№ 1447
гр. Пловдив, 27.07. 2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XХIХ състав, в
публично съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от
съдия Методиева адм. дело № 1782 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на дял
трети, глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е
по жалба на С.Д.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-147/11.05.2021
г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
й против Разпореждане № **********, Протокол № 2143-15-4/17.03.2021 г.,
издадено от ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е отменено Разпореждане
№ **********/03.01.2001 г. и всички последващи и е изменена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на С.К. от 01.01.1997 г. на основание чл.26 ал.3 от
ППЗП /отм./ пожизнено.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се
претендира неговата отмяна от съда. Поддържа се, че разпореждането и решението
са постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че неправилно пенсионният орган и контролиращият го
директор, не са спрели административните производства на основание чл.54 ал.1
т.5 от АПК, при положение, че е в ход друго съдено производство по адм. д. №
2075/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, при което се
установяват факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая.
Твърди също така, че не е запозната с молбите за промяна на пенсията през 1996
г. и през 2000 г., нито с приложените към тези молби документи за стаж и доход,
при което счита, че е нарушен чл.34 от АПК и не й е дадена възможност да изрази
становище. На следващо място се посочва, че не е проверен дневника на ТП на НОИ
– Пловдив за извършени документи да стаж и доход за годините от 1995 г. до 2000
г., от който да се установи дали изобщо са извършвани някакви проверки, както и,
че не става ясно как е признат стаж и доход за времето след 01.01.1997 г. Твърди
се и, че в мотивите липсват доказателства и не са посочени причини, поради
които всяка следваща проверка води до различен резултат в стажа и дохода. Иска
се изцяло отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него
Разпореждане № **********, Протокол № 2141-15-4/17.03.2021 г. на ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Т.Б., който поддържа жалбата и претендира разноски по
делото.
Ответникът по
жалбата - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. М., е на становище, че жалбата е неоснователна и, като
такава, следва да бъде отхвърлена, като подробни доводи излага в представеното
по делото становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-15-147/11.05.2021 г. (л.145)
на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на
С.Д.К. против Разпореждане № **********, Протокол № 2143-15-4/17.03.2021 г. (л.110)
на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание
чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е отменено
Разпореждане № **********/03.01.2001 г. ЛПОСВ пенсия и всички последващи и е
определен нов размер на пенсията от 01.01.1997 г. на основание чл.26 ал.3 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./.
От данните по
приложената по делото административна преписка се установява, че с Разпореждане
№ **********/06.03.1995 г. на С.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ЛПОСВ/ на основание чл.2 ал.1 от Закона за пенсиите /отм./ (ЗП),
считано от 29.01.1995 г. – датата на навършване на 55 годишна възраст, по
заявление вх. № 1642/21.02.1995 г. (л.163), подадено в ТП на НОИ – Пловдив. За
определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж, положен
за времето от 01.01.1957 г. да 16.10.1994 г., както следва:
-
Осигурителен
стаж от втора категория труд 05 г.
09 м. 08 д.
-
Осигурителен
стаж от трета категория труд 28 г.
01 м. 06 д.
На основание
чл.35 от ППЗП /отм./ общ осигурителен стаж от трета
категория
труд 33
г. 10 м. 14 д.
Пенсията е определена от полученото
трудово възнаграждение 49 731.00 лв. за времето от 01.01.1991 г. до
31.12.1993 г. по приложения образец УП 2 № 0079/27.01.1995 г., издаден от АД
„Старият Пловдив“.
На основание чл.46а от ЗП /отм./ е
определен индивидуален коефициент 0.659, считано от 01.04.1996 г.
Със заявление вх. № 37431/03.12.1996
г. К. е направила искане за изменение на ЛПОСВ на основание чл.26 ал.3 от ППЗП
/отм./, като е приложила образец УП 2 № 0122/26.11.1996 г., издаден от „Стария
Пловдив“ АД за времето от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г.
С Разпореждане № **********/1997 г.
ЛПОСВ на К. е изменена на основание чл.26 ал.3 от ППЗП /отм./, считано от
01.011997 г., определен е коефициент 1.056 от трудово възнаграждение
7 452.00 лв. за времето от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г.
Със
заявление вх. № 20582/02.05.2000 г. К. е направила искане за преизчисление на
ЛПОСВ на основание чл.99 ал.1 от КСО за осигурителен стаж, положен преди и след
пенсионирането и на основание чл.102 от КСО с осигурителен доход след
пенсионирането.
За целта е приложила образец УП 30 №
257/24.11.1999 г., издадено от „Страия Пловдив“ АД с оформен осигурителен стаж,
положен преди пенсионирането за периода от 01.04.1970 г. до 15.09.1972 г. – 02
г. 05 м. 15 д., на длъжност „готвач“; УП 30 № 29/17.01.2000 г. от осигурителя
„Слитекст“ АД – Сливен за осигурителен стаж за времето от 01.03.1995 г. до
30.09.1998 г. с продължителност 03 г. 07 м. 00 д. на длъжност “кам. предачка“ и
образец УП 2№ 30/17.01.2000 г. от осигурител „Слитекс“ АД – Сливен с
осигурителен доход 7 956 320 лв. за времето от 01.01.1997 г. до
30.09.1998 г.
С Разпореждане № **********/03.01.2001
г. е преизчислена ЛПОСВ на основание чл.21 ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, считано от 02.05.2000 г. зачетен е осигурителен стаж, както
следва:
-
Осигурителен
стаж от втора категория 09
г. 04 м. 08 д.
-
Осигурителен
стаж от трета категория 30
г. 06 м. 21 д.
На основание
чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория 42
г. 03 м. 01 д.
Определен е индивидуален коефициент
1.709 от брутното трудово възнаграждение 7 452 лв. за базисен период
01.01.1981 г. – 31.12.1983 г. и брутно трудово възнаграждение 7 956 32 лв.
за времето от 01.01.1997 г. – 30.09.1998 г.
В ТП на НОИ – Пловдив е постъпила
информация за образувано досъдебно производство /ДП/ № 260/2019 г. по прок. пр.
№ 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, към което са приобщени писмени
доказателствени средства, а именно, пенсионни досиета, за които съществуват
съмнение за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното
досие на С.К..
С Разпореждане № **********, Протокол №
2146-15-171/28.02.2020 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив,
ЛПОСВ на К. е спряна на основание чл.92 ал.2 от КСО до установяване на
действително положения от лицето осигурителен стаж и правото й на ЛПОСВ.
С писмо до лицето изх. № 2175-15-176#1/02.03.2020 г. (л.29) са изискани оригиналните
документи за стаж, тъй като документите за осигурителен стаж и възраст се
връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Писмото е получено лично от лицето (л.29-гръб) на 04.03.2020 г.
С вх. № 2175-15-176г. К. представя
следните документи за осигурителен стаж: - трудова книжка № 1492/01.12.1959 г.,
издадена от индустриално предприятие „Марица“; - образец УП 30 №
04-502/25.06.1995 г., издадено от ИСО „Транскомплект инженеринг“; образец УП 30
№1743/16.11.1993 г., издаден от ТП „Родопи“ – Пловдив и удостоверение №
855/25.01.1994 г., издадено от ТКЗС с. Пищигово.
Документите за осигурителен стаж,
представени от С.К. на 09.03.2020 г. в ТП на НОИ – Пловдив са същите,
представени към заявление вх. № 1642/21.02.1995 г. за отпускане на ЛПОСВ. При
направения опис по представените документи от К. е констатирано, че
продължителността и категорията труд на осигурителния стаж съответства с този
при първоначалното отпускане на ЛПОСВ с Разпореждане № **********/06.03.1995
г., а именно:
-
Осигурителен
стаж от втора категория 05
г. 09 м. 08 д.
-
Осигурителен
стаж от трета категория 28
г. 01 м. 06 д.
На основание
чл.35 от ППЗП /отм./ общ осигурителен стаж от трета
категория
труд 33
г. 10 м. 14 д.
За установяване достоверността на
зачетения осигурителен стаж в „Слитекс“ АД , Сливен, по образец УП 30 №
29/17.01.2000 г. за периода о 01.03.1995 г. до 30.09.1998 г. – 03 г. 07 м. 00
д. на длъжност „кам. предачка“ и осигурителен доход за времето от 01.01.1997 г.
до 30.09.1998 г. – 7 956 320.. лв. по представения образец УП 2 №
30/17.01.2020 г. с посочен осигурител „Слитекс“ АД – Сливен, е инициирана
документална проверка от контролен орган от ТП на НОИ – Сливен в осигурител
„Слитекс“ АД – гр. Сливен.
Съгласно Констативен протокол №
КП-5-19-00744327/09.04.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Сливен за
извършената документална проверка в осигурител „Е.Миролио“ ЕАД, правоприемник
на „Слитекс“ АД – Сливен, е установено, че лицето С.Д.К. не фигурира в
разплащателните ведомости на осигурителя.
При извършена проверка в осигурителя
е установено, че са съхранени дневници за 1999 г. и 2000 г., в които са описани
издадените образци за осигурителен стаж и доход, съхранени са и копия на
образците. От обясненията на служебното лице, служител на „Е.Миролио“ ЕАД, издаващо
образци за осигурителен стаж и доход от 1997 г. образец УП 30 № 29/17.01.2000
г. и образец УП 2 № 29/17.01.2000 г. за С.Д.К., е установено, не тези документи
са написани от нея, не са с нейния почерк и подпис, подписите на главен счетоводител
и ръководител са й непознати. В дневника на „Слитекст“ АД – Сливен фигурира
образец УП 30 с изходящ № 29, но от дата 24.01.2000 г., издаден на Е.П.. В
дневника на „Слитекс“ АД – Сливен фигурира образец УП 2 с изх. № 30, но от дата
07.04.2000 г., издаден на Г. Т..
С писмо изх. № 2175-15-176##1.03.2020 г. е инициирана документа проверка от
контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив в осигурител „Стария Пловдив“ АД – Пловдив за установяване достоверността на
осигурителния доход за периода от 01.01.2991 г. до 31.12.1993 г. по УП 2 №
0079/27.01.1995 г. и УП 2 № 0122/26.11.1996 г. за периода от 01.01.1981 г. до
31.12.1983 г. и осигурителния стаж за периода от 01.04.1070 г. до 15.09.1972
г., оформен в образец УП 30 № 257/24.11.1999 г.
Съгласно констатитвен протокол №
КП-5-15-00775127/26.06.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив за
извършена документална проверка в осигурител „Стария Пловдив“ АД – Пловдив, е
установено, че последно сочения осигурител е правоприемник на част от архивите
на ТК „Балкантурист“. В дружеството се съхраняват ведомости за подразделения на
бившето предприятие „Балкантурист“ за периода от 1971 г. до момента, в който „Стария
Пловдив“ АД се отделя от таи структура. Установено е, че ведомостите са
непълни, тъй като са се съхранявали и в други обект, за които представителите
на „Стария Пловдив“ АД нямат информация. През 1999 г., след приватизация на
„Стария Пловдив“ АД, документацията е предадена с приемо-предавателен протокол
и опис. След направена проверка в съхранените ведомости на осигурителя е
установено, че се намират данни за положена трудова дейност от С.К. във
ведомостите на ресторант „Алафрангите“ на длъжност „готвач“, както следва:
-
За
периода от 01.04.1970 г. до 31.12.1970, проверка не може да се
извърши,
тъй като липсват съхранени разплащателни ведомости за заплати;
-
За
периода от 01.01.1971 г. до 31.08.1972 г. липсват данни за положена
трудова
дейност от С.К.;
-
За
периода от 01.09.1972 г. до 31.12.1972 г. по месеци: - м.09. има запис
срещу
името й – 23.09.1972 г. – 03.10.1972 г.
– 5 работни дни; м.10 има запис от 11.10.1972 г. – 18 работни дни; м.11
– 24 работни дни; м.12 – 27 работни дни.
Осигурителният доход, получен от С.Д.К.
за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. на длъжност „помощник готвач“,
съгласно данните в разплащателните ведомости, посочен по месеци в констативния
протокол е, както следва:
-
Осигурителен
доход за 1981 г. – 2 267.99 лв., като в брутното трудово
възнаграждение
са включени суми за основна заплата и клас прослужено време.
-
Общ
осигурителен доход за 1982 г. – 2 281.08 лв., като в брутното
трудово
възнаграждение да включени суми за основан заплата и клас прослужено време.
-
Общ
осигурителен доход за 1983 г. – 2 255.48 лв., като в брутното
трудово
възнаграждение са включени суми за основна заплата и клас прослужено време.
Осигурителният доход в образец УП 2
№ 0122/26.11.1996 г. за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. –
7 451.94 лв. не отговаря на данните от разплащателните ведомости за
заплати. Посочено е, че верния осигурителен доход за периода от 01.01.1981 г. –
31.12.1983 г. е 6 835.21 лв.
-
Общ
осигурителен доход за 1991 г. – 8 546.37 лв., като в брутното
трудово
възнаграждение са включени суми за основна заплата, клас прослужено време,
платен отпуск и компенсации.
В отделна ведомост – инфлационна
заплата за 1991 г. срещу името на С.К. има запис 910.00 лв., удържан ДОД – 140.00
лв. и чиста сума за получаване – 805.00 лв. срещу подпис.
-
Общ
осигурителен доход за 199 г. – 20 317.70 лв., като в брутното
трудово
възнаграждение са включени суми за основна заплата, клас прослужено време и
платен отпуск.
За периода от 01.01993 г. до
31.12.1993 г. по месеци: - м.01. – 20 работни дни – 1 521.50 лв.; м.02. –
20 работни дни – 1 295.00 лв.; м.03. – 22 работни дни – 2000.45 лв.; м.04.
- 21 работни дни – 1 200.00 лв.( майчинство); м.05. - 20 работни дни –
1 200.00 лв.( майчинство); м.06. - 22 работни дни – 1 200.00 лв.(
майчинство); м.07. - 22 работни дни – 1 200.00 лв.( майчинство); м.08. - 22
работни дни – 1 343.00 лв.( майчинство); м.09.
- 22 работни дни – 1 343.00 лв.( майчинство); м.10. - 21
работни дни – 1 343.00 лв.( майчинство); м.11. - 22 работни дни – 2 015.16 лв.;
м.12. - 23 работни дни – 3 549.00 лв., като в брутното трудово възнаграждение
са включени суми за основна заплата, клас прослужено време, платен отпуск и
майчинство.
Осигурителният доход в образец УП 2
№ 0079/27.01.1995 г. за периода 01.01.1991 г.- 31.12.1993 г. – 49 730.64
лв., не отговаря на данните по разплащателните ведомости за заплати. Установен
е верният осигурителен дохо за времето от 01.01.1991 г. до 31.10.1993 г. и от
01.111993 г. до 31.12.1991 г. е 43 139.96 лв. За периода от 01.04.1993 г. до 31.10.1993 г. С.Д.К.
е в платено майчинство.
В обяснения до ТП на НОИ – Пловдив,
„Стария Пловдив“ АД – Пловдив потвърждава, че няма сведение, на лицето С.Д.К.,
да са издавани образци УП 2 № 1022/26.11.1996 г. и УП 2 № 0079/27.01.1995 г.,
като се посочва, че подписите на длъжностните лица в тези образци не са
познати.
С писмо до лицето изх. № 2175-15-176#10/20.07.2020 г. е изискано да представи УП 2 с
осигурителен доход за осем месеца преди 01.011991 г. и след 01.01.1994 г. за
допълване на избрания 3-годишен базисен период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993
г. при отпускане на ЛПОСВ с месеците, в които е била в майчинство, съгласно
данните на КП на КПК – Пловдив № КП-5-15-00775127/26.06.2020 г.
Представен е образец УП 2
изх. № 47ЛС/24.08.2020 г., издаден от „Стария Пловдив“ АД – Пловдив, с
осигурителен доход за времето от 01.04.1990 г. до 31.12.1990 г., входиран под №
2175-15-176#11/25.08.2020 г.
След допълване на 3-годишния базисен
период с осигурителен доход за периода от 01.06.1990 г. до 31.12.1990 г. за
месеците, в които е била в майчинство /от 01.04.1993 г. до 31.10.1993 г./ е
определена правилната продължителност на базисния период 01.06.1990 г. до
31.12.1993 г. с общ осигурителен доход 43 139.96 лв. и определен
индивидуален коефициент 0.785.
Осигурителният доход, получен от С.К.
за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. на длъжност „помощник готвач“,
съгласно данните от разплащателните ведомости 6 835.21 лв. и определеният
индивидуален коефициент 0.969, е установено, че се различава от осигурителния
доходпо УП 2 № 0122/26.11.1996 г. за периода от 01.01.1981 г. – 31.12.1983 г. и
определения с него индивидуален коефициент 1.056.
Определеният индивидуален коефициент
0.969 от базисен период 01.01.1981 г. – 31.12.1983 г. е по-висок от определения
индивидуален коефициент 0.785 от базисен период 01.06.1990 г. – 31.12.1993 г. и
ЛПОСВ е изменена на основание чл.26 ал.3
от ППЗП /отм./, считано от 01.01.1997 г.
От КП на КПК – Пловдив №
КП-5-15-00775127/26.06.2020 г. и КП на КПК – Сливен №
КП-5-19-00744327/09.04.2020 г. е установено, че не е потвърден осигурителен
стаж по представения със заявление вх. № 20582/02.05.2000 г. образец УП 30 №
257/24.11.1999 г., издаден от „Стария Пловдив“ АД – Пловдив с оформен
осигурителен стаж преди пенсионирането за периода от 01.04.1970 г. до
15.09.1972 г. – 02 г. 05 м. 15 д. на длъжност „Готвач“; УП 30 № 29/17.01.2000
г. от осигурител „Слитекс“ АД – Сливен за осигурителен стаж за времето от
01.03.1995 г. до 30.09.1998 г. с продължителност 03 г 07 м. 00 д на длъжност
„кам. предачка“ и образец УП 2 № 30/17.01.2000 г. от осигурител „Слитекс“ АД –
гр. Сливен с осигурителен доход 7 956 320 лв. за времето от
01.01.1997 г. до 30.09.1998 г.
При тези установявания ръководителят
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е приел, че по безспорен начин е установено, че
С.Д.К. не е положила осигурителен стаж преди пенсионирането за периода от
01.04.1970 г. до 15.09.1972 г. – 02 г. 05 м. 15 д. при условията на трета
категория труд и осигурителен стаж, положен след пенсионирането за периода от
01.03.1995 г. до 30.09.1998 г. с продължителност 03 г 07 м. 00 д. от втора
категория. Прието е също така, че не е удостоверен осигурителен доход за периода
от 01.01.1997 г. до 30.09.1998 г.
Горните обстоятелства и факти са
наложили извода у ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, че К. не е била
добросъвестна, както при подаване на заявление вх. № 20582/02.05.20000 г. за
изменение на ЛПОСВ на основание чл.99 ал.1 т.1 от КСО и чл.102 от КСО, така и
при получаване наличната пенсия за ОСВ в по-висок размер, която определено не й
се полага, тъй като не е установен зачетения стаж и доход с Разпореждане № **********/03.01.2001
г.
В изпълнение на Решение №
ц2153-15-221/02.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и предвид
гореизложеното, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, ръководителят на „ПО“
при ТП на НОИ – Пловдив, и приел, че Разпореждане № **********/03.01.2001 г., с
което е изменена ЛПОСВ на С.К., на основание чл.21 ал.2 от НПОС и всички
последващи , следва да се отменят, което и е сторил с Разпореждане № **********,
Протокол № 2143-15-4/17.03.2021 г.
Жалбоподателят
е обжалвал така издаденото разпореждане с жалба вх. № 1012 -15-203/12.04.2021
г. пред компетентния административен орган - директор на ТП на ИОИ - Пловдив,
който с Решение № 2153-15-147/11.05.2021 г. я е оставил без уважение.
Горестоящият в йерархията
административен орган е приел, че осигурителният доход в представените копия на
документи по прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, въз основа на
който е определен индивидуалният коефициент и отпусната пенсия за ОСВ на С.Д.К.,
считано от 01.01.2000 г., по условията на чл.26 ал.3 от ППЗП /отм./ недоказан, поради което и, правилно
ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е изменил пенсията, отпусната с
Разпореждане № **********/03.01.2001 г., като е издал Разпореждане № **********,
Протокол № 2143-15-4/17.03.2021 г. на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО. В
тази насока са изложени подробни мотиви, като е посочена и нормативната уредба,
регулираща този вид финансови отношения.
В
хода на съдебното производство е възложена съдебно-почеркова експертиза, която
е оспорена от жалбоподателя, тъй като вещото лице не е отговорило на първия въпрос от поставената задача, а именно – от
кого е положен подписът на молба вх. № 20582/02.05.2000 г. По отношение на
втората поставена задача, експертът е посочил, че подписът, положен на молбата
за пенсиониране вх. № 37431/03.12.1996 г. е положен от С.Д.К.. С оглед
настояване на жалбоподателя да бъде установен подписа на молба вх. №
20582/02.05.2000 г. е изслушана и приета без възражения от страните тройна съдебно-почеркова
експертиза /СПЕ/ със задача – да се
установи дали подписът в молба вх. № 20582/02.05.2000 г. е изпълнен от С.Д.К..
Заключението на експертите е, че подписът в молбата – обект на експертизата, не
е положен от С.К..
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - административната преписка и постъпили с молба от ответника
вх. № 12680/12.07.2021 г. доказателства (л.161); молба-обяснения от С.Д.К. (л.210)
и ЕР на ТЕЛК (л.211); постановление от 30.01.2020 г. на РП – Пловдив №
2818/2019 г. от 31.01.2020 г. (л.149) и приемо-предавателен протокол от
18.02.2020 г. (л.150);Заповед № 1015-15-52/25.02.2020 г. на директора на ТП на
НОИ – Пловдив. (л.151), както и документите на С.Д.К. , предоставени на ТП на
НОИ – Пловдив на магнитен носител от РП – Пловдив с молба вх. № 12680/12.07.2021
г. (л.161).
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
В случая
релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на ТП на НОИ -
гр.Пловдив, като оспореният административен акт - решението на директора на ТП
на НОИ, е постановен в хода на административно производство, осъществено по
реда на чл.117 и следв. от КСО от
компетентен орган, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в
изискуемата от закона форма. Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ
- Пловдив разпореждане, от своя страна, е издадено в хода на административно
производство, регламентирано в разпоредбите на чл.99 ал.1 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
"Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - Пловдив, в изискуемата от
закона форма. В случая процесните административни актове са не само валидни, но
и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са
истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В
пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от
категорията на процесните.
Впрочем, спор
по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по
делото.
Спорът е от правен характер. Свежда се
до наличието на законоустановените предпоставки, съгласно чл.99 ал.1 т.2 б.“д“
от КСО за изменение
на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО от органа,
който го е постановил, като се концентрира във въпроса, към датата на подаване
на заявлението за отпускане на личната пенсия за изслужено време и старост,
жалбоподателят изпълнил ли е задължението си да обяви осигурителен стаж, върху
който са правени осигурителни вноски за 01.04.1970 – 15.09.1972 г. и от 01.03.1995
г. до 30.09.1998 г., както и липса на удостоверяване на осигурителен доход и
стаж за периода от 01.01.1997 г. до 30.09.1998 г. Породен е от становището на
административния орган, че в случая, жалбоподателят не е изпълнил задължението
си, съгласно чл.111 ал.2 от ППЗП (отм.) и не е обявил
този осигурителен стаж и доход, върху който са правени осигурителни вноски за сочените
периоди, респ., декларирал е неверни данни и е укрил осигурителен доход, в
резултат на което, и пенсията е била отпусната в по-голям размер.
Това становище
на административния орган е правилно, и е в съответствие с доказателствата по
делото и приложимия закон. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията в тази насока:
При така изложеното пенсионните органи
са преценили, че с разпореждане № **********/03.01.2001 r. личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на С.Д.К. е определена в неправилен размер и с
разпореждане № **********, Протокол № 2143-15-4/17.03.2021 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.
"д" от КСО,
считано от 02.05.2000 г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ОСВ/ на К.. В хода на задължителното административно обжалване по реда
на чл.117 от КСО не са
представени нови документи за осигурителен стаж и доход. В хода на съдебното
производство ответникът е представил допълнителни доказателства с молба изх. № 1012-15-347#2/09.07.2021
г. сканирани копия на документи, съставляващи оригиналното пенсионно досие на
жалбоподателя, предоставени на магнитен носител от РП - Пловдив. В отговор на
въпроси по чл.176 от ГПК жалбодателката
е заявила в писмен вид, че не помни кога са подадени документите й за отпускане
на пенсия, тъй като са били подадени служебно от местоработата й; не знае кой
служител ги е приел и не познава А.Г..
Изслушано е заключение по назначената
СПЕ, като вещото лице сочи, че подписът в молба за пенсиониране вх. №
37431/03.12.1996 г. е положен от С.К., а тройна СПЕ установява, че подписът
положен за „С уважение“ на молба вх. № 20582/02.05.2000 г. не е изпълнен от К..
Всички тези доказателства обаче по никакъв начин не оборват направените изводи
от страна на пенсионните органи, напротив потвърждават правилността на същите.
Разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО (действаща
редакция, ДВ, бр.110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г. – чл.99 т.6) предвижда,
че влязлото в сила разпореждане по чл.98 КСО може да се
измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в
по-голям или в по-малък размер. В хипотезата на това основание няма пречки да
бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата,
въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Служебната проверка на данните от осигурителите, на данните от самия
жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за
категорични от фактическа и правна страна изводи, че към 02.05.2000 г.,
определена за начална дата на изменение на пенсията, жалбодателката не е имала
право на пенсия в такъв размер. Органите на НОИ в хода на извършените проверки
са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на
жалбодателката. От друга страна, тя, като лице, претендиращо право на пенсия,
не е доказала по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.26 ал.3 от ППЗП (отм.), както
претендира. Следва да се отбележи, че за приложението на разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 б."д" от КСО е без
значение обстоятелството дали е съхранено или не оригиналното пенсионно досие
на лицето. Липсата на пенсионното досие в архивохранилището на ТП на НОИ –
Пловдив при условие, че представените документи при пенсионирането са били
върнати, не обуславя извод за незаконосъобразност на процесните административни
актове, още повече, че пенсионната преписка е била служебно възстановена и
жалбоподателката е разполагала с възможността да участва в тази процедура. В
приложимата редакция на чл.9 ал.1 от НПОС за
административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по
пенсионните досиета на лицата документи за стаж, които не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на
лицата след произнасянето на административния орган. Освен това, предмет на
установяване в провелото се производство пред пенсионния орган е било
действителното наличие на параметрите, при които е била изменена и изплащана
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 2001 г., а,
както се каза по-горе в настоящото изложение, нито в административното, нито в
съдебното производство са се доказали
параметрите, при които на жалбодателя първоначално е била отпусната пенсия,
като доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за изменението
на пенсията през 2001 г., е на жалбодателката, докато за административния орган
не съществува задължение да доказва отрицателни факти. В същия смисъл е и
преобладаващата съдебна практика на шесто отделение на Върховния
административен съд.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в мотивите на оспорения акт липсват
доказателства и не са посочени причини, поради които всяка следваща проверка
води до различен резултат в стажа и дохода.
Тук е мястото да отбележи, че е
неоснователно възражението и относно твърдението, че административният орган
неправилно и необосновано не е спрял производството на основание чл.54 ал.1 т.5
от АПК, предвид висящото административно дело № 2075/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, и това е така, тъй като то е образувано по жалба
С.Д.К., срещу Решение № Ц2113-15-72/29.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ
Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол №
2146-15-171/28.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което, на основание чл.95 ал.2 от КСО е спряно
административното производство предвид постъпилата на 03.02.2020 г. информация
за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прок пр. № 2818/2019 г. по
описа на РП – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателства средства,
пенсионни досиета, за които съществува съмнение за правомерността на
отпуснатите пенсии.п Или иначе казано, настоящото производство е резултат
именно от извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив във
връзка с постъпилата от РП – Пловдив информация.
Неоснователно е възражението и в
насока, че К. не е запозната нито с молбите за промяна на пенсията през 1996 г.
и през 2000 г., нито с проверяваните с тези молби документи за стаж и доход,
при което е нарушен чл.34 от АПК, тъй като не й е дадена възможност да изрази
становище. Това е така, тъй като единичната СПЕ е категорична, че подписът на
молба за пенсиониране вх. № 37431/03.12.1996 г. е положен от жалбоподателя С.К.,
и независимо от обстоятелството, че тройната СПЕ сочи, че подписът на молбата
от 02.05.2000 г. не е изпълнен С.К., все
пак последната е получавала пенсия в размера, определен с разпореждането от
2001 г., което налага извод за недобросъвестност, т. е.основателно е
възражението на ответната страна, че жалбоподателят не може да черпи за себе си
изгодни последици.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя и по отношение твърдението, че не й е дадена възможност да изрази
становище по горните обстоятелства, защото по административната преписка е
налично писмо на началник на отдел „Пенсии“ до С.Д.К. изх. № 2175-176#1/02.03.2020 г., което лицето е получило лично,
видно от приложеното по преписката известие за доставка (л.29-гръб), и с което К.
е уведомена, че във връзка с извършване преглед на пенсионните досието, на
основание чл.36 ал.2 от АПК, следва в 7 дневен срок да представи в ТП на НОИ –
Пловдив всички документи за осигурителен стаж, послужили за отпускане на пенсията
й с Разпореждане №**********/06.03.1995
г. и образец УП 3 № 29/17.01.2000 г. ,
послужил за изменение на пенсията на основание чл.21 ал.1и 2 от НПОС с
Разпореждане № **********/03.01.2001 г. Независимо от факта, че К. е получила
лично писмото, същата не е предприела никакви действия в сочената в него
насока.
Неоснователно е възражението и по
отношение липсата на проверки в дневника на ТП на НОИ – Пловдив за извършени
проверки за стаж и доход за годините от 1995 г. до 2000 г., от който да се установи
извършвани ли са въобще някакви проверки. Аргументите на този състав на съда в
това отношение са следните: - по административната преписка са приложени: -
Констативен протокол № КП-5-19-00744327/09.04.2020 г. за извършена проверка по
разходите на ДОО на контролен орган при ТП на НОИ – Сливен (л.119), Констативен
протокол № КП-5-15-00771527/26-06.2020 г. за извършена проверка по разходите на
ДОО на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, кореспонденция между проверяваните
осигурители и посочените органи, както и между самите институции, както и
доклади на експерти (л.105), образци УП 2 и УП 30, които са надлежно изготвени
и подписани от съответните длъжностни лица. Тези актове представляват официални
документи по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, ползващи се
с материална доказателствена сила; същите не са оспорени по законоустановения
ред и констатациите в тях не са оборени, като по делото не са ангажирани
доказателства, които да го опровергават. Съобразявайки това, едновременно с
непроявяването на процесуална активност от страна на жалбоподателя въпреки
дадените му указания за разпределението на доказателствената тежест и
предоставената му за целта възможност в няколко съдебни заседания, съдът е
длъжен да възприеме за доказани констатациите по цитираните официални
документи.
В този смисъл следва да се отбележи
също така, че документите по образец УП-2 представляват официални
удостоверителни документи по смисъла на
чл. 179 ал.1 от ГПК, тъй като са издадени от длъжностни лица, в кръга на
службата им и по установените форма и ред. Те притежават обвързваща съда
материална доказателствена сила - отразяват факти, стоящи извън съзнанието на
свидетелстващото лице, като съдът трябва да приеме тези факти за установени,
освен ако материалната им доказателствена сила не бъде оборена, в процедура по
оспорване.
Удостоверение обр. УП-2 представлява
формуляр в типизирана форма, утвърден със заповед на управителя на НОИ, в който
работодателят/осигурителят е длъжен да посочи за определен период от време
брутното трудово възнаграждение или дохода, върху който са внесени и/или
дължими осигурителните вноски за осигуреното лице.
Съгласно изричните разпоредби на НПОС,
посоченият в обр. УП-2 осигурителен доход следва да съответства напълно на
изплащателните ведомости и другите разходооправдателни документи. Съгласно
утвърдения формуляр се изисква задължително той да бъде издаден и подписан от
"главен счетоводител" и "ръководител", т. е. от нормативно
определени длъжностни лица, които само в кръга на службата си могат да
удостоверяват размера на осигурителния доход.
Аналогични са изводите и по отношение на удостоверение образец УП 30 за
трудов стаж. Това е удостоверение към закона за пенсиите от 1967 г.
(понастоящем - УП-3). В това УП се попълва осигурителен стаж, като
трудовият е без значение и се пресмята осигурителния стаж, както е записано в
текстовото приложение към УП-3.
Удостоверението, следователно, винаги
се издава от осигурителя, независимо, че той може да е възложил извършването на
счетоводната си дейност на друго юридическо лице по договор. Чл.49 от Закона за
задълженията и договорите има приложение в тази хипотеза и този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Контрол върху подадените от главния
счетоводител данни за осигурителен доход следва да упражни ръководителят, в
рамките на ръководните си функции.
Релевантно за длъжностното лице по
пенсионно осигуряване е представеният пред него документ удостоверяващ
осигурителен стаж или доход да е редовен от външна страна – да изхожда от
компетентен орган в предвидената от закона форма, да е подписан и подпечатан с
печата на дружеството, да е съставен без задрасквания, отбелязвания, поправки,
дописвания между редовете, да са попълнени всички необходими реквизити по
образеца. Органът по чл.98 от КСО няма задължение да проверява истинността на представения
обр. УП-2.
По чл.110, ал. 1-3 от КСО ред се
ангажира отговорността на осигурителите за причинени щети на ДОО, произтичащи
от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж и доход. Уредената в чл.110
ал.1 т.1 от КСО имуществена отговорност за причинени на осигурителния орган
щети от издадени документи с невярно съдържание, респективно, от неправилно
удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход е гражданско правна,
като за реализирането й е необходимо да се установи щета, понесена от ДОО и
причинна връзка между вредоносния резултат и неизпълнението на осигурителя да
издаде предписания от закона удостоверителен документ, съответстващ на
действителното фактическо положение.
Събраните по делото доказателства
безспорно установяват наличието на хипотезата на чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, а
именно – налице е неправомерно изменена пенсия на К. въз основа на неистински
документи и/или документи с невярно съдържание с Разпореждане № **********/03.01.2001
г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. Установено е по категоричен
начин, че С.Д.К. не е положила осигурителен стаж преди пенсионирането в „Стария
Пловдив“ АД – Пловдив за периода 01.04.1970 -
15.09.1972 г. – 02 г. 05 м. 15 д. при условията на трета категория труд
и осигурителен стаж след пенсионирането в „Слитекс“ АД – Сливен за периода от
01.03.1995 г. – 30.09.1998 г. с продължителност 03 г. 07 м. 00 д. от втора
категория, както и, не е удостоверен осигурителен доход за периода от
01.01.1997 г. до 30.09.1998 г.
Предвид изложеното съдът намира
жалбата за неоснователна и, като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореният
административен акт, като правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100 (сто)
лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, XXIX състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.К., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-147/11.05.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № **********,
Протокол № 2143-15-4/17.03.2021 г., издадено от ръководителя на „Пенсионното
осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********,***, да
заплати на НОИ – гр. София разноски в размер на 100 (сто) лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: