Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261287 22.04.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7949 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ №**, офис сграда Л.,
ет. **, офис **, представлявано от Д. Б., чрез **** ***** Е. Р. против Д.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 495,90 лв.
(четиристотин деветдесет и пет лева и 90 стотинки) – главница по сключения на ******
г. между „Аксес Файнанс“ ООД и Д.Б.Д. договор за кредит „Бяла карта“ № *****,
правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на цесия от *****г.,
сключена с дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, което
е придобило правата от първоначалния кредитор; сумата от 37,33 лв. (тридесет и
седем лева и 33 стотинки) - договорна лихва за периода от 06.06.2016 г. до
6.08.2016 г.; сумата от 218,58 лв. (двеста и осемнадесет лева и 58 стотинки) -
обезщетение за забава считано от 10.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд – 19.02.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № **** от ****** г. по ч.гр.д. № ****/****г. на
Районен съд – Пловдив. Претендират се присъждане на разноски за заповедното
и исковото производство.
Ищецът твърди, че по силата на
подробно описани в исковата молба договори за цесия е придобил правата по
сключения между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД договор за кредит „Бяла карта“
№ ****** от ****** г. Твърди се, че сключеният между праводателя на ищеца и
ответника револвиращ кредит, с максимален лимит от 500 лева, е усвоен
посредством кредитна карта, предоставена от първоначлния кредитор. Твърди се,
че ответникът е поел задължение да върне усвоените суми, като заплати договорна
лихва, при фиксиран лихвен процент от 43, 2 % върху усвоените суми или 0,12 %
дневен лихвен процент. Изложено е, че кредитополучателят е усвоил заемни суми
по дати, както следва: 400 лв. на *****г.; 50 лв. на *****г.; 25.03 лв. на ****г.;
20 лв. на ****г.; 60 лв. на ***г.; 10 лв. на ****г., или обща сума в размер на
565,03 лева, върху която поради забава при заплащането на текущото задължение е
начислена договорна лихва в размер на 116.57 лева за периода от 21.01.2016 г.
до 6.08.2016 г., начислена е и лихва за забава в размер на 257,36лв. за периода
от 6.08.2016 г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Ответницата Д.Б.Д., ЕГН **********,
представлявана от адв. Е.И., в срока за отговор на исковата молба оспорва
предявените искове. Възразява, че не е използвала кредитната карта, че не е
уведомена за осъществените от първоначалния кредитор цесии, че договорът за
кредит не е обявен за предсрочно изискуем, както и че същият и отделните негови
клаузи са нищожни (неравноправни), тъй като не отговарят на изискванията на ЗПК.
Възразява, че не дължи възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй като същите
са погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, но неоснователни като съображенията за това са следните:
При анализ на приетите по делото
доказателства се установява, че процесните вземания са изцяло погасени чрез
плащане от страна ответницата. Тя и „Аксес Файнанс“ ООД са сключили договор за
потребителски кредит „Бяла карта“ № *****
от ***** г., с максимален лимит от 500 лева. По него са усвоени общо 565,03 лева, както следва: 400 лв. на *****
г.; 50 лв. на ***** г.; 25.03 лв. на *****г.; 20 лв. на ***** г.; 60 лв. на ******
г. и 10 лв. на 21.06.2016 г. Върната по кредита от сума възлиза общо на 705,00 лева, като плащанията са
осъществени в периода от 08.03.2016 г. до 09.05.2017 г. Същите са представени в
табличен вид по изготвеното по делото заключение. Заемодателят обаче е отнасял
върнатите по кредита суми за погасяване на неустойка за непредоставяне на
обезпечение по чл. 21 от договора, по която са платени 287,85 лева, разходи за
извънсъдебно събиране на вземането по чл. 22, ал. 5 от договора, по която
клауза са платени 110 лева и разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 6
от договора, по която кауза са платени общо 120 лева. Посочените по-горе каузи
са неравноправни и не пораждат права и задължения. Същите по своето правно естество
представляват скрита възнаградителна лихва – генериране на допълнително
възнаграждение за кредитора, водещо до неоправно от гледище на закона нарастване в размера на
задължението.
Вземанията по неравноправните
клаузи не са отразени и в годишния процент на разходите /ГПР/. Ето защо процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена
е също разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора
за кредит. Следва да се подчертае, че според
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В случая потребителят е бил поставен
в неравностойно положение с оглед невъзможността
да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него неустойки и такси
заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е договорът да
не се явява свръх обременителен за потребителя, като разпоредбата е
императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно
ограничение е в защита на икономически по-слабата страна, която не може да
влияе на клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде
договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на
годишна от база от стойността на кредита, като е в случая. Това само по себе си
води до недействителност на договора. Следва да се изтъкне, също че отнасяйки
платените суми към погасяването на несъществуващи вземания, кредиторът е
подържал длъжника в състояние на перманентно неизпълнение на главното
задължение и задължението за възнаградителна лихва, като допълнително е
генерирал вземания за обезщетение забавено изпълнение. Ако плащанията са
отнасяни към погасяването на действителните задължения по кредита, то тогава
длъжникът изобщо не би бил в забава.
Доколкото договорът за кредит е
недействителен, по него се дължи само усвоената главница. Недействителността по
чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови
разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на непогасената
главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните
сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до
задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита
е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране
търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на
главницата по кредита. Върнатата по кредита сума надвишава размера на усвоената
главница, поради което и исковете подлежат на отхвърляне в цялост.
Възражението за изтекла давност
не подлежи на разглеждане, тъй като по давност се погасяват само съществуващи
вземания, т.е. възражението е винаги в условията на евентуалност. Останалите
възражения на ответника също не подлежат на детайлен анализ, тъй като дължимите
по кредита действителни задължения са погасени чрез плащане.
При този изход на делото ответницата
има право на разноски в размер на 100 лева за експертиза. Процесуалният
представител на ответника има право на разноски, при условията на чл. 38 от
ЗА, в размер на общо 600 лева за
заповедното и исковото производства, съобразни минимумите по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. „Д.“ №**, офис
сграда Л., ет. **, офис **, представлявано от Д. Б., чрез ***** *** Е. Р.
против Д.Б.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 495,90 лв. (четиристотин деветдесет и пет
лева и 90 стотинки) – главница по сключения на **** г. между „Аксес Файнанс“
ООД и Д.Б.Д. договор за кредит „Бяла карта“ № ******, правата по който са
прехвърлени на ищеца по силата на цесия от ******г., сключена с дружеството
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, което е придобило правата от
първоначалния кредитор; сумата от 37,33 лв. (тридесет и седем лева и 33
стотинки) - договорна лихва за периода от 06.06.2016 г. до 6.08.2016 г.; сумата
от 218,58 лв. (двеста и осемнадесет лева и 58 стотинки) - обезщетение за забава
считано от 10.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд –
19.02.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № **** от ***** г. по ч.гр.д. № ****/******г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***** да плати на Д.Б.Д., ЕГН **********
сумата от 100(сто) лева – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ****** да плати на адв. Е.Г.И., личен № ******
от АК-Пловдив сумата от 600 (шестстотин) – разноски за осъществената в полза на
ответника правна защита и съдействие за заповедното и исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
ЕК