№ 46282
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110158071 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. И. И. срещу П.Л.В. ЕООД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и сумата от 4668,21 лева – имуществени вреди, претърпени
вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 01.10.2024 г. до окончателното им изплащане. Представя писмени
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави
искания за разпити на свидетели, за назначаване на експертиза, искания по чл.
190, ал. 1 ГПК и чл. 186 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който
оспорва основателността на предявените искове. Представя писмени
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави
искания за разпити на свидетели. Прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на трето лице – помагач.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за редовна. Представените с нея и с отговора
документи, следва да се приемат като доказателства по делото. Направеното
от ищеца искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза е
основателно. Искането на страните за разпит на свидетели е основателно, като
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска един свидетел на ищцата за
установяване на претърпените от нея болки и страдания, един свидетел за
установяване на механизма на злополуката, както и един свидетел на
ответника за установяване на механизма на злополуката. Искането на ищцата
на основание чл. 190, ал. 1 ГПК е основателно, а искането на основание чл.
186 ГПК не е необходимо и не е основателно. Искането на ответника за
привличане на трето лице-помагач също е основателно.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
1
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИВЛИЧА в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника ДП „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: *** и адрес гр. ***
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09
декември 2024 г. от 10:40 ч., за което страните и привлеченото трето лице-
помагач да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА един свидетел на ищцата за установяване на претърпените
от нея болки и страдания, един свидетел за установяване на механизма на
злополуката, както и един свидетел на ответника за установяване на
механизма на злополуката при режим на довеждане.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
проверка там, където сметне за необходимо, да отговори на поставените с
исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Д. К. К. при депозит от 400 лева платими
от бюджета на съда.
УКАЗВА на ответника в срок до приключване на първото по делото
редовно открито съдебно заседание да представи трудовия договор на ищцата,
както и всички нейни болнични листове, предоставени на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на
НОИ да представи преписката във връзка с разследването на трудовата
злополука.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Подадена е искова молба от Е. И. И. срещу П.Л.В. ЕООД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и сумата от 4668,21 лева – имуществени вреди, претърпени
вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 01.10.2024 г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че
била служител на ответника на длъжност „хигиенист“. На 14.05.2024 г. около
21:30 часа, при изпълнение на работните си задължения - почистване на
санитарни възли, била на обичайното си работно място и отишла да изхвърли
боклука. На връщане към работното си място, пред вратата за влизане и
излизане към 2-ри челен и 4-ти челен коловоз, се спънала, загубила
равновесие и паднала на земята, вследствие на което веднага усетила остра
болка в областта на таза. Била повикана линейка и ищцата била откарана в
Пирогов, където впоследствие била прегледана и настанена. При прегледа
било установено, че ищцата е получила „счупване на бедрената шийка,
закрито Fractura colli femoris sin“. На 15.05.2024 г. претърпяла операция и била
изписана на 21.05.2024 г. С Разпореждане № 35434/29.05.2024 г. на НОИ,
влязло в сила на 24.06.2024 г., злополуката била призната за трудова.
Вследствие на злополуката ищцата изпаднала във временна
неработоспособност. Също така били причинени силни болки и постоянни
2
страдания, които продължавали до момента и щели продължат и в бъдеще.
Преди и след операцията ищцата изпитвала изключително силни болки, за
които, след операцията приемала болкоуспокоителни медикаменти.
Движенията били ограничени, трудни и болезнени. Придвижвала се с
патерици, не могла да излиза навън, а вкъщи била напълно зависима от чужда
помощ и грижи. Била тежко засегната и душевно, станала тревожна и
напрегната, докато преди била жизнена и позитивна. Освен преживените
стрес и болка, във връзка със злополуката, ищцата заплатила и сумата от
4668,21 лева – стойност на различни медикаменти, подробно описани в
исковата молба. Счита, че злополуката била причинена от неизпълнението на
ответника на задължението си да осигури безопасни и здравословни условия
на труд. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове. Не
оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, настъпването на
злополуката и трудовия характер. Твърди, че ищцата била проявила груба
небрежност при настъпване на злополуката. Счита, че вината за настъпване на
злополуката била изцяло на ищцата, която не спазила трудовата дисциплина.
Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Съдът обявява за
безспорни между страните фактите, че ищцата била служител на ответника на
длъжност „хигиенист“, настъпването на трудовата злополука, признаването на
същата за трудова. В тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея вреди
и усложненията, свързани с тях, причинната връзка между тях и злополуката,
необходимостта от лечение. Представени са доказателства за установяване на
тези факти. В тежест на ответника е да докаже твърдения от него механизъм
на настъпване на трудовата злополука. Представени са доказателства за
установяване на тези факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба. Препис от исковата молба,
отговора и настоящото определение да се връчат на третото лице-
помагач.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3