно
предаване и приемане на жилището на 06.11.2013г. Съгласно представените
протоколи-л.43 и л.44 от делото, заповедта и уведомлението за размера на
дължимия наем не са връчени на ответника, поради отсъствие от жилището. Затова
с поредна заповед №40/24.01.2014г.-л.45 от делото, е наредено изземване на
имота и определена дата на принудително изземване-21.02.2014 г. Уведомленията
за това отново не са могли да бъдат връчени на ответника и членовете на
семейството му-л.48, л.49 от делото. Видно от представения по делото
протокол-л.51 от делото, за предаване на жилищен имот-частна общинска
собственост имота е иззет на 14.03.2014. Съгласно справка-л.8 от делото, за
процесния период от ответника се претендира месечен наем в размер на 37,92 лева
или общо 470,94 лева; 25,28 лева лихва за забава за периода от 26.03.2013г. до
26.03.2014г.; а на основание т.10 от договора за наем и 14,11 лева такса битови
отпадъци за периода от 01.07.2012г. до 31.12.2012г. и такса битови отпадъци за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 23,15 лева, както и 3,34
лева лихва за забава относно тези две такси. По реда на чл.417 от ГПК ищецът е
депозирал на 26.03.2014г. заявление за незабавно изпълнение на парично
задължение, като по ч.гр.д.№525/2014г. по описа на РРС е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените по-горе суми. Длъжникът
не е открит на регистрирания постоянен и настоящ адрес, заради което ищецът е
предявил настоящия установителен иск.
По делото, особеният представител на ответника, депозира
справка за потребление на ел енергия в жилището, предмет на договора за
наем-л.99, от която е видно, че за процесния период в жилището няма потребление
на ел.енергия, заради което твърди, че то е било необитаемо и наем за същото не
се дължи.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна
следното: Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателя се задължава да
предостави на наемателя определена вещ за временно ползуване, а наемателят- да
му плати определена цена, а съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД наемателят дължи и
връщане на вещта в състоянието в което е приета. В случая, начина на връщане на
вещта е изрично предвиден и уговорен в т.22 от Договора за наем- предаването и
приемането става с двустранно подписан от страните протокол. Ответникът, като
наемател не е изпълнил задължението си за връщане на вещта, това е станало едва
на 14.03.2014г., но с едностранно изготвен протокол от наемодателят. Затова
съдът приема, че за целия процесен период, а именно 01.03.2013г. до
14.03.2014г. ответникът дължи плащане на наемна цена. Неоснователно особеният
представител на ответника възразява, че наемния договор е прекратен с изтичане
на срока му-12.08.2013г. и че поради липса на доказателства, че жилището е било
обитавано от ответника, то той не дължи наем. Напротив, освен че не е изпълнил
задължението си за връщане на вещта, съгласно чл.46 ал.2 от ЗОС наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа издал настанителната заповед
т.е. става в нарочно административно производство с издаване на индивидуален
административен акт, и тъй като той не е могъл да бъде връчен на ответника се е
стигнало до принудително изземване на жилищния имот, осъществило се на
14.03.2014г.
Съгласно представените и събрани по делото доказателства
размера на наема е различен от посочения в справката, изходяща от ищеца и
дължимата сума следва да се определи на база 36,39 лева месечен наем. За
процесния период дължимата сума е в размер на 453,66 лева=36,39х12=436,68 лева
за 12 месеца + 16,98 лева за още 14 дни. Пред вид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД
за процесния период ответника дължи и обезщетение за забава, което е в размер
на изтеклата законна лихва. След справка в електронния калкулатор за периода
26.03.2013г. да 26.03.2014г. претендираната лихва е по-малко от законовата,
заради което иска в тази част следва да се уважи в размер на 25,28 лева.
Относно търсените суми като такса за битови отпадъци и
изтеклата лихва върху тях: Независимо, че в т.10 от Договора за наем,
ответникът се е задължил с плащане и на такса за битови отпадъци, съгласно
разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ тази такса се заплаща от лицата посочени в
чл.11 от същия закон. Наемателите на недвижим имот не са между тези лица, от
една страна, а от друга, от представената по делото справка-извлечение от
партидата на ответника не може да се направи извод за начина на определянето й,
затова и в тази част, относно сумите 14,11 лева;23,15 лева и 3,34 лева иска
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца и направените по
делото разноски-тези присъдени по ч.гр.д.№525/2014г.-25 лева платена държавна
такса и тези по настоящото производство, които съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на 375 лева- 175
лева държавна такса; 150 лева депозит за особен представител и 50 лева
юрисконсулстко възнаграждение, или общо дължимите разноски са в размер на 400
лева., а изчислени съразмерно уважената част от иска дължимите от ответника
разноски са в размер на 356,87 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.М. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че той дължи на Община Разград с ЕИК:***-гр.Разград, ул.“Бели Лом“ №37а
сумата от 453,66 лева, представляваща
главница по договор за наем от 12.08.2003г. за временно и възмездно ползване на
жилищен имот-частна общинска собственост за периода от 01.03.2013г. до 14.03.2014г.,
ведно със законна лихва, считано от 26.03.2014г. до окончателното плащане, както
и сумата от 25,28 лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2013г. до 26.03.2014г.,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гл.д.№525/2014г. по описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан за сумите: до първоначално претендираните 470,94 лева наем; 14,11
лева такса битови отпадъци за периода от 01.07.2012г. до 31.12.2012г.; 23,15
лева такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и 3, 34
лева лихви върху такса битови отпадъци към 26.03.2014г.
ОСЪЖДА А.С.М. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и
настоящ адрес:*** да заплати на Община Разград с ЕИК:***-гр.Разград, ул.“Бели
Лом“ №37а сумата от 356,87 лева разноски по заповедното и настоящо исково
производство, определени съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: