№ 46
гр. Девин, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200121 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно
постановление № 21-0252-000296/01.10.2021г. на Началник група при РУ –
Девин като незаконосъобразно и порочно поради нарушение на материалния
и процесуалния закон като излага съображения, че видно от горепосочения
административен акт му е вменено нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП- без
да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни
модели или изменя конструкцията на МПС-то. Видно от горепосочения текст
в закона има две различни хипотези, а в обстоятелствената част е писана само
една. Счита, че има разминаване между обстоятелствената част на акта и
правната норма като нормата по чл.146, ал.1 от ЗдвП е норма бланкетна и не
съдържа състав на нарушение, а препраща към друг подзаконов нормативен
акт, в акта е посочено, че е нарушена Наредба на Министъра на транспорта,
информационни технологии и съобщенията. Счита, че в практиката такива
наредби са безброй и не е ясно точно коя правна разпоредба е нарушена.
Твърди, че в обстоятелствената част на акта не се сочат никакви факти, от
които да се направи извод какъв ред е следвало да бъде спазен, за да се
прецени имали осъществен състав на административно нарушение, както и
1
коя точно норма и от кой нормативен акт е нарушен. Твърди, че е налице
разминаване между описателната част на нарушението и цифровото
приложение на санкционната норма, която води до нарушено право на
защита. В случая не е ясно посоченото конкретно наказуемо поведение, което
е извършил като не е намерен разграничителния критерий между двете
хипотези визирани в чл.146, ал.1 от ЗдвП-между основен агрегат от различни
модели и между изменена конструкция на МПС. Твърди, че в конкретния
случай е лишен от възможност да се защитава срещу вменените му
нарушения. Не е посочено и кой ред и условия определени от Министъра на
транспорта не са спазени, което на практика има непълнота в обвинителната
теза, което също води до нарушено право на защита да разбере какво
нарушение му се вменява. В тази връзка е направил възражение, че са
накърнени правата му, тъй като незнае какви нарушения са му вменени,
както и коя правна норма е нарушена като с писмо е уведомен, че
възражението му е оставено без уважение и шаблонно се сочи, че не са му
нарушени правата. Твърди, че в тази насока е многобройната съдебна
практика за отмяна на подобни наказателни постановления като
незаконосъобразни поради нарушение на материалния и процесуалния закон /
Решение от 21.04.2017г. по АНД № 59/2017г. по описа на PC-Велики
Преслав и др./. Претендира за разноски.
В о. с. з. жалбоподателят лично чрез пълномощникът си адв.
Ж.Ч. поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Твърди, че в
административен акт, съставен на доверителят му има разминаване. На първо
място, от посочените обстоятелства е вменено едно нарушение, а виновно,
че е нарушил са вменени две различни основания. По чл. 146 ал.1 от ЗДвП
му са вменени, че е нарушил без да спазва установения ред, комплектува с
основни агрегати от различни модели. Счита, че от показанията на
свидетелите се установява, че такава проверка на двигателя не е извършвана
и предния капак на колата не е отварян, и такива нарушения не са
констатирани. В самия акт е посочено, че доверителят му е нарушил
наредба на министъра на транспорта, счита го също за процесуално
нарушение, тъй като тази норма чл. 146 е бланкетна и подзаконовия
нормативен акт в конкретния случай наредбата на министъра на транспорта,
без да е посочено точно коя наредба, от коя година и коя точно разпоредба е
2
нарушена, съставлява нарушение, тъй като се ограничават правата на
доверителят му да разбере в какво се обвинява и на какво основание. В тази
връзка преди да бъде издадено НП, от доверителят му са направени
възражения, че в самия акт са му вменени две различни основания по
съставения акт и въпреки тези възражения в самото НП наказващия орган
също е вмъкнал целия текст, т.е. на практика се установява, че са му
вменени две различни нарушения, които доверителят му не е извършил както
е посочено. На следващо място, видно от самото НП вече е конкретизирана
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., но също и в самото НП не е посочено самата
цяла наредба ли е нарушена, или кой текст от самата наредба е нарушена. В
тази връзка е и многобройната съдебна практика - Решение от 21.04.2017г.
по АНД № 59/2017г. по описа на РС- Велики Преслав. По тези съображения и
по изложените доводи и съображения в жалбата, моли съда да отмени НП
като незаконосъобразно и необосновано. Претендира за разноски.
В о.с. з. въззиваемият не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна, а наказателното постановление следва на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:
Установява се от показанията на свид. Я.Ч. - „младши
автоконтрольор“ в РУ- Девин, К.Ч. – полицай „младши инспектор“ в РУ-
Девин и Г.В. – „сътрудник- охрана“ в РУ- Девин, че на 31.08.2021 г. свид.
Я.Ч. около 18.25 часа на КПП „З.“, спрял за проверка товарен автомобил
марка „Мицубиши Л 200“, управляван от жалбоподателя. При извършената
проверка свид. Я.Ч. счел, че има нарушение на ЗДвП, като автомобила по
свидетелство за регистрация на МПС е бил 4+1, а в товарния отсек на
автомобила били поставени две седалки от двете страни.
3
Свид. Я.Ч. в присъствието на жалбоподателя и двамата
свидетели- К.Ч. и Г.В. съставил на жалбоподателят АУАН №
291/31.08.2021г. за нарушение на чл. 146 т.1 от ЗДвП, който жалбоподателя
подписал и записал: „имам възражения“.
На 02.09.2021г. жалбоподателя е депозирал възражение срещу
АУАН № 147667/31.08.2021г.
Издадено е Наказателно постановление № 21-0252-
000296/01.10.2021г. от Началник група при РУ – Девин – Р. Х., въз основа на
АУАН № 291/31.08.2021г., с което е наложил на жалбоподателя, за това, че на
31.08.2021 г. около 18.25 часа по третокласен път № 866 на 50 км + З00м до
КПП "З.“, с посока на движение от центъра на гр. Д. към гр. См., управлява
личния си товарен автомобил марка и модел „Мицубиши Л 200 с рег.№ ****,
като допуска следното нарушение: 1. Като водач и собственик управлява
автомобила с изменена конструкция, изразяваща се в товарния отсек, като е
регистриран в СРМПС 4+1 места. Автомобила е изменен, като допълнително
са поставени два броя седалки в товарния отсек, предназначени и отговарящи
за 4 броя места, без съответното разрешение и при условия и ред, определен с
Наредба от Министъра на Транспорта, информационните технологии и
съобщенията – Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-
членки на Европейския съюз, или друга държава- страна по споразумението
за Европейското икономическо пространство, е извършил: 1. Без да спазва
установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или
изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е
нарушил чл.146 ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП му е наложил на основание чл. 178 ал.1 т.2 пр.
2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. В Наказателното постановление е
посочено, че е прието възражение с вх. № 252000-5444/02.09.2021 г., което е
оставено без уважение. Изготвена докладна записка № 252р-
14220/29.09.2021г. по описа на РУ - Девин.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0252-000119/01.09.2021г. Началник група при РУ- Девин- Р. Х. е
наложил принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 б „а“ от ЗДвП-
4
временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на неизправността. Със заповедта е отнето СРМПС част 2 на
товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с рег. № ****.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
На първо място АУАН и НП не отговарят на императивните норми
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП никъде не се твърди,
че жалбоподателят е изменил конструкцията на товарния автомобил без да
спази установения за това ред. Допуснати са нарушения на чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, които са достатъчно основание за
отмяна на НП. Съдът намира, че в случая АУАН и НП са издадени при
неизяснена фактическа обстановка, на базата на непроверени по надлежния
ред предположения на актосъставителя, които са довели до неправилния
извод, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението по чл. 146,
ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с атакуваното НП. Подобен подход е
незаконосъобразен, тъй като посредством АУАН и НП се повдига конкретно
обвинение срещу конкретно лице за извършено от него конкретно
нарушение, като обвинението не може да почива на предположения, а следва
да е доказано по безспорно и несъмнен начин. Това е самостоятелно и
абсолютно основание за отмяна на НП.
От друга страна жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съгласно чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв.,
който без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от
различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на
чл. 146, ал.1 от ЗДвП, видно от АУАН /където единствено е вписана тази
5
норма/ съгласно която, изменение в конструкцията на регистрираните ППС,
се извършва при условия и по ред, определен с наредба от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази разпоредба
обаче, не вменява задължения към водачите и собствениците на ППС и в този
смисъл не съдържа състав на нарушение. Нормата е бланкетна и обща и в
този смисъл препраща към наредба, издадена от министъра на транспорта.
Такава, касаеща материята, е Наредба № 3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите -
членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство. Посочването на бланкетна
разпоредба без да се посочи конкретното правило за поведение, което е
нарушено, следва да се приравни на липса на посочване на нарушената норма.
В обжалваното наказателно постановление не е посочена разпоредбата, която
е нарушена виновно от жалбоподателя, тъй като нормата на чл. 146, ал.1 от
ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. Това допълнително
потвърждава извода за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от
ЗАНН и е винаги съществено, тъй като нарушава правото на защита на
наказаното лице.
Освен гореизложеното, което е достатъчно основание за отмяна на
НП, съдът намира и следното: Съгласно чл. 178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
административнонаказателно отговорен е този, който без да спазва
установения ред, изменя конструкцията на моторно превозно средство. По
делото няма доказателства, установяващи, че именно жалбоподателят е
лицето, извършило твърдяното изменение в конструкцията на процесния
автомобил. От доказателствата става ясно, че е налице несъответствие между
броя места, посочени в свидетелството за регистрация на МПС и
действителния брой места, установени в автомобила при извършване на
проверката. Дали обаче конструкцията на този автомобил някога е била
променяна, кога евентуално е сторено това и при какви условия, не е било
установено както в хода на АНП, така и в хода на съдебното производство.
При така изложеното, съдът намира, че липсват доказателства, от които да се
установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 146, ал.1 от
ЗДвП.
6
От друга страна управлението на МПС, чиято конструкция е
изменена не е факт, който консумира състава на чл. 178 ал.1 т.2 от ЗДвП,
поради което между съставомерните факти, посочени в обстоятелствената
част и словното обвинение от една страна, както и между тях и
административно наказателната разпоредба е налице противоречие.
Обвинението не е и доказано по отношение на субективния му елемент –
лицето, което умишлено и без да спазва нормативния ред, изменя
конструкцията на моторното превозно средство. Административно
наказателната отговорност е лична на първо място, а на второ - управлението
на моторно превозно средство не е факт, който да сочи и доказва, че тъкмо
водача на процесния автомобил е изменил неговата конструкция като е
поставил допълнително две места за пътници. Наказателното постановление е
издадено при нарушение не само на чл.57 от ЗАНН, но и на основния
принцип на наказателното право, че наказателната отговорност, включително
и административно наказателната е само лична.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП и неправилното приложение на
материалния закон правят безпредметно обсъждането на спора по същество и
са основание за отмяна на наказателното постановление.
С оглед гореизложеното наказателното постановление следва на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Разноски:
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от
ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е
направил искане за присъждане на разноските по делото по реда на АПК. В
случая адвокатското възнаграждение е на минимума, определен в Наредбата
за размера на адвокатските възнаграждения и в списъка за разноски е
посочено, че е платено изцяло. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В
случаят въззиваемата страна РУ-Девин не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което
е част наказващия орган, а именно ОДМВР- Смолян, като второстепенен
7
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд. Действително самото ОД на МВР- Смолян в случая не е
страна по производството, но по силата на изричната законова норма, именно
то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.
Жалбоподателя за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат ЖЖ.Ч., и е заплатил в брой сумата от
520.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021г.
Същият е представен пред съда своевременно по съответното дело по
обжалване на НП (лист 29). Договорът е двустранен възмезден и са безспорни
неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на
ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, където е отбелязано извършеното плащане, следва да се
приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по
него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото
НП, кореспондира на правната сложност на делото и извършените
процесуални действия от страната. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63 ал.3 ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 520.00 лв.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0252-
000296/01.10.2021 г., издадено от Р. Т. Х.- Началник група в РУ- Девин,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, с коeто на КР. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с. Яг.,
община Б., обл.См., за нарушение на чл. 146 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 178 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП му е наложено наказание по
8
чл. 178 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000.00 лева КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян ДА ЗАПЛАТИ на КР. К. К. с
ЕГН **********, с адрес: с. Яг., община Б., обл.См. сумата от 520.00 лева
/петстотин и двадесет лева/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9