М О Т И В И
към присъда по НОХД № 1808 по описа за 2018 год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ
наказателен състав
По отношение на подсъдимия Н.С.М. - роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение, за
престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 от НК,
затова, че през периода от 01.02.2017 г. до 15.01.2018 г., в гр. Варна, след
като бил осъден с Определение по гражданско дело № 3163/2014 г. по описа на
ВРС-24-ти състав, влязло в сила от 26.07.2014 г. да издържа свой низходящ – С.Н.М.,
родена на *** г. чрез нейната майка и законен представител - Д.Б.Б., съзнателно не изпълнил задьлжението
си в размер на повече от две месечни вноски - единадесет месечни вноски, всяка
с размер от 120.00 лева, възлизащо общо на 1320.00 лева, като деянието било
извършено повторно.
Подсъдимият взе лично участие в
производството, участва в събирането и проверката на доказателства. Подс.Н.М. даде обяснения по делото, сподели, че знае за
определената му издръжка, но че не е плащал същата поради липса на парични
средства. В дадената му възможност за
лична защита,изразява съжаление за случилото се. В дадената му последна дума
моли за минимално наказание.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение. Счита, че са налице
условията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с прилагане
института на чл.78а от НК. Моли за присъда в този смисъл.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.С.М. и свидетелката Д.Б.Б. живели на семейни начала в периода от 2009 г. до 2014 г.
От съвместното им съжителства двамата имали едно дете – С.Н.М., родена на ***
г. През 2014г. двамата се разделили, като св.Б. *** за упражняването на
родителските права по отношение на детето, както и за заплащане на издръжка. С Определение
по гражданско дело № 3163/2014 г. по описа на ВРС-24-ти състав, влязло в сила
от 26.07.2014 г. упражняването на
родителските права било предоставено на майката, като местоживеенето на детето С.
било определено при неговата майка-св.Б., на адрес ***. Със същото определение,
подс. М. бил осъден да заплаща месечна издръжка за
детето си –С.Н.М., в размер на 120.00 лева, считано от 11.03.2014г., с падеж -
всяко 15 число на месена, за който се дължи. Тъй като детето живеело със своята
майка в гр.Варна, подс.М. следвало да плаща издръжка
именно в гр.Варна.
Първоначално,
след влизане в сила на съденото определение, до м.май 2016г. подс.М. изпълнявал стриктно задължението си за издръжка. От
месец юни 2016г. до месец октомври 2016г.включително подс.М.
преустановил плащането на издръжката. По този начин той не изплатил общо пет
месечни вноски. Поради това св.Б. депозирала жалба в прокуратурата и било
проведено досъдено, а впоследствие и съдебно
производство спрямо подсъдимия. В хода на наказателното производство
подсъдимият заплатил всички дължими вноски за издръжката. С Присъда №
8/16.01.2017 г., в сила от 01.02.2017 г., по НОХД № 6193/2016 г. по описа на
ВРС подс. М. бил признат за виновен, за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, затова че в периода - от месец юни 2016 г.
до месец октомври 2016 г., включително, в гр. Варна, след като бил осъден с
Определение по гражданско дело № 3163/2014 г. по описа на ВРС-24-ти състав,
влязло в сила от 26.07.2014 г. да издържа свой низходящ – С.Н.М., родена на ***
г. чрез нейната майка и законен представител - Д.Б.Б.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
- пет месечни вноски, всяка с размер от 120.00 лева, възлизащо общо на 600.00
лева, като преди постановяване на присъдата, той изпълнил задължението си и не
били настъпили други вредни последици, поради което и на основание чл.183, ал.3,
вр. ал.1 от НК не му било наложено наказание.
След влизане
в сила на посочената присъда, подсъдимият продължил да не изплаща задължението си
за издръжка. Поради това през месец юли 2017г. св.Б. на отново сезирала
органите на прокуратурата и било образувано ДП. Така в периода от 01.02.2017 г.
до 15.01.2018 г.,подс. натрупал дължими общо единадесет
месечни вноски за издръжка на детето С., всяка с размер от 120.00 лева, възлизащи
общо на 1320.00 лева. Подсъдимият не изпълнил задължението си за издръжка
въпреки, че в този период полагал труд по трудово правоотношение с „Бумеранг
Шипинг“ / с начало 12.12.2016г./ и „Булярд
Корабостроителна индустрия“ / с начало 20.10.2017г./
В хода на
ДП, подсъдимият заплатил дължимата от него издръжка за периода 01.02.2017 г. до
15.01.2018 г., като представил на разследващите органи копия от платежни
документи, за извършено плащане по банков път, както следва: платежен документ
от 05.02.2018 г. /л.35 от ДП/ за заплатена по банков път, чрез превод към
сметка на св. Б. ***, дължима издръжка за детето С.Н.М., за периода от месец
декември 2016 до месец март 2017 г. в размер общо на 360.00 лева; платежен
документ от 14.02.2018 г./л.34/ за платена, чрез превод към сметката на св. Б.,***
200.00 лева, представляваща дължимата издръжка за детето С.Н.М., за периода от месец
март 2017 г. до месец януари 2018 г.. По този начин подсъдимият М., още в хода
на ДП заплатил дължимата от него издръжка за периода от 01.02.2017 г. до
15.01.2018 г.
Въпреки
горното прокуратурата преценила, че макар да е внесъл дължимите суми за
издръжка на детето си, за посочения по-горе времеви периоди, М. не би могъл да се възползва от
привилегията на чл.183, ал.3 от НК, да не бъде наказван, тъй като тази
разпоредба не се прилага повторно, а вече се е възползвал от тази възможност по
НОХД № 6193/2016 г. по описа на ВРС и следва да носи наказателна
отговорност за осъщественото престъпление по чл.183. ал.4. вр.
ал.1 от НК, извършено в периода от 01.02.2017
г. до 15. 01.2018 г.
От приложените по делото копие от
удостоверение за раждане /л.14 от ДП/ е видно, че подс.М.
е родител на С.Н.М. родена на *** г.
От
изготвената и приложена по делото справка от Служба по вписванията Варна към АВ
при МП София /л.50-51 от ДП/ подс.М. не притежава в съсобственик
имоти.
От приложената справка от НАП-Варна /л.45 от
ДП/ е видно, че в периода от 01.02.2017 г. до 15. 01.2018 г. подсъдимият е бил
в ТПО с работодателите „Бумеранг Шипинг“ / с
начало 12.12.2016г./ и „Булярд
Корабостроителна индустрия“ / с начало 20.10.2017г./.
Отделно от
това от справките от НОИ /л.47-48 от ДП/ е видно, че подсъдимият не е подавал
заявление за отпускане и не е получавал парично обезщетение за безработица.
Видно от
приложената по делото справка съдимост подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
С Присъда№8/16.01.2017 г., по НОХД №
6193/2016 г.на РС-Варна, в сила от
01.02.2017 г. той бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
извършено в периода от юни 2016 до октомври 2016г., като на основание чл.183,
ал.3, вр. ал.1 от НК не му било наложено наказание .
Съдът напълно
кредитира показанията на св.Д.Б., дадени в хода на съдебното производство, тъй
като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът
кредитира и обясненията на подс.М. тъй като същите са
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства. От тези обяснения
съдът не кредитира единствено частта, в която сочи, че не е плащал издръжка
поради липса на доходи, тъй като в тази част обясненията му са в противоречие с
писмените доказателства по делото-справка от НАП, от която е видно, че в
инкриминирания период е престирал труд за двама
работодатели.
Съдът кредитира всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото , тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин и категоричен
начин от показанията на св. Б.,
обясненията на подсъдимия в кредитираната част, препис Определение по
гражданско дело № 3163/2014 г. по описа на ВРС-24-ти състав, Присъда№8/16.01.2017
г. и мотиви по НОХД № 6193/2016 г.на РС-Варна, справки от ТД на НАП и НОИ,
справка от Агенцията по вписванията Варна,
копия от платежни нареждания, справка за съдимост и останалите приложени към
делото писмени доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият
Н.С.М. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, тъй като през периода от 01.02.2017 г. до 15.01.2018 г., в гр. Варна, след като
бил осъден с Определение по гражданско дело № 3163/2014 г. по описа на
ВРС-24-ти състав, влязло в сила от 26.07.2014 г. да издържа свой низходящ – С.Н.М.,
родена на *** г. чрез нейната майка и законен представител - Д.Б.Б., съзнателно не изпълнил задьлжението
си в размер на повече от две месечни вноски - единадесет месечни вноски, всяка
с размер от 120.00 лева, възлизащо общо на 1320.00 лева.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано физическо лице.
Престъплението
по чл.183,
ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което
се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично,
за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което
законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз
в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане
на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без законодателят да е
посочил изискването те да са „последователни”.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в
сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящата му, в размер на повече
от две месечни вноски – 11 последователни месечни вноски.
Престъплението не би било извършено, само ако
се установи, че неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде
погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не
продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има
влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при
смърт на издържаното лице;/. Такива доказателства в случая не са налични.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Видно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства подсъдимия е бил
запознат със съдебното определение постановено за определяне на
издръжката, което не се отрича и от
самия него. Той е получавал доходи от трудова дейност в инкриминирания период, видно
от приложените писмени доказателства. Въпреки, че е разполагал с доходи поради
нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото
според закона поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата
на чл. 82, ал. 1 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл.
82, ал. 3 от СК). Безспорно по делото са налични доказателства за постоянна
трудова заетост на подсъдимия в инкриминирания период. Нещо повече той е бил в
работоспособна възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми,
които да възпрепятстват възможността му да упражнява общественополезен труд
съответно до водят до обективна невъзможност за изпълнение на задължението за
издръжка. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика на
ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.;
Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.301,
ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства, съдът призна Н.С.М. за виновен по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1
от НК.
Съдът
оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.4 от НК, затова да е извършил деянието повторно по следните съображения: Повторност на престъплението по смисъла на чл. 28 НК има
само когато виновният извърши престъпление, след като е осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление. Под осъждане, съобразно теорията и
константната съдебна практика се разбира присъда, с която е наложено наказание. За да се
постанови осъдителна присъда и да е налице осъждане за конкретно деяние,
необходимо е не само да се установи, че извършеното от виновния деяние
съставлява престъпление, но и че то е наказуемо. Затова, ако едно деяние
съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от закона за
наказуемо, какъвто е случаят при хипотезата на чл.183, ал.3 от НК, за него не
може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е виновно извършено. Ето
защо съдът прие, че присъдата по НОХД № 6193/2016 г. по описа на ВРС, с която подс. М. е бил признат за виновен, но не му е наложено
наказание на основание чл.183, ал.3 от НК, не е осъдителна, защото при нея няма
наложено наказание. Поради това и деянието по настоящото дело няма как да бъде
извършено в условията на повторност, при липса на
предходно осъждане. По този въпрос има и задължителна съдебно практика- Тълкувателно
решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК.
Съдът
прецени и че в случая, макар да бе установено, че още в хода на ДП подс.М. е изплатил всички дължими вноски за издръжка, в
който смисъл са не само писмените доказателства по делото /приложените платежни
нареждания/, а и гласните доказателства по делото /показанията на св.Б., която
потвърди пред съдебния състав, че вноските за издръжка са платени изцяло/, в
случая е неприложима разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. Това е така тъй като
веднъж вече подсъдимият се е ползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК по НОХД
№ 6193/2016 г. по описа на ВРС, като по силата на същата разпоредба, тя е
неприложима повторно.
Относно вида и размера на наложеното
наказание съдът съобрази следното:
При
определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по
отношение на същия са налице материалноправните
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода до една година” или „Пробация”, причинените
от деянието вреди са възстановени, подсъдимият не е осъждана и не са
налице отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Видно от
приложената по делото справка съдимост за подс. М., той
не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Същият е признат за
виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но на основание чл. 183, ал.3 от НК не му е наложено наказание. По-горе в мотивите си съдът посочи, защо не
приема присъдата по НОХД № 6193/2016 г. по описа на ВРС за осъдителна и не
намира за нужно да преповтаря мотивите си.
Съгласно
практиката на ВСК, Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум
на ВС, разпоредбата на чл. 78а от НК е приложима по отношение на престъплението
по чл.183 от НК, когато лицето вече е освобождавано от наказателна отговорност
поради несвоевременно изпълнение на задълженията за издръжка, след това извърши
ново престъпление по чл. 183 от НК, но в предвидените срокове изплати
издръжката. т.е. разпоредбата на чл. 78а от НК ще бъде приложима по отношение престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, само и единствено, ако претъпените от деянието вреди са
възстановени, какъвто е именно настоящият случай. В този смисъл е и константната
практиката на ВКС - Решение № 472 от
14.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 504/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П.,
Решение № 450 от 5.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 460/2010 г., I н. о., НК,
докладчик председателят П.Т. Решение № 115 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
79/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Р.К. и др.
Поради
изложеното, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание
„Глоба”, съгласно размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в
редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието.
За да определи наказанието на подсъдимия,
съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните
за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подс.
М. прие следното:
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство на подс.М., съдът отчете
изразеното в хода на с.з. съжаление за извършеното и критично отношение към
стореното, чистото му съдебно минало.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
отчита извършеното предходно деяние от съответния вид. Подс.М.
веднъж е реализирал елементите на състава на деянието по чл. 183, ал.1 от НК,
възползвал се от благоприятната разпоредба на чл. 183, ал.3 от НК и вместо
последното обстоятелство да му е подействало предупредително и превъзпитателно,
то същият отново е реализирал състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе
обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, семейното и имотно
състояние на подсъдимия, прецени, че следва да му наложи наказание в минималния
размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на чл.78а от НК.
Затова му наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще
се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и
индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
подсъдимия да не върши други престъпления.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: