Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен, 03,11,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №1897 по описа на съда за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от А.С.Г., ЕГН **********,***, против О.Д.М.
ЕИК **, представлявано от ***, установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик пo давност на имот №1759 по плана на ****, одобрен
със Заповед №432/29,02,1972 г.,
представляващ дворно място от 1780 кв.м. по разписен лист и
по
скица на о.Д.М. при граници: югозапад
– път, северозапад – имот №1760 на ***, североизток – част от имот №1748 на ***и
имот №1749 на ***, югоизток – имот №1750 на ***, находящ се в ***. Сочи се, че имотът е закупен на 20,08,2008 г.
Сочи, че през м.май 2020 г. при направена справка в Техническа служба в О.Д.М.
ищецът установил, че имот №1759 е актуван като общински с АОС №9393/17,12,2019
г. Твърди се, че ищецът не е получавал уведомление нито за промяна на плана,
нито за промяна на предназначението, нито за съставяне на АОС. Сочи се, че не е
получил и препис от АОС, предвид разпоредбите на чл.58, ал.2 от ЗОС. Ищецът
твърди, че е декларирал имота в данъчна служба и през всичките години данъците
са плащани. Моли съда да уважи иска, както и се постанови отписване на имота от
актовите книги за общинска собственост на О.Д.М. Към ИМ са приложени писмени
доказателства по опис и са направени доказателствени искания – за задължаване
на ответника да представи преписката за процесния имот и за двама свидетели при
режим на довеждане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
признава предявения иск. В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно е от
представената по делото скица №516/08,05,2020 г., че в момента процесният имот
е посочен като такъв, изключен от
регулация и попадащ в имот с идентификатор №***, в местността „***“, в
землището на гр.***.
Установява
се от представеното копие от нот.акт №91, том 8, рег.№4790, дело №835/2008 г.
на нотариус ***, че имотът е закупен от ищеца на 20,08,2008 г.
Представена като доказателство по делото е Заповед
№432/29,02,1972 г. на ОНС - гр.Плевен за одобряване на регулационен план в гр.***.
От депозираното по делото решение №16000 от 25,05,1998
г. се установява какви земи са възстановени на ответника по делото по реда на
чл.27 от ППЗСПЗЗ.
Установява
се от приложените по делото доказателства, че за процесния имот, като включен в
границите на по – голям недвижим имот администрацията на община *** е издала
следните АОС, а именно: АОС №3461/30,08,2007
г. за имот с площ от 119,584 декара; АОС №9061/06,11,2018 г. за имот с площ от
117,946 декара и АОС №9393/17,12,2019 г. за имот с площ от 114,844 декара
Установява се от приложеното по делото
Удостоверение изх. №РД-12-04-86-1/12,08,2020 г. на ОД „***“ – Плевен, ***,
че на името на ищеца и на неговите
праводатели /***/ няма подавани заявления за възстановяване на право на
собственост върху процесния недвижим имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявената
е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот,
който владее. Ищецът има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато
въпреки, че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху
него. Интересът на ищеца се основава на твърдението му, че притежава правото на
собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание и на
следващо място от отричането на това право от ответната община чрез съставяне
на акт за общинска собственост по отношение на имота. /В този смисъл е решение №851
от 19,11,2009 г. на ВКС по гр.д. №1423/2008 г., IV г.о., ГК/.
За да бъде уважен искът по чл.124, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата молба имот,
на посоченото придобивно основание – изтекла придобивна давност.
Релевантно
за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле
на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон. С
оглед на това, че по делото не е доказан фактът, че процесният имот
някога да е бил отнеман от ищеца, респ.
от неговите наследодатели, то този имот не е и подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, поради което и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19 от
ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването
на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти,
но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както
е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални
граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации,
без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на
земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищецът,
респ. праводателят им да са били, и да са владели земята си в реални граници до
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага
реституционното производство, предвидено в този закон.
Действително,
същият имот, записан
като идеална част, попадаща в пасище, мера ІV категория, с площ от 119,584
декара, находящ се в местността „Пасището“, и е включен в списъка на земи - общинска
собственост. В чл.19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници(което не е установено по делото) земята, останала след
възстановяване правата на собствениците става общинска собственост. Това
приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок -
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа
на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в
чл.10 от ЗСПЗЗ /в този смисъл са Решение №427/21,07,2009 г. по гр. дело
№3255/2008 г. на ВКС; Решение №798/16,11,2010 г. по гр.д. №3303/2008 г. на V
г.о. на ВКС/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по
правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието,
на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищците, тоест да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, тоест, че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били
налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече,
че такъв акт по делото не е бил представен. Общината-ответник е следвало да
установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното
поле чл.19 от ЗСПЗЗ, тоест подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска
собственост. Ответникът по делото не успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че процесния имот е попадал в приложното поле на чл.10 от
ЗСПЗЗ. Същият дори не оспорва факта, че ищецът е собственик на процесния имот.
Съдът, с
оглед представените по делото доказателства и направеното признание от страна
на ответника намира, че за О.Д.М. не е било налице основание да актува
процесния имот като общинска собственост, тъй като по отношение на същия са неприложими
разпоредбите на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
поради което не може да придобие правото на собственост върху процесния имот.
Изложеното
до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите
предпоставки, предявената от ищеца претенция да бъде уважена, като признае за
установено спрямо О.Д.М. че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
като същият е придобит от него по давностно владение.
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 872,71 лева, от които 800,00 лева за адвокатско възнаграждение и 72,71 лева за държавна такса.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.124 от ГПК по отношение на О.Д.М. ЕИК **, представлявана от кмета на Общината ***,
че А.С.Г., ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот, а именно: имот №1759 по плана на
гр.***, общ.****, одобрен
със Заповед №432/29,02,1972 г.,
представляващ дворно място от 1780 кв.м. по разписен лист и
по
скица на о.Д.М. при граници: югозапад
– път, северозапад – имот №1760 на ***, североизток – част от имот №1748 на ***и
имот №1749 на ***, югоизток – имот №1750 на ***, находящ се в гр.***.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.Д.М. ЕИК **, представлявана от кмета на Общината ***, да
заплати на А.С.Г.,
ЕГН **********,***, сторените деловодни
разноски в размер на 872,71 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: