№ 3934
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АБ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208723 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Е. С. П. против наказателно постановление
№21-4332-016736/13.08.2021 г. на началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.3 ЗДвП за
нарушение на чл.103 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като нарушението се явява недоказано, от
друга страна - следва да се съобрази одобреното от съда споразумение от
18.05.2022 г. по НОХД №6159/2022 г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, с
което му е определено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца. По този начин, наложеното наказание от 6 месеца с
обжалваното наказателно постановление се явява репресивно и правно
нелогично, и би нарушил едно право, което съдът вече е дал на П. от дата
06.06.2022 г.
Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з., представлява се от
процесуалния си представител адв. М.-САК, който излага доводи за
недоказаност на нарушението, тъй като жалбоподателят е спрял при
подадения сигнал от полицейските служители, съгласил се е и оказал пълно
1
съдействие при изпробването му с техническо средство за употреба на
алкохол, а дали ще получи или не съставения АУАН е негово право. Предлага
на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Не претендира адвокатско
въднаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 05.08.2021 г. около 02:00 часа в гр.АДРЕС с peг.СВ 4630 РВ,
като при проверка срещу №4 за наличие на алкохол в дъха с техническо
средство „Алкотест Дрегер” 7510 с №0133 и поредна проба №1975 в 2:28
часа, техническо средство отчело положителен резултат от 1,30 на хиляда.
След извършване на пробата, жалбоподателят се качил обратно в автомобила
и напуска с него мястото на проверката. Същият е задържан в 03:10 часа пред
5-то СОУ.
На П. е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта №080899
за УМБАЛ "Света Анна". Издадени били 2 бр. ЗППАМ с №1987 и №1988.
Съставени му били още 2 бр. АУАН с №466332 и №466333, водачът дал
кръвна проба за алкохол, като резултатът е 1,23 промила.
Била изготвена докладна записка /л.21 от делото/ от свидетеля А. ГД
Свидетелят А. ГДна длъжност мл. автоконтрольор към СДВР, отдел
„Пътна полиция” съставил АУАН GA466331/05.08.2021 г. връчен надлежно
на жалбоподателя.
Няма данни по преписката, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.3 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление, като
на основание чл.33 ал.2 ЗАНН в частта по извършено престъпление по
2
чл.343б ал.1 НК - административнонаказателното производство било
прекратено.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По категоричен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение,
тъй като е спрял при подадения сигнал от полицейските служители, съгласил
се е и оказал пълно съдействие при изпробването му с техническо средство за
употреба на алкохол - са неоснователни.
Свидетелите-очевидци А. ГД Е. ИК и АКИ са категорични, а и от
данните в докладна записка, /л.21 от делото/ се установява, че на процесната
дата, след полунощ, жалбоподателят бил спрян за проверка, като с него се
возила пътничка, а от колата лъхало силно на алкохол. Водачът заявил, че бил
3
изпил една-две бири, предоставил документи за проверка, съгласил се да бъде
изпробван с техническо средство, което отчело положителен резултат от 1,30
промила в издишания от него въздух. След изпробването с дрегера, под
предлог, че отива до колата, за да вземе цигарите си, същият седнал зад
волана и бързо напуснал мястото на проверката. На около 500 метра, на
кръстовището на бул.”Братя Бъкстон” и бул.”Тодор Каблешков”
жалбоподателят реализира ПТП с лек автомобил „Киа” с рег.№СВ 19 36 СМ,
като отново напуснал местопроизшествието. П. билустановен и задържан от
полицейски служители в 03:10 часа пред 5-то СОУ. Издаден му бил талон за
медицинско изследване на кръвта №080899 и същият е съпроводен до
УМБАЛ "Света Анна" за даване на кръвна проба с положителен резултат от
1,23 промила.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В случая съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение по чл.103 ЗДвП, тъй като макар
да е спрял за проверка, предоставил е документи и се съгласил да бъде
изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, същият не е изчакал
да завърши проверката от контролните органи, самоволно е седнал зад волана
при наличие на алкохол в издишания от него въздух – 1,3 промила, като в
опита си си да избяга от полицейските служители е причинил ПТП с друго
МПС и отново е избягал, като едва 40 минути след това е бил задържан от
полицейски служители.
По мнение на съда, през горния времеви период, П. е бил потенциално
опасен като водач в пияно състояние не само за себе си, но и за другите
участници в движението, като е поставил своя и живота на други хора в
опасност. Че освен безспорно установената и съставомерна за престъпление
по чл.343б ал.1 НК концентрация на алкохол в кръвта си, той е бил и замаян,
се установява категорично при извършения преглед от лекар в УМБАЛ
"Света Анна" /арг. Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, л.19 от
4
делото/.
От обективна страна, П. като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) не е изпълнил указанията на контролните
органи по извършване на проверка след отчитане на положителен резултат за
употреба на алкохол, като макар и документите му да са били все още при
полицейските служители, проверката му все още не е била приключила с
издаване на талон за медицинско изследване на кръвта, издаване на АУАН,
издаване на ЗППАМ. П. самоволно, без разрешение на контролните органи се
е качил зад волана на автомобила си и избягал от мястото на проверката. Тук
не се касае за нежеланието на П. да му бъде връчен препис от АУАН, което
безспорно е негово право, а до абсолютно незачитане и осуетяване на още
незавършила проверка от контролните органи на въззиваемата страна.
Индиция, че проверката по отношение на П. все още не е била
завършила, е обстоятелството, че документите са се намирали у свидетелите:
„документите му бяха в нас....той беше намерен след ПТП, като ни показа
къде е оставил автомобила и ние го намерихме”, както и фактът, че той е
седнал зад волана в пияно състояние, за което действие контролните органи
не биха дали разрешение.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 103
ЗДвП - да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
С горното си поведение, той е осъществил състава на чл. 103 ЗДвП,
което като правна квалификация е вярно отразено от
административнонаказващия орган. Налице е и съответствие между
квалификацията на нарушението и словесното му изписване. Нарушението по
чл.103 ЗДвП е наказуемо по чл.175 ал.1 т.3 ЗДвП, която предвижда наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. за водач, който по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като същото разкрива завишена степен на
обществена опасност.
5
Без значение в случая е, че по отношение на П. е одобрено от съда
споразумение от дата 18.05.2022 г. по НОХД №6159/2022 г. по описа на СРС,
НО, 20-ти състав, с което му е определено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
В никакъв случай не е репресивно и нелогично, както се твърди в
жалбата, да му бъде наложето наказание от 6 месеца и по обжалваното НП.
На първо място, се касае за два различни вида отговорност на лицето, а от
друга – при определяне размера на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, е съобразено поведението на жалбоподателя на датата на
нарушението, а именно: че е управлявал МПС в пияно състояние, возейки
пътник, че е осуетил проверка на контролни органи като избягал, сядайки зад
волана след отчитане на положителна проба за алкохол от техническото
средство, че вследствие на това поведение, П. е причинил ПТП с друг
автомобил и не на последно място - наличието на немалък брой влезли в сила
ел.фишове, видно от справка-картон на водача, характеризиращи го като
недисциплиниран водач.
След горната преценка на относимите обстоятелства по чл. 27 ал.2 АНН
и характера и значението на отношенията, които жалбоподателят е нарушил,
съдът намира, че наложените наказания, /глоба и лишаване от право да
управлява МПС/, в техния максимален размер ще постигнат целите на чл. 12
ЗАНН и биха оказали превантивно действие по отношение на този нарушител.
В тази връзка, наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
016736/13.08.2021 г. на началник група към СДВР, отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на Е. С. П., е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.3 ЗДвП за
нарушение на чл.103 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7