М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 1591 по описа за
2017
год. на
Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на подсъдимите Д.С.Д. ЕГН **********
и Д.П.Д. ЕГН **********,
от Варненска районна прокуратура са възведени
обвинения, както следва:
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА Д.С.Д.
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На
29.10.2016г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и в съучастие с Д.П.Д.
като съизвършител, чрез използване на моторно
превозно средство - л.а „Опел Астра"Кабрио" с рег.№ В 3849 СТ, отнел чужди движими вещи -
2бр. акумулаторни батерии, марка „Ексел" 140Ah, от владението на В.С.Г. на обща стойност 360лв. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 ,т.4 ,пр.1, вр.чл.194,
ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК
И
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА - Д.П.Д.
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На
29.10.2016г. в гр. Варна, в съучастие с Д.С.Д. като съизвършител,
чрез използване на моторно превозно средство - л.а „Опел Астра"Кабрио" с рег.№ В 3849 СТ, отнел чужди движими вещи -
2бр. акумулаторни батерии,марка „Ексел" 140 Ah,от владението на В.С.Г., на обща стойност 360лв. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по
чл.195ал.1,т4,пр.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК
В съдебно
заседание бе
предявен гр.иск от пострадалият
от деянието В.С.Г., чрез адв.В. солидарно срещу подсъдимите
С. и П. за претърпените в резултат на деяниeто имуществени
вреди в размер на общо 360лв., ведно със законната лихва върху сумата от
29.10.2016г. до окончателното заплащане на сумата.Гражданският иск бе приет за
съвместно разглеждане, а частният тъжител Г. лично и чрез повереника му- адв.В., бе
конституиран в качеството на граждански ищец по делото и частен обвинител.
Представителят на Варненска районна прокуратура в хода на съдебните прения
изразява становище, че в хода както на досъдебното, така и на съдебното
производство са събрани категорични доказателства за съпричастността на двамата
подсъдими към извършване на деянието,
предмет на наказателното производство.В този смисъл прокурорът приема за
доказано, че двамата подсъдими, с лек автомобил „Опел Астра“,
управляван от подс.С., са влезли в двора на фирма „Ема“ и са отнели
противозаконно два броя акумулатори от товарен автомобил „Мерцедес Бенц“,
собственост, според прокурора, на фирмата на пострадалия.Коментират се
показанията на св.Д., внук на гражданския ищец и частен обвинител ,както и на
полицейските служители, разпитани в с.з., които са прегледали записите от
камерите и според прокурора това е станало преди презаписването им на друг
носител, които са разпознали подсъдимите.Коментират се и показанията на св.И.,обясняващ
механизма на изкупуване на черни и цветни метали, който е разпознал лицата,
предали акумулатори.Прокурорът приема, че св.Д.също е свидетел на кражбата,
като отново приема, че св.Д., внук на пострадалия , е прегледал оригиналните
записи от охранителните камери, като в последствие при презаписването е влошено
качеството на записите.Коментира се назначената от съда графическа експертиза,
съгласно която на датата на деянието един от подсъдимите е подписал документи,
касаещи предаване на акумулатори и се приема отново за доказано, че именно
двамата подсъдими са извършили деянието, предмет на наказателното
производство.По отношение на подсъдимия С. прокурорът акцентира върху трайно
установените му престъпни навици и квалификацията „опасен рецидив“, акцентира
върху процесуалното поведение на този подсъдим и се иска от съда да бъде строг
при определяне на наказанието му, което да бъде изтърпяно при строг режим. По
отношение на подс.П. прокурорът приема, че същият се
е увлякъл по престъпната дейност на братовчед си и моли на същия да бъде
наложено наказание към минималния размер. По отношение на предявеният
граждански иск прокурорът моли същият да бъде уважен.След изслушване
становището на защитниците прокурорът излага аргументи в подкрепа на
становището си, че има достатъчно доказателства за това, какви вещи са били
отнети, признава, че от прегледът на приобщените по делото записи в
действителност не се установява извършването на самата кражба, но отново се
акцентира върху показанията на св.Д. и на полицейските служители за които се
твърди, че са изгледали записите в оригинал, като приема, че обвинението не се
позовава единствено на тези записи, а и на гласните доказателства по делото,
оспорва се и становището на адв.К., че няма
доказателства кога и как е извършено
престъплението и дали такова е било извършено, като приема, че няма как за
краткото време от установяване липсата на акумулаторите, до предаването на акумулатори
от подсъдимите в пункта, тези подсъдими да се сдобият с акумулатори от друго
място.Твърди се, че тъй като лицата многократно са предавали метали в пункта,
очевидно служителите са разполагали с лични данни и от по-стари документи за
самоличност, като отново се акцентира върху заключението на експертизата, че
подписът в изследвания документ е положен от подс.С.
и отново моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и да бъдат осъдени.
Гр. ищец и частен обвинител при редовност на призоваването
не се явява и не се представлява в последното с.з., като са депозирани писмени
бележки от процесуален представител, съгласно които повереникът
поддържа повдигнатото от ВРП обвинение срещу двамата подсъдими, като моли на
същите да бъде наложено наказание над минималния размер, предвиден от
законодателя, а по отношение на предявеният граждански иск моли същият да бъде
уважен, ведно с претендираната законна лихва, като
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Защитникът на подс.П.
твърди, че прокурорът не е посочил конкретни доказателства, касаещи предявеното
обвинение.Приема за недоказано съществуването на визираните в диспозитива на обвинението два броя акумулаторни батерии,
като счита, че най-вероятно липсващите акумулаторни батерии не са били от този
модел и не са закупени във времето, визирано от свидетелите, като се твърди, че
пострадалият е притежавал множество акумулатори, монтирани в различни
автомобили.Защитникът счита, че обвинението се позовава на видеозапис, придобит
неясно как и от кого и приобщен по делото, като се сочи, че на записът не се отграничават никакви конкретни действия на подсъдимите.В
тази връзка се коментира и заключението на ВТЕ, съгласно което не се виждат
действия на подсъдимите по отношение на процесния
товарен автомобил, и в този смисъл се
приема, че няма как пострадалият или оперативните работници да възприемат
повече от видимото на записите.Не се отрича наличие на подпис на един от
подсъдимите върху документ от пункта за изкупуване на метали, но се сочи, че
същият подсъдим многократно е предавал акумулатори в този пункт и че няма
никакви доказателства, че предадените на процесната
дата акумулатори са именно отнетите от товарния автомобил.В тази връзка се
приема за установено, че на процесната дата е
изготвен документ в пункта, неподписан от подсъдимите, коментират се гласните
доказателства, че никой от служителите в пункта не сочи нито вид, нито брой на
предадените акумулатори.Освен горното се сочи, че в документите изготвени в
пункта е визирана лична карта, която подс.С. не е
ползвал към инкриминираната дата.По отношение на показанията на оперативните
работници защитникът излага аргументи, че същите не могат да бъдат ценени, тъй
като съдебната практика е категорична, че на разказаното от лице не може да се
гради обвинителната теза.По отношение на излъчените в с.з. записи защитникът
отново сочи, че същите не фиксират действия на когото и да било спрямо процесния товарен автомобил, още по-малко пък е заснето
отнемане на процесните акумулаторни батерии.Коментира се и невъзможността за
идентификация на лицата, заснети в л.а.“Опел“,
и се приема, че цялото обвинение почива на предположения.Защитникът
приема, че предвид констатираната манипулация на документ, съставен в пункта за
изкупуване на метали, не е доказано изобщо подс.С. да
е предал именно акумулатори, а и предаването на акумулатори само по себе си не
доказва извършването на кражба на същите.Защитникът приема ,че липсват
доказателства дори и от видеозаписа, че други лица не са отнели процесните
акумулаторни батерии, поради което се иска подс.П. да
бъде признат за невиновен и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск като недоказан.
Подс.П.
се възползва от правото си да откаже да дава обяснения в хода на съдебното
производство, като в последно с.з., при редовност на призоваването, подсъдимият
не се яви без наличие на уважителни причини , поради което на основание чл.269
ал.3т.3 от НПК съдът даде ход на делото в негово отсъствие и го разгледа и
подсъдимият не се възползва от възможността за последна дума.
Защитникът на подсъдимият С. излага
аргументи в подкрепа на становището си, че по делото не са събрани доказателства, които по категоричен и
несъмнен начин да доказват участието на този подсъдим в извършването на
престъплението, за което му е било предявено обвинение.Приема се на първо
място, че няма категорични доказателства процесният
автомобил „Опел Астра“ на процесната
дата да е бил във владението на подс.С. и да е
управляван от него, като се визират показанията на св.Х., съгласно които този
автомобил от началото на месец октомври е бил управляван и е бил във владението
на друго лице.Сочи се, че единствената връзка на подс.С.
с извършеното престъпление е твърдението, че именно той е управлявал
горепосочения автомобил.Защитникът приема, че липсват доказателства за съществуването
на процесните два броя акумулатори,, като визира и липса на документи за тези процесни вещи.Защитникът счита, че не е установена и
точната дата на отнемането на акумулатори от визирания в обвинителния акт
товарен автомобил, а е установена единствено датата, на която е констатирана
липсата на акумулаторните батерии.Сочи се, че от писмените доказателства по
делото не се установява и точно колко акумулатори са били предадени в пункта за
изкупуване, като се сочи, че в покупко-разплащателната
сметка е описан документ за самоличност, който не е бил ползван от подс.С. към датата, на която е изготвен този документ и
приема, че е възможно друго лице да се е явило в пункта с чужда лична
карта.Коментира се заключението на видео-техническата експертиза, съгласно
което видеофайловете са с качество, което не позволява отграничаване
на общи и частни признаци, характеризиращи заснетите лица, както и че в обхвата
на камерата не влиза т.а. „Мерцедес Бенц“ с рег.№ В 1880СТ, а по отношение
показанията на разпитаните в последно заседание полицейски служители се сочи,
че те са направили връзка с подсъдимите единствено въз основа на заснетият
л.а.“Опел Астра“.За тези свидетели се сочи, че същите
твърдят, че две лица са управлявали процесният
л.а.“Опел Астра“, но се коментира, че същите изобщо
не визират извършването на процесната кражба и се
приема за недоказано точно кои лица и кога са отнели процесните вещи и че
обвинението почива единствено на предположения.Предвид горното защитникът на подс.С. моли същият
да бъде признат за невинен по
предявеното му обвинение и да бъде изменена мярката му за неотклонение и
гражданският иск да бъде отхвърлен като недоказан.
Подсъдимият С. не се признава за
виновен, възползва се от правото си да не дава
обяснения във връзка с предявеното обвинение и в последната си дума моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият Г. притежавал няколко товарни автомобила, като единият от
тях бил т.а. „Мерцедес Бенц" с ДК№ В 1880 СТ, син на цвят.
На
29.10.2016г. около 11,20ч. , св.Г.
паркирал горепосочения товарен автомобил на паркинга на фирма „Ема",
находящ се в „Западна промишлена зона"- гр.Варна.
Около
13,20ч. на същата дата св.Г. се върнал на паркинга и забелязал, че кабелите от
двата акумулатора, монтирани в горепосочения товарен автомобил стърчат, като в
последствие установил и липсата на монтираните в автомобила два броя
акумулаторни батерии, марка „Ексел“ от по 140
ампера.Пластмасовата кутия, която покривала акумулаторите била преместена и
сложена върху бутилките за въздух. Св. Г. съобщил за случилото се на св.Д.-
негов внук, който също пристигнал на место, като уведомил за случилото се и
собственика на „Ема“ ООД.В обекта имало монтирани камери за видеонаблюдение,
като част от тях били собственост на „Родопея –Белев“
ЕООД, ползваща част от обекта в „Западна промишлена зона“.Св. Д. прегледал
записите от камерата на“Родопея- Белев“ЕООД, която
била монтирана на входа за паркинга и установил влизане и излизане от паркинга
на л.а. на „Опел Астра " кабрио
с рег.№ В 3849 СТ с две лица – водач и пътник в автомобила, които той оприличил
на подсъдимите по делото, с които се бил срещал и преди.Камерите на „Родопея-Белев“ ЕООД нямали изглед към паркинга, където св.Г.
бил паркирал горепосочения товарен автомобил.Друга камера за видеонаблюдение, неустановено от кого монтирана и чия
собственост е, имала изглед към мястото, където бил паркиран товарния
автомобил, като св.Д. снел на флашка записът от
камерата на „Родопея-Белев“ ЕООД, а записът от
втората камера за видеонаблюдение с изглед към паркинга, предоставен от неустановено в хода
на производството лице, заснел с
мобилния си телефон, след което записал двата видеозаписа на диск и ги предал в
Трето РУ на ОД на МВР-Варна, където бил подаден сигнал за липсващите
акумулаторни батерии.На записът от камерата за видеозаснемане
с изглед към паркинга се виждали действия на две лица, пътуващи в лек
автомобил, тъмно син на цвят, които няколкократно слизали от автомобила и се
качвали в него, като св.Д. приел, че това е заснетият лек автомобил „Опел Астра“ от камерата на „Родопея
Белев“ ЕООД.
В хода
на образуваното ДП бил извършен оглед на местопроизшествие.
Проверката
във връзка с кражба на двете акумулаторни батерии била извършена от свидетелите
М. и К.- служители на Трето РУ-ОД на МВР-Варна, които след преглед на
предоставените записи от св.Д. установили, че в действителност е заснет
л.а.“Опел“, с водач и пътник в автомобила, като горепосочените свидетели
познавали добре подсъдимите по делото и възприели, че този автомобил „Опел“ се
управлява от подс.С..От прегледа на записите, обаче,
не се установявало точно кой и по какъв начин отнема процесните два броя
акумулаторни батерии, тъй като мястото, на което била монтирана камерата,
заснела паркираните товарни автомобили, било доста отдалечено от товарните
автомобили.
Предвид факта, че полицейските служители
установили като водач на горепосочения л.а.“Опел“ подс.С.,
той и подс.П. били задържани в полицейското
управление за изясняване на случая.
Установено било в хода на проверката, че на
същата дата 29.10.2016г. подсъдимите С. и П. са
посетили базата за изкупуване на
черни и цветни метали, собственост на „Лайт импекс М" ЕООД находяща
се в „Западна промишлена зона",
като са се предвижвали с л.а.“Опел Астра“, където подсъдимите предали на свидетеля И. –служител
на дружеството, стопанисващо базата, акумулатори, за които била издадена кантарна бележка с отразяване „Акум“
и количество- 72.В базата св.Г. изготвила два броя покупко-
изплащателни сметки с номера № ********* от
29.10.2016г. за предадени отпадъци олово акумулатори количество 72 кг. и № ********* от дата 29.10.2016г. отново за
олово акумулатори -72 кг., като в двете покупко- изплащателни сметки било
отразено, че отпадъкът е предаден от Д.С.Д.
с посочено ЕГН и л.к. № *********, издадена на 01.11.2010г.
На
27.01.2017г. били проведени разпознавания на лице, в хода на които св.И.
посочил подс.С. като лицето, управлявало л.а.“Опел Астра“ с който били донесени акумулаторите в базата за
изкупуване на метали и подс.П. като лицето, което е
донесло акумулатори в пункта.
Предвид горното било прието, че именно подсъдимите С. и П. са извършили
кражбата на процесните два броя акумулаторни батерии, поради което същите били
привлечени в качеството на обвиняеми.
Видно
от доказателствата по делото, процесните вещи не били открити.
В хода
на съдебното производство се установи, че „Родопея
–Белев“ ЕООД не съхранява оригинал на записа, предоставен на св.Д..
Установи
се също, че складовата база на „Ема“ ООД-Варна находяща
се в гр.Варна, Западна промишлена зона, не разполага със средства за видеонаблюдение.
Видно от
изискания отговор от ОД на МВР-Варна, на 31.08.2016г. е издадена лична карта на
подс.С. с № *********, чийто номер не кореспондира с
номера на личната карта на подс.С., отразена в двете
приобщени по делото покупко-изплащателни сметки.
Видно от
приобщения по делото опис на покупко- изплащателни сметки, подсъдимите в действителност са
посещавали няколкократно базата за изкупуване на отпадъци, като са предавали и
олово-акумулатори и макар подс.С. да е притежавал
друга лична карта, във всички сметки фигурира номер на стара лична карта.
Видно
от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна
експертиза, пазарната стойност на инкриминираните вещи- 2бр. акумулатори марка
„Ексел" е общо 360лв.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство
съдебно- графическа експертиза, поддържана изцяло от вещото лице в с.з. е видно следното:
„Подписите
изпълнени в графи „Получих сумата", „Декларатор" и „Продавач" на
покупко-изплащателна сметка от 29.10.2016г. с №
********* са изпълнени от лицето Д.С.Д. ЕГН **********“.
„Подписите
изпълнени в графи „Получих сумата", „Декларатор" и „Продавач" на
покупко-изплащателна сметка от 29.10.2016г. с №
********* не са изпълнени от някое от лицата Д.С.Д. ЕГН ********** или Д.П.Д.
ЕГН **********“.
В хода
на съдебното производство не се установи защо са били изготвени две покупко-изплащателни сметки за отпадъци от един и същи вид
и с еднакви килограми, като не се установи и кой е положил подпис в покупко-изплащателна сметка от 29.10.2016г. с № *********
под имената на подсъдимия С..
От
заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство
видео-техническа експертиза е видно
следното:
„1.След
извършения преглед на 1бр. DVD-R "Verbatim"
се установи, че съдържа Збр. видеофайла записани в MOV формат и 1бр. папка с
надпис „zapisi", съдържаща 23бр. видеофайла
записани в DAV формат и 1бр. плеър за
възпроизвеждане.
Видеофайловете
записани в папка с надпис „zapisi" са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на видео охранителна система. Не се установиха следи от манипулация/намеса
върху записаната информация.
От извършения преглед на видеофайловете се
установи за времето от 11:57:26ч. до 11:57:31ч. на 19.10.2016г. заснет лек
автомобил Опел Астра -кабрио,
тъмносиня на цвят, с две лица, да преминава по пътното платно покрай
паркираните товарни автомобили./ В с.з. вещото лице уточни, че е допусната
техническа грешка и датата е 29.10.2016г.,
а не 19.10.2016г./
2. След
извършения преглед и направената оценка на предоставените за изследване
видеофайлове в папка с надпис „zapisi" се
установи, че те с качество което не позволява отграничаване
на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица. Причина за това са:
ниска разделителна способност на заснемащото устройство, съчетана с
недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания
обект и неподходящото разположение на камерите.
В
случая, поради недостатъчна информация тези файлове не са годни за
идентификация.
3. Експортирани
са избрани снимкови кадри от действията на заснетите лица, обработиха се с цел
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения Adobe Photoshop
С S3 и се представиха в хронологичен ред. /СН. 1 до 4/
4.Записаните
три броя видеофайла с надписи „IMG_2161; 2162 и 2164" са презаснети на 02.11.2016г. за времето от 12:45:49ч. до
12:57:48ч. от мобилно устройство „iPhone 6s Plus", от монитор възпроизвеждащ видеофайловете.
Установиха се следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
5.След
извършения преглед и направената оценка на предоставените за изследване
видеофайлове с надписи „IMG_2161; 2162 и 2164" се установи, че те с
качество което не позволява отграничаване на частни и
общи признаци характеризиращи заснетите лица. Причина за това са: ниска
разделителна способност на заснемащото устройство, съчетана с недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект и неподходящото
разположение на камерите.
В случая,
поради недостатъчна информация тези файлове не са годни за идентификация.
6.Поради
ниската идентификационна стойност на предоставените за изследване видеофайлове,
не може да се установи регистрационния номер на лекия автомобил и категорично
марка и модел.
Не се
установи товарен автомобил с посоченото описание.
7.Експортирани
са избрани снимкови кадри от действията на заснетите лица, обработиха се с цел
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения Adobe Photoshop
СS3 и се представиха в хронологичен ред./СН 5 до 34/“
Видно от обстоятелствената част на
експертизата, записаните три броя видеофайла с надписи „IMG_2161; 2162 и
2164" са презаснети на 02.11.2016г. за времето
от 12:45:49ч. до 12:57:48ч. от мобилно устройство „iPhone
6s Plus", от монитор възпроизвеждащ
видеофайловете. Установиха се следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. От извършения преглед на файловете с надписи „IMG_2161; 2162 и
2164" за времето от 12:39ч. до 12:50:38ч. на 29.10.2016г. по данни на презаснетия таймкод на екрана, се
установи лек автомобил, син на цвят с черен таван - вероятно „Опел Астра", да се движи в
паркинг за товарни автомобили към заснемащото устройство. Автомобилът прави ляв
завой по посока на заснемане и спира. След това прави маневра на заден ход,
завива на дясно, прави още една маневра и се връща от посоката от която е
пристигнал. След като стига до далечната част на паркинга, автомобилът прави
маневра и спира с предната част към заснемащото устройство. От него слизат две
лица и остават за кратко в близост до автомобила. След това се качват, потеглят
и в 12:44:55ч. излизат от обхвата на камерата. Записът се превърта от
заснемащия до 12:46:40ч. когато в обхвата на камерата навлиза автомобил със
същото описания. Спира на същото място и от него отново слизат две лица. Едното
остава до автомобила, а второто се оттегля и излиза извън обхват. Остават за
кратко в това положение, като в 12:50:20ч. лицето до автомобила се качва в
него, потегля и го паркира отново на същото място обърнат на 90° със задната
част на ляво по посока на заснемане. Остава за кратко в това положение, след
това двете лица се качват в автомобила, потеглят и излизат от обхвата на камерата.
В обхвата на камерата не влиза товарен
автомобил Мерцедес Бенц с ДК №В1880СТ.
По отношение на тези файлове вещото лице в
съдебно заседание уточнява че на записите се установяван само контури на
автомобила и не могат да се установят детайли, по които да се идентифицира
категорично.
По
отношение на записите от папка „Записи“ вещото лице уточнява, че при презаписът качеството не е влошено и е такова, каквото е
качеството на оригиналния запис от записващото устройство.Съгласно становището
на вещото лице, ако странично лице познава добре лицата, заснети в автомобила
би могло да ги разпознае при определени белези, но наличната информация не
позволява извършване на сравнително изследване и идентификация.
Видно от справката за съдимост, подс.С. преди датата, визирана в диспозитива
на обвинителния акт е бил осъждан, както следва:
1. С определение по НОХД № 3222/2010г. на Районен съд Варна, в
сила от 21.09.2010г. е одобрено споразумение, по
силата на което за деяние извършено на 20.08.2006г. в гр.Варна, по чл.
195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК на подсъдимия е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да
бъде изпълнено чрез обявяване на споразумението на таблото в кметството по
местоживеене.
2. С определение по НОХД № 6021/2010г.
на Районен съд Варна, в сила от 08.12.2010г е одобрено споразумение, по силата на което за
деяние, извършено за времето от 30.08.2010г. до 31.08.2010г. по чл. 195 ал.1
т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.Наказанието е било приведено в изпълнение с определение по НОХД N
26/2015 г. на PC Девня от 06.04.2015 г., в. з. с. на 22.04.2015г.
3. С определение по НОХД №
4875/2014г. на Районен съд Варна, в сила от 31.10.2014г. е одобрено
споразумение, по силата на което за деяние, извършено на 19.10.2014 г. по
чл.343в ал.2 от НК, на подсъдимия е наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
-по чл.42а ал.2 т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти
седмично за срок от една година и шест месеца;
-по чл.42а ал.2 т.2 от НК -
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от една година и шест месеца.
4.
С присъда по НОХД № 56/2014г. на Районен
съд Варна, в сила от 31.10.2014г за деяние, извършено на 25.01.2013г., по чл.195 ал.1 т.З, т.4 пр.2,
т.5 вр.чл.194 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно в условията на Затвор при
първоначален строг режим.
На основание чл.68 ал.1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 6021/2010г. - Лишаване от свобода
за срок от три месеца, което да изтърпи при строг режим в условията на Затвор.
С определение от 11.12.2014 г. по ЧНД №
5122/2014 г. на ВРС, влязло в законна сила на 30.12.2014 г., на основание чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК, са групирани наказанията,
наложени на подсъдимия с присъди по НОХД
№ 56/2014г. на РС-Варна и по НОХД № 4875/2014г. на PC-Варна, като е определено
да изтърпи по-тежкото от тях, а именно - лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което да бъде изтърпяно в условията на Затвор при първоначален строг
затворнически режим.
На осн.чл.25
ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното до момента наказание.
5. С определение по НОХД № 26/2015г. на
Районен съд Девня, в сила от 06.04.2015г. е одобрено споразумение, по силата на
което за деяние, извършено на 12/13.10.2013 г. по чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т.4,
пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, от НК, на
подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок единадесет месеца
при първоначален строг режим в затвор.
С определение № 233/01.06.2015г, постановено по
ЧНД № 133/2015г, по описа на PC гр. Девня, влязло в законна сила на
17.06.2015г, съдът е групирал наказанията
,наложени на подс.С. както следва:определя:
I-ва група: наказанията, наложени по НОХ дела № 6021/2010г. и 3222/2010 г. и
двете по описа на PC Варна, като е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години, като е присъединено към така определеното общо наказание
наказанието, ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ и е приспаднато изтърпяното до момента.
II-ра група- наказанията, наложени на подсъдимия по НОХ дела № 26/2015 г. по описа
на PC Девня, 4875/2014 г. и по 56/2014 г. и двете по описа на PC Варна, като е
определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор и е
приспаднато изтърпяното до момента.
Приведено е в изпълнение при първоначален
строг режим в затвор наказанието, наложено на осъденото лице по НОХД №
6021/2010 г. по описа на PC Варна, на основание чл. 68 ал. 1 от НК.
С определение на ВОС по ЧНД № 1430/15
г. от 27.10.15 г. в. з. с. на 04.11.15 г., съдът е освободил подс.С. условно
предсрочно от изтърпяването на останалата част - 3 месеца и 20 дни, от
наложеното му с протоколно определение по ЧНД № 133/2015 г. на Районен съд гр.
Девня наказание в размер на една година лишаване от свобода и е установен изпитателен
срок в размер на шест месеца.
Видно от справката за съдимост, подс.П. преди датата, визирана в диспозитива
на обвинителния акт е бил осъждан, както следва:
1.С определение по НОХД № 3049/2013г. на Районен съд Варна, в сила от 03.07.2013г. е одобрено споразумение, по силата на което за деяние,
извършено на 27.05.2012 г. по чл.195 ал.1 т.2 т.З т.5 вр чл.194 ал.1 вр чл.63 ал.1 т.З
от НК, на подсъдимия е наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: -по чл.42а ал.2 т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА;
-по чл.42а ал.2 т.2 от НК -
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът не кредитира показанията на гр.и. и ч.о. Г.,
дадени в с.з., в частта, в която същият посочва, че на записите от камерите се е виждало
случилото се и че е видял движението на л.а.“Опел , тъй като както се установи
от последващите му показания, дадени отново в с.з.,
същият изобщо не е преглеждал записите от камерите за видеонаблюдение.
Съдът не кредитира показанията на гр.и. и ч.о. Г., дадени в с.з. и в частта, в
която същият посочва дата на паркиране на процесния
товарен автомобил, стойността на липсващите акумулаторни батерии и часа, в
който за последно е било установено, че акумулаторите са в камиона, тъй като в тази им част показанията на
свидетеля не кореспондират с показанията
му, дадени в хода на ДП, и прочетени в с.з., към които свидетелят се придържа
изцяло.В останалата им част съдът кредитира показанията на гр. и и ч.о. Г.,
дадени в с.з. като напълно кредитира показанията му, дадени в хода на ДП и
прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.Д.,
дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че
на записите, приобщени по делото се откроява и рег. № на л.а.“Опел Астра“, че се разграничават и са видими конкретни действия
на две лица по отношение на товарния автомобил
и че е видял на записите и двамата подсъдими, тъй като в тази им част
показанията на свидетеля не кореспондират със заключението на ВТЕ, приета по
делото и не се подкрепят от никакви други доказателства, като по отношение на
конкретни действия на въпросните две заснети лица, касаещи товарните
автомобили, паркирани на процесното място и
твърденията, че и двамата подсъдими са пътували в л.а.“Опел Астра“
заснет на записите, показанията на свидетеля не кореспондират и с показанията
на свидетелите М., който сочи, че е разпознал категорично единствено подс.С. като водач да заснетият л.а.“Опел Астра“.Съдът не кредитира показанията на св.Д. и в частта,
в която същият сочи, че процесният товарен автомобил
е бил паркиран от гр.и. и ч.о. Г. в деня, преди да бъде установена липсата на
акумулаторните батерии, тъй като в тази им част показанията на св.Д. противоречат
на показанията на гр.и. и ч.о. Г., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., към
които Г. изцяло се придържа.Съдът не кредитира показанията на св.Д., дадени в
с.з. и в частта, в която същият сочи, че на записите е било заснето товарене на
акумулаторни батерии в л.а.“Опел Астра“, тъй като в
тази им част показанията на свидетеля не се подкрепят от никакви други
доказателства и коренно противоречат на заключението на ВТЕ и на показанията на
св.М. в кредитираните от съда части, от
които се установява, че конкретни действия, касаещи отнемането на
акумулаторните батерии не са били видими на приобщените по делото записи, за които
в частта, касаещи видимостта към паркинга е установено, че не са автентични, а
има следи от манипулации.Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта, в
която същият посочва, че вечерта след инцидента, заедно с полицейски служители
са установили местонахождението на л.а.“Опел Астра“ и
са видели и подсъдимите, тъй като в тази насока показанията са изолирани и по
делото не са ангажирани никакви други доказателства, които да подкрепят тези
обяснения, макар в хода на съдебното производство да са изисквани допълнителни
доказателства за евентуална проверка.Съдът не кредитира показанията на св.Д.,
дадени в с.з. и в частта, в която същият посочва, че е снел всички приобщени по
делото записи на флашка, тъй като безспорно от доказателствата
по делото, а и от показанията на свидетеля след излъчването на записите в с.з.
се установи, че част от записите са били заснети с мобилния телефон на
свидетеля.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Д., дадени в
с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на св.И., дадени в с.з. единствено в частта, в която посочва, че
показанията му касаят дата 20.10.2016г., тъй като от всички останали
кредитирани от съда доказателства се установява, че датата, за която свидетелят
дава показания е 29.10.2016г..В останалата им част съдът кредитира показанията
на св.И., дадени в с.з. , тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с кредитираните от съда писмени и гласни доказателства.Съдът не
кредитира показанията на св.И., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. в частта, в която са отразени име, ЕГН и
адрес на подс.С.
и номер на покупко-разплащателни сметки, тъй като в
тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с показанията му дадени
в с.з. , а и е нелогично свидетелят да помни данните на всичките си клиенти с
такава точност.Съдът не кредитира показанията на св.И. дадени в хода на ДП и в
частта, в която същият е посочил, че работи като началник база, тъй като в тази
им част показанията на свидетеля не кореспондират с тези, дадени в хода на
съдебното производство, към които свидетелят се придържа.В останалата им част
съдът кредитира показанията на св.И., дадени в хода на ДП, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и не се оборват от никакви други доказателства.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Х., дадени в с.з., тъй като същите са искрени,
непротиворечиви и не се оборват от никакви други доказателства.Съдът не
кредитира показанията на св.Х., дадени в хода на ДП единствено в частта, в
която същият е отговорил на въпрос дали на 29.10.2016г. процесният
автомобил „Опел Астра” е бил управляван от подс.С., че е управляван от него, тъй като в тази им част
показанията на свидетеля не кореспондират с показанията му, дадени в с.з.В
останалата им част съдът кредитира показанията на св.Х., дадени в хода на ДП и
прочетени в с.з., тъй като същите напълно кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка и не се оборват от никакви други доказателства.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Г., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и липсват
доказателства, които да ги оборват, а и твърденията на свидетелката, че няма
конкретен спомен за изготвянето на документите, са логични, предвид изминалият
период от време от датата на изготвяне на сметките до датата на разпита в с.з.
Съдът не кредитира
показанията на св.М., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият сочи,
че на записите ,приобщени по делото е бил заснет л.а.”Опел Кадет”, тъй като от
всички останали приобщени по делото и кредитирани от съда доказателства се
установява, че е заснет л.а.”Опел Астра”.Съдът не
кредитира показанията на св.М. в частта, в която същият визира дадени обяснения
от подсъдимите за случилото се, тъй като тези обяснения са били дадени преди
привличането им в качеството на обвиняеми и съдът не позовава присъдата си на
тях.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.М., дадени в с.з.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени.
Съдът не кредитира
показанията на св.К., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че процесната кражба е извършена от двамата подсъдими, тъй
като в тази им част липсват категорични доказателства, които да ги подкрепят, а
и същата не е очевидец на извършеното деяние.Видно от показанията й, дадени в
с.з., същата не заявява да е гледала някакви оригинали от записи и твърди, че
не знае кой ги е предоставил.Съдът не кредитира показанията на св.К. и в
частта, че подс.П. е пътувал в л.а.”Опел” управляван
от подс.С. и че е видяла на запис слагане на
акумулатор в процесния автомобил „Опел”, тъй като в тази
им част показанията й са некатегорични, противоречат на показанията на св.М. и
на заключението на ВТЕ, а и твърденията на свидетелката касаят един акумулатор,
а процесната липса е на два такива.Съдът не кредитира
показанията на горепосочената свидетелка и в частта, в която същата сочи, че
подсъдимите са дали обяснения, че те са извършили кражбата, тъй като дори и да
са дали такива обяснения, те са били дадени преди да бъдат привлечени в качеството им на обвиняеми.В останалата им част съдът кредитира показанията
на св.К., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
житейски достоверни и кореспондиращи с всички кредитирани от съда
доказателства.
Съдът не кредитира
протокола за доброволно предаване от
страна на св.Д. в частта, в която е отразено, че се представя и запис от фирма
„Ема”, тъй като безспорно в с.з. се установи че това дружество не притежава
камери за видеонаблюдение и самият свидетел заяви, че
не може да конкретизира кой е собственикът на камерата, от която е заснел
записът.В останалата му част съдът кредитира процесния
протокол, тъй като няма доказателства че записите не са били предадени от св.Д.,
напротив, има гласни доказателства за противното.
Съдът не кредитира записаните три броя видеофайла с надписи „IMG_2161; 2162
и 2164" презаснети на 02.11.2016г. за времето от
12:45:49ч. до 12:57:48ч. от мобилно устройство „iPhone
6s Plus", от монитор възпроизвеждащ
видеофайловете,, съдържащи се в приобщен по делото 1бр. DVD-R
"Verbatim" тъй като съгласно заключението на
ВТЕ са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.Останалите
записи, за които вещото лице е дало заключение, че не се установява манипулация
се кредитират от съда.
Съдът напълно кредитира заключенията на
изготвените по делото СОЕ,СГЕ и ВТЕ като компетентни и безпристрастни като кредитира
и писмени доказателства по делото/ с изключение на частта от протокол за доброволно
предаване, посочена по-горе/, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: показанията на свидетелите Г., Д., Х.,
И., Г., М. и К. в кредитираните от съда
части, СОЕ, СГЕ, ВТЕ, протокол за оглед, фотоалбум, протоколи за
разпознаване, запис от папка с надпис „zapisi" ,
съдържащи се в приобщен по делото 1бр. DVD-R "Verbatim"
справки за съдимост, както и от другите кредитирани от съда
доказателства по делото.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Д.С.Д., от обективна и субективна страна не е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1 ,т.4 ,пр.1, вр.чл.194, ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК за което му е било предявено обвинение от ВРП, а именно за това, че на 29.10.2016г.
в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и в съучастие с Д.П.Д. като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство
- л.а „Опел Астра"Кабрио"
с рег.№ В 3849 СТ, отнел чужди движими вещи - 2бр. акумулаторни батерии, марка
„Ексел" 140Ah, от владението на В.С.Г. на обща стойност 360лв. без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 ,т.4 ,пр.1, вр.чл.194,
ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.
На първо място съдът намира за
безспорно доказано, че именно на 29.10.2016г., от товарен автомобил „Мерцедес
Бенц“ с рег.№ В 1880СТ, собственост на гр. ищец и ч.о. Г., са били отнети два
броя акумулаторни батерии и то с марка „Ексел"
140Ah, тъй като в тази насока показанията на Г., дадени в хода на ДП и
прочетени от съда са категорични, поради което съдът не споделя възраженията на
защитата в тази насока.Липсата на писмени доказателства не елиминира наличните
гласни такива, а и доказателства, че два броя акумулаторни батерии от друга
марка и на друга дата са били отнети от процесния
товарен автомобил не са събрани по делото.
На второ място, предвид събраните по
делото гласни доказателства- показанията на свидетелите М. и К., които твърдят
че добре познават двамата подсъдими, в частност подс.С.,
както и от показанията на св.Д. в кредитираните от съда части, който също
твърди, че познава подсъдимите, както и предвид становището на вещото лице,
изготвило ВТЕ, че макар оригиналният запис да е негоден за лицева идентификация
от експерт, ако определени лица познават лицата в автомобила добре, то те биха
ги разпознали по други белези, съдът приема за установено, че именно
подсъдимият С. е управлявал заснетият от камерите на фирма „Родопея-Белев“
ЕООД на 29.10.2016г. л.а.“Опел Астра“ в близост до
паркинга, където е бил паркиран процесният товарен
автомобил, поради което не споделя възраженията на защитата в тази насока.В
тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на св.Х. не се установява
точно кога подс.С. е предоставил л.а.“Опел Астра“ на друго лице, поради което не са ангажирани безспорни
доказателства, които да опровергават показанията на горепосочените трима
свидетели касаещи водача на лекия автомобил към процесната
дата.
За
безспорно установено съдът приема, че на 29.10.2016г. подсъдимите С. и П., с
лек автомобил “Опел Астра“ са посетили базата за
изкупуване на черни и цветни метали, собственост на „Лайт импекс М"
ЕООД находяща
се в „Западна промишлена зона" и
са предали на свидетеля И. – служител на
дружеството, стопанисващо базата, акумулатори, за които била издадена кантарна бележка с отразяване „Акум“
и количество- 72, а в последствие били и два броя покупко-
изплащателни сметки с номера № ********* от
29.10.2016г. за предадени отпадъци олово акумулатори количество 72 кг. и № ********* от дата 29.10.2016г. отново за
олово акумулатори -72 кг., като в двете покупко- изплащателни сметки било
отразено, че отпадъкът е предаден от Д.С.Д.
с посочено ЕГН и л.к. № *********, издадена на 01.11.2010г.,но само на едната
сметка с № ********* е бил положен подпис от подс.С.,
поради което съдът не споделя становището на защитата, че няма доказателства
подсъдимите да са предавали в пункта акумулатори на процесната
дата, тъй като в подкрепа на този факт са както заключението на СГЕ, така и
показанията на св.И. и протоколите за разпознаване, приложени по делото.
До тук фактите по делото са
безспорно установени, като съдът не споделя становището на прокурора, че по
делото са събрани безспорни и категорични доказателства за авторството на процесното деяние и за вината на подсъдимите.
В тази връзка следва да се
отбележи,че по делото липсват доказателства именно подсъдимият С. и то в
съучастие с подс.П. да е отнел процесните два
акумулатора.
На първо място очевидци на
отнемането липсват, на второ място процесните вещи не са открити , на трето
място камерите на „Родопея
Белев“ ЕООД са без видимост към паркинга, където е бил паркиран процесният товарен автомобил, на четвърто място записите от
камерата с видимост към паркинга не са автентични, а са манипулирани, на пето
място изобщо не се установи лицето, което е контактувало със св.Д. и което е
излъчило записът, заснет с мобилния телефон на св.Д. и оригиналът на процесния запис не е установен, на шесто място неподкрепени
от никакви други доказателства и коренно противоречащи на заключението на ВТЕ и
на кредитираните от съда гласни доказателства са твърденията на св.Д., че
камерата, неустановено чия собственост е, е заснела
конкретни действия и то именно на двамата подсъдими, касаещи отнемането на
процесните два акумулатора и товаренето им в л.а.“Опел Астра“.В
тази връзка следва да се акцентира върху заключението на ВТЕ, съгласно което
категорично не може да се установи марка и модел, както и рег.№ на автомобила,
заснет в близост до мястото, където са били паркирани товарните автомобили,
като какъв точно е бил оригиналният запис преди неговата манипулация
доказателства в делото липсват и самият оригинален запис не е установен в хода
както на ДП, когато вече е било ясно, че записът е манипулиран, така и в хода
на съдебното производство.Съгласно заключението на вещото лице, товарен
автомобил с описание на процесния не е бил установен,
като в експертизата не са описани и никакви действия, касаещи отнемането на
каквито и да било вещи от които и да било лица в неманипулираните записи. Вярно
е, че съдът приема за установено че на процесната
дата именно подс.С. е управлявал л.а.“Опел Астра“ на територията, на която се е намирал и паркингът,
където е бил паркиран процесният товарен автомобил,
но този факт сам по себе си по никакъв начин не води до единствено възможния и
категоричен извод, че именно подс.С. е извършител на
деянието, в което е обвинен, тъй като присъствието му на определено място и в
определен момент не сочи на извод, че именно той е отнел процесните вещи, а
както е посочено по-горе безспорни доказателства за това кой точно е отнел
процесните две акумулаторни батерии по делото липсват.Фактът, че на същата дата
двамата подсъдими са предали метали, отразени като олово- акумулатори с
определено тегло, без описание на модел и без посочване на конкретен брой и при
положение, че предадените от подсъдимите вещи не са установени, също не води до
категоричния извод че в пункта за изкупуване на метали подсъдимите са предали
именно процесните две акумулаторни батерии и още по-малко този факт може да
докаже авторството на процесното деяние.Безспорно по
делото са ангажирани доказателства, че подс.С. и друг
път е предавал олово- акумулатори в този пункт, което обяснява твърденията на
св.И., че го познава като клиент и обяснява и фактът, че в документите е
описана стара лична карта на подсъдимия, при наличие на издадена нова такава
към процесната дата.Неподкрепен от безспорни
доказателства е изводът на прокурора, че няма как за това кратко време
подсъдимите да се сдобият с акумулатори от друго място/ още повече, че както е
посочено по-горе изобщо не е ясно и не се установи по делото точно колко и
какви акумулатори са били предадени на 29.10.2016г. от подсъдимите/.При липса
на категорични доказателства за противното, няма как да бъде оборено
становището на защитата, че е възможно други лица да са отнели процесните
акумулаторни батерии.Дали подсъдимите са разказали нещо пред оперативните
работници, при какви обстоятелства и то
преди привличането им в качеството на обвиняем е ирелевантен
въпрос, тъй като обвинението не може да се гради на такива обяснения.
ВРП не ангажира други преки или
косвени доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза, касаеща отнемането на процесните два броя
акумулаторни батерии.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че подсъдимият С. не е осъществил деянието, в извършването на което е обвинен,
тъй като липсват достатъчно преки или косвени доказателства, годни да подкрепят
обвинението по несъмнен и категоричен начин.
Доколкото не се доказа подсъдимият
да е осъществил основният състав на престъплението кражба, съдът не счита за
необходимо да обсъжда наличието на квалифициращите елементи –използване на МПС
и рецидив, както и наличие на съучастие.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположение/ на каквото се основава обвинението в конкретния случай/ и
предвид събраните в с.з. доказателства , съдът постанови присъдата си, като призна подс.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда
по възведеното от ВРП обвинение.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Д.П.Д., от обективна и субективна
страна не е извършил
престъплението по чл.195ал.1,т4,пр.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК, в извършването на което е обвинен от ВРП, а именно за това, че на
29.10.2016г. в гр. Варна, в съучастие с Д.С.Д. като съизвършител,
чрез използване на моторно превозно средство - л.а „Опел Астра"Кабрио" с рег.№ В 3849 СТ, отнел чужди движими вещи -
2бр. акумулаторни батерии,марка „Ексел" 140 Ah,от владението на В.С.Г., на обща стойност 360лв. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по
чл.195ал.1,т4,пр.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК.
ВРП
не ангажира достатъчно преки или
косвени доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза, касаеща отнемането
на процесните два броя акумулаторни батерии, като мотивите на съда са идентични с тези, касаещи обвинението на подс.С. и не счита за нужно да ги преповтаря подробно.
За подс.П. дори не
са събрани категорични и безспорни доказателства, че е пътувал в л.а.“Опел Астра“, управляван от подс.С., а
присъствието му при предаването на акумулатори/ неясно колко и какъв модел/
както е посочено за подс.С./ не води до единствено
възможния и категоричен извод, че той е участвал в извършването на деянието, в
което е обвинен.
Няма
очевидци на извършване на деянието, липсват процесните вещи, не е установено
брой и вид на предадените от подсъдимите акумулатори и дали са били предадени
именно процесните два броя акумулаторни батерии, липсва оригиналът на записа от
камерата за видеонаблюдение с изглед към паркинга,
където е бил паркиран процесния товарен автомобил,
неподкрепени от други доказателства са твърденията на св.Д. относно
прегледаният запис от камерата с изглед към паркинга, конкретни действия по
отнемане на процесните два броя акумулаторни батерии не са били възприети от
вещото лице , изготвило ВТЕ, при прегледа на записите и дори и подс.П. да е пътувал в автомобила, управляван от подс.С., това не доказва участието му в извършването на процесното престъпление.
Предвид
изложените по-горе мотиви/ подробно изложени за подс.
С. и в резюме за подс.П./ съдът прие, че подсъдимият П.
не е осъществил деянието, в извършването на което е обвинен, тъй като липсват достатъчно
преки и косвени доказателства, годни да подкрепят обвинението по несъмнен и
категоричен начин.
Доколкото не се доказа подсъдимият П. да е
осъществил основният състав на престъплението кражба, съдът не счита за
необходимо да обсъжда наличието на квалифициращият елемент –използване на МПС,
както и наличие на съучастие.
Съгласно разпоредбата
на чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположение/ на каквото
в конкретния случай се основава обвинението/ и предвид събраните в с.з.
доказателства , съдът постанови
присъдата си, като призна П. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда
по възведеното от ВРП обвинение.
По отношение на гражданския иск.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму и безспорно на гр. ищец
и ч.о. Г. са били причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието- отнемане на два броя акумулаторни батерии.Обезщетение,
обаче, следва да заплати онзи, чието виновно поведение е в пряка и непосредствена
връзка с настъпването на вредите. В конкретния случай не се доказа по безспорен
и несъмнен начин участието на
подсъдимите С. и П. в извършването на
деянията съответно по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 ,т.4 ,пр.1, вр.чл.194,
ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и по чл.195 ал.1 ,т 4, пр.1,
вр.чл.194, ал.1,вр.чл.20, ал.2
от НК, съответно
предявеният солидарно спрямо тях и приет
за съвместно разглеждане гр. иск от пострадалия, за причинени в резултат на
деянието имуществени вреди в размер на 360лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 29.10.2016г. до окончателното заплащане на сумата, се
явява недоказан по основание, поради което съдът го отхвърли изцяло.
Въз основа на гореизложеното съдът постанови
присъдата си, като не възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: