№ 169
гр. Сливен, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230103923 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и
ответника М. Щ. А., ЕГН: ********** бил сключен Договор за потребителски
кредит № 720031113720/06.01.2023 г., по силата на който ищецът предоставил
на ответника кредит в размер на 2000,00 лв. На основание чл. 7.2.3 от
Договора, сумата от 1180,32 лв. била отпусната на застрахователя Кардиф за
заплащане на застрахователните премии по избраната от потребителя
застраховка „Защита на кредита и сметките“. Твърди се, че общото крайно
задължение по договора било в размер на 6526,48 лв., като в договора бил
уговорен годишен лихвен процент от 41,12 % и ГПР от 47,88 %. Ответникът се
задължил да заплаща кредита на 48 погасителни месечни вноски, всяка
включваща главница и договорна лихва, от които 47 равни вноски на стойност
135,97 лв. и последна 48-ма вноска на стойност 185,89 лв. Твърди се, че
ответникът не заплатил нито една от дължимите вноски, като на 03.11.2023 г.
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с редовно връчено уведомление
на ответника. На изложените основания ищецът моли за уважаване на
1
предявените искове и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва
сключването на договора и усвояването на заемната сума. Възразява също, че
ответникът не е редовно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита. Твърди нищожност на договора за кредит на основание чл. 19 ЗПК,
тъй като не са спазени изискванията на ЗПК, евентуално твърди нищожност
на клаузите от договора, предвиждащи заплащане на застраховка и договорна
лихва. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който изразява
становище за нищожност на договора за потребителски кредит и моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът М. Щ. А., ЕГН: ********** дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД сумата от 3180,32 лв., представляваща главница - неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № 720031113720/06.01.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по ч. гр. д. № 4636/2023 г. по описа на СлРС - 30.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 971,37 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.02.2023 г. до 03.11.2023 г. и сумата
от 65,57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2023 г.
2
до 15.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 2434 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 2302 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4636/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 06.01.2023 г.
между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника
М. Щ. А., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за
потребителски кредит № 720031113720, по силата на който ищецът
предоставил на ответника кредит в общ размер на 3180,32 лв., от които
2000,00 лв. за потребителски нужди и 1180,32 лв. за заплащане на избраната
от потребителя застраховка „Защита на кредита и сметките“. В договора бил
уговорен годишен лихвен процент от 41,12 % и ГПР от 47,88 %. Ответникът се
задължил да заплаща кредита на 48 погасителни месечни вноски, всяка
включваща главница и договорна лихва, от които 47 равни вноски на стойност
135,97 лв. и последна 48-ма вноска на стойност 185,89 лв.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката с Уведомление за
предсрочна изискуемост от 16.10.2023 г., редовно връчено на длъжника по
реда на чл. 46 ГПК на 03.11.2023 г., поради което възражението на ответника,
че не е редовно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита,
съдът намира за неоснователно.
Неоснователни са и възраженията на ответника за недоказаност на
обстоятелствата относно сключването на договора и усвояването на заемната
сума.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установява, че съгласно чл. 7.2.1. от
Договора при потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита
се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на
сключване на договора по сметката на потребителя открита в „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД с IBAN BG81TBIB931010A08SKH01, като кредитът се счита за
усвоен от потребителя в деня, в който средствата постъпят по посочената му
банкова сметка. От представеното на експертизата извлечение от банкова
3
сметка с IBAN BG81TBIB931010A08SKH01 с титуляр М. Щ. А. е видно, че на
06.01.2023 г. по сметката е усвоена сумата на отпуснатата главница по кредита
от 3 180,32 лв., от която от страна на кредитополучателя е изтеглена сумата от
2 000 лв. и е нареден превод от 1180,32 лв. за заплащане на застрахователни
премии.
Усвояването на заемната сума от ответника недвусмислено доказва
сключения между страните Договор за потребителски кредит №
720031113720/06.01.2023 г.
Наред с това от заключението на експертизата се установява още, че към
30.11.2023 г. - момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по
процесния Договор за потребителски кредит № 720031113720/06.01.2023 г.
няма извършени плащания от ответника. Размерът на незаплатените месечни
вноски по процесния Договор за потребителски кредит
№720031113720/06.01.2023 г., към датата на входиране на заявлението по чл.
417 ГПК - 30.11.2023 г., е 4 217,26 лв., от които 3 180,32 лв. - главница, 971,37
лв. - договорна лихва за периода от 25.02.2023 г. до 03.11.2023 г. и 65,57 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.02.2023 г. до 03.11.2023 г.
Вещото лице е описало още, че съгласно чл.7.2.3. от Договора в
случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от
кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател или
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписване на договора.
От представените на експертизата копия на платежни нареждания №
1098608/21.02.2023 г. и № 1098609/21.02.2023 г. е видно, че сумите на всички
платени застрахователни премии за м. 01.2023 г. са наредени от ТБ „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД към „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо
Застраховане“.
Съгласно чл. 10 от Договор за потребителски кредит №
№720031113720/06.01.2023 г. ГПР по кредита е в размер на 47,88 %.
След извършени изчисления, използвайки нормативно установената
формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, експертизата е
4
установила, че при определяне на годишния процент на разходите по Договор
за потребителски кредит № №720031113720/06.01.2023 г. е взета предвид
сумата на главницата посочена в чл. 7.1. от Договора като „Общ размер на
кредита“ в размер на 3 180,32 лв., формирана от размера на кредита за общо
ползване - 2 000 лв. и от размера на кредита за заплащане на застрахователни
премии - 1 180,32 лв., спрямо разходите по кредита, които са само за договорна
лихва, и е в размер на 47,88 %, тоест същият отговаря на посочения в
договора. Застрахователните премии, съгласно договора за кредит, са част от
размера на главницата и не са отразени като разход по кредита.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
нищожност на процесния Договор за потребителски кредит поради
противоречие на закона.
В случая сключения договор за потребителски кредит е валиден и
действителен, като са спазени изискванията на ЗПК.
Точка 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК предвижда, че в договора за
потребителски кредит се посочва „годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“. Член 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони
или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая не е отразено като разход по кредита, че
потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на
1180,32 лв., която не е взета предвид при калкулациите на ГПР. При
преценката дали по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъде включен
този разход, доколкото ГПР изразява общите, преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, следва да се държи сметка за
съдържанието на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“.
Легалната дефиниция за него се намира в § 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, буква
„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
5
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също
се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. В случая категорично се установява от представените
по делото документи, че в чл. 19 от Договора за потребителски кредит
изрично е посочено, че „При сключването на този договор потребителят не е
длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение
потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини
към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в
качеството му на застрахователен агент.“ Потребителят е подписал заявление -
декларация, в което в т. 13 е отбелязано заявеното желание и даване на
съгласие за сключване на застраховка от банката - кредитор, действаща като
застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ
и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ. Следователно, щом
сключването на договор за застраховане не е било условие за получаването на
кредита, то застрахователната премия не представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР. Поради това последният се изчислява в
размер на 47,88 % и не надвишава предвидения от ЗПК максимален праг, а
процесният Договор за потребителски кредит не е недействителен поради
нарушения на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 от ЗПК. (така Решение № 265
от 18.09.2024 г. по възз. гр. д. № 333/2024 г. по описа на СлОС).
По делото не са събрани доказателства ответникът да е погасил
задълженията си чрез плащане.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
6
делото в общ размер на 1418,70 лв., от които 84,35 лева - държавна такса,
300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 400,00 лв. - депозит за
възнаграждение на особен представител и 400,00 лв. - депозит за съдебно-
икономическа експертиза, заплатени в исковото производство, както и 84,35
лева - заплатена държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 4636/2023 г. по
описа на СлРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Щ. А., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ..................... ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52 - 54, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3180,32 лв. /три
хиляди сто и осемдесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
720031113720/06.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 4636/2023 г. по
описа на СлРС - 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 971,37
лв. /деветстотин седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.02.2023 г.
до 03.11.2023 г. и сумата от 65,57 лв. /шестдесет и пет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2023 г.
до 15.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 2434 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 2302 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4636/2023 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА М. Щ. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, .....................
ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1418,70 лв. /хиляда четиристотин и
осемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски в общ
размер, направени в исковото производство и в заповедното производство по
ч. гр. д. № 4636/2023 г. по описа на СлРС.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8