Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. Русе, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
четвърти състав в открито съдебно
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията ДЯКОВА адм.
дело № 447 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба, подадена от А.И. ***
и Ц.С. Д. *** срещу Заповед
№ РД-01-1390 от 26.05.2021г. на Заместник- кмета на Община Русе
/опровомощен със Заповед № РД-01-3580 от 30.10.2020г. на Кмета на Община Русе/,
с която е наредено премахването на незаконен строеж от пета категория - „Реконструкция
и основно обновяване на съществуваща селскостопанска сграда с идентификатор
65348.68.24.2 по кадастралната карта на с. Сандрово", намиращ се в
поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 65348.68.24 и 65348.68.174 по
кадастралната карта на с. Сандрово, с адрес: с. Сандрово, местност
„Люцерните" (бивш Стопански двор), община Русе.
Развиват се
съображения за незаконосъобразност на административния акт, които касаят
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона,
както и липса на компетентност на органа. Иска се постановяване на решение, с
което да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените
разноски – адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса.
Ответникът
по жалбата – Заместник-кмета на Община Русе /опровомощен със Заповед №
РД-01-3580 от 30.10.2020г. на Кмета на Община Русе, чрез процесуален
представител, изказва становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението
по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:
По фактите :
Съобразно
делегираните правомощия със Заповед №РД-01-3580 от 05.12.2019г. на Кмета на
Община Русе, вр. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, Заместник кметът на Община Русе е
издал оспорената в настоящото производство Заповед РД-01-1390 от 26.05.2021г. С
тази заповед е наредено да съборят незаконен строеж, на основание чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, на А.И.И. като
собственик и извършител и Ц.С. Д., като извършител на незаконния строеж: „Реконструкция
и основно обновяване на съществуваща селскостопанска сграда с идентификатор
65348.68.24.2 по кадастралната карта на с. Сандрово", намиращ се в
поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 65348.68.24 и 65348.68.174 по
кадастралната карта на с. Сандрово, с адрес: с. Сандрово, местност
„Люцерните" (бивш Стопански двор), община Русе.
Посочено е още, че
се определя 60дневен срок за доброволно изпълнение, като е указано, че при
неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително
премахване от Община Русе, самостоятелно или чрез възлагане, за сметка на
извършителите на строежа.
Основанията за
издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните
строителни книжа/инвестиционен проект и
разрешение за строеж/, което определяло строежа като незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Административният
орган е сезиран с жалба вх. №30-12713-1/29.06.2020 г./л.69преписка/, подадена
от „КОРАЛУС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
Община Разград, с. Ясеновец, ул. „Пеньо Пенев" №21, представлявано от А. Х.
Р. – управител. По жалбата е извършена проверка
от служители на отдел СК към Дирекция ИСИК при Община Русе на строеж категория
V (пета): „Реконструкция и основно обновяване на съществуваща селскостопанска
сграда с идентификатор 65348.68.24.2 по кадастралната карта на с.
Сандрово", намиращ се в ПИ с идентификатори 65348.68.24 и 65348.68.174 по
кадастралната карта на с. Сандрово, с адрес: с. Сандрово, местност
„Люцерните" (бивш Стопански двор), община Русе.
Съставен е
Констативен акт №НС-11/13.04.2021 г./л.10преписка/, който е съобщен на
заинтересуваните лица по реда на §4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, с
Писмо № 30-12713-1-4/20.04.2021г./л.8преписка/.
В
законоустановения срок е постъпило възражение от А.И.И. с вх. №30-12713-1#5 от
29.04.2021 г./л.4пр-./, което не е уважено, поради това, че с него не се внасят
нови факти и обстоятелства.
От представените
писмени доказателства по преписката е установено следното: ПИ с идентификатор 65348.68.24 по
кадастралната карта на с. Сандрово, е собственост на А.И.И., съгласно Договор
№СД-3/30.04.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот/л.64пр./.
ПИ с идентификатор
65348.68.174 по кадастралната карта на с. Сандрово, е собственост на
„КОРАЛУС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община
Разград, с. Ясеновец, ул. „Пеньо Пенев" №21, представлявано от А. Х. Р. -
управител, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №152, том II,
per. №1099/06.02.2017 г., дело 349 от 2017 г., на служба по вписванията/л.30пр./
и Нотариален акт за замяна на недвижими
имоти №171, том 24, per. №9714/26.07.2019 г., дело №5018 от 2019 г. на служба
по вписванията/л.27 пр./.
Сграда с
идентификатор 65348.68.24.2 по кадастралната карта на с Сандрово е собственост
на А.И.И., съгласно Постановление за възлагане от 20.07.2015 г. на Частен
съдебен изпълнител с per. №831, с район на действие Окръжен съд - Русе, с вх.
per. №10253/06.08.2015 г., Акт №178, том 26 на служба по вписванията/л.62-63пр./
Според община Русе възложител на строежа
по смисъла на чл. 161 от ЗУТ е А.И.И., съгласно посоченото горе Постановление. Строители/Извършители
са А.И.И. и Ц.С.Д., съгласно 2 бр. декларации, представени със Заявление с вх.
№30-12713-1 #2/03.08.2020 г./л.15 и л.16 преписка/.Сградата с идентификатор
65348.68.24.2 по кадастралната карта на с. Сандрово се намира на територията на
бивш стопански двор, местност „Люцерните" в с. Сандрово, община Русе.
Сградата е съществуваща, описана в представените документи за собственост като
„Сенник" с обща площ 1100 кв. м. Същата е строеж V-та категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. ,.б" от ЗУТ. Конструкцията е стоманобетонова
рамкова, състояща се от колони и ригели. Покритието е от JIT-ламарина. Сградата
попада в два имота с идентификатори 65348.68.24 и 65348.68.174 по кадастралната
карта на с. Сандрово, с адрес: с. Сандрово, местност „Люцерните" (бивш
Стопански двор), община Русе. Според приложеното по делото Конструктивно
становище/л.48 преписка/ конструкцията е с напълно запазена носеща способност и
строежът, който е сграда по смисъла на ЗУТ, може да се експлоатира като
универсална селскостопанска без ограничение в срока.
Видно от събраните
документи, през м. юли-август 2015 г. е изпълнено ограждане по северната част
на сградата към ПИ 65348.68.174 по кадастралната карта на с. Сандрово. Според
констатациите, посочени в Констативния акт № НС-11 от 13.04.2021г./л.10 пр./
сградата е с дължина около 65,0 м и височина около 3,0 м., изпълнено от
бетонови стенни панели, като в западния край е изпълнено с ЛТ-ламарина с
дължина около 10 м. Ограждането е изпълнено от външната страна на
стоманобетоновите колони на сградата и стъпва върху съществуваща бетонова
настилка, без да е захванато в нея. Бетоновите панели са свързани помежду си
чрез метални планки и частично към колоните, посредством арматурно желязо.
Ограждането по южната част на сградата към ПИ 65348.68.24 по кадастралната
карта на с. Сандрово, е с дължина около 47 м и е изпълнено от бетонни блокчета.
След бетонните блокчета е изпълнено ограждане от ПДЧ плоскости в продължение на
12 м.
На 26.05.2021г. е
издадена и оспорената Заповед №РД-01-1390 от 26.05.2021г. на Зам.кмета на
Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативния акт. Заповед
№РД-01-1390 от 26.05.2021г. е изпратена на А.И.И. на 03.06.2021г.по куриер, и му
е връчена лично на 21.06.2021г. /л.4дело/.
Жалба до АдмС –
Русе срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 02.07.2021г.,
видно от поставения от деловодството на Община Русе щемпел с входящ номер и
дата /л. 10 от делото/.
По делото като
свидетел е разпитан св. К.К.А. /л. 51-гръб от делото/. В показанията си свидетелят
сочи, че познава жалбоподателя А.И. от около 25-26г. За процесния имот знае и
го познава от 2015г., когато е бил закупен от А.И.. Обяснява, че в имота се
намирали бетонни плоскости, колони с трегери, бил като навес. Свидетелят
пояснява, че е помогнал на жалбоподателя Ал.И. да оградят имота. Това се
наложило, тъй като трябвало да приберат покъщнината на бащата на съпругата на
жалбоподателя Ал.И.. Наложило се да сглобят много набързо ограда на имота от
подръчни материали – бетонни плоскости, ПДЧ, бетонни блокчета, с които оградили
стената. На няколко места се наложило да направят малки заварки, колкото да ги
прикрепят, за да не паднат. Жалбоподателят Ц.И. само докарал фадрома и след
това си заминал, тъй като жалбоподателят Ал.И. работил с машината. Тъй като
материалите не стигнали, най-отгоре завършили с ограждането с найлон.
По делото, за
изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и
които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора е назначена
от съда съдебно-техническа експертиза. От заключението й /л. 40 – 44 от делото/
се установява, че при извършения на място оглед вещото лице е констатирало
следното: Покритието на сградата е с ЛТ ламарина и вълнообразни
етернитови плоскости. От огледа на место е установено, че характеристиките на
строежа съвпадат изцяло със сградата, чието премахване е разпоредено с
оспорената Заповед №РД-01-1390/26.05.2021 г. издадена от Зам. кмета на Община
Русе. В момента сградата е оградена по описания начин в констативния акт – със стоманобетонови
панели, бетонови блокчета, ПДЧ плоскости и J1T ламарина. Конструкцията е стоманобетонова рамкова, състояща се от колони и ригели,
покритието е от ЛТ ламарина и етернитови плоскости. Елементи от стоманобетоновата конструкция на сградата не са възстановявани,
не са заменяни и носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа не е
увеличена. Строежът е ограден с различни материали, така както е описано в констативния
акт: «Ограждането е изпълнено от външната страна на стоманобетоновите колони на
сградата и стъпва върху съществуваща бетонова настилка, без да е захванато в
нея. Бетоновите панели са свързани помежду си чрез метални планки и частично
към колоните, посредством арматурно желязо. Ограждането по южната част на
сградата към ПИ 65348.68.24 по кадастралната карта на с. Сандрово, е с дължина
около 47м. и е изпълнено от бетонови блокчета. След бетонните блокчета е
изпълнено ограждане от ПДЧ плоскости в продължение на 12м.» Според вещото лице,
изпълненото на място не отговаря на
дефиницията за реконструкция и на обекта и няма обновени конструктивни
елементи. Изпълнено е затваряне на обекта по скоро с подаръчни материали.
По правото :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.225а,
ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. По делото не е спорно, че в
случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията в чл.137,
ал.1, т.5, б. „а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Определената категория на строежа и
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ обосновават компетентността/материална и
териториална компетентност/ на кмета на общината, в случая на упълномощено от
него лице, за издаване на оспорения акт, представляващ индивидуален
административен акт по определението в чл.214, т.3 ЗУТ.
Обжалваната
заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, въз основа на
изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната
процедура-констативен акт. За адресат на разпореденото с нея действие е
посочено лице от кръга на визираните в §3, ал.1, предл.3 от Допълнителните
разпоредби на Наредба №13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол. Актът е връчен на извършителя и е
дадена възможност за подаване на възражения срещу него. Оспорваната заповед е
издадена след подадено писмено възражение, тя съдържа всички реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни
да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на
съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. В процесния
случай като адресат на заповедта се посочват А.И. *** и Ц.С. Д. ***. Установено е, че А.И.И. е собственик
на имота, спрямо когото законосъобразно е адресирана заповедта. От събраните
свидетелски показания се установи, че Ц.С.
Д. *** само е предоставил на собственика на имота машина – фадрома, с
която да извърши някаква работа в имота си.
В този смисъл Ц.С. Д. *** не
попада в кръга от субекти, спрямо които заповедта има действие, тъй като същият не притежава
качеството на лицата, посочени в Наредба №13/23.07.2001 г.- § 3 ПДР, ал.1 -
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят Ц.Д. не попада и в кръга от
лица, посочени в чл. 225, ал.6 от ЗУТ, поради което неправилно и
незаконосъобразно Ц.С. Д. *** е
ангажиран в административното производство, незаконосъобразно е издадена спрямо
него атакуваната заповед.
При издаването на
оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е
позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, която
предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ. Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Безспорно е по делото, че за извършените дейности в обекта не са
одобрени инвестиционни проекти и не е било издадено разрешение за строеж. За
преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от
съществено значение е установяването именно на тези необорени факти.
В мотивите на
заповедта е изложено съображение, че строежът не е допустим по правилата и
нормативите, действащи по време на извършването му. В процесния случай не е
необходима преценка за друго отклонение от установените правила и нормативи,
тъй като законодателят е въздигнал липсата на одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж в самостоятелна хипотеза за определяне незаконност на
строеж. В заповедта е посочено, че строителните действия, извършени в имота
през 2015г. представляват
реконструкция и основно обновяване на
сградата и те представляват строеж, съгласно
§5, т. 38 от ДР на ЗУТ, във връзка с §5, т. 44 и т. 66 от ДР на ЗУТ, за което
по силата на чл. 137,ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ е необходимо надлежно издаване
на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж .
Според §5, т. 44 от
ДР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите. В §5, т. 66 от
ДР на ЗУТ се посочва, че „Основно обновяване" на строеж е комплекс от
строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на основните изисквания
по чл. 169, ал. 1 и 3, които се извършват по време на експлоатацията и засягат
конструктивните елементи на строежа, включително ограждащите конструкции и
елементи на сгради, съоръжения и елементи на техническата инфраструктура -
отоплителни, вентилационни, климатични, електрически, водоснабдителни,
канализационни и други инсталации. От назначената Съдебно техническа експертиза
се установи, че извършените по сградата дейности не представляват реконструкция
на обекта, както и не изпълват съдържанието, предвидено в закона за основно
обновяване на конструктивните елементи.
Според вещото лице е изпълнено затваряне на обекта с подръчни материали. По
време на изслушването в с.з. по реда на
чл.200, ал.2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК вещото лице посочва, че тухлената зидария била
от бетонови блокчета, които по-скоро се използват за огради, като оградни
елементи. В конкретния случай зидарията имала отвори, които принципно са
недопустими, имало е участъци, през които може
да се види през зидарията. Тези бетонови блокчета не достигали до горе и
не били заклинени към стоманобетоновата конструкция. Зидарията била наредена
аматьорски и нямала никакви укрепващи елементи. Според в.л. това говори за
ограждането от едната страна, защото блокчетата са от едната страна. От другата
страна ограждането в по-голямата си част било от бетонови блокчета, от панели,
от ПДЧ плоскости, от ламарина. Според в.л. стоманобетонните панели не отговарят
на никакви норми и никаква номенклатура за закрепване към стоманобетонни
елементи, каквито са колоните на
сградата. Панелите се намирали сложени едни върху други и на отделни места
имали армировки, планки, самоделно захванати за колоните. Елементите били
закрепени един върху друг с подръчни материали. Според вещото лице обектът в
този вид не отговаря на критериите за обновяване.
Предвид изложеното в хода на съдебното
производство се установи, че за извършените дейности в обекта, предвид техния
характер и съдържание не представляват
реконструкция или основно обновяване на съществуващия строеж.
Това налага извода, че за извършените дейности собственикът на имота не е бил
длъжен да се снабди предварително с надлежно издадени одобрен инвестиционен
проект и разрешение за строеж, т.е. не са налице хипотезите на чл. чл. 137,ал.3
и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
В заповедта е
посочено, че за строежа не е приложим §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това,
че строителството е извършено през м. юли-август 2015 г. С оглед установеното,
че първоначално строежът е изграден през 70те години на 20век, установеното
състояние на строежа и обстоятелството, че същият не е реконструиран и основно
обновен през 2015г., налице са
предпоставките за приложение спрямо него на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Издадената заповед
е постановена при неизяснени обстоятелства, като административният орган е
допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели и до неправилно приложение на материалния закон. В случая
административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение
за случая, като не е събрал служебно всички относими към спора доказателства, с
което не е изпълнил свои задължения съответно по чл. 35 и чл. 36 от АПК.
При издаване на
заповед по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ
административният орган е дължен да докаже наличието на фактическите и
законовите основания за издаване на заповедта, с която се разпорежда премахване на незаконен строеж. Преди да издаде
акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи
обстоятелството, дали изграденото действително представлява и може да се
квалифицира като незаконно изграден строеж по смисъла на §5, т. 44 и т. 66
от ДР
на ЗУТ, да посочи точните му характеристики и функции. В този смисъл,
административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани
твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите
немотивирани и издадени при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Предвид
всичко изложено дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява
основателна и доказана и като такава, следва да се уважи.
По разноските
С
оглед изхода на спора, и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът намира искането за разноски, направено от процесуалния представител на
оспорващата страна за основателно. Такива следва да се присъдят в размер на
1220 лева, от които 900 лева – за заплатения от жалбоподателката в брой
адвокатски хонорар, видно от представения договор за правна защита и съдействие
/л. 28 от делото/, 20 лева заплатена държавна такса за завеждане на делото /л.
21 от делото/, 300 лева - депозит за вещо лице по СТЕ /л. 34 от делото/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-01-1390 от 26.05.2021г. на Зам. кмета на Община Русе, с която е
наредено премахването на незаконен строеж: „Реконструкция и основно
обновяване на съществуваща селскостопанска сграда с идентификатор 65348.68.24.2
по кадастралната карта на с. Сандрово", намиращ се в поземлени имоти (ПИ)
с идентификатори 65348.68.24 и 65348.68.174 по кадастралната карта на с.
Сандрово, с адрес: с. Сандрово, местност „Люцерните" (бивш Стопански
двор), община Русе.
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на А.И. *** и Ц.С. Д. *** направените в съдебното производство
разноски общо в размер на 1220.00
/хиляда двеста и двадесет / лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: