Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260706 05.10.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1674 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ***** Р.В., чрез пълномощник юрк. Х.Д., е предявил против Т.И.Д., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1071/ 2019 г. на РС- Карлово, II гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 582/ 19.07.2019 г., суми, както следва: сумата от 350 лева- главница по договор за кредит № *********/ 14.03.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., сумата от 51, 53 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2018 г.- 15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението- 16.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 14.03.2015 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № ********* по реда на чл. 6 от ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем в размер на 100 лева, за срок от 30 дни, като сумата била получена от лицето чрез превод в Изипей. Падежната дата на кредита била 13.04.2015 г., но на 19.03.2015 г. лицето поискало да му бъдат преведени още 200 лева, които му били изплатени, а на 24.03.2015 г.- и още 50 лева, като общо главницата станала 350 лева, със срок до 13.04.2015 г. Освен главницата, се дължали още: такси за събиране- 30 лева (за изпратени три на брой уведомителни писма), а поради забавата- и наказателна лихва от 402, 25 лева по т. 13.3 от ОУ към кредита. Въпреки отправените покани, изпълнение липсвало. На 01.02.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по кредита било прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, получено от лицето. Претендира се и сумата от 51, 53 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2018 г.- 15.07.2019 г. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 1071/ 2019 г. на РС- Карлово, II гр. с-в, срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът писмено възразил и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит и ОУ, разписки за извършени плащания и документация по извършената цесия- договор, потвърждение, пълномощно и уведомление с писмо.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез работодателя на ответника на 01.07.2020 г., като ответникът е бил лично призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена пак там призовка на 26.08.2020 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за
тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са
действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в общ размер
на 100 лева и дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които
разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 582/ 19.07.2019 г., издадена по частно гр. дело № 1071/ 2019 г. на РС- Карлово, II гр. с-в, Т.И.Д., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ***** Р.В., следните суми: сумата от 350 (триста и петдесет) лева- главница по договор за кредит № *********/ 14.03.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., сумата от 51, 53 (петдесет и един лева и петдесет и три стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2018 г.- 15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението- 16.07.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ***** Р.В., направените разноски в заповедното производство: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело- сумата от 100 (сто) лева за държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД