Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети май
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря К.Илиева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6078 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 49627 от 24.02.2020 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№
23891/2019 г. е признал за установено по предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Л.С., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2574,08 лв.-стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабден имот-апартамент № 35, находящ се в гр.София, ул. „******със
законната лихва от 04.04.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 77,68
лв., представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение със
законната лихва от 04.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
исковете за сумата от 453,96 лв.-обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 16.09.2015 г.-22.02.2018 г. и за сумата 16,02
лв.-лихва за забава върху главницата от 77,68 лв.-такса за отчитане на уреди за
дялово разпределение, като неоснователни.Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач.
Срещу решението от 09.05.2019 г. е постъпила въззивна
жалба от ищеца-„Т.С.“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени предявените искове с
оплаквания, че в посочената част решението е постановено в нарушение на
материалния закон.Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че
съгласно чл.31, ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД от
2008 г. месечните дължими суми се заплаща от клиентите в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят и ответницата е изпаднала в забава с
изтичане на последния ден от месеца.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи изцяло исковете.Претендира разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Ц.Л.С. твърди, че в
посочената част първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно и при постановяването му не е нарушен
материалния закон.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.Претендира
разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от ответницата
Ц.Л.С. в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че
в посочената част решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.Излага оплаквания, че съдът неправилно е приел, че доставената топлинна
енергия от ищеца отговаря на калкулираната такава и че същата не е заплатена,
както и че мотивите на решението не кореспондират с представените по делото доказателства, от
които е видно, че за процесния период има извършено плащане.Поддържа, че
неправилното осчетоводяване от страна на ищеца на постъпилите средства не може
да се вмени във вина на ответницата, а ищецът да черпи права от неправомерното
си поведение.Моли съда да отмени решението в обжалваната част.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба на ответницата-„Т.С.“ ЕАД
оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че първоинстанционното
решение в обжалваната от ответницата част, а оплакванията на въззивницата са
необосновани.Моли съда да потвърди решението в посочената част.
Третото лице-помагач-„Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
04.04.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Ц.Л.С. за сумата 2 574,08 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г.; №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2017 г. за период от м.05.2014 г.
до м.04.2017 г.; 453,96 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015
г. до 22.03.2018 г.; 77,68 лв.-главница, представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. и 16,02 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.-22.03.2018 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 22364/2018 г. на СРС, 75 с-в и на
ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имот- за топлоснабден
имот-апартамент № 35, находящ се в гр.София, жк „******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се
одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата
не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се
намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му
дължи сумата 2 574,08 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразена в общи фактури
№ **********/31.07.2016 г.; № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2017 г. за период от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.; 453,96 лв.-
законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.03.2018 г.; 77,68
лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2014
г.-м.04.2017 г. и 16,02 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г.-22.03.2018 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.
С определение от 31.10.2019 г. СРС е
прекратил производството срещу Г.Н.С. поради липса на правен интерес предвид
липсата на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ответницата не е подала отговор на
исковата молба.В съдебно заседание оспорва исковете с доводи, че е платила
дължимата сума.
Със заявление вх.№ 3030444/04.04.2018
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Г.Н.С. и Ц.Л.С. за процесните
суми при условията на солидарност на основание чл.32 СК.На 05.07.2018 г. СРС е
издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.В срока по чл.414 ГПК е подадено
възражение от Ц.Л.С..Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 28.03.2019 г.Исковата
молба е подадена на 25.04.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 24.07.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, ул. „Йордан Йовков“, бл.9, вх.А
и вх.Б е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки.В списъка с етажните собственици срещу процесния апартамент
фигурира името и подписа на Ц.Л.С. с посочени
по 4 бр. радиатори, разпределители и вентили и вид на плащане-100%.
Представено е и
платежно нареждане от 11.09.2019 г. за платена сума в размер на
1 442,37 лв. от Ц.Л.С. по сметка на „Т.С.“ ЕАД с посочено основание-„ф-ра ********** от 30.06.2019 г.;
платец Н-Р 697567“.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице М.Т.е установено, че технологичните разходи в АС за
процесния период са приспадани за сметка на топлопреносното дружество и
разликата се разпределя между всички потребители.Сумата за потребена топлинна
енергия възлиза на 2 574,07 лв., като същата е без предишни просрочени или
неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния, без суми за
дялово разпределение и без лихви.Сумите за топлинна енергия за имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката-Наредба № 16-334/2007 г.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице В.Стоянова е установено, че сумите за главница за
дялово разпределение възлизат на 77,68 лв.За процесния период за абоната е
създадена съдебна сметка /ID/ 138444.При проверка по съдебната сметка и отдел ФСО при ищцовото
дружество не са установени данни за плащане на процесните суми.Платената сума
по приложеното по делото платежно нареждане от 11.09.2019 г. за 1 442,37
лв. с основание „ф-ра ********** от 30.06.2019 г.; платец Н-Р 697567“, е
отнесено за погасяване на текущи задължения /за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. по обща фактура от
31.07.2019 г./, тъй като не е посочен номера на съдебната сметка 138444.Размерът
на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на 452,91 лв.
за периода 16.09.2015 г.-22.03.2018 г., а върху главницата за дялово
разпределение-на 16,30 лв., а на мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение-на 8,19 лв.Общият размер на мораторната лихва върху главницата от
130,19 лв. от датата на изпадане на ответника в забава до 22.02.2018 г. възлиза
на 19,43 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено количеството на
потребенана топлинна енергия, която е в
размер на 2 574,08 лв. за исковия период, както и че ответницата не е
ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за заплащане на
стойността й, както и на сумата от 77,68 лв.-такса за отчитане на уреди за
дялово разпределение.Приел е, че представеното платежно нареждане от 11.09.2019
г. не установява плащане на суми за исковия период, тъй като не касае
процесните фактури, поради което за посочените размери исковете за главница са
основателни.Съдът е отхвърлил исковете за мораторна лихва, като е изложил
мотиви, че липсват доказателства за публикуване на общите фактури за потребена
топлинна енергия, а по отношение на вземането за главница за такса за дялово
разпределение не е предвиден срок за изпълнение, нито е представена покана за
плащане на това задължение.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Между страните не се спори, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията
за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.
Неоснователно е възражението на ответницата,
че е заплатила претендираната сума за топлинна енергия.Съгласно разпоредбата на
чл.76, ал.1, изр. първо ЗЗД този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.В представеното платежно нареждане
ответницата изрично е посочила, че се погасяват суми по фактура № ********** от
30.06.2019 г., а претендираните в настоящото производство суми са по други
фактури и за друг период.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./ и чл.36 от ОУ
от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово
разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата техническа
експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като
изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
Поради изложеното исковете за главница за топлинна
енергия и за дялово разпределение се явяват основателни.
Въззивникът-ищец излага оплаквания във въззивната жалба
за неспазване на клаузи от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД от
2008 г., които са неприложими за процесния период и не следва да се обсъждат.Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от изложеното във
въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се
присъждат.Въззивникът-ищец е представил бланкетен отговор на въззивната жалба,
в който не са изложени конкретни доводи, а в представения договор за правна
защита на въззвницата-ответник е уговорено възнаграждение само за защита по
въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49627 от 24.02.2020 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№
23891/2019 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.