Решение по дело №257/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 10 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 155/2024 г. по описа на Районен съд – Котел, е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-0287-002280 от 04.11.2024 г. на Началник РУ – Котел при ОД на МВР – Сливен, с което на М. С. М. с [ЕГН] от [населено място], [община], са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател М. С. М. го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Началник РУ – Котел при ОД на МВР – Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище, подадено от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Счита за безспорно доказано извършеното от наказаното лице нарушение, като намира наложеното наказание за пропорционално. Посочва, че деянието е типично за вида си и не представлява маловажен случай, поради което не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, при спазване на материалния и процесуалния закон, при обсъждане на направените от жалбоподателя възражения. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Котел.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2024 г. около 20:20 часа в [населено място] на [улица], М. С. М. като водач управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № [рег. номер]. При справка се установило, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 07.05.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като МПС било закупено на 05.03.2024 г.За констатираното бил съставен АУАН серия АД № 787677 от 18.07.2024 г. На 18.07.2024 г. е започнато ДП №173/2024 г. на РУ МВР Котел, вх. №3828/ 2024 г. на РП Сливен поради наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана разолюция. С постановление от 24.10.2024 г. прокурор при РП Сливен е постановил отказ и е прекратил наказателното производство по ДП №173/2024 г. на РУ МВР Котел, вх. №3828/ 2024 г. на РП Сливен, като препис от постановлението е изпратено на началника на РУ МВР Котел за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на М. С. М..

Издадено било процесното НП, с което на М. С. М. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 10 контролни точки.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че: М. е извършил визираното в НП нарушение от обективна и от субективна страна; правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, което обуславя редовност на НП; жалбоподателят е санкциониран на законосъобразно и относимо правно основание по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП; наложените административни наказания са малко над минималния размер относно паричната глоба. Приел е, че деянието не разкрива признаците на маловажен случай и не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчетът, спирането от движение и пускането в движение, временното отнемане, прекратяването и възстановяването на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, според нормите от раздел III. Видно от представения по делото на районния съд договор за покупко-продажба на МПС от 05.03.2024 г. жалбоподателят М. е придобил собствеността върху управляваното от него МПС „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер] на 05.03.2024 г. Същото се установява и от представената справка за отразените данни по регистрацията на посоченото МПС. По делото е установено, че в двумесечен срок от придобиването на МПС – до 07.05.2024 г. собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство и регистрацията е прекратена служебно, по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде уведомен за това служебното прекратяване на регистрацията, тъй като същото настъпва по силата на закона с изтичане на двумесечния срок за регистриране на превозното средство. В тази хипотеза контролните органи нямат задължение да информират собственика за прекратяването на регистрацията. Т. задължение законът не е им вменява за разлика например от нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, касаеща случаите на служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на сключена застраховка гражданска отговорност.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства, както и от разпита на актосъставителя и на свидетеля на нарушението. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. От доказателствата по делото се налага извод, че М. С. М. като собственик не е регистрирал по надлежния ред и в съответния срок след покупката МПС, което е управлявал на 18.07.2024 г. Липсват основания за квалифициране на случая като маловажен и приложение на чл. 28 от ЗАНН. Собственикът е могъл и е бил длъжен да знае, че регистрацията на закупения, но не пререгистриран автомобил ще бъде прекратена служебно и автоматично, каквито са предвидените от закона последици. Освен това по делото не са представени доказателства, които да разколебаят достоверността на ангажираните в административната преписка документи. Безспорно е установено, че на посочената дата и място, в посочения час М. С. М. е осъществил състава на санкционираното нарушение. Освен това, по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Съгласно нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева. Относно наложените с процесното НП наказания, постановеното лишаване от право да управлява МПС е за минимално предвидения в нормата срок, а предвид проявената деятелност като съразмерен се преценява и определения от АНО размер на наложената глоба.

Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 155/2024 г. по описа на Районен съд – Котел.

Решението не подлежи на обжалване.