Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К.,
29.12.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд,
гражданска колегия в публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при секретаря........................Х.К..............................................като
разгледа докладваното от съдията
............................... ....гр.дело №2348 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за отмяна на уволнение, за
възстановяване на заемана преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение
за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че на 30.03.2016
г., по силата на сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ трудов договор
№02/30.03.2016 г., със срок: до завръщане на титуляра,
започнал работа при ответника, на длъжността „У. на с. у. в о.“ –ДЦСХ, с
основното месечно трудово възнаграждение било в размер на ***лв. и мястото на
работа - Д. ц.за с. х. с.М.. С допълнително споразумение №26/15.04.2019г., на
основание чл.119, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение
станало безсрочно, а размерът на основното му трудово възнаграждение бил
променен от 01.01.2019г. на ***лв. С допълнително споразумение
от 20.01.2020 г. размерът на основното му трудово възнаграждение бил променен
от 01.01.2020 г. на 665.00 лв. На 04.08.2020 г. му
било връчено предизвестие №ЧР-13-100, както и заповед №РД-10-352/04.08.2020 г.
за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 05.08.2020 г. Останал без работа и понастоящем бил регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“. Счита уволнението за незаконно. Заповедта била
незаконосъобразна, тъй като не били налице предпоставките за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Фактическият състав на
правната норма изисквала промяната на изискванията за образование и/или
професионална квалификация да е настъпила след сключване на трудовия договор,
по време на съществуващо трудово правоотношение, което в конкретния случай не
било налице. Нямало промяна в изискванията за образование и в изискванията за
професионална квалификация за заемане на длъжността. В заповедта било посочено,
че със заповед №РД-10-33/20.01.2020г. Кметът на о.П.б. утвърдил длъжностно
разписание на персонала на Д. ц.за с. х. в с.М., поименно щатно разписание и за
длъжността управител било „предвидено изискване за висше образование-магистър“,
а в длъжностната характеристика било записано изискването „за висше образование
по хуманитарни, обществени, икономически науки“.Тези изисквания за вид и степен
на образование не били променяни, тъй като били въведени от работодателя с
длъжностната характеристика още към момента на сключване на трудовия договор. В
този смисъл той не отговарял на посоченото изискване за образование още към
момента на назначаването му и работодателят бил запознат с това. След сключване
на трудовия договор работодателят сключил с него няколко допълнителни
споразумения, по силата на които продължил да изпълнява същата длъжност.
Твърди, че съгласно трайната съдебна практика, когато съответното изискване за
образование и квалификация е въведено от работодателя с длъжностната
характеристика и при тези обстоятелства той е сключил трудовия договор с
работника, знаейки /предвид предоставените му документа/, че работникът не
отговаря на тези изисквания, той не би могъл да прекрати законосъобразно
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Твърди, че имал
опит в тази сфера, тъй като за периода 1981-1988г. работел като „Управител
домашен социален патронаж“ в Общински народен съвет- гр.П.. Заповед
№РД-10-352/04.08.2020г. била немотивирана и необоснована. Работодателят като
причина за прекратяване на трудовото му правоотношение посочил наличието и на
двата фактически състава-липса на образование и липса на професионална
квалификация, а били наведени твърдения само за липса на определена степен и
вид образование. Работодателят не изложил никакви аргумента за липса на
професионална квалификация. Не ставало ясно на кои изисквания за професионална
квалификация не отговарял. Счита, че отговаря на всички изисквания за
професионална квалификация за длъжността. В заповедта за уволнение следвало изрично
да се посочи на основание коя от двете хипотези се извършвало уволнението и в
какво точно се изразява липсата на необходимото образование или на съответната
професионална квалификация за изпълнение на възложената работа. Обективният характер на отговорността по
чл.328, ал.1, т.6 от КТ предпоставяла задължение заповедта да бъде мотивирана, и
липсата на изложени мотиви, относно твърдението за липса на професионална
квалификация я правило немотивирана. В
отправеното му предизвестие също не се съдържало основание нито правно нито
фактическо за прекратяване на трудовия договор, което нарушавало правото му на
защита. При издаване на заповедта, работодателят не взел предвид и че имал
издадено експертно решение №2726/129/28.07.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.Ст.К“ и
се ползвал от закрилата на чл.333 от КТ. В с.з. е допуснато уточнение досежно датата, от която се претендира обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ. Моли съда да постанови решение, в което да признае
уволнението на Г.Д.В., с ЕГН-********** от с.Г., общ.П. Б. ул.“Х. С.“ №6,
извършено със Заповед №РД-10-352/04.08.2020г. на кмета на О.П.б. за незаконно и
да го отмени, да го възстанови на
предишната работа - „У.на с. у. в о.“ - ДЦСХ в Общинска служба за социални
услуги, О.П.б. Д. ц.за с. х. с.М. и да осъди О.П.Б., с адрес гр.П.Б., ул.“О. №**,
Булстат:**** да му заплати обезщетение
за времето, през което е останал без работа, считано от 05.08.2020 г., но не
повече от 6 месеца, в размер на *** лв. /по *** лв. месечно/, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира съдебни разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
исковете като твърди, че същите са неоснователни. Твърди, че ищецът Г.Д.В.
бил назначен на длъжността „У. на с. у.“ с шифър НКПД-*** , НКИД-*** в ОССУ, към О.П.б. за Д. ц. за с. х. с.М. след
като титулярът на длъжността /служител с висше
образование/ е започнал ползването отпуск поради раждане и отглеждане на малко
дете. По закон, по Класификатор на длъжностите, по структурата на ОССУ П.респ.
в длъжностното разписание винаги през годините, считано от датата са откриване
на социалната услуга –Д. ц. за с. х. с.М., длъжността „У. на с. у.“ в
общността била определена за заемане от
служител, притежаващ висше образование. С допълнително трудово споразумение и
след като титулярът на длъжността не се завърнал на работното си място, ищецът бил
назначен на същата длъжност на безсрочен трудов договор. Той имал диплома за
завършено средно образование в Т. по м. в гр.С., специалност „А.“с квалификация
- „М. т.“. С докладни №64 и №66 от
04.08.2020 г. ръководителят на дейност ОССУ в О.П. ги информирала за липса на
средства за работни заплати до края на календарната 2020г. за услугата ДЦСХ с.М.
и предложила вариант за реорганизиране на услугата, така, че да се запази
обслужването на потребителите и в същото време да се оптимизират разходите за
работни заплати. Предложила ежедневното приготвяне на храна да се осъществява в
ДСП с.Г., като по този начин в ДЦСХ оставала необходимостта само от длъжността
на специалист, необходим за функционирането на социалната услуга. Такава, в
съответствие с Методиката за определяне на длъжностите на персонала в спец
институции и социални услуги в общността била длъжността на Управителя
/координатора и евентуално мед. сестра. Със Заповед №РД-10-352/04.08.2020г.
било прекратено трудовото правоотношение на Г.Д.В. за длъжността „У.на с. у. в
о.“ в Общинска служба за социални услуги, второстепенен разпоредител към О.П.Б.
за Д. ц.за с. х. с.М., считано от 05.08.2020г. Твърди, че процесната
заповед е издадена от компетентния
орган, по предвидения в КТ ред, мотивирана и обоснована, постановена при
спазване на материалните и процесуални изисквания на КТ. Фактическият състав на
правната норма изисквал работникът или служителят да не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа.Законодателят не въвеждал изискване за наличие само на едното от
основанията. В случая били налице и липса на необходимо образование, и липса на
професионална квалификация. По приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.6 от КТ имало противоречива съдебна практика на ВКС, поради което били
образувани тълкувателно дело №4/2017г. на ВКС, ОСГК и тълк.д.№5/2017г.
на ВКС, ОСГК. Заявява, че за длъжността „У.на
с. у. в о.“ с шифър НКПД-*** , НКИД-*** в Общинска служба за социални услуги,
второстепенен разпоредител към О.П.баня за Д. ц.за с. х. с.М. се изисквало
висше образование. Изискването било по закон, по НКПД и по длъжностно
разписание. Ищецът нямал завършена степен на висше образование. В трудовото му
досие била представена диплома за завършено средно образование
-специалност„Автомобили“ . Изисквало се и
професионална квалификация - хуманитарни обществени и икономически.
Ищецът притежавал квалификация - „М. т.“. Квалификацията представлявала
съвкупност от Професионална подготовка, знания, умения, която работникът
трябвало да притежава. При постъпването на работа на 30.03.2016г. ищецът се
запознал с длъжностната си характеристика, в която в раздел „Знания и
професионална квалификация“ било записано изискването за висше образование и
квалификация - хуманитарни, обществени, икономически науки. След справка от трудовото му досие се
установило, че служителят имал завършено средно образование с квалификация- „М.
т.“. В приложената към трудовото досие на ищеца автобиография ищецът посочил,
че е работил в сферата на социалните
услуги само във времето от 1981-1987 г. или общо 6-шест години, а след 1987 г. трудовата му дейност нямало
нищо общо с предоставянето на социални услуги и грижи в общността. Кодекса на
труда предвиждал прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на
основание липса на необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа /чл. 328 ал.1 т. 6 КТ/ с предизвестие. В случай, на
неспазено предизвестие на работника/служителя се изплащало съответното
обезщетение. Допустимо било, и такава била трайната съдебна практика, при
прекратяване на трудов договор с предизвестие да се издаде и връчи и само заповед
за прекратяване, която служи като предизвестие, при положение, че е изплатено и
начислено обезщетение за неспазен срок на предизвестието. КТ не въвеждал
специални изисквания за съдържанието на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор. Правото на защита на служителя в никой случай не било
нарушено поради факта, че веднага след получаването на предизвестието, същият е
получил и заповедта си за прекратяване на трудовия договор, в която ясно, точно
и подробно били описани фактическите и правни основания за прекратяване на
правоотношението, предвидено било изпращане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие. С Протокол от 04.08.2020г., подписан от служители на ОССУ П., към
04.08.2020г. в трудовото досие на ищеца не бил наличен документ: ЕР на
ТЕЛК/НЕЛК или др. медицински документ, даващ право на специална защита по КТ. С
Писмо с изх. №СЗ-ИЗ-10939 от 04.09.2020г. в ОССУ П. постъпило по служебен път
Експертно решение на ТЕЛК №2726/28.07.2020г. с оценка на работоспособността на
ищеца- 30 % и водеща диагноза: Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Към дата на връчване на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор- 04.08.2020г. експертното решение не било
влязло в законна сила и заболяването на В., не било сред тези, посочени в
Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващи от тях, имали особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ.
От закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ се ползвали само работници и служители, чиито трудови
договори се прекратяват на основание чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 от КТ. Оспорва твърдението на ищеца за
злоупотреба с право. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни. Претендира за разноски.
От събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Безспорно, а и от приетите като
доказателство трудов договор
№02/30.03.2016 г. и 2 бр. допълнителни споразумения №26 от 15.04.2016 г. и
№19/20.01.2020г. се установява, че на 01.04.2016 г. ищецът Г.Д.В. е
сключил трудов договор с ответника на длъжността „управител на социална услуга
в общността“- ДЦСХ на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, със срок до завръщане
на титуляра, а считано от 15.04.2019 г. трудовото
правоотношение е изменено за неопределено време на основание чл.119 вр.с чл.67, ал.1, т.1 от КТ. С Предизвестие
№ЧР-13-100/04.08.2020 г., връчено на ищеца на 04.08.2020 г. ответникът го
уведомил, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание КТ. Със Заповед №РД-10-352/04.08.2020 г., връчена
на ищеца на 04.08.2020 г. ответникът прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ с посочени мотиви в т.ч. че не притежава
изискванията за образование и квалификация, предвидени в длъжностната
характеристика за заемане на длъжността и е разпоредено
заплащане на обезщетение по чл.220 от КТ в размерна брутното трудово
възнаграждение за един месец и обезщетение за неползван 10 дни платен
годишен отпуск. По делото е приета длъжностна характеристика на длъжност „у.–с.р.“,
подписана от ищеца на 30.03.2016 г., в т.4 на която е посочена областта на
дейност- „К. и ръководи дейността на ДЦСХ“, подчиненост – на К. на общината и
Ръководител ОССУ, а в т.10.1 и т.10.2 са посочени изискванията за заемане на
длъжността: „образователна степен- висше“ и професионална квалификация-
хуманитарни, обществени, икономически“. Не е оспорено от ищеца твърдението на
ответника, че е завършил Т по м. гр.С., със специалност „А.“ и квалификация „М.
т.“.
По делото са представени заверени копия на Длъжностно разписание на
дейност ОССУ от 2015г., Длъжностно разписание към 20.01.2020г., Длъжностно
разписание към 06.08.2020 г., Методика за определяне на длъжностите, докладна
№64/04.08.2020 г. и докладна №66/04.08.2020 г. на ръководител ОССУ Павел Баня,
Заповед №РД10-33/20.01.2020 г., Заповед №РД10-356/06.08.2020 г. за промяна на
длъжностно разписание, Заповед №РД10-407/09.09.2020
г. за утвърждаване на поименно щатно разписание и Диплома за висше образование
на Р. Г. Г..
От представената
декларация, заверено копие на трудова книжка и заверено копие на регистрационна
карта №30007171/07.08.2020г. на Дирекция „Бюро по труда“ – К. е видно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е регистриран като безработен и
търсещо работа лице.
Представено е заверено
копие на Експертно решение №2726 от 129/28.07.2020г. на УМБАЛ „П.Ст.К.“,
съгласно което Г.Д.В. е с 30 % трайно намалена работоспособност, със
срок 2 години, поради общо заболяване: Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Арт.хипертония 2 ст. Деформираща остеохондроза.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, не оспорено от
страните, което съдът възприема.
Съгласно заключението дължимото обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ за оставане шест месеца без работа е в нетен размер ***лв.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. К. Г., С. Т.У. и М. К. М.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ:
Трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено със Заповед №РД-10-352/04.08.2020 г., на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 05.08.2020 г. Нормата на чл.328, ал.1, т 6 от КТ съдържа две основания за прекратяване на
трудовото правоотношение: 1.липса на необходимо образование; и 2.липса на
необходима професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискването за
необходимо образование за заеманата длъжност е изискване за необходима степен и
вид завършено образование. В чл.3 ал.1 от ЗПОО е посочена една от основните
задачи на системата на професионалното образование и обучение, а именно придобиването
на професионална квалификация, а съгласно чл.8 от същия закон професиите и
специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на
образование и степен на професионална квалификация. Според дефиницията, дадена
в §1, т.5 от ДР на ЗПОО „Професионална квалификация“ е
квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от
професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни
знания и умения. От цитираните норми може да се изведе, че понятието
„професионална квалификация“ не включва придобити умения, навици, сръчности,
делови и професионални качества, които правят един работник /служител/
по-високо квалифициран. Липсата на образование или професионална квалификация е
обективен факт, който следва да бъде установен. Предвид това в заповедта за
уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ следва изрично да се посочи на коя от двете
хипотези се извършва прекратяването на трудовия договор и в какво точно се
изразява липсата на необходимото образование или на съответната професионална
квалификация за изпълнение на възложената работа. В случая в мотивите на процесната заповед се съдържа фактическото основание, на
което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца- липсата на необходимото
образование- висше образование по хуманитарни, обществени, икономически науки.
При разглеждане на спора следва да се посочи, че е налице противоречива съдебна практика на ВКС, която е довела до образуване на тълк.д.№5/2017 г. на ОСГК на ВКС, обединено с тълк.д.№4/2017 г., по което предстои произнасяне по въпроса: „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно.“. По делото няма постановено тълкувателно решение. В практиката на ВКС са застъпени три основни становища. В решение №436/23.08.2010 г по гр.д.№441/2009 г., ІV г.о. е прието, че „работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, щом работникът или служителят няма изискуемото образование или квалификация, независимо дали това несъответствие е налице при сключване на трудовия договор, или след това, във всеки последващ момент. Изискванията могат да са предвидени в закон, нормативен акт, длъжностна характеристика, или да се променят след сключването на договора. Изискването има формален характер и работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение на това основание“.
В решение по гр.д.№979/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че „по чл.328, ал.1, т.6 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, когато е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността, а по чл.328, ал.1, т.11 от КТ - когато след сключване на трудовия договор е настъпила промяна в изискванията. Посочено е разбирането, че чл.328, ал.1, т.6 от КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование се явява след сключване на трудовия договор, би отстранило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания. В решение по гр.д.№6196/2015 г. е взето становище обратно на застъпеното в съдебния акт по гр.д.№979/2014 г.на ВКС, ІV г.о. като е прието, че „и двата фактически състава на уволнение по чл.328, ал.1, т. 6 и т.11 от КТ включват промяна на изискванията за заемане на длъжността, като в хипотезата по т.6 промяната касае изискванията за образование и квалификация, а по т. 11- всички останали изисквания, необходими за изпълнение на трудовите функции“.
В решение по гр.д.№1041/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че „работодателят може да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, когато работникът не е имал необходимото образование и квалификация още при сключване на договора, но изискването е било предвидено в нормативен акт. Тогава той може да прекрати трудовия договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания. Същото становище е застъпено и в Решение № 207/02.10.2014 г. по гр.д.№2355/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. – „Ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за заемане на определена длъжност, а впоследствие го уволнява на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, уволнението е незаконно само когато изискванията не са били нормативно определени, а са въведени от самия работодател. Прието е също така, че работодателят може да прекрати трудовия договор, когато впоследствие са настъпили промени в изискванията за съответната работа, които работникът не удовлетворява.
В настоящия случай изискването за висше образование за заемане на длъжността „У.на с. у. в о.“ не е въведено с нормативен акт, а и ответникът не е навел такива твърдения. Изискването за образователен ценз е въведено от работодателя с длъжностната характеристика, подписана от ищеца при сключване на трудовия договор. Към момента на назначаването на ищеца на длъжността „У. на с.у. в о.“, за неопределено време, последният е притежавал средно техническо образование и не е отговарял на изискванията за изискуемото съгласно длъжностната характеристика висше образование по хуманитарни, обществени, икономически науки. При тези обстоятелства служителят Г.Д.В. не е удовлетворявал изискванията за длъжността „У. на с. у. в о.“, както към момента на назначаването му, така и към последващия момент, на уволнението. При това положение, доколкото работодателят е знаел при сключването на допълнителното споразумение по чл.119 вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, че ищецът не притежава необходимото образование, посочено от него в длъжностната характеристика, или е следвало да го знае предвид представените му от В. документи- автобиография и диплома за завършено средно образование, не би могъл впоследствие да се позове на основанието на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на него. С оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не се ползва от специалната закрила по чл.333, ал.1 от КТ, тъй като същата касае други хипотези на уволнение /чл.328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/. Предвид изложеното съдът счита прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със Заповед №РД-10-352/04.08.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ за незаконно, поради което то следва да бъде отменено. От доказателствата и установените обстоятелства съдът намира за установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е проявил злоупотреба или друго противоправно поведение спрямо ищеца. Презумпцията за добросъвестност на работодателя съобразно чл.8, ал.2 от КТ не е оборена, с което наведеното от ищеца възражение по чл.8, ал.1 от КТ е неоснователно. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Признаването на уволнението
за незаконно и отмяната му поражда в полза на ищеца право на възстановяване на
заеманата преди уволнението работа, тъй сключения между страните трудов договор
е за неопределено време. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението работа –„У. на с. у.в о.“- ДЦСХ с.М...
Предявеният обективно съединен иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ е основателен. От доказателствата се установи, че след прекратяване на
трудовия договор на 05.08.2020 г. ищецът не е работил по друго трудово
правоотношение при друг работодател. Следователно за оставането на ищеца пет
месеца без работа поради уволнението на 05.08.2020 г. ответникът дължи и следва
да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, чийто нетен размер, определен
от съда на основание чл.162 от ГПК предвид заключението на ССЕ е ***лв.
като в частта до претендираните
*** лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът следва да
заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените по делото
разноски в размер на ***лв. съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски по списъка по чл.80 от ГПК претендираните
в размер на *** лв., от които: *** лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. за
удостоверение. Ищецът е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ, която е *** лв., а съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
наредбата предвид цената на осъдителния иск - ***лв.
Отчитайки фактическата и правна сложност на делото и заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение съгласно приложените по делото 2 бр. договори за
правна защита и съдействие, съдът намира адвокатско възнаграждение за
прекомерно и като такова го намаля до размер на ***лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на
***лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. на основание чл.78, ал.6
от ГПК, 40 лв. държавна такса по иска за отмяна на уволнение, 40 лв. държавна
такса по иска за възстановяване на работа и 130.47 лв. държавна такса за
присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и 100 лв. разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Г.Д.В., с ЕГН-********** от с.Г.,
общ.П., ул.”Х.С.” №**, със Заповед №РД-10-352/04.08.2020 г. на Кмета на О.П.. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6
от КТ за незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Д.В., с ЕГН-********** от с.Г., общ.П., ул.”Х. С.
” №*, на заеманата преди уволнението работа - „У.на с. у. в о.“ в О. с. за с. у., второстепенен разпоредител към О.П.Б.
ДЦСХ с.М..
ОСЪЖДА О.П.Б. булстат:**** с адрес на управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №** да
заплати на Г.Д.В., с ЕГН-********** от с.Г., общ.П., ул.”Х. С.” №*, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставане пет месеца без работа поради
уволнението в нетен размер ***лв., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
претендираните *** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
О.П.Б. булстат:**** с адрес на управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №** да
заплати на Г.Д.В., с ЕГН-********** от с.Г., общ.П., ул.”Х. С.” №*, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА Г.Д.В., с ЕГН-**********
от с.Г., общ.П., ул.”Х. С.” №* да заплати на О.П.Б. булстат:****
с адрес на управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА О.П.Б. булстат:**** с адрес на управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., **
лв. държавна такса и ** лв. разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок, който тече от 29.12.2020 г.- денят обявен в
протокола на последното с.з.
Районен съдия: