Решение по дело №3731/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2915
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110203731
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2915
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110203731 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Д. В. Б. срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-4332-001675 от 05.02.2024 г., издадено от началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1,
т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, а моторното превозно средство е е било управлявано от
него на инкриминираната дата. По същество моли за отмяна на обжалваното
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Не изнася допълнително
доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, не
ангажира писмено съображения в защита на тезата си.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното

от фактическа страна:
На 07.07.2023 г. около 12:35 часа в гр. София по ул.“И.“ до № 4, с
посока от ул.“К.“ към бул.„Рожен“, е засечена скорост на лек автомобил „А.“
с рег.№ ... от 91 км/ч. /измерена скорост 94 км/ч., приспаднат толеранс от 3 %
в полза на водача/, при ограничение 50 км./ч. за населено място, като
превишаването на скоростта е с 41 км./ч. Проверяващите извършили
преценка за това, че водачът превишава разрешената максимална скорост за
населено място над 50 км./час, съобразно показанията на TFR1-M № 567.
Проверяващите извършили преценка за това, че нарушението е извършено в
условията на системност в едногодишен срок от връчване на електронни
фишове /ЕФ/ : К 7233809, влязъл в сила от 27.04.2023 г., и ЕФ К 7098706 от
09.06.2022 г., влязъл в сила на 27.03.2023 г.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ на жалбоподателя, доколкото е
счетено, че соченият автомобил е управляван от водач, когото собственикът
не посочва /самият собственик не се индивидуализира по никакъв начин/;
жалбоподателят отказал да подпише декларация по чл.188 от ЗДвП.
Въз основа на акта, при цитиране на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, на 05.02.2024 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.
182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля Д.
Т. Ч. и писмени – АУАН, копие от решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, копие от протокол от проверка на видео-радарната система,
снимков материал, копие от ежедневна форма на отчет, копие от справка-
2
картон на водача, заповеди за компетентност, както и от останалите
материали по делото. В съдебно заседание свидетелят Ч. потвърждава
констатациите по АУАН касателно установено управление на МПС от страна
на жалбоподателя със скорост, превишаваща максимално допустимата за
населено място, и съдът цени тези показания като последователни и логични.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени
по предвидения в закона ред.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира

от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
По съществото на спора:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл.
313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Касателно компетентността
на наказващия орган - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР - по издаване на атакуваното наказателно постановление: същата
следва по силата на длъжностно качество и правомощията, делегирани с
приложена по делото заповед. Същевременно материалната компетентност на
актосъставителя по съставяне на АУАН се явява доказана по делото,
доколкото в заповед за компетентност, изискана служебно от съда и
приложена по делото.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за превишаване
3
над 40 km/h – санкцията е глоба в размеер на 600 лв. Ал.5 на същия член
постановява , че когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4
- 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 6 месеца. И в акта, и в НП се сочи, какво именно е
превишаването на скоростта, съобразено на плоскостта на изчисляване на
размера на административното наказание.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта не е направено пълно и детайлно описание
на нарушението. Така не е спазено от страна на административнонаказващия
орган /АНО/ изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно: в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението,
на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение, доколкото писмено
не се визира, с колко км/ч. е конкретното превишаване на скоростта. Нормата
на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното
с него нарушение, независимо от това, кой е действителният негов
извършител, респективно ползвател на превозното средство. Настоящият
съдебен състав приема, че не е налице идентитет между отразеното в АУАН и
в НП. В конкретния случай АНО не е приложил справка за собственост на
лекия автомобил; нещо повече, докато от акта е видно, че автомобилът е
управляван от водач, когото собственикът не посочва /без изобщо да се
индивидуализира, кое именно е собственик – посочено по имена/, то в
наказателното постановление се чете, че л.а. е управляван от водач, когото
собственикът не посочва, като по-нататък е вписан като ползвател /не като
собственик/ жалбоподателят, като същевременно писмено е отразено, че Б.
отказва да подпише декларация по чл.188 от ЗДвП и не посочва от кого е
управлявано МПС-то. Тази непълнота и неяснота при описание на
административното нарушение безусловно грубо накърнява правото на
защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен в невъзможност да
разбере административното обвинение, респективно, да упражни адекватно
правото си на защита срещу него.
Налице е съществено процесуално нарушение, представляващо
4
самостоятелно основание за отмяна на НП, затова е безпредметно
обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че
оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-001675 от 05.02.2024
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5