Р Е Ш Е Н И Е
№ 260365/01.08.2022
г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14583 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно субективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК предявени от П.Х.Л., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Д.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Л.К., ЕГН **********, е адрес *** за
признаване на установено между страните, че ищецът е собственик на общо
¼ ид.ч. от ПИ *по КККР.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Ж.Н. ***
твърди, че по силата на покупко-продажба обективирана в Нотариален акт ** г. по
описа на нотариус Л.Г. е станал собственик на ¼ ид.ч. от лозе,
представляващо имот планоснимачен № * Ч,
цялото с площ от 500 кв.м., находящо се в гр. В., местност „Ш.“, при граници: имот с пл. № № * и съседи: Д.М.Д.,
С. Д.В., Й.П.Я., М.П.П., М.И.П., Т.Г.П. и П.К.П. Поддържа, че праводателят му Л.
Д.К. бил съсобственик на имота при равни квоти по силата на чл. 2 от ЗВСВНОИ,
заедно със своя брат С.Д.Х., за което на двамата е бил издаден Нотариален акт №
* г. на нотариус О. Ст. Излага, че този имот понастоящем представлява ПИ с идентификатор *, по КККР, целият с
площ от 543 кв.м. с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
обществен обект, комплекс. Излага, че по заявление за издаване на скица от
януари 2020 г. получил отказ от Началника на СГКК гр. В., тъй като не е вписан като собственик в
кадастралните регистри. В тази връзка узнал, че неговият праводател още на
17.08.2005 г., дарил 1/2 от процесния
имот на сина си Д.Л.К., ЕГН ********** и на дъщеря си М.Л.К., ЕГН ********** по силата на дарствени
сделки обективиани в Нотариален акт № * г. на нотариус Т. М. Излага, че през
същият ден другият брат С.Д.Х. се разпоредил чрез дарение със своята 1/2
от имота в полза на съпругата си Й. Т. и на дъщеря си Д.С.Д.. Излага, че Л. Д.К. се разпоредил със 1/2 идеална
част от имота, която обаче включва и придобитата от ищеца преди това 1/4 идеална част, на която първият вече не е
бил собственик, поради което дарените ¼ ид.ч. не били придобити от
ответниците. Излага, че доколкото ответниците
се легитимират като собственици на целия имот с нотариалния акт от * г., за него се поражда правен интерес да установи
правото си на собственост върху 1/8 ид.ч. спрямо Д.Л.К. и 1/8 спрямо М.Л.К..
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците
Д.Л.К.
и М.Л.К. чрез адв. В.С. депозират идентични отговори на исковата молба, с която
оспорват исковете като неоснователни. Излагат, че на * г. на Л. Д.К., ЕГН **********, и брат му С. Д.Х.,
ЕГН **********, са възстановени на осн. чл. 2 от ЗВСВНОИ част от лозе с
пространство от 500 кв.м., представляващо имот пл. № * Ч, находящо се в м. „Ш.“
в землището на гр. В., цялото с пространство 2580 кв.м., попадащо в 26-ти /
подрайон на гр. В.., при граници ПИ № * и съседи – Д. М. Д., С. Д.В., Й.П.Я., М.П.П.,
М.И.П., Т.Г.П.и П.К.П. Поддържа се, че имотът е ограден и облагороден от Л. К.
и С. Х.. Сочи се, че на 17.08.2005 г. баща им дарил ½ ид.ч от описания
имот. По същото време С. Д.Х. дарил на съпругата си и дъщеря си другата
1/2 ид.ч. от визирания имот. Излага се, че след извършените сделки,
собствениците си разпределили ползването на имота и облагородили своите части като
изградили в тях и обекти. Поддържа, че от 2005 г. само двамата ответници са
упражнявали фактическа власт върху дарената от баща им ид.ч със съзнанието, че
е тяхна, като я поддържали и облагородявали. Сочи, че са засадили и се грижат
за 24 плодни дръвчета - 3 бр. вишни - 4 г., 2 бр. ябълки - 5 г., 1 бр. черница
- 5 г., 2 бр. череши 6 г., 2 бр. череши - 2 г., 3 бр. кайсии 5 год., 2 бр.
сливи - 3 г., 1 бр. праскова - 4 г., 3 бр. смокини - 4 г., 2 бр. круши - 4 г.,
2 бр. смокини -1 г., 1 бр. нар - 5 г., подмладявали лозите, отглеждали
зеленчуци и подменили оградата. Сочи се, че са поставили нова врата, която се заключва
и за която единствено членовете на семейството имат ключове. В имота била
поставена и барака за инструменти, била прокарана вода и електричество в имота,
за което били ангажирани специалисти и са заплатили такси. За имота било издадено и
разрешение за поставяне на преместваем обект, като през 2014 г. в имота била
поставена временна постройка - павилион, която М.К. и родителите ѝ
използват целогодишно за жилищни нужди, като стойността ѝ възлиза на на
стойност 60000,00 лв. Първият ответник излага, че е живял в имота до 2017-2018
г., а след това до настоящия момент същият упражнявал фактическата си власт
върху имота чрез периодични посещения в него. Поддържа се, че през годините
баща им продължил да води дела за възстановяване на цялата собственост, която
са притежавали наследодателите им С.М.О. и Ф.Г.О., като ищецът не е фигурирал
като собственик по делата. Сочи, че до получаването на исковата молба
ответниците нямали представа за претенциите на П.Х.Л.. Впоследствие говорили с
баща си и от него узнали, че преди 2000 г. той и ищеца били приятели и бизнес
партньори, като с оглед обезпечаване на взет заем от 2000,00 щ.д. през 2000 г.
процесната ид.ч. била прехвърлена на ищеца, който обаче нямал намерение да я
продава, а само да я заложи, тъй като стойността на имота била много по-висока.
Поддържа, че след време бизнес отношенията на двамата се влошили и доколкото
ищецът взел по-голямата част от общия им бизнес
бащата на ответниците смятал, че имуществените им отношения са били
уредени, включително и по договора за заем. Сочи се, че продължилата повече от
двадесет години пасивност на ответника е индиция, че е съзнавал, че не е
собственик на процесните ид.ч. Излага се, че при дарението нямало индиции от страна на нотариуса или Агенцията по
вписванията, че се засягат права на трето лице. Твърди, че ищецът никога не е
посещавал имота, не го е владял и не е заплащал данъци за него. Същевременно излага, че от 17.08.2005 г.,
ответниците са започнали да упражняват владение като свои върху процесните
ид.ч. до настоящия момент необезпокоявано и непрекъснато от никого, като го
демонстрират явно спрямо всяко трето лице включително ищеца. По изложените
съображения молят за отхвърляне на исковете.
В
о.с.з. ищецът се явява лично, като поддържа изразената позиция по спора чрез
процесуалния си представител адв. Ж.Н. ***. По реда на чл. 143, ал.2, изр. 1 от ГПК ищецът уточнява по повод направеното с отговора на исковата молба възражение
за изтекла придобивна давност, че такава изобщо не е текла, тъй като ответниците
изобщо не са манифестирали пред ищеца намерението си да своят неговата идеална
част и чак през 2020 г. той разбира, че с нея са извършени разпоредителни
действия.
В
о.с.з. ответникът Д.Л.К. не
се явява, а М.Л.К. се явява лично, като поддържат изразената позиция по спора
чрез процесуалния си представител адв.
В.С..
И
двете страни доразвиват подробно доводите си по същество в писмени бележки.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт № * г. на нотариус О.С., на *г. нотариусът е признал С. Д.Х. и Л. Д.К., като наследници на С.М.О.и Ф.Г.О., за собственици на следния възстановен по реда на чл. 2-ри от ЗВСВНОИ при
равни квоти от съсобственост: част от лозе с пространство от 500,00 кв.м.
представляващо имот пл. № * Ч, находящо се в м. „Ш.“
в землището на гр. В., цялото с пространство 2580 кв.м., попадащо в 26-ти
подрайон на гр. В., при граници: пл. № *, пл. № * и съседи Д. Д., С. В., Й.Я., М.П., М.П., Т.П.и П.П.
Съгласно Нотариален акт № * г. на нотариус Л.Г., на 01.09.2000 г. Л. Д.К. продава след спазване на
условията по чл. 33 от ЗС на П.Х.Л. следния имот придобит на основание чл. 2
ЗВСВНОИ: 125/500 кв.м. ид.ч. от лозе, представляващо имот пл. № * Ч, находящо се в м-ст „Ш.“, при граници на възстановената част пл. № *, № *, и съседи Д.М.Д., С. Д.В., Й.П.Я.,
М.П.П., М.И.П., Т.Г.П. и П.К.П. за сумата от 2228,00 лв.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *г. на нотариус Т.М., Л. Д.К. е дарил
поравно на сина си Д.Л.К. и дъщеря си М.Л.К. изцяло собствената си ½
ид.ч от имот № * Ч, като част от лозе с площ от * кв.м., обособена в ПИ № 561, с площ от 500 кв.м., с попълване на кадастралната
основа съгласно Заповед № *г. на Район „Приморски“
при Община В., находящ се в гр. В., м-ст
„Ш.“- 26-ти микрорайон по плана ан гр. В., с граници при предостден акт за
обособената възстановена част ПИ № *, № *, Д.М.Д., С. Д.В., Й.П.Я., М.П.П., М.И.П., Т.Г.П.
и П.К.П.
С Нотариален акт за дарение № *г. на нотариус Т. М., С. Д.Х. е дарил поравно на съпругата си Й. Т.Д. и дъщеря си Д.С.Д. изцяло собствената си ½ ид.ч от имот № * Ч, като част от лозе с площ от * кв.м., обособена в ПИ №
*, с площ от * кв.м., с попълване на кадастралната основа съгласно
Заповед № *. на Район „Приморски“ при Община В.,
находящ се в гр. В., м-ст „Ш.“- 26-ти микрорайон по плана ан гр. В., с
граници при предостден акт за обособената възстановена част ПИ № *, № *, Д.М.Д., С. Д.В., Й.П.Я., М.П.П., М.И.П., Т.Г.П.
и П.К.П..
С писмо изх. № *г. на АГКК на ищеца е указано да отстрани нередовностите
в заявление от 19.12.2019 г. за издаване на скица за ПИ *, като му е указано, че в КРНИ към одобрената КК на район „Приморски“ не е
вписан като собственик на 125/500 ид.ч. от имота.
Съгласно справка по кадастрална карта за ПИ *, справка за собствениците и носителите на други вещни права за един имот
от КРНИ на ПИ *, скица № *г. на ПИ * собственици на имота са Д.Л.К., М.Л.К., Й.Т.Д. и Д.С.Д.
С предписание № *г. на Община В. не е допуснато изработване на ПУП за ПИ
пл. № *, м.р. 26 , гр. В., тъй като попада в сервитута о трасето на бул. „Ц. О.“, по искане на С.Х. и Л.К..
Видно от фактури № № *г., № *г. и № *г. издадени от „ВиК - В.“ ООД, М.Л.К. е
заплатила съгласуване на скица (виза, ПУП), съгласуване на инвестиционен
проект и издаване на разрешително за вода, както и за сградно водно отклонение
до 100 м.
Представено е и разрешително за строеж на водопроводно отклонение № *г. за имот находящ се в „Ш.“ № *, собственост на М. Л.К..
Със Заповед № * г. на Кмета на Район „Приморски“ – община В. е одобрено
попълването на кадастраланата основа на имот с пл. № * по плана на 26 м.р.
Представена е по делото количествено-стойностна сметка от *г. за водопроводно отклонение с възложител М.К. *** ООД.
Преставена е скица № *г. на имот с
идентификатор * за поставяне на временен преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, от 27.03.2014
г., съгласувана от гл. арх. на Район
„Приморски“ – община В., заверена на 19.07.2017 г.
С отговора на исковата молба за представени и приходни квитанции № * г. и № * г., с които ответникът Д.К. *** такси за издаване на
разрешения за поставяне през 2014 г. и за изготвяне на копие от кадастрален
план.
С 2 бр. платежни нареждания от 22.01.2015г. е заплатила такси по тарифа 14
в полза на АГКК.
С дебитно известие № * г. към фактура от 03.06.2015 г. ответницата М.К. *** ООД за
извършена услуга по съгласуване на акт
за извършени СМР за обект № *.
По делото е представена и фактура № *г., по която ответницата М.К. ***
ООД за водопроводно отклонение на обект № *-26.
Ответниците са представили и фактури № № *г. и № *г. и № * г., ведно с фискални бонове, видно от които ответницата М.К. е заплатила
услуги по проучване на външно ел. захранване с удостоврение за мощност 7 – 15
кВтч, за нанасяне на подземни комуникации на скица за имот находящ се в м-ст Ш.
ПИ 801 и за присъединяване на мощност от 7 – 15 кВтч трасе до 25 м.
По делото като доказателства са приети договор за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.-Пр.М.“ АД с № * г. сключен от ответницата М.К. за обект – павилион,
находящ се в м-ст Ш. ПИ *, както и първа страница
на договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа за присъединяване на ниско напрежение с изх. № * г. сключен между „Е.-Пр. Мр.“ АД от една страна и М.К., Й.Д., Д.Д. и Д.К. от друга страна, за обект павилион със срок до 04.04.2019 г., на
основание чл. 56 от ЗУТ.
С отговора на исковата молба са приложени и договор от 23.09.2014 г., ведно
с приложение 1, сключен от Л. И. К. и „Е. *“ ЕООД за изработка на метална конструкция – къща от 60 кв.м. на обща
стойност 40030,00 лв. и договор за изпълнение на водоснабдителни СМР от 01.06.2015
г., сключен между М.Л.К. *** ООД и за обект с адрес м-ст Ш., *.
Представен е инвестиционен проект от „ВиК-В.“ ООД от м. юли 2014г. за обект
– водопроводно отклонение за ПИ * с инвеститор М.К.,
както и подписан от страните акт обр. 19 за извършени СМР в ПИ *.
Представена е скица към протокол за трасиране на проектните граници на новообразуван
ПИ * и протокол за извършено трасиране от * г., извършено по молба на Й. Т.Д.
Представено е конструктивно становище от инж. Е. В. от м. февруари 2015 г. относно възможността за демонтаж и транспортиране
на преместваем обект находящ се ПИ 10135.2553.801 в м-ст Ш., район Приморски,
гр. В..
Съгласно становище по чл. 49, ал.3 от ЗУТ изх. № * г.
от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“
в Община В. до Й. Т.Д. за следващата една година няма заложени средства за реализация на уличната
регулация засягаща имот № *.
С отговора на исковата молба е представена и обяснителна записка от * г. от „Г.п. Р.“ ООД към проект за нанасяне на ПИ * по плана на *-ти под. КК на гр. В., район „Приморски“.
Ответниците са представили по делото и разрешение за поставяне № * г. от Район „Приморски“, община В., на павилион в м-ст Ш.
с площ 8 модула по 15 кв.м. за срок от пет години издадено на.
Като доказателства по делото са приложени от ответниците разписки № № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., удостоверяващи плащания на данък и такса битови
отпадъци за процесния имот от тях, както и от Л. Д.К..
Страните са ангажирали и гласни доказателства по делото чрез разпита на
водените от ищеца свидетели В. К.Л., съпруга и М.П.Л., дъщеря на ищеца, както и на водените от ответниците свидетели М. С.М.
и Д.В.М., както и С. Ат.П..
Съпругата на ищеца сочи, че двамата дошли в България през 2000 г. с двете си
дъщери и към края на август 2000 г. били на море една седмица в Поморие, където
Л.имал къща, която давал под наем. Поддържа, че двамата са добри приятели от
40-50 г. Л.им разказал, че много е закъсал за пари, като им предложил земя и
двамата сключили сделка за имот в гр. В., като първо ходили на оглед.
Свидетелката сочи, че мъжът ѝ искал да направи там сграда с една стая,
тоалет, баня, кухня. Излага, че двамата нямали бизнес отношения, като мъжът
ѝ работил в посолството в Москва, а от октомври 2017г. в Технически
университет. Поддържа, че когато дошли
през 2000 г. Л.и съпругата му не работили. Сочи, че ищецът не е давал никакви
заеми на Л.и не е имало уговорка ищецът да върне идеалната част от имота
обратно на Л.. Свидетелката сочи, че през 2006 г. пак отишли в Поморие, а от
къщата излязъл един човек, който казал, че е купил къщата от Л., който живее
под наем във В.. Намерили Л., който им дал предписание, че на земята не се допуска
строеж от община В.. В общината попитали, защо не могат да строят, като им
отговорили, че земите ще бъдат отчуждени и ще получат пари за тях. Свидетелката
сочи, че през 2008 г. се видяли с Л.на една бензиностанция, като им казал, че
много е закъсал и няма как да живее, че големият му син го тормози и че няма
пари. Казал, че ако П. не напише жалба до РДНСК Л.ще направи една малка стаичка
с баня и тоалет, постройка, а ищецът се съгласил. Свидетелката сочи, че преди
три години решили да прехвърлят всички имоти на двете си дъщери и мъжът ѝ
поискал скица от кадастъра, но те му отговорили с писмо в смисъл, че
собственикът прехвърлил имота на други хора и трябва да се съдят. Поддържа, че имат
много имоти и плащат данъците за тях общо. Сочи, че когато идват на море винаги
ходят в общината, от където ги връщат. Излага, че последно видяла Л.през 2008
г. Поддържа, че имотът е в Ш. и като са ходили там е нямало нищо, като не са
ходили през последните 3-4-5 г.
Дъщерята на ищеца сочи, че имотът бил закупен когато била малка и плановете
били да се построи нещо съвместно, колкото да имат една стая като идват на море
във В.. С течение на времето тези неща се променили, защото баща ѝ
разказвал, че там няма как да се построи нещо. Излага, че е посещавала имота,
но никога не е влизала в него, като е очевидно, че някой живее там, защото има
къща, заградено е и се обитава. Сочи, че са минавали от там и преди да има
къща, когато са идвали на море през годините. През 2018 г. когато свидетелката
била първи курс баща ѝ решил да ѝ прехвърли имоти и прехвърлил два
апартамента в София, а година по-късно ѝ казал да се подготви, защото ще
ходят във В. за прехвърлянето на процесния имот. Тогава отишли да видят
мястото, като първата им задача била да намерят мястото, защото през годините градът
се променил и тя не помнела къде точно се намира то. Разбрала, че нещо не е
наред когато отишли в Кадастъра за скица, като баща ѝ обяснил, че има
някакъв проблем и че прехвърлянето ще се поотложи във времето. Обяснил ѝ
накратко, че в момента не може да ѝ прехвърли нищо, защото целия имот
вече е прехвърлен на други хора и това трябва да се оправи. Свидетелката сочи,
че имотът е голямо, зелено, дворно място, намира се в близост до улица и главен
булевард и се намира в района на Победа, в близост до сервиз на „Тойота“.
Излага, че има блокове, има една детска площадка. Поддържа, че в мястото има къща,
въпреки, че баща ѝ я уверявал, че там не може да се строи. Свидетелката
сочи, че никога не е влизала на територията на имота, а при няколкото пъти когато
е идвала е била отвън и го виждала от улицата. Поддържа, че за пръв път е дошла
на море когато е била малка, на 7-8 или 9 г. За последно видяла имота, миналия
месец. Сочи, че в момента имотът е ограден отвсякъде. Знае, че баща ѝ
познава собственика, но тя не знае кой живее там и не познава хората вътре. Сочи,
че доколкото мястото е заградено не е учтиво да влиза вътре. Поддържа, че не заплаща
данъци и не е сигурна дали баща ѝ заплаща данъци за имота.
Свидетелят П. сочи, че се познава с Л.от 50 г. Знае за имота му в гр. В.,
което се намира под ВиК, бл. 9 и 11 от дясната страна на булеварда, до самия
път. Сочи, че комшията на Л.С. е негов приятел. Поддържа, че до 1998 г. имотът бил хавра. Сочи, че много
е помагал на Л.
за ограждането на имота и за поставянето на врата.
Излага, че в имота има градина с лук, чесън, домати, овошки, както и сглобяема
къща, на един етаж с таванска стая. Сочи, че на първия етаж има три стаи, а в
къщата живее дъщеря му, Л.и жена му, която впоследствие починала. Сочи, че вратата
на имота е заключена. Поддържа, че Л.винаги е навън и само той си обработва
земята, а децата му помагат. Излага, че Л.му споделил, че децата му помогнали
финансово да построи тази къща, което станало с голям зор, а свидетелят също
помагал. Сочи, че мястото било оградено 2014 г. или 2017 г. Поддържа, че в
мястото имало ток и вода, както шахта която той е копал. Свидетелят сочи, че
синът на Л.пътува с корабите и живее другаде, но го е сварвал в имота.
Свидетелката М. сочи, че познава Л. от 1976 г., като заедо
с ищеца е ходила на гости в къщата му в Поморие. Знае, че във В. Л. има място съсобствено с брат си. Поддържа, че Л. и П. са били големи приятели и имали и бизнес контакти, тъй като ищецът бил
в Русия, дошъл си в България и след това пак се върнал за години в Русия. Като
се върнал първия път от Русия стоял тук една година и казал, че в България
животът е по-тежък, помолил свидетелката да се грижи за баща му и заминал за
Русия. Казал, че ще се опита от там да развие бизнес и опитали той да препраща
туристи от там, а Л.да ги посреща тук и да да намира квартири. Имало некоректни
туристи Л.задлъжнял с пари, като ищеца му дал назаем. Л.няколко пъти идвал в
София и искал да върне парите, тъй като бизнес отношенията им се прекъснали,
като се обадил на свидетелката да отиде да присъства. Това било 2004-2005 .
Излага, че мястото е обикновено голо място, поляна, с тревички и дървета. Поддържа,
че Л.го обработва, а децата му помагат. Сочи, че мястото е заградено, има и врата.
Свидетелката сочи, че е от София и с ищеца е живяла 25 г. на съпружески начала,
като се познава от 1975 г. Излага, че лично не е пrисъствала на сключването на договор за заем между ищеца и Л., но е чувала
за такъв от техен общ приятел Н., който е от В..
Свидетелката М. сочи, че познава Л. и семейството му от повече от 20-25г., като имат съседни имоти във В.. Излага, че Л.водил много дълга битка за
реституцията на имота си, като му върнали част от него, а не целия, защото през
него минавал път. Когато взел имота, това било едно пусто място, буренясало, с насипи,
дупки, а го заравнил, оправил го, като докарал и по-благородна почва, защото
отдолу били строителни отпадъци. После заградил имота с циментови колове и
ограда. Излага, че минали няколко години и започнали да строят къща с железни
конструкции. Тогава свидетелката идвала по 5-6 пъти в годината във В., за да се
грижи за родителите си. Сочи, че къщата била построена в края на 90-те години
или началото на 2000 г., мястото няколко години било празно, но заградено. Сочи,
че главната врата на къщата гледа към спирката на автобуса, тоест на
северозапад. Излага, че в имота има млади дървета, като някои от тях Л.купил по
поръчка на сина си и желание на дъщеря си, а самата свидетелка му дала
смокинята. Поддържа, че не е виждала други хора да обработват имота и да влизат,
само брат му на Л.идвал по едно време и с него били съсобственици на имота,
който бил останал от техните родители и стари съседи на свидетелката. Излага,
че до скоро живеела в София и от началото на пандемията се прибрала във В.. Поддържа,
че не е имало спор или претенции за този имот, не са ставали скандали, никой не
е идвал, а Л.щял да ѝ сподели ако има нещо. Излага, че в къщата живее Л.с
дъщеря си. Свидетелката сочи, че има къща през един имот, и че къщата на Л.е с
особен статут, сглобяема къща, защото предстои отчуждаване на имота в неясното
бъдеще. Излага, че към края на лятото на 2003 г. Л.ѝ се обадил и казал,
че ще идва в София да се среща със свой приятел и да даде пари които дължал, а
свидетелката му казала да ѝ се обади за да му даде едни билки, които да
занесе на нейния вуйчо. Направили среща в заведение в София където били Л.и
негов приятел, като може би присъствал и ищеца. Л.извадил пачка пари и казал „нося ти парите за заема, за мястото и т.н.,
искам да ти ги върна“. След като другите си тръгнали Л.ѝ разказал, че
неговият приятел му дал пари на заем, а той дал част от имота си в залог. След време свидетелката му помогнала като
юрист да прехвърли имота на децата си, като при сделката нямало никакви
проблеми, от което тя си направила извод, че Л.е оправил отношенията с приятеля
си за мястото.
Като доказателство по делото е прието заключението на допуснатата СТЕ
изготвено от вещото лице инж. С.К.. Съгласно заключението за процесната
територия са действали КП от 1956 г., КП от 1988 г. и РП на 26-ти м.р. от 1992
г. изработен върху кадастралната основа на КП от 1988 г. Сочи се, че в КП от
1956 г. процесният поземлен имот не е отразен и същият попада върху част от
територията на ПИ *, която е земеделска и се ползва за лозе. Излага се, че в
разписният лист към кадастралния план за собственик е записан С. М. При приемането на КП от 1988 г. на кв. „Младост“ за територията, в
която попада процесния имот не е отразен поземлен имот. Съгласно изводите на
експерта в разписният лист към КП от 1988 г. за собственик на ПИ * погрешно е вписан „В. О.“ ЕООД, доколкото в акта за непълноти и грешки за собственици на въпросния
имот са записани С. Д.Х. и Л. Д.К.. Заключението сочи, че по РП на 26-ти м.р.
процесният поземлен имот по КК съответства на ПИ *. Съгласно експертизата имотът е попълнен в КП на ж.к. „Младост“ в Община В.
и в КП и РП на 26-ти м.р. в Кметство р-н „Приморски“ със Заповед №* г. на Кмет на р-н „Приморски“. Вещото лице сочи, че е
налице пълна идентичност на имотите описани в НА № * г.; НА № * г. и НА №* г. От извършеният оглед на място вещото лице е установило, че процесният
поземлен имот е ограден с паянтова ограда изградена от бетонови колове и
оградна мрежа, а в североизточната му част е изградена жилищна сграда състояща
се от два етажа: приземен и подпокривен. В югоизточната част е поставена
преместваема барака - бунгало. Излага се, че поземленият имот е стопанисван.
Други относими доказателства не са събрани по делото.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
По предявенитe
ревандикационни искове, в тежест
на ищеца е да установи наличието
на следните кумулативно дадени предпоставки: че по силата на покупко-продажба
обективирана в Нотариален акт ** г. по описа на нотариус Л.Г. е станал собственик на ¼ ид.ч. от ПИ *по КККР, както и че ответниците владеят
същите.
В тази връзка по делото не е било
спорно, а и от Нотариален акт № * г. на нотариус О.С., се установява, че С. Д.Х. и Л. Д.К. са станали собственици при равни
квоти по наследство от С. М.О. и Ф.Г.О. на възстановен по реда на чл. 2-ри от ЗВСВНОИ имот представляващ част от
лозе с площ от 500,00 кв.м., съставляващо имот пл. № * Ч, находящо се в м. „Ш.“ в землището на гр. В., цялото с площ от 2580
кв.м.
По делото не е било спорно също, а и от Нотариален акт № *г. на нотариус Л.Г. се установява, че на 01.09.2000 г. Л. Д.К. е сключил с
ищеца П.Х.Л. договор за покупко продажба на 125/500 кв.м. ид.ч. от горния имот.
По делото е безспорно установено и че в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *г. на нотариус Т.М., е обективирано дарение от *г., с което Л. Д.К. е дарил
поравно на децата си - ответниците Д.Л.К. и М.Л.К., изцяло собствената си
½ ид.ч. от имот № * Ч с площ от 500 кв.м, като
част от лозе с площ от * кв.м., обособена в ПИ №
*.
Видно от неоспореното заключение на допуснатата по делото СТЕ, което съдът
кредитира като пълно обективно и компетентно налице е пълна идентичност на
имотите описани в НА № * г.; НА № * г. и НА №* г.
Доколкото в дадения от съда срок с определението по чл 140 от ГПК
ответниците не са прецизирали съобразно указанията на съда по чл. 101, ал. 1 от ГПК предприетото с отговорите на исковата молба възражение за
симулативност на продажбата от 2000 г. в смисъл, че същата прикрива обезпечение по договор за заем, чрез
продажба с уговорка за обратно изкупуване, на основание чл. 101, ал.3 от ГПК, съдът приема, че такова възражение не е
релевирано в процеса. Респективно ответниците по делото не са предприели
своевременно оспорване валидността на сделката сключена от техния праводател с
ищеца през 2000 г., поради което съдът намира за безспорно установено по
делото, че по силата на визираната покупко-продажба от 2000 г. ищецът е станал
собственик на 125/500 кв.м. ид.ч. от ПИ *по КККР от своя частен праводател Л. Д.К.. Същевременно предвид така извършената
от последния разпоредителна сделка с визираната 1/4 ид.ч. от имота,
последващата дарствена сделка от 2005 г. за ½ ид.ч. е породила
вещно-правното си действие само до размер от ¼ ид.ч., доколкото към този
момент дарителят не е бил собственик и на останалата ¼ ид.ч., а
ответниците не са могли да придобият по силата на втората сделка повече права
отколкото е притежавал техния праводател, след валидното настъпване на
транслативното действие на продажбата.
Основният
спор между страните по делото се съсредоточава около правоизключващото възражение на ответниците, че считано от 17.08.2005 г. са разпределили ползването на дарения имот с останалите съсобственици – Й.Т.Д.
и Д.С.Д., и от тогава упражняват давностно владение върху реална част от ½ от целия имот вкл. понастоящем, което сочат да ги
легитимира като собственици и на ¼ ид.ч.от него придобита от ищеца чрез
покупко-продажбата от 2000 г.
Визираното възражение
съдът намира за основателно по следните съображения:
Не е спорно между
страните, че пет години след продажбата, по силата на дарението от 17.08.2005
г., ответниците са станали собственици на останалите 125/500 ид.ч. от общо
дарената им ½ ид.ч от имота. Не е спорно и че считано от датата на дарението
същите упражняват владение върху тези ид.ч., като предмет на спора по делото са 125/500 ид.ч., по отношение на които по-горе
съдът прие, че договорът за дарение не е породил вещно-прехвърлителното си
действие. Същевременно ищецът не е релевирал твърдения с исковата молба или по
реда на чл. 143 от ГПК, нито по делото се установява, ответниците да са знаели към момента на дарението от 17.08.2005 г., че техният праводател не е бил собственик и на тези
½ ид.ч. от от ПИ *по КККР, а съгласно чл.70, ал.1 от ЗС владелецът, който не знае, че праводателят му не е собственик, е
добросъвестен, когато владее вещта въз основа на правно основание, годно да го
направи собственик, каквото в случая се явява валидната дарствена сделка. Следователно
и с оглед на необорената в процеса законоустановена презумпция на чл. 70, ал.2
от ЗС, че добросъвестността при владеенето се предполага, то следва да се
приеме, че за установяване основателността на възражението за изтекла в тяхна
полза придобивна давност, е достатъчно ответниците да установят в процеса, че
до завеждане на исковата молба са осъществявали фактическа власт върху ид.ч. на
ищеца, която да е продължила повече от пет години.
В тази връзка събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на СТЕ, съвкупно установяват по
безспорен начин, че целият имот е заграден от праводателя на ответниците и
техен баща Л. Д.К., както и че в имота е ситуирана водоснабдена и елетроснабдена конструкция
с характера на жилищна постройка, която се обитава от ответницата и нейния баща.
Няма твърдения, нито събрани по делото доказателства ищецът да е участвал по
какъвто е и да е било начин в заграждането на имота или извършването на
фактическите и правни действия необходими за изграждането на постройката, или
същият да е давал своето съгласие за това, за което може да се съди и от
показанията на водените от ищеца свидетели, доколкото в изнесеното в о.с.з.
съпругата му изобщо не споменава в имотът да е разположена постройка, а дъщерята
на ищеца, сочи, че имотът е бил заграден и с обитаема сграда в него.
Вярно е, че
показанията на водените от ответниците свидетели драстично се разминават досежно
годините на заграждането на имота, като свидетелят Павлов сочи, че мястото е
заградено 2014 г. или 2017 г., докато свидетелката Михалева сочи, че е било
заградено още преди изграждането на жилищната конструкция в края на
деветдесетте, началото на 2000 г. Визираното несъответствие не позволява на
съда да гради фактическите си изводи за годината на заграждането на имота,
върху тези показания. Наред с това съдът не дава вяра и на показанията на
свидетелката Михалева в частта, че преместваемата конструкция е изградена още
през 2000 г., доколкото представения от самите ответници договор за изготвянето
ѝ датира от 2014 г.
От друга страна видно
от представените по делото писмени документи всички правни действия по
водоснабдяване на имота, снабдяване с разрешение за поставяне в него на
преместваем обект и енергоснадбяването му са извършени именно от ответниците от
2014 г. насам, а фактическите действия по водо и енергоснабдяване и поставяне
на преместавемия обект са извършени в имота от трети лица, но по възлагане от
ответниците. Наред с това представеното
от ответниците контруктивно становище, изготвено по тяхно възлагане и на
останалите двама съсобственици, сочи ,че през февруари 2015 г. в имота вече е
била изградена металната конструкция, използвана за жилищни нужди от
ответницата М. К. и баща ѝ. Наред с това воденият от ответниците свидетел П. сочи, че праводателят на ответниците и те самите са единствените хора,
които е виждал в имота и които са го обработвали. Респективно по делото се
установява по несъмнен начин, че ответниците са установили владение върху
дарената им ½ ид.ч. от имота посредством извършването на фактически и
правни действия, най-късно през февруари 2015 г.
Същевременно исковата
молба не съдържа твърдения, нито доказателствената съвкупност установява, че от
покупко-продажбата от 2000 г. до завеждане на исковата молба през месец ноември
2020 г. ищецът фактически да е въвeждан във владение на закупените
125/500 ид.ч., било чрез предаване на владението от стария собственик , сдобиване
с ключ за имота или извършване на други фактически действия. До извод за
обратното не водят и показанията на свидетелите водени от ищеца, че са
посещавали имота. Показанията в тази част са твърде общи и лаконични и не
съдържат данни свидетелите и най-вече самият ищец изобщо да е влизал на
територията на имота след закупуването му. Напротив. Свидетелката М. Л. изрично сочи, че при посещенията
си в гр. В. дори и като дете никога не е влизала на територията на имота, а при
няколкото пъти когато е идвала е била отвън и го виждала само от улицата,
защото е бил заграден, което логически сочи, че ищецът като нейн баща също не е
имал достъп до имота. Свидетелката поддържа и че когато заедно дошли в града за
да изповядат дарствената сделка за имота през 2020 г., първо трябвало да го
намерят, защото не знаели къде точно се намира. Нещо повече. Свидетелката заяви
изрично пред съда, че баща ѝ познава собственика на имота, което
твърдение само по себе си сочи, че дори в колективното съзнание на семейството
на ищеца, процесният имот на практика не е считан за негов собствен, на който
извод навежда и друга част от тези показания, а именно че в имота имало къща, но
свидетелката не знае кой живее там и не познава хората вътре, както и че доколкото
мястото е заградено не е учтиво да се влиза вътре.
На практика сигурни данни, че ищецът изобщо е посещавал
имота във В. след момента на извършения оглед преди закупуването му през 2000
г., не се съдържат по делото, като до друг извод не водят и показанията на
съпругата на ищеца, че последно са посещавали имота преди 3-4-5 г., което по
аргумент от обратното предполага, че преди това са посещавали имота на
регулярна база. Това е така, защото съдът не кредитира като достоверни
показанията в тази им част, не само с оглед евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото предвид близката му връзка на родство с ищеца, но
и с оглед противоречието им с изнесеното от другия ангажиран от страната
свидетел, отново близък на ищеца. Така неговата дъщеря изрично сочи, че през
2020 г. нито тя, нито нейният баща са знаели къде точно е имотът, което води до
логичното съждение, че същият не е бил посещаван от ищеца и/или семейството му
в по-дълъг период от твърдяния от съпругата му.
В обобщение на горното, независимо, че през 2000 г.
ищецът е придобил на годно правно основание собствеността върху 125/500 ид.ч.
от ПИ
*по КККР или ¼ ид.ч. , по делото не се доказва същият кaто купувач на тези ид.ч. да е започнал упражняването и на фактическа власт
върху тях като свои, докато ответниците по несъмнен начин доказаха, че са
установили добросъвестното си владение върху същите най-късно към февруари 2015
г. въз основа на дарствената сделка, което от тогава са манифестирали явно и
необезпокоявано срещу всички трети лица, включително ищеца, и най-късно към месец
февруари 2020 г. владението се е трансформирало във вещно правно на собственост
на основание чл. 79, ал.2 от ЗС с оглед изтичането на кратката петгодишна
давност.
Доколкото по делото не се установи и първата от двете кумулативно
необходими предпоставки за уважаване на претенциите по чл. 108 от ЗС, а именно
ищецът да собственик на процесните ¼ ид.ч., предявените ревандикационни искове
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
С оглед неснователността на исковете сторените по делото разноски от ответниците следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца. В тази
връзка всеки от ответниците е доказал заплащане на адвокатско възнаграждение от
по 600,00 лв. в брой, както и общо внесен депозит от 250,00 лв. за вещо лице.
Или съобразно изходът на делото на всеки от оттветниците следва да се присъди
сумата от по 725,00 лв. за сторени разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
П.Х.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Д.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и М.Л.К., ЕГН **********,
с адрес *** субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
за признаване на установено между страните, че ищецът е собственик на общо ¼ ид.ч. от ПИ *по КККР, като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.Х.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да
заплати на Д.Л.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 725,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** да
заплати на М.Л.К., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 725,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: