Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 107

 

гр.Севлиево 15.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на прокурора              като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 323 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ПК “Солидарност-1918” със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Ген.Никола Генев” № 38, чрез представляващия Х.Г.Х.е обжалвал наказателно постановление № 07-001154 от 06.08.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от Кодекса на труда / КТ / и ПМС № 320/20.12.2018 г. във вр. с чл.270, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ му е наложено наказание имуществена санкция в размер от 300.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и материални разпоредби на закона, в подкрепа на което се развиват подробни съображения в нея.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Дирекция “ИТ” гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това се установява и от представения Протокол за извършена проверка и показанията на свидетелите, че на 02.07.2019 г. на място в обект: магазин хранителни стоки № 17, находящ се в гр.Севлиево, ж.к.“Атанас Москов“, стопанисван от ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево, както и на 08.07.2019 г. и на 24.07.2019 г. в Дирекция “ИТ”-Габрово, свидетелката М.И.А. - старши инспектор в Дирекция “ИТ”–Габрово и свид.Ц.И.К. – главен инспектор в същата дирекция, извършили проверка в посоченият по-горе обект, както и на документацията на потребителната кооперация.Проверката била извършена в присъствието на Х.Г.Х.– председател и Н.Н.Б.– счетоводител на кооперацията.За извършената проверка е съставен съответен протокол с изх. № ПР1921967/24.07.2019 г., в който освен останалите констатации е отразена и такава, че при извършената на 08.07.2019 г. проверка по представената от работодателя документация, включително трудови досиета на наети и освободени лица, ведомости и фишове за заплати, документи, доказващи плащания на трудови възнаграждения, заповеди за разпределение на работното време, графици за работа, присъствени форми и др. се установило, че работодателят  ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение през периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. включително, в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната на няколко лица, сред които и Ц.Д.Ц., ЕГН **********, работила в кооперацията на длъжност „продавач-консултант“, както следва:

При определен в член единствен на Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., размер на минималната месецна работна заплата от 560.00лева, при нормална продължителност на работното време – 8 часа и при пет дневна работна седмица, работодателят е начислил и изплатил: на лицето Ц.Д.Ц., ЕГН **********, работила на длъжност „продавач-консултант“: за месец януари 2019 г. – основно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева, за м.февруари 2019 г. – основно трудово вазнаграждение в размер на 510.00 лева и за м.март 2019 г. – основно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева, с което не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на лицето в размер не по-малко от минималната работна заплата, в нарушение на чл.245, ал.1 от КТ във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ.Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 24.07.2019 г. на председателя на кооперацията – Х.Г.Х..На същата дата - 24.07.2019 г. свид.А., в присъствието на свид.К., съставила АУАН № 07-001154 против жалбоподателя ПК „Солидарност-1918”, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Ген.Никола Генев” № 38, ЕИК *********, в качеството му на работодател, представлявано от Х.Г.Х., в качеството му на председател, за това, че при извършена проверка на 08.07.2019 г. и на 24.07.2019 г. на ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево, ЕИК: *********, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Ген.Никола Генев“ № 38 по представена от работодателя документация, вкл.трудови досиета, ведомости и фишове за заплати, документи, доказващи плащания на трудови възнаграждения и др. е установено, че на лицето Ц.Д.Ц., ЕГН **********, работила на длъжност „продавач-консултант“, назначена и работила на пълен работен ден – 8 часа, за месец януари 2019 г. е начислено и изплатено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева, което е под размера на минималната работна заплата за страната с Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г., в член единствен, обн. В ДВ бр.107 от 28.12.2018 г. е определен размер на минимална работна заплата за страната 560.00 лева, при продължителност на работното време – 8часа и при петдневна работна седмица, в сила от 01.01.2019 г.В хода на проверката е установено, че работодателят ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на лицето Ц.Д.Ц., ЕГН **********, считано до 25.02.2019 г., съгласно посочената в трудов договор № 50/13.07.2015 г. периодичност за изплащане на трудовото възнаграждение.Нарушението е извършено на 26.02.2019 г. и установено на 08.07.2019 г. по документи, с което е нарушил чл.245, ал.1 от КТ във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез Председателя Х.Г.Х., срещу подпис на същата дата - 24.07.2019 год.След запознаване със съдържанието му същият е направил възражение, че сумите на лицето са изплатени и нарушението отстранено по време на проверката.Възражения са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В тях е посочено, че се отправя молба да бъде взет под внимание платежен документ за изплатени до начислени до минималната работна заплата суми на Ц.Д.Ц..

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на Д ”ИТ” гр.Габрово с № 07-001154 от 06.08.2019 г.В същото административно-наказващият орган / АНО / изцяло е преповторил фактическите констатации и правните изводи на актосъставителя.В заключение е счел, че ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на Пар.1, т.1 от ДР на КТ не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на лицето Ц.Д.Ц., ЕГН **********, считано до 25.02.2019 г., съгласно посочената в трудов договор № 50/13.07.2015 г. периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната – 560.00 лева за месец януари 2019 г.Посочено е, че нарушението е извършено на 26.02.2019 г. и е установено на 08.07.2019 г. при проверка на документи на кооперацията в Д „ИТ“ Габрово.Отчетено е също така, че нарушението е отстранено в хода на проверката и до нейното приключване, видно от представени с възражение преводни нареждания за кредитен превод от 24.07.2019 г. на Ц.Д.Ц.за извършени плащания – „доначислени суми“ за работни заплати за м.януари, февруари и март 2019 г. в размер на 254.46 лева.Описани са писмените доказателства, събрани в хода на извършената проверка.В заключение АНО е приел, че ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево е нарушил чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ.АНО е направил констатацията, че има основание за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, но няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.Наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложил на ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево, ЕИК *********, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 300.00лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите М.И.А. и Ц.И.К., съпоставени с писмените доказателства - Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1921967/24.07.2019 г.; Трудов договор № 50/13.07.2015 г.; Допълнително споразумение № 5 към трудов договор № 50/13.07.2015 г.; Фиш за заплати на ПК „Солидарност-1918“ за м.януари 2019 г. на Ц.Д.Ц.; Писмени обяснения от Х.Г.Х.; Копие от извлечение за банков превод за м.януари 2019 г.; АУАН № 07-001154 от 24.07.2019 г.; Възражение от ПК „Солидарност-1918“, с приложени към нея преводни нареждания, фиш за заплати за м.май 2019 г. на Ц.Д.Ц., работнически влог, разписка и пълномощно; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София и длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на Дирекция „ИТ“ със седалище Габрово.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.08.2019 г.Жалбата е подадена на 04.09.2019 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган.В тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.416, ал.1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ.Текстът на чл.245, ал.1 от КТ гласи следното: „При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”.Съгласно чл.244, т.1 от КТ – „Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната”.Разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ гласи следното: „Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка”.Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. – „Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2019 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложил на жалбоподателя наказание имуществена санкция в размер от 300.00лева.Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”.Текстът на чл.415в, ал.1 от КТ гласи следното: „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и материални разпоредби на закона, в подкрепа на което се развиват няколко съображения, а в съдебно заседание се излагат и други.

Съдът намира, че в производството по съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.

В жалбата се твърди на първо място, че при издаване на НП било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него липсвало описание на конкретно нарушение, а само бланкетно цитиране на законова разпоредба, не било посочено мястото на извършване на нарушението.

Съдът не споделя така изложените твърдения.Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.Посочено е, че нарушението е извършено на 26.02.2019 г., тъй като на тази дата е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение на Ц.Д.Ц., като същото е следвало да бъде в размер не по-малък от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 320/2018 г., което обаче не е било сторено от жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на закона.Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ.Безспорно е, че нарушението, което е вменено във вина на кооперацията-жалбоподател е за това, че в качеството си на работодател по смисъла на Пар.1, т.1 от ДР на КТ не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на лицето Ц.Д.Ц., ЕГН **********, считано до 25.02.2019 г., съгласно посочената в трудов договор № 50/13.07.2015 г. периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната – 560.00 лева за месец януари 2019 г., като по този начин е осъществил състава на административното нарушение по чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

На следващо място се оспорва активната легитимация на издателя на обжалваното НП.Съдът не споделя така изложеното становище.Както вече бе посочено по-горе НП е издадено от компетентен орган във връзка с което по делото са представени Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София и длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на Дирекция „ИТ“ със седалище Габрово.

Не може да бъде споделено и становището на процесуалния представител на жалбоподателя досежно давностния срок.По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че нарушението на трудовото законодателство е било констатирано от контролните органи при извършена от тяхна страна проверка на 08.07.2019 г., АУАН е бил съставен на 24.07.2019 г., а НП е издадено на 06.08.2019 г. при спазване на всички срокове.Голословно е твърдението, че контролните органи са узнали за извършването на това нарушение много преди датата на извършване на проверката от тяхна страна.

Не на последно място се прави възражение, че в действителност работодателят бил изплатил възнаграждение на работничката в размер по-голям от минималната работна заплата, тъй като при определяне на размера следвало да се има предвид и начисленото допълнително трудово възнаграждение.

Съдът не споделя тези доводи.Нормата на  чл.245, ал.1 от КТ е с обезпечителен, гаранционен характер по отношение уязвими права на работника или служителя по трудовото правоотношение.Субектът, задължен да изплати трудовото възнаграждение на работника или служителя по трудовото правоотношение, е работодателят.Той е задължен да осъществи законовата престация в нормативно уредените минимални размер и срок, дори и в трудовия договор да е договорено нещо различно.Трудовото законодателство има закрилна функция и в случай, че в индивидуален трудов договор или в колективен такъв са договорени правила, които предвиждат по-малко права за работещите, в сравнение с регламентираните в правните норми, като нормативно регламентираното има превес над договореното, когато се явява в полза на работещия, и на спазване и изпълнение подлежат закрилните правни разпоредби.Работодателят е този, който договаря и сключва трудовия договор и той носи отговорност за спазване на минималните изисквания на трудовото законодателство по отношение охраняване на правата и интересите на работещите, като социално и икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение.Поради това и КТ задължава именно работодателя да гарантира ежемесечното изплащане поне на минималната работна заплата за всеки работещ на пълен работен ден и пълен работен месец и той е лицето, което носи отговорност за неизпълнението на това задължение.Неизпълнението или лошото изпълнение на това задължение предизвиква неблагоприятни за него правни последици, предвидени в КТ, една от които е административно наказателната отговорност, реализирана в случая.В случая законодателят е имал предвид, че при определяне на основното трудово възнаграждение то не може да бъде в размер по-малък от минималната работна заплата.На базата на основното трудово възнаграждение се начислява допълнителното такова.Противното би означавало всеки един работодател да не се съобразява с размера на минималната работна заплата при определяне на основното трудово възнаграждение, а да го определя в такъв размер, че след начисляване на допълнителното трудово възнаграждение получената сума да е в размер на минималната работна заплата.

Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира за безспорно установено, че работодателят ПК „Солидарност-1918“ гр.Севлиево е осъществил състава на нарушението по чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ, което е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, съгласно чл.414, ал.1 от КТ.

На следващо място в жалбата и в съдебно заседание се твърди, че се касаело за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и на това основание се иска НП да бъде отменено.

Съдът не споделя така изложения довод.Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.,ОСК специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.На следващо място, съдът не споделя виждането на наказаното лице, че по конкретния случай са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.Предвид спецификата и значимостта на обществените отношения, които КТ урежда, съдът счита, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай и спрямо него чл.28 от ЗАНН е неприложим.

Наложената на кооперацията-жалбоподател имуществена санкция е мотивирана с разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.В случая правилно е наложена максималната такава, т.к. нарушението е съществено.Изплащането на трудово възнаграждение е основно задължение за работодателя и негарантирането на такова поне в размер на минималната работна заплата за всеки календарен месец съставлява съществено посегателство, както върху личните права на работниците и служителите, така и накърняване на основните принципи на трудовото и социално законодателство на Република България.Периодът, през който са били нарушени правата на работничката, не е малък, това не е и единственото нарушение на кооперацията-жалбоподател, констатирано по време на процесната проверка от органите на Д „ИТ“, поради което правилно санкцията не е била наложена в минимален размер от страна на АНО.

В този смисъл е и Решение № 123 от 20.05.2014год. по к.а.н.д. № 80/2014год. по описа на Административен съд Габрово.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 07-001154 от 06.08.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово, с което на ПК “Солидарност-1918”, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”Ген.Никола Генев” № 38, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.245, ал.1 във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл.270, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300.00 / триста / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: