Определение по дело №758/2020 на Окръжен съд - Бургас

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V -      1157                                Година 2020,   24.04                     град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен  състав

На   двадесет и четвърти април, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 758 по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№2895/20.01.2020г., подадена от ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.,,Света София“№7,ет.5, чрез юрисконсулт Христова, срещу  Решение №3322 от 02.12.2019г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№1168/2019г. по описа на същия съд.

С посоченото решение, ответникът ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД е осъден да заплати на А.Т.Д. с ЕГН **********, адрес:г***,сумата от 9590.49 лева-главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка ,,Каско“ на МПС№0020-800-2017-00341 по щета №0020-800-0028/2018г., ведно със законната лихва върху предявяването на иска от 06.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1323.62 лева, представляваща направените по делото разноски.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с  процесуалните правила.

Излага  становище във връзка с направеното от ищеца изменение на иска на основание чл.214 от ГПК(под формата на увеличение на иска), като се твърди, че по този начин последният целял неоснователно да се обогати със сумата от 1403.49лева. Подчертава, че съгласно заключението на извършената по делото експертиза,  стойността на вредите при тотална щета възлизала на 14735.70 лв.

Жалбоподателят посочва, че в първоинстанционното производство не се установило обстоятелството, дали автомобилът бил отремонтиран, като в случай на извършен ремонт, следвало да се представят съответните разходни документи.

Счита, че формирайки изводите си, районният съд не съобразил, че се касае за имуществена застраховка ,,Каско”, а не ,,Гражданска отговорност“. В тази връзка, жалбоподателят  е направил подробен  анализ, отчитайки различията между двата договора за застраховка.

Отбелязва се, че изрично се посочвало в полицата, че начинът на обезщетяване при настъпване на застрахователно събитие ще бъде по експертна оценка. Сочи, че съгласно Общите условия на договора, застрахователят не покривал налично увреждане по детайли на МПС, констатирано, описано и/или заснето  при извършването на оглед на автомобила при сключване на застраховката. Намира, че посочените при сключване на договора увреждания, отразени в Талон №068576/16.12.2017г., следвало да се приспаднат от дължимото обезщетение.

Навежда доводи, че допуснатата от първоинстанционния съд допълнителна техническа експертиза била извършена в нарушение на методиката към Наредба№24(вещото лице оценило наличните по автомобила щети към датата на сключване на полицата на стойност 1249 лв). Завява, че по имуществена застраховка ,,Каско”, застрахователят дължал изплащане на  действителната стойност на вредите.

Твърди, че районният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не допуснал назначаването на повторна САТЕ, доколкото заключението било оспорено от ответната страна.

Оспорват се изводите на съда, че за основателността на претенцията било ирелевантно неизпълнението на задължението на ищеца да дерегистрира процесния автомобил и да представи доказателства за това пред застрахователя.

Посочва се, че с писмо от ОД на МВР-Бургас , рег.№25000/04.11.2019г., получено на 07.11.2019г., се изисквала информация за процесния автомобил, като в същото  се съдържали данни за образувано ДП№238/2019г. по описа на  ОДМВР- Бургас за престъпление по чл.316 вр. чл. 318, ал.2 от НК. В тази връзка, ответникът поискал отмяна на Определение от 21.10.2019г., с което се давал ход на устните състезания и възобновяване на съдебното дирене. Горното искане не било уважено, като по този начин районният съд допуснал съществено процесуално нарушение.

Излага се, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, а избирателно ценил само част от тях.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.

 

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ответника на 06.01.2020г.

Въззивната жалба е подадена на 20.01.2020г. и следователно е подадена в законния двуседмичен срок.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена  в предвидения от закона срок  от надлежно упълномощен представител и е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 24.02.2020г.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  е депозиран отговор от процесуалния представител на А.Д.- адв.С.К.-БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Твърди се, че наведените от въззивника доводи противоречали на събраните по делото доказателства.

Оспорват се изложените аргументи относно направеното от ищеца изменение на иска. Посочва се, че с оглед заключенията на извършените от вещите лица експертизи, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно уважил исковата претенция за имуществени вреди в посочения размер.

Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника, че липсата на дерегистрация на автомобила представлявала пречка за уважаване на иска.

Развиват се  съображения относно с направените от въззивника доказателствени искания.

По доказателствените искания:

С въззивна жалба вх.№2895/20.01.2020г., подадена от ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД е направено доказателствено искане за извършване на допълнителна съдебно- техническа експертиза, като са посочени задачите, на които да отговори вещото лице, както и на основание чл.186 ГПК да се изиска от РП-Бургас копие на пр.пр.№4212/19,  ЗМ№238/19 по описа на ОД на МВР-Бургас.

Съдът констатира, че първоинстанциониият съд е допуснал извършването на експертиза по искане на ищеца и ответника, както и на допълнителна такава, с формулирани от страните въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тези права са преклудирани и въззивният съд не следва да включи в делото факти и доказателства, посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако страната е можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

В първоинстанционното производство не е било нарушено правото на ответника(въззивник) на защита- последният се е възползвал от процесуалната възможност да поиска  събиране на доказателства. В конкретния случай, районният съд се е произнесъл изчерпателно по искането за назначаване на повторна такава, като е приел, че не са налице предпоставки  да бъде допусната повторна експертиза.

Поради това и доколкото не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК, а съдът не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, горното доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл.186  ГПК, въззивникът е поискал от РП- Бургас, да бъде  изискано копие от преписка №4212/2019г. ЗМ№238/2019 по описа на ОД на МВР-Бургас, което съдът намира за неотносимо към предмета на делото, поради което също не следва да бъде допуснато.

В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК,  въззивната инстанция установи, че депозираният отговор на въззивната жалба от адв.С.К. – процесуален представител на ищеца А.Д., не отговаря на изискванията на  чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.14 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.С.К. да го представлява  само пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд.     

Следва да се укаже на въззиваемия да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ВНАСЯ в.гр.д.№758/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 08.06.2020г.от 9.30ч., за която дата и част да се уведомят страните след отпадане на извънредното положение.

УКАЗВА на въззиваемия да представи доказателства за представителна власт на адв.С.К. пред въззивната инстанция, в едноседмичен срок от съобщаване.

НЕ ДОПУСКА направените с въззивна жалба вх.№2895/20.01.2020г., подадена от ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.,,Света София“№7,ет.5, чрез чрез юрисконсулт Христова, доказателствени искания.

С оглед своевременното  призоваване, в случай на необходимост, страните да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: