Присъда по дело №284/2021 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 284/2021 год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от Т. С. К. от град Пазарджик, с която е
повдигнал обвинение против подсъдимите ИЛ. Т. К., Р. Н. Р. и М. ИВ. М. от
с.град за престъпление по чл.130, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а
именно за това, че на 08.10.2020 г. в град Пазарджик в съучастие помежду си
като съизвършители са му причинили лека телесна повреда, изразяващи са в
болка и страдание.
В съдебно заседание частният тъжител се представлява от повереници –
адв.З.М. и адв.К.Ш. от ПАК, които поддържат повдигнатото с тъжбата
обвинение. Пледират за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо
подсъдимите, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимите са представляват в съдебно заседание от адв.Е.П. от ПАК,
която пледира за оправдаването им.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.10.2020 год. вечерта тримата подсъдими заедно със свид. Р. ИВ.,
свид.К. ГР., брат му И. и П. П. се намирали в квартал Запад в град
Пазарджик, където живеели. Те били седнали на пейка зад познатия им като
„червен павилион” на улица „Теменуга” и пиели бира. Били почерпени от И.,
който им съобщил че има радостна вест – очаквал дете. Около 21,00 часа при
компанията на подсъдимите пристигнал частния тъжител, когото те
познавали като човек от квартала. Тъжителя видимо бил употребил алкохол.
Казал им нещо, което те не разбрали от нечленоразделния му говор, след
което го отпратили да си ходи. Тъжителят се отдалечил, като полегнал на
пейка на около 50 метра от компанията на подсъдимите. След това се
отправил към дома си, като по пътя бил нападнат и бит. В дома си тъжителя
се прибрал с множество кръвонасядания и отоци по лицето и главата. В този
си вид той бил видян няколко часа след това от снаха си свид.В.И., с която
живеели в общо домакинство. На свид.И. тъжителя споделил, че бил бит от
подсъдимите, които назовал като Р., Ч. и М., заради дъщерята на брата на Ч.
/подс.К.,/ на която бил казал нещо в пияно състояние.
Рано сутринта на 09.10.2020 год. около 07,30 часа тъжителя отишъл в
кафенето в кв.Запад, което редовно посещавал. Там той бил видян от свид.
Стефан П., който възприел обезобразеното му лице и го попитал каква е
причината за това. Тъжителят му обяснил че през нощта са го били без повод,
но не съобщил имената на побойниците.
В 11,40 часа на 09.10.2020 год. тъжителят посетил кабинета по съдебна
медицина в МБАЛ Пазарджик, където бил освидетелстван от съдебния лекар
1

доктор Б.П.. Съдебният лекар установил червеникаво кръвонасядане по
тилната област с размери 4 х 4 см., мораво кръвонасядане по горния и долния
клепачи на двете очи по цялото им протежение, както и масивен оток на
горния клепач, оточеност на носната пирамида по цялото протежение и
синкава кръвонаседнатост, оточеност на горната и долната устни на устата,
морави кръвонаседнати отвътре и отвън, масивни отоци и синкаво
кръвонасядане по цялата лява и дясна буза, оток и мораво кръвонасядане по
външната част на брадичката от лявата страна. Кръвонасяданията и
травматичния оток по лицето и главата на тъжителя според съдебния лекар са
му причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 във връзка с ал.1
от НК, като същите са получени в резултат на действието на твърди, тъп
предмет, с удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така,
както съобщава пострадалия, а именно вследствие на побой с ритници и
юмруци. От СМУ се установява също така, че към момента на
освидетелстването тялото на тъжителя е било без видими травматични
увреждания.
Горната фактическа обстановка съдът възприе отчасти от показанията
на свидетелите Р. ИВ. и К. ГР., отчасти от показанията свидетелката В.И.,
изцяло от показанията на свид.Стефан П., както и изцяло от писмените
доказателства по делото, основно сред които е СМУ на л.8 – л. 9 в делото.
Съдът не дава вяра на показанията на свид.П. П.. Този свидетел даде
показания в смисъл, че е очевидец на побоя, нанесен на тъжителя от
подсъдимите. Установи, че наблюдавал в тъмната част от денонощието на
разстояние 10 – 15 метра как подсъдимите са обградили тъжителя зад
павилиона на улица „Теменуга” и го бият с юмруци, а той бил на земята. До
него бил собственика на павилиона, на който свид.П.П. бил казал: „Виж какво
правят тези хора, в кой век живеем”. Свид.П.П. обаче не направил нищо, за да
защити тъжителя, тъй като го било страх сам да не стане обект на нападение.
Показанията на свид.П. П. са неприемливи, тъй като няма как той в
тъмната част на денонощието да разпознае тъжителя, след като твърди че той
бил на земята, заобиколен от тримата подсъдими. Неприемливо е след като и
собственика на павилиона е бил там, да не е направено нищо да бъде
преустановена описаната като неравностойна физическа разправа. За
недостоверността на показанията на този свидетел съдът изхожда и от
заявеното от адв.М. в съдебното заседание на 22.11.2021 г. /преди да бъде
разпитан св.П./, че същият не е очевидец, но въпреки това държи на разпита
му.
Т.нар. собственик на червения павилион, сочен от свид.П.П. като
очевидец не бе разпитан, тъй като тъжителя не изпълни указанията на съда да
представи данни за неговата самоличност и адрес, под предтекст че същия
след като бил помолен да свидетелства, го бил заплашил, че ще заведе дело
срещу него, тъй като се уплашил и не искал да бъде свидетел.
Съдът не вярва на тази част от показанията на свид.И., в която твърди,
2

че тъжителя бил с изкъртени зъби. Не вярва и на заявеното от свид.И., че
подс.К. се бил обаждал на тъжителя, за да му каже че са му намерили
зъболекар, за да му оправи зъбите в замяна на това да не води съдебни дела.
Показанията на свид.И. в тази част се опровергават по категоричен начин от
СМУ, описващо травматичните увреждания на тъжителя на следващия ден,
видно от които травмите му представляват само кръвонасядания и отоци по
главата и лицето. При това положение няма как подс.К. да е предлагал на
тъжителя медицинска услуга за травма, която не му е била причинена.
Съдът не вярва на свидетелите И. и Г., че тъжителя е падал на земята –
на пешеходната пътека на бул. „Христо Ботев”, преди да дойде при тях и
след това на път за пейката. Показанията на свидетелите И. и Г. в тази си
част се опровергават от СМУ, видно от което е, че към момента на
освидетелстването тялото на тъжителя е било без видими травматични
увреждания, които са били неминуеми при падане от собствен ръст на земята.
При така установеното съдът приема, че травмите които тъжителя е
получил на инкриминираната дата са в резултат на нанесен му побой, за
авторството на който липсват категорични доказателства. Тъжителят не
доказа в изискваната от закона степен на несъмненост, че травмите, които е
получил са в резултат на нанесен му от тримата подсъдими на 08.10.2020 г.
около 22,00 часа побой. Споделеното от тъжителя на свид.И. няколко часа
след инцидента, че е бил бит от тримата подсъдими, който факт съдът
възприе от показанията на последната, само по себе си не е от естество да
обуслови несъмненост на обвинението при положение, че не бе подкрепено в
процеса с други доказателства. Съдът не би могъл да направи извод, че
казаното от тъжителя е безрезервно вярно по причина, че няма мотив да
уличава подсъдимите, тъй като това би означавало присъдата да почива на
предположения, което е недопустимо.
По изложените съображения съдът постанови оправдателна присъда,
като на основание чл.190, ал.1 ат НПК осъди частния тъжител Т. С. К. да
заплати на всеки един от тримата подсъдими направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за всеки един от тях.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	38
Дата:	11 април 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия:	Ели Каменова

Дело:	20215220200284
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 февруари 2021 г.

Присъда по дело №284/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите