Решение по дело №78/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./

С решение № 9/24.07.2009 Г., постановено по гр.д. № 93/2004 г., Кърджалийският районен съд е признал за неистински на основание чл.156, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК /отм./, Договор за строително-ремонтни работи от дата 01.09.1998г., сключен между ищцата М. Ч. и фирма "С."ЕООД-П., Квитанции №431/10.11.1998г, №412/22.10.1998г, №472/29.11.1998г. и №457/23.11.1998г, Разходни-касови ордери №2/07.09.2002г., №3/29.09.2002г., №5/10.10.2002г., №4/10.10.2002г. и №1/20.09.2002г, Фактура №545/16.09.1998г., Подробна-количествено стойностна сметка за извършените по вид, количество и стойности и т.н. СМР /материали и труд за ремонта на къщата на М.Ник.Ч.. и Е. Д. З., ул. „Д.Ц. №., Г./, Приходни-касови ордери №412/22.10.1998г., №431/10.11.1998г, №457/23.11.1998г. и №472/29.11.1998 г., като съдът ги е изключил от доказателствата по делото. Осъдил е Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, да заплати на М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС във вр. с чл.41 от ЗС, сумата от 42, 25 лв., представляваща направени от М. Ч. през 2002 г. необходими разноски за заустяване на помийната яма в канализацията чрез изграждане на ново канализационно отклонение за имот 1141 по плана на Г., У. Ц. №. / пункт 10 от исковата молба/, съразмерно с дела му в общите части, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.09.2003г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 108, 75 лева, като неоснователен. Съдът е отхвърлил предявените от М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, против Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, искове по чл.61, ал.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.41 от ЗС - пункт 1 - 9 и 11, включително от исковата молба за сумата от 5 088, 00 лева за извършени необходими разноски съразмерно дела в общите части за ремонт на покрива /п.1/, направа на нови улуци и монтаж /п.2/, направа на водопровод /п.З/, къртене на бомбирала стара мозайка по фасади /п.4/, монтаж и демонтаж на скеле /п.5/, направа на первази под прозорците на цялата къща /п.6/, направа на цокъл с бучарда /п.7/, направа на железни прозорци на мазетата и поставяне на стъкла към тях /п.8/, превоз на греди, летви, работници, арматурно желязо, пясък, чакъл, цимент, керемиди, бял цимент, В и К части, скеле /тръбно/, мозайка, тухли, дъски, мраморен прах.варели, варов разтвор, платна, бяла вар, пирони, скоби, палети, пътни на работниците /п.9/ и извозване на 38 тона боклук /п.11/ в имот, намиращ се Г., ул. "Д.Ц.№., като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, да заплати на М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм. /, сумата от 7, 82 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Осъдил е М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, да заплати на Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм. /, сумата от 651.89 лв., представляващи направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Решението е било постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - Г. Б. Д. от Г., ул. „Ц.М. № *, с ЕГН *.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволната от решението в отхвърлителната му част, ищца в първоинстанционното производство, М. Н. Ч., въззивна жалба. В същата се твърди, че решението в тази му част, е неправилно и необосновано. Излагат се доводи в тези аспекти. Жалбодателката твърди във въззивната си жалба, че съдът позовавайки се на формални основания е освободил ответника по делото от изплащането на половината от разходваната за ремонта на съсобствения им имот, сума. Счита, че били налице всички предпоставки за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати предявената искова сума, изцяло, ведно със законна лихва върху нея. Прави изричен довод, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че тя не е предявила искане за присъждане на лихва за забава за период до завеждане на исковата молба в съда. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и реши делото по същество, като постанови решение, с което изцяло да уважи исковата претенция. Претендира и заплащане на разноски.

В съдебно заседание, жалбодателката Ч., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, Е. Д. З., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

В съдебно заседание, третото лице-помагач Г. Б. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, Кърджалийски районен съд, предявен иск от М. Н. Ч. против Е. Д. З., с който цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 5 196.75 лв., съставляваща половината от стойността на направените от нея разходи в съсобствения им имот, представляващ дворно място, цялото от 517, 5 кв.м., находящо се в Г., У. Ц. №., парцел \/ІІІ-1141, кв.293 по плана на Г., ведно с построената в него двуетаµна жилищна сграда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане.

В аспекта на очертания предмет на спора, настоящата инстанция приема за безспорни следните обстоятелства, а именно, че ищцата и ответникът през исковия период са били съсобственици на процесния имот, като ищцата е собственик на 1/2 ид.част от дворно място, цялото застроено и незастроено от 517, 5 кв.м. по нотариален акт, а по скица - 540 кв.м., находящо се в Г., У. Ц. №. /бивша ул. „СТ.К.”/, представляващо парцел \/ІІІ-1141, кв.293 по плана на Г., ведно с втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид.ч. от избата, целия таван, със самостоятелно стълбище за втория етаж и 1/2 ид.ч. от подобренията и насажденията в двора./ Нот. акт № 69, т.ІІ, рег. № 2529, н.д. № 799/19.05.1999 г. на Нотариус с рег. № 057 на НК/.; а ответникът към исковия период е бил собственик на останалата 1/2 ид.част от дворно място, цялото застроено и незастроено от 517 кв.м. находящо се в Г., ул.„СТ.К.” № **, пл.сн.1141, парцел ІV по плана на Г., ведно с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със самостоятелно външно стълбище, 1/2 ид.ч. от изба и 1/2 ид.ч. от подобренията и насажденията в двора./ Нот. акт № 195, т.57, рег. № 15143, н.д. № 931/18.11.1993 г. на РС, гр.П./. В последствие, след завеждане на исковата претенция /, а именно на 14.05.2008 г. /нот. акт № 55, т.3, рег. 5934, н.д. № 434/08 г. на Нотариус с рег. № 227 на НК/, ответникът е прехвърлил чрез покупко-продажба, на третото в производството, лице-помагач Г. Д., собствеността върху притежаваните от него идеални части от процесния имот. Безспорно е както правилно е приел и решаващият съд, че от ищцата са направени необходими разноски за поддържане и възстановяване на общите части на съсобствения имот. Спорен в производството е въпросът какви и в какъв размер необходими разходи е направила ищцата в производството.

За да отговори на формулирания във въззивното производство, основен въпрос, настоящата инстанция съобрази следното : по делото ищцата претендира исковата сума от 5 196.75 лв., като половината от стойността в размер на 10 393.50 лв., платена за извършени от нея : 1. ремонт на покрив, изразяващ се в : а/демонтаж на изгнили улуци - 122, 00 лева; б/сваляне на старите изпочупени керемиди- 162 кв.м.-200, 00 лева; в/ подмяна на греди на покрива- 6 куб.м - 180, 00 лева; г/ подмяна на стара и изгнила дъсчена облицовка- 153 кв.м с нова такава- 420, 00 лева; д/ монтаж на летви под керемидите - 360 л.м. - 212, 00 лева; е/зидане на нови комини - 3 бр., поради срутване на старите до основи - използвани 1200 тухли единички-294, 00 лева; ж/ доставка и монтаж на нови керемиди - 162 кв.м., 1512 бр. бетонни керемиди -червени - 1616, 00 лева; з/доставка и монтаж на капаци - бетонни -45 л.м. - 90 бр. капаци - 145, 00 лева; и/варов разтвор хоросан - 9 куб.м., дървен материал -5 куб.м., пренасяне на тухли - 675, 00 лева, в общ размер, включая разходите за материали и труд –3 864, 00 лв.; 2. направа на нови улуци и монтаж - 41, 50 л.м. - 310, 00 лева; направа и монтаж на нови водосточни тръби - 32 л.м.-243, 00 лева, в общ размер, включая материали и труд - 553.00 лв.; 3.Направа на водопровод - изкоп и засипване - 18, 50 куб.метра, подмяна на поцинкована тръба 3/4 - 34, 50 л.м., дворна инсталация и вертикален щранг, на обща стойност, включително материали и труд- 494, 00 лева; 4. Къртене на бомбирала стара мозайка по фасади - 224 кв.м.- 419, 00 лева, направа на нова мазилка - 280 кв.м. - 1795 лева, пръскане с мраморен прах и цимент - 240 кв.м. -931, 00 лева, обща стойност за материали и труд - 3145, 00 лева; 5.Монтаж и демонтаж на скеле - 333 кв.м. на стойност 400, 00 лева за труд; 6. Направа на первази под прозорците на цялата къща - 44 л.м. - 151 лева за материали и труд; 7. Направа на цокъл с бучарда - 28, 60 кв.м. - 333, 00 лева за материали и труд; 8. Направа на железни прозорци на мазетата и поставяне на стъкла към тях - 6 бр. прозорци, 12 бр. стъкла - 244, 00 лева за материали и труд; 9.Превоз на греди, летви, работници, арматурно желязо, пясък, чакъл, цимент, керемиди, бял цимент, Ви К части, скеле /тръбно/, мозайка, тухли, дъски, мраморен прах, варели, варов разтвор, платна, бяла вар, пирони, скоби, палети, пътни на работниците - общо 10 курса - 489, 00 лева, или общо разходи за 1998 г. – 9 673 лв.; 10. а/проектиране - проект за заустяване на помийна яма в канализация - фактура №87 - 50, 00 лева; б/ разрешително за проект по фактура №* - 25, 00 лева; в/ такса район централен - приходна квитанция №0244419 - 6, 50 лева; г/ квитанция №003321 към община Пловдив - дирекция „Финанси" - 3, 00 лева; д/ такса КАТ №А 0006 - 83, 00 лева; е/ РКО №1 - Н.Д. - 50, 00 лева., или в общ размер 217.50 лв.;11. а/за почистване на помийна яма - РКО №2 - 45, 00 лева; б/ чистене на заден двор и строителни отпадъци - РКО № 3 - 180, 00 лева; в/ извозване на боклуци - 38 т. и строителни отпадъци - РКО №4 - 200, 00 лева; г/ чистене на помийна яма и заден двор - РКО № 5 - 78, 00 лева, или общо разходи - 503, 00 лева, или общо разходи за 2002 г. в размер на 720, 50 лева.

В производството беше установено, че на 01.09.1998 г., ищцата в качеството си на възложител сключила договор за строително-монтажни работи със "С."ЕООД, гр.П., представлявано от инж. Пл.С., в качеството му на изпълнител, за извършване на строително-монтажни работи на обект "Жилищна сграда в Г., ул. "Д.Ц. №.”, като страните договорили извършването на ремонтни работи, съгласно приложение № 1, изразяващи се в ремонт на покрива -демонтаж, доставка и монтаж на нова дъсчена обвивка и керемиди, демонтаж на стари, доставка и монтаж на нови улуци и водосточни тръби; направа на водопровод дворна инсталация; демонтаж на стара и направа на нова фасадна мазилка и други видове СМР - направа на цокъл от бучарда, монтаж на железни прозорци изби, направа на подпрозоречни первази за цялата сграда и др., на обща стойност 9 673 лв. / 7 928 689 неден. лв., ведно с 22 % ДДС в размер на 1 744 311 неден.лв./, която била определена след предварителен оглед на място на сградата, и тази цена била определена по метода на твърдо договорената цена. Като доказателство по делото за извършено от ищцата плащане на договорената стойност от 9 673 деном.лв. за извършените по договора ремонтни дейности, са приети първоначално квитанции към приходни касови ордери с №№431/10.11.1998г, №412/22.10.1998г, №472/29.11.1998г. и №457/23.11.1998г, а в последствие и самите приходни касови ордери. Действително в първоинстанционното производство, в съдебното заседание, проведено на 17.12.2008 г., е било открито производство по чл.154 от ГПК /отм./, за оспорване на истинността –автентичност и съдържание на цитирания договор от 01.09.1998г., като и на 4- те броя квитанции към приходни касови ордери №431/10.11.1998г, №412/22.10.1998г, №472/29.11.1998г. и №457/23.11.1998г, а в последствие и на самите приходни касови ордери, за извършено по този договор плащане от страна на ищцата. Правилно решаващият съд е приел, изхождайки от характера на оспорените доказателства, че тежестта на доказване принадлежи на представилият ги, в казуса ищцата. Но неправилно този съд е ценил събраните в този аспект доказателства. Така в производството е бил разпитан инж. Пл.С., в качеството му на представляващ изпълнителя по сключения договор за строително- ремонтни работи, "С" ЕООД, гр.П., от разпита на който недвусмислено се установява, че договорът е подписан от страните в офиса на фирмата, че стойността е договорена след предварителен оглед, изготвена е спецификация въз основа на огледа / представена по делото като описание на материали и труд за ремонта на къщата на М.Ник.Ч.. и Е. Д. З., ул. „Д.Ц. № **, гр.П. /, и че въз основа на тази спецификация е определена стойността на договора, като същата е определена на принципа на твърдо договорената цена, както и че договорената стойност е заплатена от ищцата. Настоящата инстанция счита, че събраните по делото доказателства, установяващи изложените обстоятелства, водят до противоположен на направения от решаващия съд извод, а именно настоящата инстанция намира, че откритото производство за оспорване истинността – автентичност и съдържание- на представените Договор за строително-монтажни работи от 01.09.1998 г., сключен между М. Ч. и "С" ЕООД, гр.П., за обект "Жилищна сграда в Г., ул. "Д.Ц. №., и на квитанции към приходни касови ордери №431/10.11.1998г, №412/22.10.1998г, №472/29.11.1998г. и №457/23.11.1998г. и самите приходни касови ордери, в производството е недоказано. Поради което следва тези доказателства да бъдат приобщени към доказателствата по делото, да бъда кредитирани. От техния анализ се налага извода за основателност на предявената от ищцата против ответника, искова претенция, досежно пункт 1- 9, включително, съобразно разпоредбата на чл.41 от ЗС, по силата на която ответникът дължи на ищцата съразмерно с дела си в общите части, направените от последната необходими разноски за поддържането и възстановяването на общите части в съсобствената сграда. Или дължима е 1/2 част от претендираната и установена в производството сума от 9 673 лв., или в размер на 4 836.50 лв.

Не така обаче стои въпросът с исковата претенция в нейния пункт 10. Решението на първоинстанционния съд в неговата отхвърлителна част, доколкото предмет на въззивната проверка, е само тази част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно в този аспект решаващият съд е обсъдил, че производството досежно оспорване истинността на РКО № 1 / 20.09. 2002 г., е доказано, доколкото ищцата в тежест на която е било доказването истинността на ордера, не е ангажирала доказателства в този аспект. Правилен е извода на съда и относно доказателствената стойност на квитанция от 20.09.2002 г. за сумата от 83 лв.

Що се касае до исковата претенция досежно нейния пункт 11, настоящата инстанция намира, че и в тази му част решението на първоинстанционния съд, е правилно и също следва да бъде оставено в сила. Правилно и в този аспект решаващият съд е обсъдил, че производството досежно оспорване истинността на Разходни-касови ордери №2/07.09.2002г, №3/29.09.2002г, № 4/10.10.2002г., № 5/10.10.2002г., е доказано, доколкото ищцата, в тежест на която е било доказването истинността на ордерите, не е ангажирала доказателства за това. В този аспект и самата ищца в съдебното заседание, проведено на 18.02.2009 г., признава, че за извозването на боклука от задния двор в претендираното количество от 38 т., не е заплащала.

Следва изрично да бъде посочено, че настоящата инстанция споделя и формираните от решаващия съд изводи за неоснователност на направените от пълномощника на ответника, доводи за недопустимост на иска и погасяването му по давност. Правилни са в този аспект изложените доводи, че в производството е безспорно установено, че необходимите разноски са били извършени по време, когато собственик съобразно дела си в общата съсобственост, е бил ответникът и именно същият се е ползвал от ползите от извършените необходими разноски, както и че не се установява в производството да е изтекла погасителната давност по чл. 114 от ЗЗД, към момента на предявяване на иска – 29.09.2003 г. Нещо повече би могло да се приеме, че и с факта на осъществената продажба на идеалните части от съсобствения имот, ответникът е получил от новия приобретател на имота, стойността им.

Настоящата инстанция по повод направения от процесуалния представител на жалбодателката, довод за основателност на претенцията им за присъждане на лихва за забава върху претендираните и присъдени суми, считано от 01.09.1998 г. и до завеждане на иска, съобрази следното : Правилно решаващият съд е приел, че претенция за присъждане на мораторна лихва за забава върху претендираните с исковата молба, суми за период до нейното предявяване, надлежно в производството не е предявена. Искането, направено от процесуалния представител на ищцата в пледоарията по същество в заключителното заседание пред първата инстанция, не е надлежно предявяване. Направеното в тази пледоария искане не може да санира пропускът на ищцата законосъобразно да въведе в спора и искане за присъждане на мораторна лихва за забава за точно определен период до завеждане на исковата претенция. Иде реч за отделен иск, характеризиращ се с точна цена и период, и за който се дължи държавна такса. Такъв иск в производството, за който да е платена и дължимата се държавна такса пред първоинстанционния съд не е предявяван.

При този изход на делото следва да бъде отменено решението и в частта му за присъдените на ответника за сметка на ищцата, разноски. Вместо което следва да бъде осъден ответникът да възстанови на ищцата направените, съразмерно уважената част на исковата претенция, разноски в доказания размер от още 837.23 лв.

При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично са поискани, се дължат от ответника по жалбата на жалбодателката в размер, отново определен съразмерно с уважената част от жалбата, а именно в размер на 98.31 лв.

Предвид изложеното и на основание §2, ал.1 от ГПК, в сила от 01.03.2008 г., във вр. с чл.208, ал.1 от ГПК / отм./, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 9/24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 93/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която са признати за неистински : Договор за строително-ремонтни работи от 01.09.1998 г., сключен между М. Ч. и "С" ЕООД, гр.П., и квитанции към приходни касови ордери с №№ 431/10.11.1998 г., 412/12.10.1998 г., № 472/ 29.11.1998 г. и № 457/23.11.1998 г., както и самите приходни касови ордери с №№ 431/10.11.1998 г., 412/12.10.1998 г., № 472/ 29.11.1998 г. и № 457/23.11.1998 г., и са изключени от доказателствата по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността /автентичност и съдържание / на Договор за строително-ремонтни работи от 01.09.1998 г., сключен между М. Ч. и "С" ЕООД, гр.П., и на квитанции към приходни касови ордери с №№ 431/10.11.1998 г., 412/12.10.1998 г., № 472/ 29.11.1998 г. и № 457/23.11.1998 г., както и на самите приходни касови ордери с №№ 431/10.11.1998 г., 412/12.10.1998 г., № 472/ 29.11.1998 г. и № 457/23.11.1998 г.

ОТМЕНЯ решение № 9/24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 93/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, против Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, искове по чл.61, ал.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.41 от ЗС, по пункт 1 - 9, вкл., от исковата молба, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, сумата в размер на 4 836.50 лв., съставляваща 1/2 част от заплатената от последната, стойност на извършени ремонтни дейности, необходими за поддържането и възстановяването на общите части на съсобствен имот, находящ се в гр.П., ул. „Д.Ц. № **, изразяващи се в : ремонт на покрива /п.1/, направа на нови улуци и монтаж /п.2/, направа на водопровод /п.З/, къртене на бомбирала стара мозайа по фасади /п.4/, монтаж и демонтаж на скеле /п.5/, направа на первази под прозорците на цялата къща /п.6/, направа на цокъл с бучарда /п.7/, направа на железни прозорци на мазетата и поставяне на стъкла към тях /п.8/, превоз на греди, летви, работници, арматурно желязо, пясък, чакъл, цимент, керемиди, бял цимент, В и К части, скеле /тръбно/, мозайка, тухли, дъски, мраморен прах.варели, варов разтвор, платна, бяла вар, пирони, скоби, палети, пътни на работниците /п.9/., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата претенция – 29.09.2003 г., до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 9/24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 93/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която е осъдена М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, да заплати на Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска, в размер на 651.98 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, сумата в размер на 837.23 лв., съставляваща разноски по делото, определена съразмерно с уважената част на исковата претенция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 93/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Е. Д. З. от Г., ж.к. "В.-1" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Н. Ч. от Г., У. Ц. №., с ЕГН *, сумата в размер на 98.31 лв., съставляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника по иска, вкл. и по въззивната жалбата - Г. Б. Д. от Г., ул. „Ц.М. № *, с ЕГН *.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд

на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.