РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2043 по описа на 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от И.В.И.,***, с ЕГН ********** против НП № 18-0938-006878/28.12.2018г.
на Началник на сектор към ОДМВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция” - Плевен, с
което на жалбоподателя И. на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени
административни наказания, както следва: по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на
чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат 8
контролни точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателя И., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно
призован, не се явява. Изразява доводи по отношение на издаденото НП, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Издадено при допуснато съществено
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или алтернативно да бъде изменено НП, като бъде
намалена наложената глоба до минимален размер.
Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност намира следното:
В АУАН, като фактическа обстановка е установено,
че на 15.12.2018г. в 16:49 часа в гр.
Плевен, движейки се по ул. „*** Д.“ до читалище „***“, в посока на движение ул.
„***“, жалбоподателя И., като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат 3.2“ с
рег. № ***, като не пропуска пресичащият по пешеходна пътека от ляво на дясно
пешеходец. Не представя КТ към СУМПС, с което е нарушила чл.119, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Безспорно АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да
се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Жалбоподателят И. подписал акта без възражения. С оглед установената
фактическа обстановка, санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне
на акт и е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление, с което И. е санкциониран, за това че на
15.12.2018г. в 16:49 часа в гр. Плевен, движейки се по ул. „*** Д.“ до читалище
„***“, в посока на движение ул. „***“, жалбоподателя И., като водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат 3.2“ с рег. № ***, като не пропуска пресичащият по
пешеходна пътека от ляво на дясно пешеходец. Не представя КТ към СУМПС.
Административно-наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя И. за извършени нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска
преминаващите пешеходци; по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи контролния
талон от свидетелството за управление и на основание Наредба №Із-2539 на МВР й
се отнемат 8 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се изведе от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства: показанията на разпитаните свидетели – Ю.Ц.М. и Д.А.Х. и приобщените
писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
При извършване на цялостна проверка по
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът установи, че в хода на
административното производство, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля Ю.Ц.М. – актосъставител, се установява, че при извършване на
служебните си задължения са спрели за проверка водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, който не пропуска пресичащият по пешеходната пътека
пешеходец.
В съдебно заседание е разпитан свидетеля Д.А.Х. -
свидетел при констатиране на нарушението и при съставянето на акта, който
установява фактическата обстановка такава, каквато е отразена в АУАН. Свидетелят
установява, че на посочената дата и час в акта, с колегата си М. изпълнявали
служебните си задължения, като са се намирали пред читалище „***“, пешеходна
пътека посока „***“. Наблюдавали движението на автомобилите движещи се по ул. „***
Д.“***, където по пешеходната пътека преминавал пешеходец, който бил достигнал
до половината на пешеходната пътека, но водачът на лекият автомобил „Фолксваген
Пасат“ не спял и не пропуснал пешеходеца, а вместо това преминал с автомобила
си. Жалбоподателят И. без да намалява продължил движението си и отнел
предимството на стъпилия и пресичащ от ляво на дясно по посока на движението на
пешеходната пътека пешеходец. Полицейските служители спрели водача за
извършване на проверка. Като за констатираните нарушения съставили на
жалбоподателя И. процесния АУАН.
АУАН се съставил на мястото на проверката. Показанията
на свидетелите Ю.М. и Д.Х., съдът кредитира като логични и дадени
добросъвестно, както и в пълно съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. На базата на всички доказателства по делото съдът намира, че
отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка относно
извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение е категорично установена.
Разпоредбата на §6 т.54 от допълнителните разпоредби
на ЗДВП, дава дефиниция на това що е пешеходна пътека. Безспорно следва да се
приеме, че на кръстовището пешеходна пътека е и продължение на тротоарите и
банкетите върху платното за движение.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 задължава водача да
осигури предимство на пешеходеца при преминаването на пешеходна пътека.
В обжалваното наказателно постановление като нарушен е
отбелязан чл.119, ал.1 от ЗДвП, който гласи,
че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. А съгласно чл.183, ал.5,
т.2 от ЗДвП - Наказва се с глоба 100 лв. водач, който - не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
Съдът приема, че административното нарушение е
установено от компетентните за това органи - Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Плевен.
Що се отнася до преценката за приложение на
чл.28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че
за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за
приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици. От
изложеното не следва извода, че във всеки административно наказателен акт
административния орган задължително трябва да се произнесе дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН или не. След като не са налице основанията за
приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага наказание за
констатираното нарушение. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
В случая, след като
административно-наказващия орган не е приел, че са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, той е наложил санкция на санкционираното лице,
като административно-наказващия орган не
е длъжен да мотивира във всеки свой акт дали е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН
или не. При положение, че не следва да се прилага тази законова разпоредба, то
последицата от това е налагането на санкция за дееца. В случай, че
административно-наказващия орган приеме, че са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, то той следва да мотивира това свое решение, като
и в този случай неговата преценка подлежи на съдебен контрол.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът не споделя изразеното становище от страна на жалбоподателя И., за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5, предл.3 и 4 от ЗАНН досежно описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението. Администативно-наказващия орган е описал обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, самото нарушение с неговото описание, дата и място на извършване.
Освен това, доколкото при запознаването си със
съдържанието на АУАН жалбоподателят И. не е отбелязал, че има възражения, а и
допълнително не е представил такива в срок. Събраните по делото доказателства
не установяват място на нарушението и обстоятелства при извършването му,
различно от посоченото в акта и наказателното постановление, още повече, че
наказаното лице се е защитавало адекватно именно срещу вмененото му нарушение. Свидетели М.
и Х. непосредствено са възприели нарушението и пресъздават възприетата от тях фактическа обстановка.
В конкретния случай е установено от свидетелските
показания и приложените по преписката писмени доказателства, че водачът И. е
нарушил това свое задължение, като е отнел предимството на намиращ се на
пешеходна пътека пешеходец. Ето защо и правилно е била ангажирана отговорността
му, като приложената санкционна норма е напълно съответна на посочената като
нарушена такава. Разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер от 100 лева за водач, който не осигури предимство, когато
преминава през пешеходна пътека, поради което наложената глоба е в размер
фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл. 27 от ЗАНН.
Не е налице основание за изменяне на НП и в частта му
относно постановеното отнемане на 8 контролни точки. Съгласно чл.6, ал.1, т.14
от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
административно наказващия орган правилно е определил броя на отнетите
контролни точки - 8, които по наредбата за съответното нарушение са строго
определени.
По отношение на наложеното административно наказание
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
След като спрели водача за проверка, контролните
органи са установили, че същия не носи в себе си контролен талон. Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В случая не се опровергаха в хода на съдебното
следствие констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, че водача на МПС в нарушение на задължението си по чл.100, ал.1
т.1 от ЗДвП не е представил контролния си талон. Ето защо правилно на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 10.00 лева, която е с фиксиран размер, поради което административно-наказващият
орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието.
Изложеното сочи, че в тази част наказателното постановление се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че този размер на наказанията са
определени правилно от наказващия орган в съответствие с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. Съобразени са както тежестта на всяко едно от нарушенията,
така и личността на нарушителя. Като доказателство по делото е приета справка
за извършените от И.И. нарушения по ЗДвП и наложените
за тях административни наказания. От тази справка се установява, че още от 1997г.
до настоящия момент, същият е извършил изключително много нарушения по ЗДвП, за
които са му налагани административни наказания. Налице е едно системно
несъобразяване с правилата за движение по пътищата, което прави жалбоподателя
водач с висока обществена опасност.
С оглед изложеното съдът намира, че на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Наказателното постановление № 18-0938-006878/28.12.2018г.
на Началник на сектор към ОДМВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция” - Плевен,
с което на жалбоподателя И. на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени
административни наказания, както следва: по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат 8
контролни точки, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0938-006878/28.12.2018г. на Началник на сектор
към ОДМВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция” - Плевен, с което на
жалбоподателя И. на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени административни
наказания, както следва: по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат 8
контролни точки, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд – гр. Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: