РЕШЕНИЕ
№ 17011
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102923 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.
Г. Б. и Г. К. Б., с която са предявени следните установителни искове:
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 2047.94 лева –
незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 21, находящ се
в гр.София, ж.к. „Д.“, бл....., за периода 01.05.2019г. – м.04.2021г., както и за сумата от 53.36
лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода м.08.2019г. – м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК– 27.09.2022г., до
окончателното плащане;
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от
312.71 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. –
08.09.2022г. и 10.96 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г. – 08.09.2022г.
Сумите се претендират при условията на пасивна солидарност. Ищецът твърди, че
ответниците, като собственици на процесния имот, са задължени да заплатят стойността на
потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение,
но не са сторили това. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
1
искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52117/2022г. по описа на СРС, 55-ти
състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по повод постъпили
възражения. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и
привличане на трето лице помагач. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковата претенция по основание и размер с твърдения, че не се
намират в облигационно отношение с ищеца. Правят възражение, че претендираната
стойност на топлинна енергия не е правилно разпределена, като сумите се претендират въз
основа на изготвени от ищеца документи. Оспорват да са изпадали в забава, както и правото
на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Оспорват да е налице основание за
дължимост на претендираните вземания при условията на солидарност, доколкото не били
ангажирани доказателства процесният имот да е ползвал за семейно жилище и задълженията
във връзка с него да са били за нужди на семейството. При условията на евентуалност,
навеждат възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от м.04.2016г. и заявление /л.33-35/ от проведено Общо
събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния
имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Решението на ОС на ЕС
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС. По делото не е представен сключения договор, но е налично заявление от
упълномощено от ЕС лице, както и протокол от ОС на ЕС, които доказателства са
достатъчни, за да се приеме, че воля това дружество да извършва услугата дялово
разпределение, е изразена. Както се посочи, доказателства за промяна на волята на ЕС не са
налични. Освен това, обстоятелството, че именно това дружество е било задължено и е
извършвало услугата за дялово разпределение се доказва от заключението по съдебно-
техническата експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
2
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Видно от представените по делото доказателства, ответниците Г. Н. Б. и Н. Г. Г.-Б. в
рамките на исковия период са собственици на топлоснабдения имот – апартамент № ....,
3
находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл.... От съдържанието на документите съдът извежда, че
ответниците са придобили имота при равни квоти, като няма данни имотът да е придобит по
време на брака на ответниците, поради което не може да се приема за придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. При все това, на ищецът изрично е указано, че не сочи
доводи и доказателства от къде произтича твърдяната от него пасивна солидарност.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците в
рамките на исковия период са съсобственици на процесния имот по силата на
придобиването му чрез покупко-продажба. Като собственици на имота те се явяват страна
по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на
закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл.
и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото
производство като доказателство е приобщен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.06.1991г. за апартамент 21, находящ
се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Д.“, бл. ...., и изводите на съда за наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството
на ответниците на собственици на имота се доказва. Изводите на съда не се основават на
приложеното по делото писмо на л. 29-30 от делото. Ето защо, относимост към този въпрос
по спора няма приложеното към отговора на исковата молба решение по в.гр.д. №
15548/2017г. на СГС. Релевира се и възражение за вида на отговорността на ответниците –
дали е солидарна или разделна. Качеството на потребители на енергия за битови нужди има
собственикът или носителят на вещно право на ползване. Облигационното отношение
между страните се урежда въз основа на публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия. Не са представени доказателства за сключено между страните
индивидуално споразумение. Ето защо и при горните данни съдът намира, че задълженията
за топлинна енергия и мораторна лихва за исковия период са в тежест на ответниците. Няма
основание обаче по чл. 32 СК те да отговарят солидарно за тези задължения.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
4
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58 от Наредба №16-334 одобрена от
МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика
и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. приложени в Наредба№ 16-334. През
процесния период има представени отчети на уреди и водомери за 2020г. и 2021г.,
подписани от потребителя. За двата отчетни периода няма служебно начислена енергия.
През процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация е изчислена по
формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. За процесния период фигурира
водомер за топла вода.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза – основно и
допълнително заключение, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите
суми по пера е 2047.94 лева – главница за потребена топлоенергия, 312.71 лева – мораторна
лихва върху нея, 53.36 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 10.96 лева -
мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци. Отговорено е, че
вземанията, възникнали преди 27.09.2019г. възлизат в размер на 392.30 лева главница за
топлинна енергия и 27.44 лева лихва върху нея. Общият размер на вземанията след
27.09.2019г. възлиза на 1911.52 лева – главница за потребена топлоенергия, 285.27 лева –
мораторна лихва върху нея, 53.36 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
10.96 лева - мораторна лихва върху нея.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
5
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Няма основание да не се приеме и заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Вещото лице е допуснало грешки в заключението си, които са технически и са поправени
при изслушването му. Допуснатите технически грешки не влияят по същество на
заключението.
Дължима е и сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата през исковия период Наредба № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца
от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от
Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
6
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София”
ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Релевираното възражение, че методиката е отменена, не се споделя, защото то има
действие занапред.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 27.09.2022г. Вземанията, възникнали преди 27.09.2019г. се явяват погасени
по давност и възлизат в размер на 392.30 лева главница за топлинна енергия и 27.44 лева
лихва върху нея.
Общият размер на вземанията след 27.09.2019г. възлиза на 1911.52 лева – главница за
потребена топлоенергия, 285.27 лева – мораторна лихва върху нея, 53.36 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 10.96 лева - мораторна лихва върху нея.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
7
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 10.96 лева -
лихва за периода от 01.10.2019 г. до 08.09.2022г.
При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност
вземания и припадащата се част на всеки от ответниците, дължимите суми от всеки един
ответник възлизат на:
за Г. К. Б.: 955.76 лева главница за топлинна енергия за периода 01.08.2019г.-
30.04.2021г., 142.63 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.–08.09.2022г., както и
главница за дялово разпределение от 26.68 лева за периода 01.08.2019г.– 30.04.2021г.
за Н. Г. Г.-Б.: 955.76 лева главница за топлинна енергия за периода 01.08.2019г.-
30.04.2021г., 142.63 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.–08.09.2022г., както и
главница за дялово разпределение от 26.68 лева за периода 01.08.2019г.– 30.04.2021г.
За разликата над уважените суми за главница за доставена топлинна енергия и лихва
върху нея, предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност. На
отхвърляне подлежи искането на ищеца за солидарно осъждане на ответниците, доколкото
не се установиха предпоставките на чл. 32 СК от ищеца, чиято е тежестта на доказване. На
отхвърляне подлежи и претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия, лихва върху нея, лихва
върху главницата за дялово разпределение и солидарното осъждане право на разноски имат
ответниците. Ответника Н. Г. Б. своевременно е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 510.00 лева, за които има доказателства, че са платени /л. 52/.
От тях, съобразно размера на охвърлената част от иска /1299.90/, в тежест на ищеца се
възлагат разноски в размер на 273.38 лева. Няма данни ответникът Г. К. Б. да е направил
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 747.00 лева, от които 98.50 лева по
ч.гр.д.№ 52117/2022г. на СРС, 55 състав, и 648.50 лева – разноски в настоящото
производство: 48.50 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците
съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 346.56 лева, от които 45.69
лева по ч.гр.д. № 52117/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 300.87 лева в настоящото
производство, всички за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо
лице. Разноските се разпределят между двамата ответници по равно.
8
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Д.“, бл. ...., ап. ...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 52117/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 955.76 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2019г.-30.04.2021г. за
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в г гр.София, ж.к. „Д.“, бл. .., както и
сумата от 26.68 лева главница за осъществена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019г.– 30.04.2021г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената главница за топлинна енергия до размера на сумата
от 1023.97 лева и за периода 01.05.2019г.-31.07.2019г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 142.63 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.–08.09.2022г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената лихва върху главницата за топлинна енергия до размера на сумата от
156.35 лева като погасен по давност, както и иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 5.48 лева лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-08.09.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Д.“, бл. ..., ап. ...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 52117/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 955.76 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2019г.-30.04.2021г. за
топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в г гр.София, ж.к. „Д.“, бл. ...., както и
сумата от 26.68 лева главница за осъществена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019г.– 30.04.2021г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената главница за топлинна енергия до размера на сумата
от 1023.97 лева и за периода 01.05.2019г.-31.07.2019г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 142.63 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.–08.09.2022г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената лихва върху главницата за топлинна енергия до размера на сумата от
156.35 лева като погасен по давност, както и иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 5.48 лева лихва
9
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-08.09.2022г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., за солидарно осъждане
на ответниците Г. К. Б., ЕГН **********, и Н. Г. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК....., сумата 173.28 лева – разноски съобразно уважената
част от иска, от които 22.84 лева по ч.гр.д. № 52117/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и
150.43 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. К. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 173.28 лева – разноски съобразно уважената
част от иска, от които 22.84 лева по ч.гр.д. № 52117/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и
150.43 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на Н. Г. Б., ЕГН **********, сумата 273.38 лева – разноски в настоящото
производство съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ....., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10