РЕШЕНИЕ

Номер    1252                        16.07.2018г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На тридесети октомври                    двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Тихомира Калчева

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер    6374 по описа за    2017   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № НП-4/09.03.2017г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с което на П.Т.Т., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева  за нарушение по чл.195, ал.3 и 4 от ЗУТ.

          Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – Община Пловдив, намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателят бил съсобственик на сграда находяща се в гр.Пловдив, на ул.”Йоаким Груев” № 32. Самата сграда била с идентификатор 56784.519.19.1. На 17.06.2016г. кметът на Район Централен издал писмено разпореждане, с което озадължавал собствениците на сградата включително жалбоподателя в срок от десет дни да обезопасят същата по начин, че покрай нея да се минава безопасно, а в срок от два месеца да входират проект за цялостен ремонт и укрепване на същата сграда. На 03.10.2016г. комисия установила, че нищо от горното не било изпълнено. Ето защо срещу жалбоподателя бил съставен акт № 6/14.10.16г. за това, че жалбоподателя е нарушил чл.195, ал.3 и 4 ЗУТ като не е изпълнил писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност, да възстанови или поправи строеж или част от строеж, а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя М.Д.К. разпитана като свидетел в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства по делото, които Съдът възприема и кредитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. В този смисъл спора е по отношение на правото, а не толкова на фактите. Все пак се спори и, че сградата представлява опасност за преминаващите край нея. Според настоящата инстанция тези възражения са основателни. На първо място следва да се посочи, че нито с писменото разпореждане от 17.06.2016г., нито в АУАН и НП е посочено какви точно действия е следвало да извърши жалбоподателя, за да укрепи сградата. Нещо повече, дори при разпита на актосъставителя не се изясни защо точно сградата на „Йоаким Груев” № 32 представлява опасност. Действително актосъставителя посочи, че същата нямала покрив, врати и прозорци, но от това автоматично не следва, че тя представлява опасност. Актосъставителя посочи , че е строителен инженер- констуктор и като такъв можел да отличи коя сграда е опасна и коя не, но конкретно не посочи никакви обстоятелства, които да могат да бъдат проверени от специалист в тази област. На следващо място според настоящата инстанция не може бланкетно да се вменява задължение на собственика да извърши някакви укрепителни действия, а би следвало да се посочи какви точно следва да бъдат извършени – било укрепване на стени и фасада, тераси, покрив и т.н. В противен случай той се поставя в невъзможност да разбере какво точно се иска от него, а дори да извършен някакъв ремонт, то същия да не бъде счетен от контролния орган за необходимия ремонт. Тази неопределеност сама по себе си нарушава правото на защита на жалбоподателя, което налага да бъде отменено процесното НП.

За пълнота следва да се посочи, че макар акта на кмета да е озаглавен разпореждане, той по същество има характер именно на заповед, както изисква нормата на чл.195, ал.4 ЗУТ, защото не е важно как е озаглавен един административен акт, а неговото съдържание. На следващо място действително в процесното НП наложената глоба е на основание чл.232, ал.5 ЗУТ, а всъщност последната има няколко точки, като относима в настоящия казус е т.1. Макар същата да не е посочена цифром, то с думи е ясно изписано съдържанието и в процесното НП и така жалбоподателя не е бил лишен от възможност да научи по кой закон е наложено наказанието му. Въпреки това предвид изложеното по-горе следва ад се отмени издаденото наказателно постановление.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП-4/09.03.2017г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с което на П.Т.Т., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева  за нарушение по чл.195, ал.3 и 4 от ЗУТ.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.

Вярно с оригинала.

Л.А.