Решение по дело №3011/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.***,06.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 01.04.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3011 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 17.11.2020 г. от ”Топлофикация-***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.*** ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, против М.Г.А. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Република Ю.Аиск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 30.06.2017 г.-30.06.2018 г., ответницата дължала на ищеца съобразно правата си сумата от 988.21 лв. за отопление,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,отдадена от сградна инсталация,за жилището на постоянния й адрес.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението,ведно с 274.94 лв.-обезщетение за забавено плащане.Доколкото по образуваното ч.гр. дело №1752/2020 г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи/сумите по заповедта/ : 988.21 лв.-главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на постоянния й адрес за периода 30.06.2017 г.-30.06.2018 г./1/2 от консумираната/;274.94 лв.-лихва от 31.08.2016 г. до 07.07.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 27.07.2020 г. до изплащане на вземането.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата,чрез особен представител адв.Ц.М. ***,е представила отговор. Оспорва представените от ищеца документи/справки/ като частни свидетелстващи.Оспорва и представените Общи условия,не били представени доказателства,че били одобрени от ДКЕВР.Не бил представен и договор с ответницата,както и доказателства за открита партида на нейно име,по заявление от нейно име.Не били представени доказателства и че ответницата била собственик.

Възразява и за изтекла 3 г. погасителна давност,за вземанията за периода 31.07.2016 г.-07.07.2017 г. в размер на 422.09 лв. главница и 142.78 лв. лихва.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 988.21 лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на постоянния й адрес за периода 30.06.2017 г.-30.06.2018 г./1/2 от консумираната/;274.94 лв.-лихва от 31.08.2016 г. до 07.07.2020 г.;законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020 г. до изплащане на вземането; разноските по делото-25.26 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.Исканата заповед/№2143/ е била издадена на 07.07.2017 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК/по информация от домоуправител,лицето живеело в чужбина/.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 16.09.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №1752/ 2020 г. по описа на ВРС.

Вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническа и счетоводна експертиза е констатирало,че в ищеца е открита и се води партида №5101 към абонатна станция №148 за имота.На абонатите е било извършвано прогнозно начисляване на база показания от предходния период.В края на отоплителния сезон е било извършвано отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода и са били изготвяни индивидуалните за имотите и общите за сградата изравнителни сметки.

В имота са били начислявани суми за сградна инсталация,отопление и БГВ.В имота е бил осигуряван достъп за отчитане.Изготвяни са били изравнителни сметки, по които не са били открити подавани писмени възражения.

При данните за отопляемия обем на жилището и консумацията,вещото лице е изчислило задълженията за периода 31.07.2016 г.-31.05.2017 г. на 422.09 лв. главница и 142.70 лв. обезщетение за забава и за периода 30.06.2017 г.-30.06.2018 г. на 566.11 лв. главница и 132.09 лв. обезщетение за забава.

Жилището е било собственост на Г.А.А€,починал на 11.10.2007 г..Ответницата е наследник /дъщеря/ с права 1/2 ид. части.

Горното е видно от представените договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.11.1989 г.,удостоверение за наследници и схема на имота.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Въпреки оспорването на особения представител на ответницата,доказателствата сочат,че ответницата е била собственик на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период.Имотът се намира в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване/отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца. Собственикът е потребител на топлинна енергия,съответно отговаря за потреблението.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2/а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответницата е възникнало задължение по силата на закон да заплаща на ищеца количества топлинна енергия.

Съгласно чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят.В текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,урежда се и санкцията при неизпълнение на задълженията за плащане - обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

При липсата на доказателства за направени от възражения за начислените от ищеца суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен начин,че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия,налага се изводът,че ответницата дължи начислените суми,ведно с обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение/с оглед на наличие на установени срокове за заплащане на консумацията/.

Основателно е обаче възражението на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните задължения са именно периодични плащания и лихви.При направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението на 27.07.2020 г.,следва да се приеме,че погасени по давност са претенциите отпреди 30.06.2017 г. /при съпоставка с представената от ищеца справка се установява,че претендираната главница всъщност е формирана от задължения след 31.07.2016 г./.

По гореизложените съображения и предвид заключението на вещото лице,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца от сумите по заповедта за изпълнение 566.11 лв. главница за периода 30.06.2017 г.-30.06.2018 г. и 132.09 лв. лихва от 31.07.2017 г. до 07.07.2020 г..

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично.

При този изход на делото,ответницата дължи на ищеца разноските по заповедното производство-25.26 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/общо 75.26 лв./ и в настоящето производство-74.74 лв. държавна такса,318.42 лв. възнаграждение на особен представител,120 лв. възнаграждение на вещо лице,6 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение и 100 лв. юк. възнаграждение/общо 619.16 лв./,съразмерно уважената част от иска-съответно 41.60 лв. и 342.24 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.А. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Република Ю.А.,че дължи на ”Топлофикация-***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.*** ***,представлявано от изп. директор Р.И.М.,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №1752/2020 г. на ВРС заповед за изпълнение №895/29.07.2020 г.,а именно : 566.11 лв.-главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на постоянния й адрес за периода 30.06.2017 г.-30.06.2018 г./1/2 от консумираната/;132.09 лв.-лихва от 31.07.2017 г. до 07.07.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 27.07.2020 г. до изплащане на вземането.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА М.Г.А. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Република Ю.Ада заплати на ”Топлофикация-***”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.*** ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., 41.60 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №1752/2020 г. на ВРС,както и 342.24 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :