№ 19550
гр. София, 28.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110141757 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
С разпореждане № 7738 от 21.07.2021г. съдът е констатирал нередовност на
подаденото от [фирма], чрез процесуален представител адв. Н. срещу ИВ. П. АНГ.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е
дал указания за отстраняването им, а именно да бъде представено доказателство за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв.; да бъде уточнен номера на договора за стоков кредит, на
който заявителя основава вземането си, както и да бъде посочено дали в претендираната
сума за главница освен цената за закупената стока са включени и други вземания, в това
число за застрахователни премии.
С разпореждането съдът е указал на заявителя и последиците при неизпълнение на
указанията в цялост и в посочения тридневен срок. Препис от разпореждането е връчен
надлежно на заявителя на 08.09.2021г. на посочения в заявлението адрес на процесуалния
представител чрез лице от кантората – адвокат, със задължение да предаде. Следва да се
отбележи, че обстоятелството, че съобщението е получено от друг адвокат от адреса (който
също има представено пълномощно за осъществяване на процесуално представителство по
делото) със задължение да предаде не влияе на редовността на връчването. Напротив,
съгласно константната съдебна практика съобщението до адвокат на страна по делото, което
е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, с материална доказателствена сила
засвидетелства, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите
условия съобщението да получи лице, различно от адвоката (намерил е лицето в
адвокатската кантора и се е убедил, че то е в отношения на работа и сътрудничество с
адвоката). Законът не изисква връчителят да удостовери действията по проверката, но го
задължава да отбележи качеството на лицето, на което е извършил връчването. Допустимо е
връчителят да използва разнообразни характеристики – например „секретар“, „адвокат“,
„колега“, „сътрудник“, „личен асистент“ и други подобни. Връчването е редовно, стига
1
характеристиката да сочи за онези отношения, при които законът допуска това лице да
получи съобщението за адвоката. В този смисъл определение № 502/22.12.2017г. по ч.гр.д.№
4649/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 230/23.04.2018г. по ч.т.д.№859/2018г на ВКС, ІІ
т.о и цитираните в него определение по ч.т.д.№ 1939/2016г. на ВКС, І т.о., определение по
ч.т.д.№ 3723/2014г. на ВКС, ІІ т.о. Ето защо следва да се приеме, че препис от
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било оставено
без движение, е бил получен и от процесуалния представител на заявителя [фирма].
Следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика по приложението
на чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да
се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се
извършва на това лице, или на пълномощника се счита за връчвано, при липса на оттегляне
на пълномощията, отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния
представител на страната. (в този смисъл и определение № 384/09.10.2020г. по ч.т.д.№
1271/2020г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 52/10.03.2020г. по гр.д.№ 2557/2019г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 215/18.11.2019г. по гр.д.№ 2436/2019г на ВКС, ІІІ г.о). В конкретната
хипотеза връчването е осъществено именно на адреса на пълномощника на заявителя, като в
заявлението не е посочен изрично съдебен адрес, различен от този на пълномощника.
Въпреки това дадените от съда указания не са изпълнени в предоставения тридневен срок от
съобщението, нито е поискано продължаване на срока за изпълнение. Указанията остават
неизпълнени и до настоящия момент.
Предвид изложеното и по аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът намира, че
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
27678 от 15.07.2021г. на [фирма], ЕИК ********* срещу ИВ. П. АНГ., ЕГН **********.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2