О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ .03.2018г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав в закрито заседание, проведено на 21.03.2018 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр. дело №452 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.А.Г., ЕГН **********, срещу Определение
постановено по гр.д. №10201/2017г., по описа на ВРС, XXV състав, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата ѝ за изменение на
определението, постановено на 06.12.2017г., с което съдът я е осъдил да заплати
направените разноски от ответника в размер на 700лв. Жалбоподателката счита
определението за необосновано, неоснователно и незаконосъобразно, поради което
моли да бъде отменено, като бъде уважена молбата ѝ за отмяна на
определението в частта за разноските, респективно в евентуалност намаляване на
уважения адв. хонорар като постановен в прекомерен размер. Счита за неправилен
изводът на съда, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника е несвоевременно направено. Твърди, че още с
молбата за прекратяване на делото се е противопоставила срещу евентуалното искане на ответника за присъждане на
разноски. От друга страна и съгласно разпоредбата на ул.248, ал.1 ГПК, счита,
всяка една от страните в производството, в случай на правен интерес, може да
отправи до съда, постановил акта, с искане да допълни или да измени
постановлението си в частта му за разноските. Според жалбоподателката, при цена
на иска за 9 кв.м., възлизаща на 50лв., минималното адвокатско възнаграждение,
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. е в размер много по- малък от
това, което е постановено. С оглед на което счита, че присъдените на ответника
разноски са неотносими към цената на иска, и се явяват неоправдано високи, а от
там и незаконосъобразни, несправедливи и прекомерни. На следващо място моли
съдът да приеме, че тя не е дала повод за настъпване на ситуация, в която да
бъде поставена ограда, така че съседът ѝ по имот да навлиза в нейния.
Твърди, че на 26.11.2017г. /неделя/, установила, че съседът ѝ по имот А.
Русинов Т. е преместил спорната ограда с 2 метра навътре в неговото място, като
по този начин е отпаднал спорът за източната граница между двата имота.
Жалбоподателката твърди, че на място се установяват преки фактически действия
по преместването, като същият е извадил от земята и засетите от него дръвчета.
Твърди, че тези обстоятелства са били установени и от вещото лице, което е
направило оглед на 26.11.2017г. Излага, че с извършването на тези действие от
ответника, за нея е отпаднал правния интерес от поддържане на исковата молба и
водене на делото в тази част, поради което с писмена молба уведомила съда за
нуждата от прекратяване на производството. Предвид което моли да бъде изменено
така постановеното определение в частта на разноските като се приеме, че не
следва да бъде осъждана да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски и
адв. хонорар, още повече, че същият е възстановил спорната граница малко преди
огледа на вещото лице и на практика я лишава от възможността да докажа
твърденията си. В евентуалност, и ако съдът счете, че следва да се приложи
чл.78, моли да бъде изменен съдебния акт в частта на разноските, ката се
приеме, че производството не се е състояло, следователно не представлява дело с
фактическа и правна сложност, поради което и следва да се редуцира размерът на
адв. възнаграждение до минимума, без да ѝ се вменяват съдебно-деловодни
разноски, които и двете страни са били задължени да внесат за вещо лице. По изложените
съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, и вместо него
да бъде постановено друго, с което адвокатският хонорар, дължим на ответната
страна да бъде намален до размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г.
Ответникът
по частната жалба е депозирал писмен отговор в предоставения му от съда срок, в
който излага, че жалбата е неоснователна. Твърди, че от представените с
отговора на исковата молба писмения се установява, че оградата между двата
имота е съществувала към април-юни 2012г., както и, че същата е била поставена
именно от ищцата. Излага също, че жалбоподателката нито е представила, нито е
поискала ангажиране на доказателства в подкрепа на твърдението си, че
ответникът е преместил оградата преди в.л. да извърши огледа. Счита, че решението
за оттегляне на исковете не е било мотивирано от поведението на ответника, а от
очевидната невъзможност на ищцата да докаже твърденията си. Счита за неверни
твърденията на жалбоподателката, че в.л. по делото било установило
преместването на оградата, както и че цената на предявеният иск била 50лв.,
като твърди, че същата, посочена в молба на самата жалбоподателка, възлиза на
995.30 лв. Излага, че в молбата за оттегляне на исковете е направено искане да
не бъдат възлагани разноски, което не съставлява възражение по размера на
разноските. По изложените съображения моли частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Съдът
намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а по същество – за основателна по следните съображения:
Производството
по гр. дело №10201/2017г. по описа на ВРС е започнало по иск на М.А.Г. с право
основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответника да ѝ предаде владението от
9 кв.м. реални части, находящи се на границата между двата имота, означени с
червен цвят на скицата, находяща се на стр. 15 от първ. дело.
След
отстраняване нередовностите на исковата молба, на ответника е връчен препис от
същата, като на 06.10.2017г. последният е депозирал писмен отговор.
С
определение от з.с.з., проведено на 10.10.2017г., ВРС е извършил проект за
доклад на предявения иск, като е насрочил производството за о.с.з. на
06.12.2017г., и е назначил СТЕ с посочена задача, при депозит 300лв., вносим
както следва: 200лв. –от ищцата и 100лв. от ответника.
На
27.11.2017г. в.л. инж. Костов е депозирал заключението по изготвената СТЕ.
С
молба вх. №70982/05.12.201г. ищцата М. Г. заявява, че оттегля предявеният от
нея срещу А. Токмакчев иск, като моли на осн. чл. 232 ГПК, производството по
делото да бъде прекратено. Твърди, че на 26.11.2017г. установила, че ответникът
е преместил спорната ограда с 2 м. навътре в собствения си имот, като по такъв
начин отпада спорът по между им за източната граница между двата имота. Твърди,
че това обстоятелство било констатирано и от в.л., което по негови твърдения
извършил огледа на 26.11.2017г. По тези съображения излага, че за нея липсва
правен интерес от водене на делото, с оглед на което моли производството да
бъде прекратено. Не претендира присъждането в нейна полза на разноски, като се
противопоставя на евентуалното искане от другата страна, тъй като счита, че тя
с действията си не е станала причина за завеждане на иска.
В
о.с.з, проведено на 06.12.2017г., ВРС е прекратил производството по гр. дело
№10201/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 232 ГПК, като е присъдил в полза на
ответната страна претендирани разноски в размер на 750лв. / в т.ч. адв. хонорар
и депозит за СТЕ/, за които за представени писмени доказателства и списък.
С
молба вх. №73645/15.12.2017г. М. А. Г. е поискала изменение на определението,
на осн. чл. 248 ГПК, като е изложила съображения, че цената на иска досежно 9
кв.м. реални части възлиза на 50 лв., предвид което адв, възнаграждение следва да се
намали до минималното адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №
1/09.07.2004г. Счита, че присъдените от ответника разноски са неотносимо високи
спрямо цената на иска и се явяват несправедливи и незаконосъобразни. Твърди, че
не тя е дала повод за настъпване на ситуацията, която е правокирала
предявяването на иска, като в същото време, ответникът, след предявяване на
иска е преместил оградата, предвид което за нея е отпаднал правния интерес от
водене на делото. Предвид изложеното, е поискала от съда да измени
определението си, като остави без уважение искането на ответника за присъждане
на разноски, а в условие на евентуалност -ако счете, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 78 ГПК, моли разноските, предвид ниската фактическа и
правна сложност да бъдат редуцирани до минимума, установен в Наредбата, без им
се възлагат съдебно деловодни разноски, свързани със заплащането на депозита за
СТЕ.
С
обжалваното определение, ВРС е оставил без уважение молба вх. №73645/15.12.2017г.,
депозирана от ищцата М.А.Г., съдържаща искане
за изменение на определението, постановено на 06.12.2017г., след като е приел,
че възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника е несвоевременно направено, тъй като е след
произнасянето на съда по присъждане на разноските в проведеното съдебно
заседание при прекратяване на производството по делото поради оттеглянето на
иска.
За
да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Налице
е изобилна и константна съдебна практика, според която при прекратяване на
делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното
- когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски
при прекратяването му.
По
настоящия казус, производството по делото е прекратено по писмена молба на
ищцата, депозирана до съда след подаване на писмен отговор от ответника, и преди
датата на насроченото открито съдебно заседание, обективираща изявление за
отказ от иска, като същото е прекратено в отрито съдебно заседание, в
присъствието на процесуалния представител на ответника, и отсъствието на
ищцата, респективно на нейния пълномощник.
Настоящият
състав намира, че ответникът има право да му бъдат присъдени разноски, тъй като
по делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението на
ищцата, че той е преместил оградата след депозиране на исковата молба. Такива
не са ангажирани и не са поискани нито с молбата за оттегляне на иска, нито с
молбата за изменение на разноските на осн.чл. 248, ал.1 ГПК, нито с частната
жалба. Предвид което съдът приема, че ответникът не е дал повод с поведението
си за завеждане на делото, поради което и следва да му бъдат присъдени
разноски, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Във
връзка с техния размер, съдът съобрази следното:
Действително,
в молба за прекратяване на производство липсва изрично възражение за
прекомерност, но настоящият състав намира, че такова се съдържа имплицитно в изявлението, че разноски
на ответника не следва да се присъждат. Съдът счита, че след като производството
е прекратено по молба за оттегляне, депозирана от ищеца преди първото по делото
открито с.з., то ответникът има право да му бъдат присъдени разноски, но в
намален размер, съответстващ на извършените от неговия процесуален представител
действия. Доколкото пълномощникът на ответника е изготвил само писмен отговор на
исковата молба, то съдът намира е неговото възнаграждение следва да бъде
определено в размера, посочен в чл.9, ал.1 от Наредба №1, а именно за изготвяне
на писмен отговор по исковата молба, без процесуално представителство,
възнаграждението е в размер а ¾ от възнаграждението по чл. 7 и чл. 8 .
Присъждането
на целия претендиран адв. хонорар в размер на 650лв., при условия, че молбата
за прекратяване е депозирана преди първо о.с.з. и участието на адв.С. в единственото
открито о.с.з. се е изразило само в изразяване на становище по прекратяването и
претендиране на разноски, е несправедливо, и в противоречие с морала и добите
нрави.
По
изложените съображения, съдът намира, че адвокатският хонорар следва да бъде
намален на 450 лв. /3/4 от 600лв./, тъй като съобразно чл. 7, ал.5 от Наредба
№1, по иска за собственост, независимо от материалния интерес, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 600лв.
Сумата
от 100лв., внесена от ответника за изготвяне на СТЕ, следва да бъде заплатена
от ищцата, тъй като е разход направен с оглед заведения срещу него иск, и
предвид своевременно наведените му твърдения по оспорване, предвид което не са
на лице основания за нейното неприсъждане или редуциране, още повече, че видно
от отбелязването в протокола, на в.л. Костов е издаден РКО за сумата от
300.00лв.
С
оглед изложеното, съдът намира частната жалба за основателна, като обжалваното
определение следва да се отмени и се постанови друго такова, с което да се
измени протоколно определение от о.с.з., проведено на 06.12.2017г. по гр. дело
№ 10201/2017г., като се постанови ищецът да заплати в полза на ответника сумата
от 550.00 лв.
Страните не са претендирали разноски
за производство пред настоящата инстанция, нито са представили доказателства за
техния размер, предвид което съдът не им присъжда такива с настоящия акт.
Водим от горното, и на осн. чл. 248,
ал.3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
№110/03.01.2018г., постановено по гр.дело №10201/2017г., по описа на ВРС, 25-ти
състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
протоколно определение от о.с.з., проведено на 06.12.2017г. по гр. дело
№10201/2017г., в частта му, в която ищцата М.А.Г. е осъдена да заплати на А.
Русинв Т. сумата от 750 лв., както следва: ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** да ЗАПЛАТИ на А. Русинов Т. ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 550.00 /петстотин и
петдесет/ лв., представляваща съдебно
–деловодни разноски по гр.д. №10201/2017г., включващи адв. възнаграждение и
внесен депозит за изготвяне на СТЕ, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК вр. чл. 9, ал.1 от
Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не
присъжда разноски.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: