РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500811 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба вх.№272781/19.04.2021г., подадена от Софийка Петрова Станева, ЕГН
**********, управител на ,,Баян-2014“ЕООД, чрез адв. Бисер Костадинов– БАК, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Цариградска“№52, ет.5, против Решение№260549 от
01.04.2021г. по гр.д.№6100/2020г. по описа на РС-Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ,,Баян-2014“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: :гр.Бургас, к/с,,Меден рудник“, бл.159, вх.Г,
ет.2, ап.6, представлявано от Софийка Петрова Станева, да заплати на ищеца Р.П. З. –К.,
ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № ** вх.* ет.*, следните суми, дължими по Договор за
наем на недвижим имот от 28.01.2019г., а именно: сумата от 1648.06 лв., представляваща
левовата равностойност на 843 евро- дължим наем за периода м.април 2020г.-20.07.2020г.,
сумата от 404.68 лева, представляваща левовата равностойност на 207 евро- дължимо
обезщетение за ползване на имота през периода 20.07.2020г.-17.08.2020г. след прекратяване
на договора за наем, сумата от 449.65 лева, представляваща левовата равностойност на 230
евро- дължима неустойка за неизпълнение на договора за наем, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 05.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 847.95 лева, представляващи направените от ищеца разноски по делото.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят
намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован. На първо място
излага становище, че районният съд не следвало да кредитира заключението на вещото лице
по извършената съдебно- графологическа експертиза, оспорена от ответната страна.
Изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че между страните било налице
1
съгласие за продължаване срока на договора. Развива подробни съображения.
Посочва, че съгласно предвиденото в раздел VІ, чл.10 от договора за наем, в
случай на неизпълнение на задължение от страна на наемателя, наемодателят можел да
развали договора едностранно, да задържи получения депозит, както и имал право да получи
сума вразмер на един месечен наем като неустойка за неизпълнението. Навежда доводи, че
след като страните са договорили отговорността на наемателя да се свежда до размера на два
месечни наема, претенцията на наемодателя за суми над този размер, се явявала
неоснователна.
Изтъква факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото гласни
доказателства. Счита, че с оглед изясняване фактическата обстановка, следвало да бъде
допуснато извършването на повторна съдебно–графологическа експертиза. Излага
аргументи в тази насока.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
да бъдат отхвърлени исковите претенции. Алтернативно, моли се за изменение на
решението досежно размера на уважените претенции (до размера на два месечни наема
съгласно чл.10 от договора ) .
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, Р.П.
З.– К., чрез адв. Явор Михов- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемата намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства. Излага становище, че след изтичане
срока на договора, наемното правоотношение продължило без противопоставяне на
страните, поради което договорните клаузи се трансформирали като безсрочни.
Изразява несъгласие с наведените във въззивната жалба твърдения, че със
заложената в договора неустойка, отговорността на наемяателя се свеждала до размер на два
месечни наема. Счита, че изслушаната и приета от съда съдебно- почеркова експертиза била
обстойна, извършена от компетентно лице и безпристрастна.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за производството пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа
жалбата. Въззиваемата чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и
следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от Р.П. З. –К.
против „Баян-2014” ЕООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 648,06 лв.,
2
представляваща левовата равностойност на 843 евро – дължим наем за периода м. април
2020 г. – 20.07.2020 г., сумата от 404,68 лв., представляваща левовата равностойност на 207
евро – дължимо обезщетение за ползване на недвижим имот през периода 20.07.2020 г. –
17.08.2020 г. след прекратяване на договора за наем, сумата от 449,65 лв., представляваща
левовата равностойност на 230 евро – дължима неустойка за неизпълнение на договора за
наем, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до
окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2019 г. между страните е бил сключен
договор за наем, по силата на който ищцата е отдала под наем на ответника собствения си
недвижим имот, представляващ магазинно помещение с площ от 36,59 кв.м., находящо се в
гр. Бургас, ул.“Фердинандова“ № 81 А, срещу месечна наемна цена в размер на 230 евро,
платима по банков път, в срок до 10-то число на месеца, за който се дължи наемът. Ищецът
посочва, че наемателят не е заплащал редовно наемната цена, а е правел това с голямо
закъснение, като е платил дължимите наеми до м. март 2020 г., поради което ищцата
прекратила договора, считано от 20.07.2020 г., по вина на наемателя, с отправено до него
предизвестие, но владението на имота е било предадено едва на 17.08.2020 г., като до тази
дата имотът е бил ползван от ответника, поради което той дължи на ищцата обезщетение за
ползване на имота без основание през този период, а на осн. чл. 10 от договора дължи и
неустойка за неизпълнение в размер на левовата равностойност на 230 евро.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр.чл.236, ал.1
ЗЗД, чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита исковете за недопустими,
както и за неоснователни. Твърди, че договорът между страните договор за наем е със срок
до 01.02.2020 г. и срокът му на действие не е бил продължаван. Оспорва положения от
името на дружеството подпис за „наемател“ върху представеното по делото предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Счита, че не дължи претендираните суми, тъй като е
платил дължимия наем изцяло чрез извършени плащания в общ размер от 4 815 лв. през
периода 28.01.2019 г. – 03.02.2020 г., а остатъкът е компенсиран от внесения по договора
депозит от 230 евро, който не му е бил възстановен. На следващо място ответникът заявява,
че предаването на помещението не е можело да се осъществи без явяването на наемодателя,
като счита, че не дължи наем за периода от 01.02.2020 г. до предаване на помещението през
м. август 2020 г., тъй като през този период между тях не е съществувало наемно
правоотношение.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от валидно правоотношение
– договор за наем от 28.01.2019г. с предмет на договора магазинно помещение с площ от
36,59 кв.м., находящо се в гр.Бургас, ул.„Фердинандова“ № 81А, със срок до 01.02.2020г.
Наемната цена за имота е в размер на 230 евро, като същата се заплаща в срок до десетия
ден на месеца, за който се дължи наема. Страните не спорят за това, че имотът е предаден на
17 август 2020г. , за което е подписан приемно-предавателен протокол, според който
представител на дружеството – наемател е предал ключовете за помещението.
Ответната страна е представила вносни бележки за плащане на дължимия наем за
2019г.
По делото е представено предизвестие от Р.З. до ответното дружество, на
основание чл.12, ал.3 от договора, с което същото е уведомено, че е налице неизпълнение на
договора относно задължението за заплащане на наемната цена от месец януари 2020г. и
3
следващите месеци. Предоставен е срок до 20 юли 2020г., в който наемателят следва да
заплати дължимите наемни вноски или в противен случай, считано от 20.07.2020г.,
договорът ще се счита за прекратен. Видно от предизвестието, същото е получено от
наемателя на 09.07.2020г. Ответникът е оспорил положеният от името на дружеството
подпис върху предизвестието за прекратяване на договора., с твърдението, че същото не е
подписано от Софийка Станева.
В тази връзка е допусната съдебно–графологична експертиза, вещото лице по
която е изготвило заключение, според което подписът върху предизвестието за прекратяване
на договора е изпълнен от Софийка Станева. При изследването на цифровото изписване на
датата /09.07./ се установява, че почеркът е обработен, изпълнен с неравномерен среден
натиск, нормално разтеглив с десен наклон. При сравнителното изследване на почерка се
наблюдават съвпадения по редица признаци, подробно описани в заключението, от които се
налага извода, че общите и частни признаци на почерка са характерни и устойчиви и че
цифровият текст на датата също е изписан от Софийка Станева.
В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че Станева е положила подписа, но
в случая се наблюдава т.нар. автоподлог, т.е. лицето се стреми да измени собствения си
подпис. Експертът заявява още, че при изписването на подписа си, всяко лице следва
запаметени писмено-двигателни навици, които влияят на двигателния апарат. В конкретния
случай, лицето положило подписа се стреми да измени същия, но поради наличието на
горепосочените навици, ръката продължава да го изписва по запаметения начин.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Д.Б. заявява, че е била в
наетия от Софийка Станева магазин, когато представител на наемодателя е дошъл с
документи, че Станева дължи наем за няколко месеца, които обаче тя отказала да подпише.
По отношение на претенциите за неизплатен наем за месеците април, май, юни и
част от юли ( от 01.07. до 20.07.2020г)., съдът намира, че същите се явяват доказани както по
основание, така и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.1 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателят,
договорът се счита продължен за неопределен срок.
Установява се от обсъдените доказателства, че страните са били в наемно
правоотношение до 01.02.2020г. То е възникнало като срочно, но след като ползването на
наетия обект от наемателя е продължило без противопоставяне от наемодателя и след
изтичане на уговорения срок, договорът следва да се счете продължен за неопределен срок.
Не могат да бъдат споделени твърденията на ответника, че не е налице мълчаливо
продължаване на срока на договора. След изтичането на срока на този договор ползването
на имота е продължило без противопоставяне от страна на ищцата и с оглед разпоредбата
на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, по силата на закона договорът следва да се счита за продължен за
неопределен срок при същите условия. В подкрепа на горното се явяват и показанията на
свидетелката Д.Б., която е заявила, че Софийка Станева не е подписала документите, според
които същата дължи наем за 6 месеца, защото наемодателят щял да опрости наема за три
месеца заради пандемията от коронавирус. Ноторен факт е, че едва на 13.03.2020г. в
България бе обявено извънредно положение във връзка с разпространението на
коронавирусната инфекция, т.е. след изтичането на уговорения в договора срок, което е
индиция, че наемателят е продължил да ползва помещението, т.е. действието на договора се
счита за продължено за неопределен срок.
От представеното предизвестие за прекратяване на договора се установява, че
4
ищцата е прекратила договора за наем, считано от 20.07.2020г., поради което съдът намира,
че дължимият от ответника наем е за периода от 01.04.2020г. до 20.07.2020 г., тъй като е
налице противопоставяне на наемодателя относно ползването на имота от ответника. Във
връзка с възражението на ответната страна, че предизвестието за прекратяване не е
подписано от Софийка Станева, съдът намира същото за неоснователно. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза се установява, че
подписът е изпълнен от Станева, като съдът кредитира изцяло заключението като
компетентно и обосновано изготвено.
Предявената искова претенция се явява основателна, тъй като страните са били във
валидно наемно правоотношение и ответното дружество е следвало да заплаща уговорената
в договора наемна цена, която общо за процесния период възлиза на 843,33 евро, или в
размер на 1649,41 лв., но предвид размера на предявения иск, който е за сумата от 1648,06
лв., същият следва да бъде уважен изцяло.
Във връзка с претенцията за заплащане на обезщетение за периода след
20.07.2021г. до предаването на имота с приемно-предавателния протокол от 17.08.2020г. ,
съдът намира, че същата е основателна. Както вече бе посочено, договорът за наем е
прекратен поради виновното неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща
наемната цена, считано 20.07.2021г. Изготвеният приемно-предавателен протокол,
удостоверява предаването на имота на 17.08.2020г.
Според трайната съдебна практика, при преустановяване на наемното
правоотношение законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащо от
прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като
неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236, ал.2 ЗЗД последици, една от които е
заплащане на съответно обезщетение. Наемателят дължи обезщетение, ако не е освободил
държането на предоставения му под наем обект, дори и имотът да не се ползва.
Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя, след като облигационната
връзка престане да съществува, е предвидено от закона с разпоредбата на чл.233, ал.1, пр.1
ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. В тази връзка несъстоятелни са твърденията, че
имотът е предаден едва на 17.08.2020г., тъй като ищецът не е оказал необходимото
съдействие. Предвид гореизложеното, основателен е иска за обезщетение за ползването на
имота за периода след прекратяване на наемния договор до предаването на имота на
17.08.2020г., което обезщетение се изчислява според уговорената наемна цена.
Третият предявен иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора за
наем също е основателен. По делото безспорно се установи, че ответното дружество не е
заплащало дължимите наемни вноски за периода април-20.07.2020г. В разпоредбата на
чл.10 от договора е предвидена неустойка в размер на един месечен наем, в полза на
наемодателя, в случай, че договорът бъде прекратен поради неизпълнение задълженията на
наемателя.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, същата
е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззивника разноски не се дължат. Въззиваемият е
ангажирал доказателства за заплащането на сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260549/01.04.2021г., постановено от БРС по гр.д.
№6100/2020г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ,,Баян-2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, к/с,,Меден рудник“ бл.159, вх.Г, ет.2, ап.6, представлявано от
Софийка Петрова Станева, да заплати на Р.П. З. –К., ЕГН ********** от гр.Бургас, ул.,,Иван
Богоров“ №70,вх.2, ет.6, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6