М О Т И В И към Присъда
№ 76/07.07.2020 г. по НОХД № 438/2020 г. на СлРС, изготвени на 09.07.20г.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия С.Й.Ж. по чл. 150 ал.1 от НК.
Производството се движи по реда
на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия
подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към
процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.
В с.з. представителят на
РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, което след редукцията да остане една година
и четири месеца, като на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години.
В с.з. подсъдимия, редовно
призован се явява лично и с процесуален представител. Признава се за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Процесуалния му представител моли за налагане на минимално
наказание, поради тежкото семейно положение на подсъдимия.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.01.2019г. около 13,00 часа в с.Калояново, общ.Сливен, св.Х.
била сама в дома си. Чула, че някой навън я вика. Когато излязла от къщата, на
вратата на двора видяла племенника си – подс.Ж..
Изненадала се от посещението му, но го пуснала в двора си.
Подс.Ж. казал на леля
си, че е намерил в Балкана гърне със злато и я помолил да отиде с него да му
помогне да го извадят. Пояснил, че го е намерил в местността „Куциндол“. Св.Х.
се съгласила и двамата тръгнали към местността.
По пътя срещнали св.Великов, с когото се поздравили. Стигнали до
моста, св.Х. седнала да си почине, а обв.Ж. продължил напред към храстите.
Извикал на св.Х. да отиде при него, за да не я виждат от пътя. Св.Х. отишла при
него и отново седнала на земята защото била изморена. В този момент обв.Ж. си
сложил ръката на брадата на св.Х., натиснал я назад и я съборил да легне по
гръб на земята. Легнал до нея и започнал, да й говори, че ще я хване за половия
орган. Св.Х. се съпротивлявала, като се мъчела да се изправи, но подс.Ж. я натиснал с лявата си ръка по
брадата, надолу, а с дясната си ръка бръкнал през дрехите (двата клина) и е
започнал да я обарва по половия орган. Св.Х. го молила да престане, но обв.Ж.
само издавал звуци на задоволство. Св.Х. изпитала болки, защото усетила, че
пръстите на подс.Ж. са проникнали във
влагалището й. Св.Х. викала, че я
боли и ритала с крака, а подс.Ж. и
заявил, че първо „ще я наебе“, а след това ще и отреже главата. Решил да си съблече дрехите. Докато се
разкопчавал якето, пуснал св.Х., която успяла да се изправи и побягнала към
полето, където видяла, че дете пасе овце. Стигнала до детето и седнала на
земята. В това време дошъл св.Велев - баща на детето. Св.Х. му казала, че
племенника й С. се е опитал да я изнасили и му показа мястото, където е щяло да
стане това. Св.Велев погледнал, но не видял никого. Св.Х. се прибрала в дома
си.
Вечерта, когато синът й св.И.
се прибрал от работа, св.Х. му разказала какво се е случило. На другият ден -
14.01.2020г. св.Х. и св.И. посетили
РУ МВР-Сливен, където пред св.В. и
св.С. св.Х. разказала за случилото
се.
Междувременно обв.Ж. около 15,00 часа на 13.01.2020 г. отишъл до кметството в селото, където
от св.Петров - кмет, поискал назаем 12 лева, като казал, че му е свършило горивото
и трябва да зареди колата.
По късно през деня, от хора в селото св.Петров разбрал, че около
16,30 часа на същия ден обв.Ж. е вървял пеша в посока гр.Сливен.
Подс.Ж. бил установен от
служителите на РУ-Сливен. Първоначално отричал заявеното от св.Х., но след това
признал, че е извършил блудствени действия с нея.
Св.Х. е била освидетелствана от съдебен лекар. Издадено е съдебно
медицинско удостоверение № 22/2020г.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
според заключението на която по тялото на св.Х. са били установени умерено
изразено моравочервеникаво кръвонасядане в областта на долната половина на
брадичката с наличие на палпаторна болезненост, както и точковидни кръвоизливи,
кръвонасядания с моравочервеникав цвят и повърхностни охлузвания по вътрешните
повърхности на малките срамни устни на вулвата, в техните задни половини, по
лигавичната повърхност на долната половина на влагалището и в областта на
задната комисула, с умерено изразена спонтанна болезненост.
Според вещото лице, описаните травми се дължат на механично
въздействие, притискане, протриване, на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин, съобщен от св.Х..
С деянието си подс.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл. 150 ал.1 от НК, тъй като на 13.01.2020г. в
с.Калояново, общ.Сливен извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно Д.Я.Х. с El Н ********** ***, чрез употреба на сила.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Разпитан в хода на досъдебното производство подс.Ж. не
дава обяснения.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите: Х., И., М., В., П.,
В., В., съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза; справка за съдимост.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз
основа на направените от подсъдимия
самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като
те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по
съответния процесуален ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия
дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият
признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени
към дознанието и заключенията на вещите лица по назначените в хода на
досъдебното производство експертизи.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия С.Й.Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 150
ал., тъй като на 13.01.2020 г. в с.Калояново, общ.Сливен извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст - Д.Я.Х. ***, чрез употреба на сила -
Престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
Безспорно е установено авторството на деянието
и механизма на същото. Налице са извършени действия с цел удовлетворяване на
полово желание с лице навършило 14 годишна възрасте извършено полово
съвкупление от страна на подсъдимия с лице ненавършило 14-годишна възраст, а
именно: Д.Я.Х.,родена 1943.
Подсъдимия е разбирал свойството
и значението на извършеното деяние и е
искал настъпването на обществено опасните им последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия, липса на морално-волеви
задръжки, незачитане на личната и полова неприкосновеността на личността
както и незачитане на правовия ред в РБ.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъплението съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината
обстоятелства, като отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а
именно – чисто съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия.
Съдът
счита, че по отношение на подсъдимия
не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид
целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът сметна, че на подс. Ж. за
извършеното от него престъпление следва да се наложи наказание при условията на
чл. 58А от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 от НК отлага за срок ТРИ ГОДИНИ.
Съдът осъди подс. Ж. да заплати
направените по делото разноски в размер на 553,00 лева в полза на бюджета на ОД
на МВР.
Съдът прие така наложеното
наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на
обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на
наказанието.
Ръководен от изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: