№ 8088
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110134683 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от „Ф...“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Ц. за изменение
на определение №46002/12.11.2024г., постановено по ч.гр.д. №34683/2024г.
по описа на СРС в частта за разноските. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение, като сочи, че
делото е с ниска фактическа и правна сложност, както и че единственото
извършено действие от страна на длъжника е подаване на възражение по
чл.414 ГПК, което е по образец. Възразява, че в НМРАВ не е предвидено
възнаграждение изрично за това процесуално действие, като намира че съдът
следва да съобрази и решението на СЕС, съгласно което националните
съдилища не са обвързани от размерите по НМРАВ.
Ответникът е подал отговор в предоставения му срок, с който оспорва
изцяло исканията на молителя. Излага, че възнаграждението е правилно
определено, като намира че, минималното такова съгласно наредбата е 267,84
лева.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните
становище, намира, че същата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че с оглед характера на производството получаването на
1
определението, с което е обезсилена заповедта е първия момент, в който
заявителят е можел да оспори претендираното от длъжника адвокатско
възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде взета превид
актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС). С
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и единственото
процесуално действие, извършено от процесуалния представител на длъжника
е подаване на възражение по чл.414 ГПК, за което има образец, съдът намира,
че възнаграждение следва да бъде определено в размер от 200 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №46002/12.11.2024г., постановено по ч.гр.д.
№34683/2024г. по описа на СРС в частта за разноските, в частта, в която са
присъдени разноски в полза на длъжника Д. К. В., като вместо „ОСЪЖДА
„Ф...“ ЕАД с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. В. с ЕГН: **********
сумата от 300 лева, представляваща сторени от него разноски в
производството.“ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф...“ ЕАД с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. В. с
ЕГН: ********** сумата от 200 лева, представляваща сторени от него
разноски в производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2