Р Е
Ш Е Н
И Е № 590
17.09.2019 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на дванадесети септември
през две
хиляди и деветнадесета година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 540 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „А1 България“ ЕАД-гр.София против С.Й.Д.,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответника били сключени Договор № М4416110 от 06.02.2015г. и Договор № М3361228 от 18.10.2012г., които
договори били с рамков
характер и имали за предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях били предоставяни
възоснова на подписването на допълнителни/нови индивидуални договори и
приложения към същите. Номерата на договорите - М4416110 и М3361228,
представлявали индивидуални клиентски
номера и реферирали към услугите, които ползвал абонатът. Съгласно
Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество
услуги. По тези клиентски номера се
издавали и месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на
абоната бил ID номер, с който клиентът се въвеждал в системата на
оператора. Под този ID номер се
завеждали всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната.
В настоящия случай ответникът фигурирал в системата на дружеството ищец под индивидуален абонатен номер /ID/ *********. Във
връзка с посоченото, към рамков Договор
№ ********* /М4416110/ от 06.02.2015г. било подписано Приложение № 1 от 06.02.2015г., с което бил избран
тарифен план за телефонен номер **********,
месечната абонаментна такса за който била в размер на 14.90 лева /12.42
лева без ДДС/. Съгласно чл.6.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът
на ползване на услугата бил 24 месеца
и същият изтичал на 06.02.2017г. Освен това всички услуги, които били
използвани извън тарифния план, също се таксували според действащите стандартни
цени на оператора за съответната услуга, валидни за абонати по договор и
публикувани на интернет адреса на оператора, съгласно чл.4.7 от Приложение № 1
от 06.02.2015г. Към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от
06.02.2015г., по силата на който продавачът „А1 България“ ЕАД прехвърлил
на купувача /ответникът по делото/ правото на собственост върху една или
няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на
вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора.
Същият бил сключен за срок от 23 месеца
/чл.11 от Договора/, като били
уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в
размер на 35.90 лева.
Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка
следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия бил Апарат SAM Galaxy
S5 Gold Трансфер 23м. По отношение на горепосочения рамков договор били
начислени и други такси,
съгласно действащия Ценоразпис на оператора, които били отразени в
представените фактури, в това число такса уведомяване за просрочено задължение
в размер на 1.49 лева /1.24 лева без ДДС/. Към рамков Договор № ********* /М3361228/ от
18.10.2012г. било подписано Приложение
№ 1 от 18.10.2012г., с
което бил избран тарифен план за телефонен номер **********, месечната абонаментна такса за който била в размер на
9.90 лева /8.25 лева без ДДС/. С нов Договор за
електронни съобщителни услуги от 14.10.2015г. и Приложение № 1 към същия били
предоговорени условията за тарифния план, активиран за телефонен номер **********. Съгласно чл. 6.2.1 от
съответното Приложение № 1, срокът на ползване на услугата бил 12 месеца и същият изтичал на
14.11.2016г. Освен това, всички услуги, които били използвани извън тарифните
планове, също се тарифирали според действащите стандартни цени на оператора за
съответната услуга, валидни за абонати по договор и публикувани на интернет
адреса на оператора. За неуредените в индивидуалния договор въпроси следвало да
се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE /наричани накратко „Общите условия“/. Те имали
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под
договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т.26.4 от Общите
условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори ищецът издавал
ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя
страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на
услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай били налице незаплатени задължения по горепосочените
договори за услуги и устройства на изплащане в общ размер 431.41 лева.
Задълженията по фактурите станали изискуеми, тъй като съгласно т.26.5 от
Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период
от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Освен
посоченото, фактурите не били оспорени в дадения срок, съгласно т.26.6 от
Общите условия, според която месечните сметки на потребителя могат да бъдат
оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на
фактурата. По отношение на договора за
продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същият се прекратява при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и всички суми,
дължими до края на сроковете на гореописаните договори за продажба на изплащане,
ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми /в случая това била Фактура № ********* от 27.06.2016 г.
за Договор за продажба на изплащане от 06.02.2015г.
и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок - чл. 12.3. от съответния договор за продажба на изплащане. Договорът се
считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало
задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Поради неизпълнение в
определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги,
горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна на ищеца,
съгласно т. 40.ж във връзка с т.54.1 от Общите условия. В тази връзка била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.92 от ЗЗД, както
и чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 06.02.2015г. Размерът на неустойката се
определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки и
без ДДС/, дължими от датата на прекратяване /датата на издаване на съответата
сметка за неустойка/ до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Начислената
неустойка за предсрочно пекратяване на договорите за всяка от предоставяните
услуги била в общ размер на 182.02
лева, разпределена, както следва: 149.02 лева /7 оставащи месечни вноски х 12.42 лева + неустойка,
дължаща се за тарифно обвързване, посочено в чл.5.2.2. на Приложение № 1 към
Договор за електронни съобщителни услуги от 06.02.2015г., в размер на 62.08 лева/
- за мобилни услуги за телефонен номер **********, по сметка № ********* от 10.06.2016г.- 33 лева /4 оставащи месечни
вноски х 8.25 лева/ - за мобилни
услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 14.10.2015г. по сметка № ********* от 27.06.2016г.
Претендираната от ищеца главница била в
размер на 431.41 лева, а неустойката – в размер на 182.02 лева. Поради
неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал на мобилния
оператор обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ищеца. Това давало право на ищеца да
иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от
датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която
лихва за този период възлизала на сума в общ размер на 106.63 лева. Длъжникът възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 431.41 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга по
Договор М4416110 от 06.02.2015г. и Договор № М3361228 от 18.10.2012г.; 182.02
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори и 106.63 лева – лихва
за забава за периода от 18.01.2016г. до 26.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2018г. до изплащане на вземането, които суми
са присъдени по Ч.гр.д. № 2550/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава писмен
отговор. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата
не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно
основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се присъдят направените
по настоящото дело и
по заповедното производство
разноски, общо в размер на 150 лева, от които 125 лева, представляващи разноски по
настоящото дело и 25 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 2550/2018г. по описа
на Районен съд-Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Й.Д., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление-гр.София, Район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК
*********, сумата от 431.41 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга по
Договор М4416110 от 06.02.2015г. и Договор № М3361228 от 18.10.2012г.; 182.02
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори и 106.63 лева – лихва
за забава за периода от 18.01.2016г. до 26.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1126/29.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2550/2018г.
по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.София, Район „Илинден”,
ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, сумата в размер на 150 лева, от
която 125 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 25 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2550/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
Е.С.