Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Добрич, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 233/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 233/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич е образувано по
въззивна жалба на „А.” ЕООД гр. Добрич срещу
Решение № 4/03.01.2020 г. по гр. д. № 2543/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
С атакувания съдебен акт,
първостепенният съд признал за установено в отношенията на страните по реда на
415 ГПК, че „А.” ЕООД гр. Добрич дължи на „Ф.” ЕАД ( в несъстоятелност ), гр. Добрич сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д №
1689/2019 г. на РС - Добрич, както следва: 17 144.76 лв., представляващи
задължения по договор за наем от 10.06.2016г. и Анекс към него от 17.10.2016г.
за наемен обект - недвижим имот, находящ се в село Плачи дол, общ. Добричка,
област Добрич, от която сума: 14 000.00 лв. - неплатени наемни вноски за
периода м. септември - м. декември на 2018 г.; неплатени сметки за ел.
енергия за периода от м. юли - м.
декември 2018 г. в размер на 2 894.24 лв.; 250.52 лв. – неустойка, начислена
върху задълженията за наем и електроенергия по процесните фактури и неустойка
по вече платена фактура за наем с падеж 05.08.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата от 16 894.24 лв., начиная от 16.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; осъдил е ответника да заплати на ищеца
сторените разноски в заповедното производство в размер на 342.90лв. - държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 087.00 лв.; както и разноските
в установителното производство.
Въззивникът навежда оплакване за
неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от
настоящата инстанция, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна изразява становище за правилност и
законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде
потвърден.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост.
По
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира
следното:
Безспорно
е установено по делото, че на 10.06.2016 г. между „Ф.“ ЕАД ( в несъстоятелност ) и „А.“ ЕООД е възникнало облигационно отношение по договор
за наем за неопределен с наемна цена в
размер на сумата 3 500.00 лв. без включен в цената ДДС, платима до пето число
на месеца, за който се отнася. Страните са уговорили неустойка в хипотезите на неизпълнение
на задължението за плащане на месечната наемна цена и режийни разноски в
уговорения срок.
Въз
основа на заявление по ч. гр. д № 1689/2019 г. по описа на РС – Добрич е издадена
заповед за изпълнение № 904/20.05.2019 г., с която е разпоредено на „А.“
ЕООД да заплати на „Ф.“ ЕАД ( в несъстоятелност ) исковите суми, ведно със законната лихва върху
сумата за наем и консумативи, начиная от 16.05.2019 г. до окончателното плащане
на главните задължения, както и сторените по делото съдебни разноски в размер
на 34.90 лв.държавна такса и 1 087.00 лв. адвокатско възнаграждение.
От
доказателствата по делото, в т. ч. и от приетата съдебно – счетоводна
експертиза се установява наличието на вземанията на наемодателя към наемателя.
Исковите
претенции са доказани по основание и размер и следва да се уважат.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените по делото разноски пред въззивна инстанция съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК.
Настоящият
състав на Съда, на основание чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на
Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност
на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да
уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
500.00 лв.
Правният
спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл.
1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК ,
поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 4/03.01.2020 г. по гр. д. № 2543/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „А.”
ЕООД гр. Добрич, ЖК „Д.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ** да заплати на „Ф.”
ЕАД ( в несъстоятелност ), гр. Добрич,
ул. „Б. О.“ № *, ЕИК **, сумата от 500.00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.