Решение по дело №975/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „СИ 2003“ ООД срещу решение № 404 от 20.03.2024 г., постановено по АНД № 5059 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 001821 от 14.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисията за защита на потребителите, с което „СИ 2003“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73, представлявано от управителя И. А. В., на основание чл.214, ал.1 ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.132, ал.1 ЗТ и на основание чл.221, ал.1 ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.221, ал.1 ЗТ.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради противоречие между мотивите и диспозитива, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, като моли да се потвърди решение на РС Пловдив.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди обжалваното решение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районния съд е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства чертаят една непротиворечива фактическа обстановка, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и не са констатирани съществени нарушения на процедурата. Според районния съд макар АУАН да не е съставен в присъствието на представител на дружеството не са нарушени правата на нарушителя, защото административнонаказващият орган е положил дължимата грижа и е връчил надлежно чрез служител на дружеството покана за съставянето на АУАН, съответно напълно законосъобразно АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН, а цитираното в жалбата „щателно издирване“ според районния съд се отнася до връчването на съставения АУАН и евентуално спиране на производството по чл.43, ал.6 ЗАНН до запознаване на нарушителя със съставения АУАН. Районният съд приема, че актът е съставен изцяло в съответствие с чл.42 ЗАНН, нарушението е описано изчерпателно и са посочени подробно обстоятелствата, при които то е извършено, актът е съставен от компетентен орган. По отношение на наказателното постановление районният съд също е приел, че е издадено от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалните правила, спазен е срокът по чл.34 ЗАНН, правилно са описани констатираните нарушения и нарушителят е имал възможност да разбере за какво се ангажира отговорността му. Според районния съд допуснатата техническа грешка при изписване на наименованието на дружеството по никакъв начин не внася съмнение относно лицето, чиято отговорност се ангажира, и не засяга правото на защита на дружеството. Съдът счита, че в достатъчна степен е конкретизирана нарушената правна норма на чл.221, ал.1 ЗТ, доколкото достатъчно ясно и конкретно са описани съставомерните елементи, а пропускът да се отбележи т.2 на чл.221, ал.1 ЗТ не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не препятства правото на защита на нарушителя да разбере по кой текст е наказан. По нарушението по чл.132, ал.1 ЗТ районният съд е развил мотиви, че правилно е било квалифицирано поведението на търговеца като нарушение на тази норма и това нарушение е доказано от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, че е правилно преценката на наказващия орган за липса на основания да бъде квалифицирано поведението като такова с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като е съпътствано от друго нарушение относно същото удостоверение и абсолютна липса на заинтересованост за отстраняване на нарушението и за съдействие на контролните органи, както и че правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна норма на чл.214, ал.1 ЗТ, размерът на наложената имуществена санкция е минимален и съобразен с критериите на чл.27 ЗАНН. Относно нарушението по чл.221, ал.1 ЗТ районният съд е приел, че на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства правилно е квалифицирано поведението на търговеца като нарушение на посочената норма, която съдържа както санкцията, така и правилото за поведение, че нарушението е формално на просто извършване и съставът е реализиран с бездействие – непредставяне на удостоверение за категоризация в дадения 12-дневен срок, че правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна норма на чл.221, ал.1, т.2 ЗТ и че административнонаказващият орган правилно е съобразил критериите на чл.27 ЗАНН. Според районния съд в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като с едното нарушение се засягат правата на потребителите, а с другото нарушение са увредени обществените отношения, свързани с упражняването на контрол от страна на държавата по спазване на законовите изисквания за регулация в областта на ресторантьорската и туристическата дейност, поради което с цел защита на конкуренцията и предоставяне на стандартизирана услуга, както и за извършване на ефективен контрол, законодателят е определил обществената опасност на този нарушения като сравнително висока, поради което и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер без за налагането им да се изисква настъпването на вреди, а реалната съвкупност от двете нарушения не представляват маловажен случай нито поотделно, нито заедно.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установените факти районният съд е направил обосновани изводи, съответстващи на приложимите правни норми, които изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни. Районният съд е обсъдил всички факти, въз основа на които е изградил мотивите за липса на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство пред наказващия орган, които да са повлияли негативно върху реализирането на правото на защита на дружеството, както и за липса на нарушения във формата на АУАН и наказателното постановление, за правилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган, поради което на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Наведените в касационната жалба възражения са идентични с тези от жалбата до районния съд и са обсъдени от този съд. Както правилно е посочил в своето решение районния съд, допуснатите в АУАН и наказателното постановление технически правописни грешки не могат да се квалифицират като съществени, защото не са ограничили правото на защита на касатора да разбере за какви нарушения се ангажира административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, включително чрез правна помощ и представителство от адвокат. След като в случая нарушителят е търговско дружество, т.е. юридическо лице, а за юридически лица законът предвижда възможност да им се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност (чл.83, ал.1 ЗАНН), непосочването на т.2 от чл.221, ал.1 ЗТ не представлява такова съществено нарушение, което само по себе си да обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление, защото обективно е невъзможно на юридическото лице да бъде наложено наказание глоба. От друга страна, както правилно отбелязва районният съд, налице е пълно словесно възпроизвеждане на текста на т.2 от чл.221, ал.1 ЗТ в наказателното постановление и за касатора е било ясно на основание на коя точно правна норма се налага имуществената санкция.

В хода на съдебното производство пред районния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – допуснат е поискания от дружеството-жалбоподател свидетел и неговите показания са кредитирани изцяло от районния съд, а при постановяване на обжалваното съдебно решение са преценени в съвкупност всички събрани доказателства, които са били достатъчни за направената от съда преценка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение материалният закон е приложен правилно. Обосновани са изводите на районния съд за правилна квалификация на установените нарушения и правилно определяне на санкционните норми. Обоснован и правилен е също изводът на районния съд за неприложимост на чл.28 ЗАНН за конкретния случай с оглед охраняваните обществени отношения и поведението на представляващия дружеството в производството пред наказващия орган – пълно неглижиране на извършената проверка и задължението за съдействие на контролните органи.

С оглед всичко изложено съдът намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404 от 20.03.2024 г., постановено по АНД № 5059 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.