РЕШЕНИЕ
№
248
гр. Русе, 21.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 15 септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 235 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от М.В.Б. ***
против Решение № 248 от 10.06.2021 г., постановено по АНД № 334/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001218 от 30.04.2020 г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе, с което на Б. по т. 1 за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца и по
т. 2 за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1,
т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска
от съда да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като
отмени наказателното постановление в цялост.
Ответната
страна в производството, чрез процесуален представител в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 12844 от 14.07.2021 г. по описа
на РС - Русе, оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на разноски за юрисконсулт.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
За
да потвърди оспореното пред него наказателно постановление РС - Русе е приел,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счел е, че въз основа на събраните по делото доказателства наказаното лице безспорно
е осъществило от обективна и субективна страна състава на вменените му
нарушения по ЗДвП, за което правилно са индивидуализирани и наложените му
административни наказания.
Административнонаказателната
отговорност на М. Б. по т. 1 от НП е била ангажирана за това, че на 21.03.2020
г., около 22:08 часа, в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8, в паркинга на магазин
„Кауфланд 1“ е управлявал л.а. „Фолксваген поло 1000“ с рег. № Р6368РС,
собственост на Диана Апостолова Димитрова, при което като водач на МПС използва
пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като рязко
отклонява автомобила първоначално в ляво, след което в дясно, отклонявайки се
от посоката си на движение, впоследствие извършва и движение в окръжност –
визуално умишлено, осъществявайки състава на административно нарушение по чл.
175а, ал. 1, пр. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По т. 2
от НП отговорността му е била ангажирана за това, че не носи СРМПС – Част 2,
което представлява нарушение по чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3, във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Предвидените и за двете
нарушения административни наказания са фиксирани от закона.
На първо място неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нечетливост на съставения срещу него АУАН. Въпросът
дали ръкописният текст в съставения акт за установено административно нарушение
е четлив или не до голяма степен е въпрос на лична и субективна преценка.
Касационната инстанция счита, че текстът в АУАН е четлив и позволява на
извършителя на нарушението да се запознае със съдържанието му, както изисква
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, поради което правото на защита на
последния не е нарушено. Освен това, в случая следва да се има предвид, че
жалбоподателят е подписал акта без възражения, като преди това е бил запознат с
него по предвидения от ЗАНН ред и това е удостоверено с подписа му. При
връчване и запознаване със съдържанието на съставения срещу него АУАН Б. не е
вписал възражения, включително и че актът е неразчитаем от него. В този смисъл
съдът счита, че възраженията му в тази насока са единствено израз на неговата
защитна теза във воденото производство по оспорване на издаденото срещу него
наказателно постановление.
На следващо място, според
касационната инстанция в
хода на съдебното следствие районният съд, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, обосновано е приел, че се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 21.03.2020 г., около
22:08 часа, в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8, на паркинга на магазин „Кауфланд 1“,
като водач на МПС – л.а. „Фолксваген поло 1000“ с рег. № Р6368РС, собственост на Диана Апостолова
Димитрова, е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно – за извършване рязка
маневра, като умишлено рязко отклонявал автомобила първоначално в ляво, след което в дясно,
отклонявайки се от посоката си на движение, впоследствие извършвал и движение в
окръжност.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че мястото, на което е извършено нарушението, не се явява път
отворен за обществено ползване. Във връзка с горното на първо място следва да
се отбележи, че съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП,
„път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците.
Предвид
горното, „път“ по смисъла на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП не е „пътна лента“ (§ 6, т. 2 от ДП на ЗДвП), „платно за движение“
(§ 6, т. 7 от ДП на ЗДвП) и т.н., а всяко едно място, което е предназначено или
дори само обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. В
случая нарушението е извършено на паркинга на магазин „Кауфланд 1“, на адрес
гр. Русе, бул. „Липник“ № 8, който паркинг безспорно е предназначен или
обикновено ползван за движение на превозни средства, поради което разкрива
белезите на „път“ по смисъла на ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от ЗДвП сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за
използване на които са еднакви за всички участници в движението. Същата
разпоредба държи сметка, че е възможно някои от пътищата да не бъдат отворени
за обществено ползване, поради което вменява задължение на лицата, които ги
стопанисват да ги обозначат по съответния начин. Това разграничение е от
особена важност, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗДвП компетентността на
органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено
ползване. В случая не са представени доказателства, а и не се твърди, че мястото
на извършване на нарушението е било обозначено като път, който не е отворен за
обществено ползване от търговското дружество – собственик на магазина, а и
ноторно известно е на съда, че паркингът на магазин „Кауфланд 1“ в гр. Русе,
бул. „Липник“ № 8 е отворен за обществено ползване от всички клиенти на
магазина и граждани.
Независимо
от гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че макар формално
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение по чл.
175а, ал. 1, пр. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, то в конкретния казус са налице предпоставки да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и на това основание да бъде отменено
издаденото наказателно постановление по т. 1.
Преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира,
че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП поради противоречие със закона (арг.
ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС).
Съгласно
нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ЗАНН
не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, затова на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т.
9 от НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др.,
т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието
и дееца във всеки един конкретен случай. Касационният съд приема, че „маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите
установявания, свързани с процесния казус, указват именно на маловажност по
смисъла на закона. Процесното нарушение е извършено в късен час на паркинг на
магазин, когато магазинът вече не е бил отворен за клиенти. Паркингът е бил
празен, не е имало други паркирани превозни средства, нито пешеходци – клиенти
на магазина или други граждани. По делото липсват данни с извършеното деяние,
жалбоподателят да е застрашил други участници в движението. Освен това става
въпрос за млад водач, по отношение на който липсват данни за допуснати преди
процесната дата други нарушения на правилата за движението по пътищата.
По
горепосочените съображения касационният съд счита, че в конкретния казус е
приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и
нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
закона.
С
оглед горното, като е потвърдил процесното наказателно постановление по т. 1,
Районен съд - Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено в тази му част. След отмяната на решението касателно първото нарушение
от НП и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и
по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление по т. 1 е незаконосъобразен акт и следва да бъде
отменено в тази му част.
По т. 2
от НП отговорността на Б. е ангажирана за това, че не носи СРМПС – Част 2, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3, във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като това деяние
е правилно установено и безспорно доказано. Предвиденото за това нарушение
административно наказание е фиксирано от закона. Като е потвърдил НП по т. 2 въззивният
съд е постановил правилно решение в тази му част и като такова то следва да
бъде оставено в сила в тази му част.
Ответната
в настоящото производство страна е направила своевременно искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
То се определя от съда на 100 лв., предвид фактическата и правна сложност на
делото и съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. С
оглед изхода на делото – частично потвърждаване на решението на РРС, на
страната се следва половината от посочения размер или разноски в размер на 50
лв.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 10.06.2021 г., постановено по АНД №
334/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, само в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-001218 от 30.04.2020
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР – Русе, с което на М.В.Б. *** за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от същия закон са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-001218 от 30.04.2020 г., издадено от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на М.В.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, по т. 1 за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от същия закон са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248 от 10.06.2021 г.,
постановено по АНД № 334/2021 г. по описа на Районен съд – Русе в останалата му
част, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-001218 от 30.04.2020 г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе, с което на М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, по т. 2 за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 3 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА М.В.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
ОД на МВР-Русе разноски в размер на 50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.