Р Е Ш Е Н И Е
№ 228/23.04.2018 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 110 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба от К.С.Ж. *** „срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №18-0996-000029/11.01.2018г. на началник сектор полиция” към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с което на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена санкция прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил „Н*** примера”, с рег.№ М 6364 АТ, за срок от шест месеца до една година, а именно шест месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият не се явява и не взема становище по спора.
Ответникът по жалбата не изразява становище по спора.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №18-0996-000029/11.01.2018г. на началник сектор полиция” към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с което на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена санкция прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил „Н*** примера”, с рег.№ М 6364 АТ, за срок от шест месеца до една година, а именно шест месеца. Принудителната административна мярка е наложена за това, че при извършена проверка на 10.01.2018 г., в 18.45 часа в гр.Монтана, бул.А*** .Стамболийски №* , с посока на движение към изхода на гр.Монтана посока гр.Враца, е установено, че МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ е управляван от Г*** К*** Г*** , за който при извършена проверка и справка с ОДЧ е установено, че СУМПС е отнето през 2015 г., водачът е неправоспособен, за което му е съставен АУАН. В оспорения административен акт не е посочена правна разпоредба, която е нарушена от оспорващия.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Видно от приложения по делото АУАН № Д 387175/10.01.2018 г., на същата дата в 18.45 часа в гр.Монтана, бул.А*** .Стамболийски №* , с посока на движение към изхода на гр.Монтана посока гр.Враца, Г*** К*** Г*** като водач управлява МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ, като при направена справка с ОДЧ е установено, че СУМПС му е отнето през 2015 г., водачът е неправоспособен, без да е посочено на какво основание. АУАН е подписан от посочения за нарушител без да излага възражения /л.18 от делото/. По делото не е спорно, че МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ, е регистриран в на името на оспорващия К.С.Ж., макар административната преписка да не съдържа доказателства в тази насока. По делото не е спорно, че МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ е придобито от оспорващия на 14.07.2008г., което е видно от представения договор за продажба на МПС/ л.26-27 от делото/. От представеното и прието удостоверение за сключен граждански се установява, че от 28.09.1991г., оспорващият е сключил граждански брак с Т*** Т*** Т*** , тоест придобитото МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ, попада в режима на съпружеска имуществена общност /СИО/. С оспорената в настоящето съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №18-0996-000029/11.01.2018г. на началник сектор полиция” към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с което на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена санкция прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ за срок от шест месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 01.02.2018 г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт /л.5 от делото/, жалбата с която е оспорен административният акт, с вх.№ 364/15.02.2018 г., е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, оправомощен със заповед №301з-1411/07.06.2017г. на директора на ОД на МВР Монтана /л.19 от делото/, като в случая и заеманата от административния орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон /Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП/, налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция, оспореният административен акт е издаден без да са изложени мотиви за прилагане на разпоредбата на закона и в несъответствие с целта на закона, тоест при наличието на отменително основание по чл.146, т.2 и т.5 АПК. От една страна в случая в случая наложената ПАМ е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, който е регламентиран в чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая в мотивите на административния акт е посочено, че
„ собственото му МПС е управлявано от Г*** К*** Г*** , за когото при извършена проверка и справка с ОДЧ е установено, че СУМПС на водача е отнето през 2015 г.- водачът е неправоспособен..”, без да е ясно на какво основание. При указана на основание чл.170, ал.1 АПК, тежест за установяване на фактическите и правните основания за издаване на оспорения административен акт, не бяха ангажирани
доказателства оспорващият да е предоставил на Г*** К*** Г*** , собствения си лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ, тоест това обстоятелство не е надлежно установено по делото. Макар да е представен договор за наем на гараж с З*** М*** от 01.12.2017г., от същия не може да се направи извод и не доказва твърдението, че същата е роднина на Г*** , и т.к. резервният ключ бил при нея, то тя му го е предоставила/л.28-30 от делото/. Предвид разпоредбата на чл.171, ал. 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./” прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а/ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година..”, т.е. следва да е ясно на какво основание е лишен от правото да управлява МПС или свидетелството му е отнето временно по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. В конкретния случай въобще не е посочено СУМПС на какво основание е отнето през 2015 г. , още по-малко защо се твърди, че водачът е неправоспособен. Издаденият административен акт не съдържа ясни мотиви, въз основа на които да се направи извод дали същият е издаден в съответствие с цитираната разпоредба на закона. Тук следва също така да се посочи, че административният орган не е изложил мотиви и защо е наложил ПАМ за срок от шест месеца, макар законодателят да е определил срок от шест месеца до една година, което е съществено нарушение допуснато в административното производство.
По разбиране на настоящия съдебен състав, налагането на оспорената ПАМ е несъответствие с целта на закона, тъй като е насочена срещу лице, което няма виновно поведение, респективно не би следвало да понесе наложената ПАМ заради противоправно поведение на лицето, което е лишено от право да управлява МПС, още повече не е ясно на какво основание.
Целта на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП е преустановяване и предотвратяване на противоправно поведение от страна на адресата на административния акт, на когото се налага мярката, а доколкото в случая не се установява противоправно поведение и заплаха за защитим значим обществен интерес не са налице и законовите основания да се приеме, че административният акт е издаден в съответствие с целта на закона.
Само за прецизност следва да се отбележи, че обстоятелството, че МПС лек автомобил „Н*** примера” с рег.№ М 6364 АТ е в режим на СИО, не би дало основание да се отмени наложена ПАМ, тъй като законодателя е предвидил с разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП, че ПАМ се налага на собственик на МПС, респективно при налагането на един от съпрузите следва да се приеме, че ПАМ е наложена законосъобразно, като правото на защита на адресата на административния акт е надлежно регламентирана.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №18-0996-000029/11.01.2018г. на началник сектор полиция” към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с което на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена санкция прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил „Н*** примера”, с рег.№ М 6364 АТ, за срок от шест месеца до една година, а именно шест месеца, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Поради изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №18-0996-000029/11.01.2018г. на началник сектор полиция” към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, Монтана, с което на основание чл.171, т.2а ЗДвП на К.С.Ж. ***, е наложена санкция прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил „Н*** примера”, с рег.№ М 6364 АТ, за срок от шест месеца до една година, а именно шест месеца.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: