№ 469
гр. Варна, 23.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Кр. Маринова
Членове:Николина П. Дамянова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500371 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Гаранционен фонд, гр.София, вх. №
11704/18.05.2022г. и на Д. Т. Ж., в процесуалното й качество на трето лице-
помагач на страната на ответника, вх. № 11237/12.05.2022г., против решение
№ 144/18.04.2022г., постановено по т.д. № 552/2021г. на ОС – Варна, в частта,
в която Гаранционният фонд е осъден да заплати на С. Х. Р., ЕГН **********
сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди – причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина
на Д. Т. Ж., ЕГН ********** като водач на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. №
В 86 27 ВР, управляващ без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.03.2021г., на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр.
чл.558, ал.5 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата на ответника Гаранционен фонд се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди
се, че определеният общ размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди не кореспондира на критерия за справедливост по см.
на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал
доказателствения материал, в резултат на което е направил необосновани
изводи относно претърпените от ищцата неимуществени вреди и следващото
й се за тях обезщетение. Твърди се, че определеното и изплатено от фонда
обезщетение от 18 000 лева изцяло съответства на тези вреди, поради което и
1
присъдената допълнително сума от още 27 000 лева не се дължи. Иска се от
настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и постанови
решение, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
Наведените в жалбата на третото лице-помагач оплаквания са за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в
осъдителната му част. Твърди се, че определяйки общо обезщетение в размер
на 45 000 лева съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като исковата
претенция е предявена за сумата от 38 000 лева. Наред с това счита, че
присъденото обезщетение е неоправдано завишено, не отчита относимите към
чл.52 ЗЗД критерии и доказаното по делото съпричиняване от страна на
ищцата. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК ищцата С. Х. Р. не е подала отговор по така
подадените въззивни жалби.
В частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над присъдените 27 000 лева до
претендираната сума от 38 000 лева, както и за законната лихва за периода
14.03.2020г. – 15.03.2021г. са отхвърлени, първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
Така докладваните жалби са допустими и отговарят на изискванията за
редовност. Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания по правната квалификация на иска, разпределение
на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства,
респ. служебно събиране на такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.10.2022г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2