РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Монтана, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500135 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М.Ф. и Л.П. чрез
пълномощника Р.Д. против решение № 41 /11.02.22 Г. на Районен съд – Монтана по гр. д.
№ 1352/2021 г., с което е отхвърлен като неоснователен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124 от ГПК по отношение на ½ ид.част от процесните имоти.
Жалбоподателите твърдят,че в случая съдът е отхвърлил частично предявения иск,
като не се е съобразил с представените по делото доказателства, от които се установява
безспорно,че процесните имоти са придобили изцяло въз основа на давностно владение.В
тази насока са изложени подробни съображения.Предвид гореизложеното молят съда да
отмени решението в атакуваната част, като уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемите И.И. И В.М. чрез своя процесуален представител оспорват
въззивната жалба и молят да същата да бъде оставена без уважение , а решението в
обжалвана част да бъде потвърдено . Изтъкват, че в случая сънаследниците нямат
качеството на владелци, а на държатели, и предвид установяване в процесния случай на
промяната на намерение от страна на ищците правилно съдът е приел,че не е налице
придобиване на имотите по давност.
Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на
страните и изложените доводи в жалбите ,приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
основателна, като съображенията за това са следните :
За да отхвърли частично предявения иск, съдът е приел,че в случая депозирания от
Л.М.И.А отказ от наследство/вписан под рег.№ */95г./ е нищожен и не е породил никакъв
правен резултат, поради което и наследодателката на ищците е придобила единствено
качеството на държател по отношение на правата на нейната сестра ,и тъй като не е
установена промяна в намерението от нейна страна и на ищците, които да са станали
известни на ответниците и на тяхната наследодателка, то не е налице и придобиване по
давност на тези права.
Настоящата инстанция не споделя тези правни изводи на РС поради следните
1
съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че процесните имоти са
бивша собственост на М.С.,който след смъртта си е наследен от своите дъщери
Л.М./наследодателка на ответниците / и Л.А,наследодателка на ищците.
Не се спори също така,че същите са били внесени в ТКЗС,като след влизане в сила
на ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяване на същите от наследниците на М.С./ ВХ.
№ -*/04.12.91 Г./
На 28.04.1993г. е издаден Протокол № *,с което на основание чл.18ж.,ал.2
ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне .
На 24.07.1995 г. е вписан отказ от наследството на М.С., депозиран от Л.И.а.
Първоинстанционният съд е приел същия за нищожен, като се е основал на
разпоредбата на чл. 91а от ЗН и съобразявайки единствено постановеното решение на ПК от
1999 г .и извършения въвод въз основа на него.
Съдебната практика е категорична,че решенията на поземлените комисии, сега
ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат
конститутивно действие. Едва след влизането им в сила в патримониума на наследниците
възниква "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а от ЗН, по отношение на което
може да се направи валиден отказ от наследство.
Данните по делото сочат, че първичното решение/ наименовано Протокол/ на
поземлената комисия № *, с което са възстановени земи на наследодателя М.С. е
постановено на 28.04.1993г. /този факт не е оспорен от ответниците,не се оспорва,че и
същото е влязло в сила/ . След тази дата, на 24.07.1995 г. Л.И.е вписала отказа от
наследството на баща си. Спрямо този отказ не може да бъде приложено правилото на чл.
91а от ЗН, тъй като той е вписан след възстановяването на собствеността. В случая следва да
се отбележи и това, че решението на поземлената комисия е постановено в момент, в който
действат първоначалните редакции на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в
които не се изисква скица на възстановените имоти. Тези решения също имат
конститутивно действие - в този смисъл и решение № 555 от 22.10.09 г. по гр. д. № 104/09 г.
на ВКС, II ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК , Решение № 468 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2010 г., I г. о/ .
Последващото решение , на които се позовават ответниците , внасят само
уточнение относно актуалните им кадастрални данни,поради което и тези решения не са от
значение за преценката по чл. 91а от ЗН. А след като това е така, то направеният отказ е
действителен и е породил желаните правни последици, т.е наследствените права на Л.И. са
преминали към патримониума на Л. Ф. .
Предвид гореизложеното съдът намира,че ищците са собственици на процесните ½
ид.ч. на основание наследствено правоприемство .Действително, същите твърдят
придобиване на същите на основание давностно владение, но съгласно изложената от
същите фактическа обстановка и приложените доказателства, е очевидно,че е налице
неправилна правна интерпретация на доказателствата. Съдът обаче е задължен да направи
правните си изводи на действително установената фактическа обстановка,поради което и
приема ,че в случая собствеността е придобита на основание наследстено правоприемство.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира,че атакуваното решение в
обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него бъде
постановено друго, с което да се уважи иска и в тази част.Следва да бъде отменено и
първоинстанционното решение в частта за разноските досежно присъдените такива в полза
на ответниците.
Предвид гореизложените съображения Окръжен съд Монтана
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 /11.02.22 Г. на Районен съд – Монтана по гр. д. №
1352/2021 г. В ЧАСТТА,с която е отхвърлена претенцията на ищците по оношение на ½
ид.ч. от процесните имоти,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. ,ЕГН ********** и И.И., ЕГН
********** ,че Л.П., ЕГН ********** и М. Ф., ЕГН ********** са собственици при равни
права на 1/2 ид.ч. от следните имоти: Поземлен имот с идентификатор No */*/ по КККР на с.
*,обл.*, одобрени със Заповед РД-*/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 15 324/ петнадесет хиляди триста двадесет и четири/ кв.м., с начин на трайно ползване:
изоставено трайно насаждение, IV-та категория, с адрес на имота: с.* , местност ,,*‘‘, с номер по
предходен план: *, при съседи имоти: *, *, *, *и Поземлен имот с идентификатор No */*/ по
КККР на с. *, общ.*, обл.*, одобрени със Заповед РД-*/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 19 184/ деветнадесет хиляди сто осемдесет и четири/ кв.м., с начин на трайно
ползване: нива, IV-та категория, с адрес на имота: с.нс, местност ,,кп‘‘, с номер по предходен
план: *, при съседни имоти: *, *, *, *, *.
ОТМЕНЯВА решението в частта ,с която Л.П. и М.Ф. са осъдени да заплатят на В.
И. ,ЕГН ********** и И.И. разноски в размер на 400 лв.адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3