Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6690 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 301673 от 14.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 33120/2019 г., Софийският районен съд, ГО, 145 състав, е уважил частично
предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Р.П.И. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 9181,94
лева, представляващи стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от м.11.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 84, находящ
се в гр. София, ж.к. „**********, абонатен № 097927, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 101,09 лева – такса за дялово разпределение за периода от м.
11.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
03.12.2018 г. по ч.гр. дело № 71774/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, като
е отхвърлил исковете по чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за сумата
над уважения размер от 9181,94 лева до пълния претендиран
размер от 9435,40 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. включително и за
разликата над уважения размер от 101,09 лева до пълния предявен размер от
107,69 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 05.2015
г. до м.10.2015 г. вкл., и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1194,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 10.10.2018 г., както и сумата от 17,74 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016
г. до 10.10.2018 г.
С решението ответната страна е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 228,82 лева – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 703,53 лева – разноски в исковото производство.
В законоустановения срок
срещу решението в частта, с която искът за главницата за топлинна енергия и
искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия са отхвърлени, съответно за сумите над 9181,94 лева до пълния предявен
размер от 9435,38 лева за главница и за 1194,42 лева за лихва, е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която прави оплакване, че
решението в обжалваната част е неправилно. Твърди, че спрямо процесното правоотношение приложими са както Общите условия
за продажба на топлинна енергия от ищеца, в сила от 12.03.2014 г., така и тези в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33 от ОУ задължението за плащане на сумите е
в размера на посочените в ежемесечните фактури суми, а лихва за забава се
начислява след изтичането на 30 дневния срок от датата на публикуването на фактурите.
За публикуването били съставени протоколи по реда на чл. 593 от ГПК и е
изслушано и прието заключение на ССчЕ, в което е
определен размерът на обезщетението за забава. Навежда довод, че съгласно чл.
33 от Общите условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, след което същите изпадат в забава. Освен това твърди, че в атакуваното
решение съдът не е съобразил, че общата фактура е издаден на 31.07.2016 г. и сумата
по нея е станала изискуема на 15.09.2016 г., поради което вземането по нея не е
погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 09.11.2018 г., с което действие давността е прекъсната. С оглед
изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния предявен
размер. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба, такъв не е постъпил от Р.П.И..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.
2 ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
от 09.11.2018г. срещу Р.П.И.,
по което е образувано ч. гр. дело № 71774/2018 г. на СРС, ГО, 145
състав, по което на 03.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива
на обжалваното решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на
описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в
заповедното производство е подал възражение по образец, че не дължи изпълнение
на вземанията по издадената заповед, в която е възразил, че вземанията са
погасени по давност.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно
дадените от съда указания, е предявил установителни
искове с предмет всички вземания, за които в негова полза е издадена заповедта
за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е
имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите
на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера
на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба, обстоятелствата
относно количеството на доставената топлинна енергия в топлоснабдения
имот и нейната стойност не се предмет на проверка от въззивния
съд, като предвид безспорния характер на предпоставките за възникване на процесното вземане за главница и неговия размер, на
разглеждане подлежи единствено доводът на въззивника
във връзка с разрешението, дадено от първоинстанционния
съд в обжалваното решение по уваженото възражение за изтекла погасителна
давност, както и препоставките за изпадане на
длъжника в забава за плащане на главницата.
Както правилно е приел и първоинстанционният
съд, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към относимия
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. София от 2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното
задължение на абоната за заплащане на остойностената
топлинна енергия действително възниква ежемесечно и периодично.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., като е подал заявлението за издаване
на заповед за изпълнени в съда на 09.11.2018 г., поради което вземанията, чиято
изискуемост е възникнала в периода преди 09.11.2015 г. са погасени по давност
на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, както правилно е приел
и първоинстанционният съд, това са сумите за
енергията за периода от месец май 2015 г. до месец октомври 2015 г.
включително, тъй като тези вземания възникват с издаване на фактурата за
съответния месец според чл. 32, ал. 1, във вр. с чл.
31, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ОУ, а
обстоятелството, че задълженията следва да бъдат платени след оповестяването им
по реда и в срока по чл. 33, ал. 1 от ОУ, тълкувайки посочените разпоредби във
връзка една спрямо друга и с оглед предходните редакции на общите условия, има
отношение единствено към момента, в който длъжникът изпада в забава. Тъй като
съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава фактура
за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, общата фактура
издадена на 31.07.2016 г. отразява цената на реално потребеното
количество топлинна енергия, но не може да промени давността на вземането за
заплащане на топлинната енергия за всеки отделен месец. С оглед изложеното
възражението на ответника, че вземанията за незаплатена ТЕ за посочения от
първата съдебна инстанция период са погасени по давност е основателно. Първоинстанционният съд е извадил от общия размер на
претенцията сумата, представяща сбора на прогнозните стойности по СТЕ за
периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. включително, който алгоритъм на изчисление
е обоснован в решението и не е оспорен, като искът за разликата над получените 9181,94
лв. до пълния предявен размер от 9435,40 лв. е отхвърлен, поради което
решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Правилни се явяват и изводите на районния съд
относно неоснователността на претенцията за заплащане на обезщетение за забава
за плащане на главницата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период от 15.09.2016 г. до 10.10.2018 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавач, а по делото, което е
хронологически номерирано съгласно изискванията на чл. 82, ал. 6 от ПАС,
липсват представени протоколи, удостоверяващи публикуването на фактурите, което
е предпоставка за поставянето на длъжника в забава. Такива писмени
доказателства не са описани и като приложение на исковата молба по чл. 127, ал.
2 от ГПК, нито са представени в проведеното по делото открито съдебно заседание,
независимо че първата съдебна инстанция е изпълнила задължението си по чл. 146,
ал. 2 от ГПК като е посочила в доклада си, че страната не сочи доказателства за
твърдения от нея факт (л. 55 гръб). Що се отнася до доводът, че приложими към
част от периода са Общите условия на ищеца от 2016 г., в които е предвидено, че
длъжникът изпада в забава и без покана, поради което съдът неправилно е приел,
че е необходима покана, същият в конкретния случай е неоснователен. Макар
действително част от исковият период да попада в рамките на действието на ОУ от
2016 г., ищецът се е позовал на тях за пръв път с въззивната
жалба. Влизането в сила и приложението на общите условия на ищеца следва да се
докаже при условията на пълно и главно доказване, тъй като предпоставките за
тяхното прилагане не са факти, които могат да се приемат за общоизвестни.
Липсата на позоваване на тези общи условия като норми, уреждащи отношенията
между страните в исковата молба, както и липсата на възражение срещу доклада на
съда по чл. 146 от ГПК, приет в първото по делото съдебно заседание, в който
първата съдебна инстанция е посочила твърденията, на които ищецът основава
претенцията си – ОУ от 2008 г и 2014 г., съставлява пречка за прилагане
уредените в тях и относими към спора диспозитивни правни норми служебно от съда. Ето защо при
липса на установяване на предпоставките за уважаване на иска по чл. 86 от ЗЗД,
в частност на поставянето на длъжника в забава, искът правилно е бил отхвърлен.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба, същата е неоснователна, а
при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на въззивника
не се дължат.
Въззиваемата страна не е представлявана и не е завила
претенция за разноски.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 301673 от 14.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 33120/2019 г., на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, в
обжалваната част, с която предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове по чл.
79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за сумата над уважения размер от 9181,94 лева до пълния претендиран размер от 9435,40 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. и по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за сумата от
1194,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 10.10.2018 г., са отхвърлени.
Решението
е влязло в сила в частта, с която предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.П.И. искове са уважени за сумите от 9181,94 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот - апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к.
„**********, абонатен № 097927, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 101,09 лева – такса за дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до м.
04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.12.2018 г. по ч.гр.
дело № 71774/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, с която са отхвърлени
искът за дяловото разпределение за разликата над уважения размер от 101,09 лева
до пълния предявен размер от 107,69 лева за периода м. 05.2015 г. до м.10.2015
г. вкл., за сумата от 17,74 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до 10.10.2018 г., както и в частта за присъдените с решението
разноски в полза на ищеца в размер на 228,82 лева за заповедното
производство и 703,53 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, ЕИК **********като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страната, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.