Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. А., 15.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
А., трети съдебен състав, в публично заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Неделина
Рабаджиева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1447 по описа на съда за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ш. Д. П. моли да бъде осъден ответникът Кметство с.
Л., общ А., представлявано от кмета Б.З.А., да й заплати сумата от 3966 лв. обезщетение
за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, но не
повече от шест месеца, мораторна лихва върху главницата в размер на 395,53 лв. за
времето от 13.07.2018 г. до датата на завеждане на производството – 08.07.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на производството до окончателното и изплащане. Претендира
заплащане на разноски.
Ищецът твърди, че е била назначена на длъжност „младши специалист“
при кметство с. Л. на основание трудов договор № 1/02.03.2004г. На 27.04.2012 г.
с допълнително споразумение е преназначена на длъжност „старши специалист“, считано от 01.05.2012 г. Трудовото й правоотношение
било прекратено със Заповед № 5/13.07.2018 г. на кмета на с. Л. на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал.1, т.1 от КТ. Твърди се също, че
уволнението е било признато за незаконно с влязло в сила решение по гр. дело №
2086/2018 г. на АРС. С влезлия в сила съдебен акт било отменено уволнението и
ищецът възстановена на работа в кметство с Л., на заеманата от нея длъжност
преди него. Поради незаконното уволнение, за времето от постановяване на обжалваната
и отменена заповед на кмета на кметство с. Л. била останала без работа, по вина
на работодателя. Твърди също, че трудовата и книжка се намира у работодателя,
който отказал да и я върне с оправдание, че е изгубена, като поради тази
причина не е могла да се впише в бюрото по труда, за установяване на което моли
да бъде приложено делото за оспорване на заповедта за уволнение, за да се
ползва личното трудово досие на ищеца.
В срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, който счита искът недопустим, поради
предявяването му преди наличие на влязло в сила решение за възстановяване на
работа на ищеца. Оспорва твърденията, че трудовата книжка на ищеца се е
съхранявала при него. Оспорва иска и по същество, като счита, че не са налице
доказателства, че ищецът не е сключила трудови договори, не е получавала
обезщетение за безработица или пенсия по
болест. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
приложеното производство по гр. дело 2086/ 2018 г. се установява, че с влязло в
сила съдебно решение на 30.06.2020 г. е признато уволнението на ищеца Ш.Д.П.,***,
представлявано от Кмета Б.З.А., със Заповед № 5 от 13.07.2018 г., като същото е
отменено и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “старши
специалист“ с място на работа Кметство село Л..
От
приетото без възражения на страните заключение на допусната съдебно-счетоводно
експертиза, което съдът изцяло възприема като мотивирано, пълно и категорично
отговарящо на поставените въпроси, за които се изискват специални счетоводни
знания, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца
за последния работен месец, преди освобождаването на ищцата от длъжност „Старши
Специалист“ при ответника, по смисъла на чл. 228, ал. 1 от КТ е 550,83 лв. При
така определеното брутно трудово възнаграждение за последния месец преди
уволнението размерът на обезщетението по член 225, ал. 1 от Кодекса на труда за
шестмесечен период от време - от
13.07.2018 г. до 13.01.2019 г., възлиза на 3304,98 лв.
В заключението си
вещото лице е посочило и размера на мораторната лихва върху сумата от 3304,98 лв.
от дата на освобождаване на ищцата - 13.07.2018 г до датата на исковата молба 08.07.2019
г., изчислен съгласно ПМС № 426/ 18.12.2014 г. във връзка с чл. 86 от ЗЗД по ОЛП
па БНБ плюс 10 пункта, както е допусната задачата, като същото е изчислено в
размер на 330,50 лв.
За изпълнение на
допуснатите задачи по т. 3 и 4 вещото лице е заявило, че не му е представен прономерован,
прошнурован и заверен с подписа на работодателя Дневник за издадените от него трудови
книжки на служители, поради което не може да се установи дали работодателят е издал
и върнал трудова книжка на ищеца срещу положен подпис от нея за получател със съответното
отбелязване в дневника при прекратяване на трудовото правоотношение. Поради
липса на личното трудово досие на ответника вещото лице не е могла да установи дали,
срещу подписана писмена декларация от ищцата, същата е предоставила за съхранение
от ответника на трудова книжка издадена не от него, а от други работодатели и върната
от него срещу положен подпис от ищцата по делото.
Изискано
бе представяне на личното трудово досие на ищеца от ответника, но същият не го
представи, въпреки връчено предупреждение за възможност за прилагане на санкция
по чл. 161 от ГПК.
При така
събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 225, ал.
1 КТ работникът или служителят, който е останал без работа поради незаконно уволнение,
има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Или за да бъде
приета за основателна претенцията следва да бъде установено в производството
наличието на всяка една от предпоставките, които визира цитирания текст - признаване
на уволнението за незаконно и отмяната му от съда или от работодателя по реда на
чл. 344, ал. 2 КТ, претърпяна вреда от оставане без работа, както и размера на
вредата - размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца,
в който е прекратено трудовото правоотношение, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ,
както и причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. С
Тълкувателно решение № 6/2013г. ОСГК ВКС, задължително за съдилищата, е прието,
че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа
и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
В настоящото
производство безспорно се установи, че с влязло в сила решение по гр. дело
2086/2018 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
била отменена и уволнението е било признато за незаконно.
За да установи
оставането си без работа ищецът прави доказателствено искане да бъде приложено
неговото лично трудово досие, намиращо се по цитираното дело, образувано по
иска за отмяна на уволнението като незаконно, което искане е било уважено, но
делото е изпратено за послужване след връщане на личното трудово досие на ищеца
на работодателя – ответник. Поради това е отправено ново искане – за
задължаване на ответника да представи по делото личното трудово досие на ищеца,
което също е уважено, но в определения срок трудовото досие не е представено.
Ответникът е предупреден за възможността съдът да приложи разпоредбата на чл.
161 от ГПК, като приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства. В конкретния случай ищецът желае
с представяне на трудовото досие да докаже, че трудовата му книжка не е върната
от работодателя, поради което същият не е могъл да постъпи на работа след
прекратяване на трудовото правоотношение с отменената заповед. Ответникът, с
непредставяне на личното трудово досие, за което е задължен от съда, създава
пречки за доказване на факта, че ищца е останала без работа за период от шест
месеца след уволнението. С оглед обстоятелствата по делото – наличие на спорове
между страните по повод нееднократното уволнение на ищеца, твърдението в
исковата молба, че трудовата книжка се намира у ответника и същият не я е
оформил и върнал на ищеца надлежно, непредставяне от страна на ответника на
вещото лице на Дневник за издадените от ответника-работодател трудови книжки на
служители, за установяване дали е върнал трудова книжка на ищеца срещу положен подпис
за получател със съответното отбелязване в дневника при прекратяване на трудовото
правоотношение, както и непредставяне на личното трудово досие на ответника, за
да се установи дали, срещу подписана писмена декларация от ищцата, същата е предоставила
за съхранение от ответника на трудова книжка и върната ли е от него срещу положен
подпис от ищеца, съдът приема, че следва да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, доколкото ответникът създава пречки за
доказване на твърденията на ищеца, че е останал без работа, поради уволнението
и поради факта, че не му е върната трудовата книжка, съдът следва да приеме за
доказан факта, че ищеца е останал без работа за период от шест месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение. Именно този факт ищецът се домогва да
докаже с личното си трудово досие, за което ответникът създаде пречки за
доказването му от ищеца. Действително, представяне за справка на трудовата
книжка, с оглед вписаните в нея обстоятелства, не е единствен начин за
установяване на оставане без работа на ищеца, като той може да се ползва от
други допустими доказателства по ГПК, включително и справки от НОЙ за
регистрирани трудови договори, но не е длъжен, като негово право е да избере
способ, по който да докаже твърденията си. Поради изложеното и съдът прие за
доказана и втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ, а именно претърпяната вреда,
изразяваща се в пропускане на възможността за реализиране на трудов доход,
поради оставане без работа.
По отношение на
размера на вредата от оставане без работа, както сочи чл. 228 от КТ, същият се
съизмерява с размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца,
в който е прекратено трудовото правоотношение, за периода, за който работникът
е останал без работа, поради уволнението. Без значение е дали ищецът е
получавал обезщетения за безработица или доходи от пенсия, доколкото законът не
поставя такива изисквания за възникване на правото на обезщетение.
Съдът, с оглед
приетата презумпция, приема, че ищецът е останал без работа за период от шест
месеца след уволнението. Размерът на брутното му трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението, както и размерът му за шест месеца е установен
от приетата ССЕ. Съгласно същата БТВ на ищеца за месеца, предхождащ уволнението
е 550,83 лв., съответно обезщетението в размер на шест месечни брутни трудови
възнаграждения на ищеца, за периода от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 г., възлиза на
3304,98 лв. Доколкото се установи, че ищецът е останал без работа именно поради
незаконното уволнение, то искът е основателен и доказан до този размер, а в
останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира се
мораторна лихва върху главницата в размер на 395,53 лв. за периода от 13.07.2018
г., датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, отменена от съда, до датата на исковата молба 08.07.2019 г.. За
да бъде основателен този иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, следва да е
установено неизпълнение на парично задължение, с настъпил падеж, за което длъжникът
да дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, при липса
на твърдения за вреди в по-висок размер. За датата, на която настъпва
изискуемостта на задължението за заплащане на процесното обезщетение е
постановено Тълкувателно
решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, докладчик съдията
Кръстю Яначков, с което е прието, че „вземането по
чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител
е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките
на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение
за закъснялото изпълнение на
задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът.“
Доколкото по делото няма твърдения, че ответникът е поканен да заплати
претендираното обезщетение преди завеждане на исковата молба, то обезщетение в
претендирания размер за посочения период от издаване на заповедта до завеждане
на настоящия иск не се дължи, поради което този иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до изплащане на
задължението, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и ответникът
следва да заплати на ищеца деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лева за адвокатска защита, което съдът не счита
прекомерно, с оглед характера на производството, неговата продължителност и
най-вече законоустановения минимум за размера на адвокатските възнаграждения.
Тъй като други доказателства за сторени разноски не са представени от ищеца, по
съразмерност следва да се присъди сумата от 416,77 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение от него. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд гр. А. държавна такса в размер на 4% върху уважената част от
иска, а именно 132,20 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 160 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Ответникът прави искане за
присъждане на разноски, на каквито има право в производството, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, но не представя доказателства за реално направени такива, поради
които не се присъждат.
Доколкото с
исковата молба са предявени обективно съединени искове, единият от които, за
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, за периода от издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на
исковата молба, не подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, на
осн. чл. 310, ал. 2 от ГПК, то решението подлежи на обжалване по реда на чл.
259 от ГПК, а не чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Кметство село Л., общ. А., обл. Пловдивска, представлявано от Кмета Б.З.А.,
да заплати на Ш.Д.П., ЕГН **********,***,
сумата от 3304,98 лв. (три хиляди
триста и четири лева и деветдесет и осем стотинки) представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконно уволнение, за периода от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 г.
включително, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ, ведно
със законната лихва от 08.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и
сумата от 416,77 лв. (четиристотин и
шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки) направени в производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като отхвърля иска за заплащане на сумата от 661,02 лв. (шестстотин
шестдесет и един лева и две стотинки), представляваща обезщетение за периода от
13.07.2018 г. до 13.01.2019 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр.
с чл. 225 от КТ, явяваща се разлика между уважения размер на претенцията и
пълния предявения размер, както и иска за заплащане на сумата от 395,53 лв.
(триста деветдесет и пет лева и петдесет и три стотинки) обезщетение за
забавено изпълнение върху присъденото обезщетение за периода от 13.07.2018 г.
до 08.07.2019 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Осъжда Кметство село Л., общ. А., обл. Пловдивска, представлявано от Кмета Б.З.А., да заплати по сметка на РС А. сумата
от 292,20 лв. (двеста деветдесет и два лева и двадесет стотинки) държавна такса
и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: