Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2943 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Деян Н.Я., ЕГН **********, подадена
чрез адв. А.Д. ***-6252-001835 26.01.03.2020год. на
началник група към ОДМВР Варна, отдел „Охранителна полиция”, с което са му били
наложени адм. наказания глоба в размер на 400лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, навежда твърдения за
допуснати съществени нарушения на процес. правила състоящи се в неправилно
отразяване на фактическата обстановка, и непълнота на същата, както и
несъобразяване от страна на АНО на нормата на чл. 27 от ЗАНН при определяне
размера на санкцията. Моли НП да бъде отменено
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва
фактическата обстановка отразена в АУАН и НТП, а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено изцяло като излага аргументи както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила – НП било издадено приблизително една година след
съставяне на акта, което било нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, така и такива
за нарушение на материалния закон като сочи субективна несъставомерност на
нарушението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В условията на
алтернативност (в случай, че жалбата бъде отхвърлена) отправя искане за
определяне на юрисконсултско възнаграждение в по-малък размер.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита че адм.наказателното
производство било проведено правилно и законосъобразно като не били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че АУАН и НП отговаряли на
формалните законови изисквания, а от събраните по делото доказателства
безспорно се доказвало извършеното от въззивника нарушение, което не било
маловажно по смисъла на ч. 28 от ЗАНН. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение за
ответната страна в размер на минималния предвиден в Наредба № 1
/09.07.2020год. в редакцията от
15.05.2020год. – 100лв.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2019год. въззивникът
управлявал л.а. „Мерцедес Ц 180“ с рама № WDB2032461F324847 с
поставени на същия немски регистрационни табели С № FU699N, по
главен път в с. Дъбравино в посока с. Юнак когато около 13:50ч. бил спрян за
проверка от св. К. - ст. полицай в сектор СПС при ОД на МВР Варна. По време на
проверката въззивникът представил СРМПС немски образец. В хода на същата св. К.
констатирал, че поставените на автомобила регистрационни табели били със срок
на валидност до 21.08.2018год.
Въззивникът бил отведен в
сградата на ІV РУ ОД на МВР Варна където св. К. му съставил АУАН бл.№ 879375, в
който посочил че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като
на 21.04.2019год. управлявал л.а. Мерцедес Ц 180“ с рама № WDB2032461F324847,
собственост на Стоян Стоянов, който не е регистриран по надлежния ред и с
поставени немски временни рег. табели в срок до 21.08.2018годс. № FU699N.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника.
На същата дата било образувано
д.п. № 2122/2019год. по описа на ІV РУ ОД на МВР Варна с оглед извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК за това, че на 21.04.2018год. на главен път
в с. Дъбравино в посока с.Юнак е управляван л.а. Мерцедес С180“ с рама № WDB2032461F324847,
който не е регистриран по надлежния ред.
С
постановление от 09.03.2020год. прокурор от ВРП прекратил наказателното
производство по д.п. № 2122/2019год. поради липса на престъпление като приел
субективна несъставомерност. След влизане в сила на прокурорския акт препис от
същия бил изпратен на началника на ІV РУ за сведение и с оглед преценка за
изхода на адм.наказателното производство започнало
със съставянето на АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДП.
На
26.03.2020год., въз основа АУАН, началник група в ІV РУ издал атакуваното НП. В
същото АНО възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от същия закон му наложил съответните адм.
наказания – глоба в размер на 400лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан К.Д.К. – актосъставител.
В показанията си пред съда същият сочи, че бегло си спомня за случая. Заявява,
че той е спрял въззивника в с. Дъбравино, че автомобилът управляван от него бил
с немски регистрационни табели с изтекъл срок на валидност както и че по талон
документите също били с изтекъл срок на валидност. Имало немско свидетелство за
регистрация на МПС което било с изтекъл срок на валидност.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени АУАН бл. № 879375/21.04.2019год.,
справка от АИС „Кат“, справка за нарушител, както и постановление за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 2122/2019год.
Като
писмено доказателство допълнително в хода на съдебното следствие е прието СРМПС
л.а. Мерцедес Ц180 с рама № WDB2032461F324847
издадено на 30.08.2019год.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и
се кредитират от съда с доверие.
От
правна страна съдът прие следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.
Съдът
в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство
констатира, че в хода на адм.наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно:
На
първо място НП е издадено в нарушени е на разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба образуваното адм.
наказателно производство се прекратява ако не е издадено НП в 6 месечен срок от
съставянето на акта.
В
случая АУАН бил съставен на 21.04.2019год., а НП издадено въз основа на него е
било издадено на 26.03.2020год., което е приблизително една година след
съставяне на АУАН.
На
следващо място в обстоятелствените части на АУАН и НП не се съдържат
обстоятелства при които е било извършено нарушението. Декларативно е посочено,
че въззивникът управлявал нерегистрирано МПС с немски регистрационни табели с
изтекъл срок, а от отбелязването в графата за иззети документи в АУАН се
установява, че за МПС-то е имало издадено немско СРМПС. Това е налагало в обст. части на АУАН и НП да се съдържат данни за датата на
вноса на автомобила, съответно датата на придобиване на същия (доколкото в акта
като собственик е посочен български гражданин различен от въззивника) които
факти в случая са от съществено значение за обективната съставомерност на
нарушението доколкото съгласно българското законодателство има срок в който
собственика на МПС в това число и МПС придобито от чужбина следва да представи
същото за регистрация. До изтичане на срока, при наличие на регистрация на
МПС-то в чужбина нарушение няма. В тази връзка факта, че на едно МПС има
поставени рег. табели с изтекъл срок или пък изобщо няма поставени такива само
по себе си не сочи на липса на регистрация на това МПС. Липсата на табели на
управляван автомобил представлява самостоятелно изпълнително деяние на
нарушение по чл. 140 от ЗДП, като следва да бъде посочено още, че такова нарушение
може да бъде извършено само в случай, че автомобилът е бил регистриран защото
издаването на рег. табели предполага регистрация. В противен случай се касае за
другата форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 140 от ЗДП –
управление на нерегистрирано МПС. Горното явства и от
съдържанието на санкционната норма на чл. 175, ал.3 от ЗДП която предвижда
санкция, както за управление на нерегистрирано МПС, така и за управление на
регистрирано МПС, но без регистрационни табели.
Следва
да бъде отбелязано още, че ЗДП не вменява забрана за движение на МПС
регистрирани в чужбина, като регистрация съобразно предвидения в националното
законодателство ред на такова МПС е приложим само в случай, че собственикът на
автомобила е българско ФЛ или ЮЛ. В случая в АУАН и НП е посочено, че
управлявания от въззивника автомобил бил собственост на Стоян Стоянов без други
индивидуализиращи белези като ЕГН, адрес и др. на лицето.
В
контекста на изложеното по-горе на каква база и при какви приети за установени
факти изобщо е прието, че има извършено нарушение по чл. 140 от ЗДП, че
въззивникът е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС може само да се
гадае.
Съдът
намира ,че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива
и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи ,че защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация, а в случая минимални предпоставки
за това липсват. В случая неяснота във волята на АНО, липсата и на минимален
обем от факти в обст. част свързани с обективната и
субективна съставомерност на нарушението лишават и съда от възможност да се
произнесе по съществото на правния спор. В тази връзка следва да се отбележи че
при преценката за законосъобразност, досежно съответствието или не на НП с
материалния закон съдът е обвързан от фактическото обвинение повдигнато на
въззивника с АУАН и прието от АНО и не дължи произнасяне по принцип.
В
случая съдът констатира и друг особено съществен порок допуснат от АНО, а
именно НП е издадено при наличие на влязло в сила постановление за прекратяване
на наказателното производство касаещо идентични факти (същото деяние), което е
в нарушение на основния принцип в пеналистиката - ne bis in
idem и правилото залегнало в чл.4, §1 от Протокол №7
към ЕКПЧ, което е от категорията на абсолютните.
Видно
от приложеното към преписката Постановление за прекратяване на наказателното
производство по д.п. № 2122/2019год.
последното е било образувано на 21.04.2019год. /датата на която е бил съставен
АУАН срещу въззивника/ за същото деяние – управление на МПС л.а. „Мерцедес
Ц180” рама ***по главен път с.Дъбравино посока с. Юнак /престъпление по чл.
345, ал.2 от НК като прокурорът е прекратил наказателното производство поради
липса на субективна съставомерност. Това постановление за прекратяване на
наказателното производство (влязло в сила) е пречка за провеждане и на адм. наказателно производство защото в случая се касае за
едни и същи факти – съставите на чл. 345, ал.2 от НК и на чл. 175, ал.3, пр.1
от ЗДП са идентични като преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение са прави единствено с оглед степента на
обществена опасност на деянието. Действително ЗАНН дава възможност да се
образува адм.наказателно производство и при наличие
на постановление за прекратяване на наказателното производство. В хипотеза като
настоящата обаче /когато се касае за абсолютно идентични фактически състави/
горното е допустимо и възможно само в случаите когато наказателното
производство е прекратено поради това,
че деянието попада в обхвата на чл.9, ал.2 от НК – с други думи престъплението
е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, но поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, т.е. не
е налице престъпление, но има нарушение. Горното явства
и от нормата на чл. 243, ал.3 от НПК. Настоящия случай обаче не е такъв.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По
разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По
искането на въззиваемата страна.
С
оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази,
че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
300лв., която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 68 от
31.07.2020год./ в редакцията към момента на сключване на договора за правна
помощ (19.08.2020), съдът счете, че направеното от страна на процес.
представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък
размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски
за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв.. Посочената по-горе сума
следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.
Водим
от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-6252-001835 от 26.03.2020год. на Началника на група към ОД МВР Варна отдел
„Охранителна полиция” с което на Деян Н.Я. ЕГН ********** ***, на основание чл.
175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание
глоба в размер на 400лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
10 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на
Деян Н.Я. ЕГН ********** *** сума в
размер на 300лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: