НОХД № 1752/2017
г.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. К.В.А. ***, за
престъпление по чл.325 ал.1 от НК за това, че на 23.01.2017 г., в гр. Пазарджик, обл.
Пазарджик, в сградата на СУ „Г.Б.", е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно: нанесъл е удари в областта на лицето на Р.Г.С. ***, с което му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Делото е внесено с ОА в съда. В открито разпоредително
заседание, след изслушване становищата на страните, с протоколно определение
съдът на основание чл.252 ал.1 от НПК е пристъпил към незабавно разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, при наличието на материалноправните
предпоставки за това.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява, признава
вината си и не оспорва констатациите на РП- Пазарджик в обстоятелствената част
на ОА и иска от съда да му определи минимален размер на глобата.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата
да бъде определен при отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства ориентиран малко над минималния.
Районният съд като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
През 2015 г. обв.
К.А. и св. В.Д.станали гаджета и от тогава двамата
били заедно, като от лятото на 2017 г. заживели и заедно на съпружески начала.
През месец януари 2017 г. св. Д.била ученичка в 12-ти клас в СУ „Георги
Бенковки“ гр. Пазарджик. В същото училище учел и св. Р.С.. В началото на
посочения месец св. Д.и св. С. се спречкали и си разменили реплики, повод за
които било обстоятелството, че С. взел стола, на който Д.си била вдигнала
краката. Това засегнало последната и тя се оплакала на обв.
А. за случилото се.
На 23.01.2017 г., около 14,00 часа, обвиняемият отишъл в двора на СУ
„Георги Бенковки“ в гр. Пазарджик, където се срещнал със св. Д.и я попитал къде
се намирал св. С.. Тя му отвърнала, че св. С. бил във физкултурния салон,
където играел волейбол. Обвиняемият веднага отишъл във физкултурния салон,
където по същото време се провеждал учебен час по физическо възпитание, на
който присъствали ученици от шести, седми и дванадесети клас. Въпреки наличието
на много ученици и учители обв. А. прекосил салона и
се нахвърлил в гръб върху св. С., като без да му казва нищо му нанесъл няколко
удара с ръка в лицето. В резултат на това св. С. се свлякъл на земята, а
обвиняемият се надвесил над него и продължил да го удря. Междувременно на
случващото се реагирали св. С.У.- учител в училището и свидетелите М.Д.и Б.Б.- съученици на Р.С.. Те се притекли на помощ на пострадалия
и прекратили побоя. След това избутали обв. А. извън
салона и той си тръгнал. Преди това обаче приканил св. С. да излезе с него
навън, за да продължи саморазправата си с него. Св. С., обаче не се поддал на
провокациите и останал във физкултурния салон. Свидетели на случващото се
станали присъстващите там ученици и учители. Всички те останали крайно
възмутени от деянието на обв. А., което било
извършено изключително агресивно и арогантно, а още повече същото изглеждало
напълно безпричинно и необяснимо.
Видно от заключението изготвено по назначената Съдебномедицинска експертиза,
е, че на пострадалия С. е причинен травматичен оток по дясната скула и горната
част на дясната буза, без промяна на цвета на кожата, с размери 4 на 6 см.
Според вещото лице това травматично увреждане е причинено в резултат на
действието на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаря да
е получено от удари с юмруци в областта на лицето. Травматичният отток по
лицето е причинил болка на пострадалия С. за около 2-4 дни от датата на
травмата, което представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно
производство.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно заседание и показанията на
свидетелите М.А.Д., Б.Б.Б., Г.М.Б., Р.Г.С., С.Г.У. и В.Д.Д., дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда
на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
обв. А. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.325 ал.1 от НК, като на 23.01.2017
г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, в сградата на СУ
„Г.Б.“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: нанесъл е удари в областта
на лицето на Р.Г.С. ***, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание, без разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Обв. А. е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, като е
действал с евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Действията на обв. А.- без
основателна причина нападнал и нанесъл в гръб на пострадалия удари с ръка, на
оживено място- физкултурен салон на СУ „Г.Б.“ в гр. Пазарджик в присъствието на
ученици и учители по време на учебен час, показват демонстративна
и провокираща непристойност на същите, което пък ги характеризира като
посегателство срещу обществения ред. Тези действия обвиняемият е извършил без да
е провокиран от пострадалия, а претекстът за нападението не съответства на
проявената от негова страна агресия. По този начин в груба форма са се засегнали интересите на обществото
и на личността, изразила се е брутална демонстрация против установения обществен
ред, нарушили са се важни обществени интереси и открито се е изразило в
изключително висока степен неуважението на обвиняемия към личността на пострадалия
С. и към обществото. Чрез действията си подсъдимият е изразил
брутална демонстрация против установения ред, нарушаващи нормите на
нравствеността и основни принципи свързани с възпитанието на подрастващите
малолетни (учениците от шести и седми клас), които са от съществено значение за
правилното им психологическо развитие.
Вместо
да подходи, като разумен и отговорен млад човек и да даде пример за поведение, обв. А. е проявил брутална демонстрация на сила, погазвайки
установения ред и морални принципи. При това антиобщественият характер на тези
действия е съзнаван както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал евентуален умисъл, т.к. е съзнавал, че извършва непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно, че нанася побой над пострадалия, чрез удари в областта на лицето му, но
въпреки това, преследвайки пряката си цел да се саморазправи с него, се е
съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Причините за
извършване на инкриминираното деяние съдът намира в липсата на правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общозадължителни правни норми.
При определяне размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемата съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан, а характеристичните данни за него са добри и е трудово ангажиран.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид настъпилите общественоопасни последици, а именно трайното
отрицателно физическо и психическо въздействие върху пострадалите деца, както и
травмиращото влияние върху незавършилите личностното и психологическо развитие
малолетни деца, присъствали по време на деянието.
Разпоредбата
на чл.325 ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или
пробация, както и обществено порицание.
Видно от
събраните по делото доказателства обв. К.А. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и и от
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и
подлежащи на възстановяване.
При тези
данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на същия
на административно наказание глоба.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази
направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи,
младата възраст, добрите характеристични данни и трудовата ангажираност на
обвиняемия. Чистото
съдебно минало не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за приложението на
диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Като отегчаващо обстоятелство
се отчете липсата на критичност към извършеното.
Предвид горното, съобразявайки разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, според
относителната им тежест, семейното положение, материално и имотно състояние на
извършителя, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв. А., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния размер от 1 000 (хиляда) лева, което е съответно на извършеното и с
което ще се постигнат целите на наказанието.
При този
изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия А. да заплати в полза на държавата сторените по делото
разноски в размер на 105 лева, платими по сметка на ОД на МВР- Пазарджик, както
и по 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителни
листове, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: