Р Е Ш Е Н И Е
Номер 912 от 11.07.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на шести юли две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2683 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „Брилянт – Слънчев
бряг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас,
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 22, представлявано от управителя Р. С.С., против решение № 1040-02-214/04.11.2021г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила
разпореждане № 5104-02-81/07.09.2021г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас.
С разпореждането на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с
вх.№ 5101-02-46/03.06.2021г. на ТП на НОИ Бургас, станала с Д. Н. С., с ЕГН **********
е приета за трудова. Счита, че решението е незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Прави
искане за отмяна на обжалваното решение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. В., поддържа жалбата и направените с нея искания. Пледира
жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Прави възражение за разноските, претендирани от заинтересованата
страна.
Ответникът – Директор на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност и
законосъобразност на оспореното решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - В.С.-дъщеря на починалия Д. С., чрез
процесуалния си представител, прави
искане жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Пледира
за присъждане на сторените по делото разноски.
Административен съд - Бургас, намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
По делото не е спорно, че между „Брилянт –
Слънчев бряг“ ООД и Д. С. е сключен трудов договор № 61/08.05.2009г. (л.85 от
делото), съгласно който С. е бил назначен на длъжност „машинист“.
С допълнително споразумение от 08.07.2009г. към
трудов договор №61/08.05.2009г. (л.86) работникът, изпълняващ длъжността
машинист, е приел да изпълнява длъжността с код по НКПД 83342001.
С последващо допълнително споразумение от
01.06.2013г. към цитирания по-горе трудов договор (л.87) С., изпълняващ
длъжността машинист на подвижни работни площадки, е приел да изпълнява
длъжността машинист на подвижни работни площадки с код по НКПД 83432006,
считано от дата 01.06.2013г., на пълно работно време, с място на работа –
обекти на фирмата и със задължения, съобразно длъжностна характеристика за
длъжност по код НКПД 83432006 (л.89-90 от делото).
С допълнително споразумение №124/01.01.2021г.
към трудов договор №61/08.05.2009г. С., е приел да изпълнява длъжността
машинист автовишка, при продължителност на работното време от осем часа и
определено възнаграждение.
По делото не се спори, че между „Лог –
Сиберия“ ЕООД, като възложител и „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, като изпълнител,
във връзка с договор с предмет строителство по Проекти 3AF31020 „Осигуряване на
склад за гориво-смазочни материали (ГСМ)“ и 3AF31025 „Възстановяване на
вътрешен път“ в Авиобаза „Безмер“ от Пакет от способности СР 9А1304
„Многоцелеви самолети в сферата на отговорност на SACEUR по програма на НАТО за
инвестиции в сигурността (NSIP), от дата 13.04.2020г., е сключен договор за
възлагане на строително-монтажни работи от 15.09.2020г. с предмет извършване на строително монтажни
дейности по част „ПЪТНА“ и „ОТВОДНЯВАНЕ“ в изпълнение на проект „Възстановяване
на вътрешен път“ в авиобаза Безмер (л.91 от делото).
На 27.05.2020г. е настъпило пътно-транспортно
произшествие с Д. Н. С., Р. Ф. Р., А. А. А., Х. Я. С., Д. Р. Р.и С.И. С., във връзка с
което е издадена заповед № 1015-02-88/28.05.2021г. на директора на ТП на НОИ
Бургас (л.35 от делото). Със заповедта и на основание чл.29, т.1 и т.5 от
Правилника за организация и дейността на НОИ, във връзка с чл.58 от КСО и
чл.7-чл.10 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки, е наредено извършване на разследване на злополуката.
Заповедта е връчена на управителя на дружеството Р. С. С. на 01.06.2021г., видно от направеното
отбелязване върху нея.
С писмо
изх. № 1018-02-2/02.06.2021г. (л.37 от делото), е изискана от ОД на МВР
гр.Бургас информация за настъпилото ПТП на 27.05.2021г.
„Брилянт-Слънчев
бряг” ООД е съставил протокол за трудова злополука № 1 от 02.06.2021г. (л.33 от
делото), в който като пострадало лице е посочен Д. С.. За място на злополуката
е посочено Автомагистрала “Тракия”, 356 км., а за свидетел – С. И. С.. Като
работа, която била извършена от пострадалия, е посочено полагане на асфалт в
Авиобаза „Безмер“, повреда и ремонт на асфалтополагащата машина. За специфично
физическо действие, свързано със злополуката, е посочено пътуване в превозно
средство по обичайния път от работното място до дома, а като отклонение от
нормалните условия – възникналото ПТП. Излизането от дясно на пътя,
преобръщането и множеството удари в купето на автомобила е записано като начин
на увреждането.
С
декларация за трудова злополука вх.№ 5101-02-46 от 03.06.2021г. (л.31 от
делото), „Брилянт-Слънчев бряг” ООД е декларирал възникналата на 27.05.2021г.
злополука с Д. С. като такава по чл.55, ал.2 от КСО. Декларирано е, че лицето е
изпълнявало трудови функции в предприятието на длъжност машинист автовишка,
мястото на местопроизшествието и времето на настъпването му. Отбелязано е, че
събитието е възникнало при прибиране от работното място, а за начин на
увреждането и материален фактор, причинил го е посочено – излизане в дясно от
пътя и преобръщане, множество удари в купето на автомобила.
С писмо
изх. № 1029-02-11600/10.06.2021г. (л.40-41 от делото) е поискано от Окръжна
прокуратура Бургас получаване на материали по ДП № 247/2021 г. по описа на II
РУ на МВР – Бургас. В отговор е
постъпило писмо с вх.№ 1029-02-11600#1/20.07.2021г, с приложени
към него доказателства.
С писмо
изх. № 5101-02-46#1/15.06.2021г. (л.38 от делото), е изискано от УМБАЛ Бургас,
за нуждите на разследването на злополуката, предоставяне на информация – копия
на епикризи и копия на съобщения за смърт. В отговор с писмо са изпратени
заверени копия на поисканите медицински документи.
Със
заповед № 5106-02-9/23.06.2021г. на длъжностно лице, старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ Бургас (л.30 от делото), на основание чл.54, ал.1,
т.1 от АПК, производството по квалифициране на декларираната злополука,
настъпила с Д. С. било спряно до получаване на материалите по ДП № 247/2021г.
Производството е възобновено със заповед 5106-02-9#1/28.07.2021г. (л.29 от
делото).
В
протокол № 5103-02-18/01.09.2021г. (л.21 от делото) на комисия при ТП на НОИ Бургас, са обективирани
фактическите констатации от извършено разследване на злополуката от
27.05.2021г. с Д. С.. Направена е обща характеристика на работата на лицето
преди злополуката, описан е процеса на причиняване на злополуката, начина на
увреждане, допуснатите нарушения на нормативни актове. В протокола е посочено
също и лицето допуснало нарушението и необходимите мерки за недопускане на
подобни злополуки. Комисията е счела, че е допуснато нарушение на чл.11, ал.5 и
ч.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, от И.
Т. строителен техник към „Брилянт-Слънчев бряг”ООД, на когото бил съставен акт
за установяване на административно нарушение и са дадени предписания. Анализ на
злополуката е направен въз основа на приложения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, изготвен от полицейските органи, писмените обяснения на
участници в злополуката, на управителя на „Брилянт-Слънчев бряг”ООД, на
строителния техник И. Т., на слезлия от автомобила преди катастрофата В.Г. К.,
както и други описани доказателства.
Протоколът
на комисията е връчен на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД на 01.10.2021г., съгласно
представеното известие за доставяне (л.28 от делото), а на заинтересованата
страна В.С. –дъщеря на починалия Д. С. на 21.09.2021г. (л.27 от делото).
С
разпореждане № 5104-02-81 от 07.09.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ гр.Бургас
(л.19 делото), на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя
„Брилянт – Слънчев бряг“ ООД злополука, станала на 27.05.2021 г. с Д. С., е
приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО.
Разпореждането
е връчено на дружеството и на заинтересованата страна.
С жалба
вх.№ 1012-02-282/14.10.2021г. (л.16) разпореждането е обжалвано по
административен ред от „Брилянт - Слънчев бряг“ ООД.
С
решение № 1040-02-214/04.11.2021г. (л.9-14) на Директора на ТП на НОИ Бургас,
на основание чл.117, ал.3 от КСО, обжалваното разпореждане е потвърдено. В
мотивите на решението е прието, че
злополуката със С. настъпва по повод на извършвана работа, която е в интерес на
предприятието и представлява трудова злополука, доколкото са налице всички елементи
от фактическия състав на чл.55, ал.2 от КСО. Посочено е, че предвижването на
работника/служителя от работното място до основното място за живеене или до
друго допълнително място за живеене с постоянен характер е приравнено на
трудова злополука поради това, че обслужва явяването/връщането на/от работа за
изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще на извършване
на работа в интерес на предприятието.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 09.11.2021г., видно от приложеното известие за доставяне (л.15
от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 1012-02-310/23.11.2021г. (л.5 от делото),
подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Решение № 1040-02-214/04.11.2021г. на директора на ТП на НОИ Бургас е издадено
от компетентен орган, с оглед правомощията, предоставени му с чл.117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма.
При издаването на решението административният
орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на
закона, които да доведат до неговата незаконосъобразност.
Административното производство е образувано
съобразно законовите изисквания, въз основа на подадена от работодателя
декларация за настъпила трудова злополука.
В чл.55 и следващите от КСО е уредена
процедурата по разследване и установяване на трудова злополука. Съгласно чл.58,
ал.3 от КСО разследването на трудова злополука трябва да установи: 1.причините
и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2.вида на уврежданията;
3.други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се
произнесе за характера на злополуката. В съответствие с разпоредбата на чл.58,
ал.6 от КСО резултатите от разследването
се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на
противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на
НОИ, на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя. На база
Протокола и събраните документи при разследването се открива досие на пострадалия,
което съдържа в съвкупност – декларацията за трудова злополука; протокол от
разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено; разпореждането
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова; копия от болничните
листове (първичен и продължения) за злополуката; документи, свързани с
медицински и други разходи; други документи, свързани със злополуката.
Съгласно чл.60 от КСО длъжностното лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, въз основа на документите в досието, в 7 - дневен срок
от декларирането, издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и на
осигурителя в 7-дневен срок от издаването, като подлежи на обжалване от
заинтересуваните лица по реда на чл.117 от .
Настоящият съдебен състав намира, че от
представените по делото доказателства се установява, че гореописаният
процесуален ред е спазен, като жалбоподателят и заинтересуваната страна са запознати
с констатациите от извършената проверка и са имали възможност да участват в
производството и да ангажират доказателства. По отношение на злополуката със С.
е издадено разпореждане № 5104-02-81 от 07.09.2021г., потвърдено с решение № 1040-02-214/04.11.2021г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което
административният орган е признал установената злополука за трудова, по смисъла
на чл.55, ал.1 от КСО. В предвидения в нормата на чл.117, ал.3 от КСО
едномесечен срок от получаване на жалбата е постановено и обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.55,
ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт.
Разпоредбата на чл.55,
ал.2, т.1 от КСО приравнява на трудова и злополуката, станала с осигурен по
чл.4, ал. 1 и 2, по време на обичайния
път при отиване или при връщане от работното място до основното място на
живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо, за да е налице трудова злополука е необходимо да
бъде установено следното: 1.наличие на внезапно увреждане на здравето; 2.това
внезапно увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или
смърт; 3. увреждането да е
станало по време на обичайния път при
отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер
В случая, не е налице спор по
делото, че са налице първите два от елементите на фактическия състав - внезапно
увреждане на здравето, което е причинило смърт.
Спорът между страните е
дали увреждането е станало по време на обичайния
път при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер и
касае правилното прилагане на материалния закон.
Според жалбоподателя, посочения в решението
маршрут от гр.Свети Влас до Авиобаза „Безмер“, със спиране в гр.Каблешково,
кв.Рудник, гр.Бургас и „Антимовския разклон“, не е единствения възможен
маршрут, като не е изяснено чия е била преценката той да бъде избран.
Действително ползвания маршрут не е единствения,
по който може да се стигне от гр.Свети Влас до Авиобаза „Безмер“, но това
обстоятелство е без значение по делото. Без значение е и кое е лицето избрало
маршрута за пътуване. Релевантният факт е злополуката да е станала по време на обичайния път, което
означава пътуването да се извършва по ежедневния маршрут, по който осигуреният
се придвижва от работното място до местоживеенето си.
Безспорно е, че в деня на
злополуката, след приключване на работния ден, Д. С. се е връщал от работа
в Авиобаза „Безмер“, като е пътувала в посока гр.Бургас, които път следва да се
приеме за обичайния му път, съобразно вложения от законодателя смисъл. В този
смисъл са писмените обяснения дадени в хода на административното
производство от Д. Р., от които се установява, че по
този път се е пътувало винаги при отиване и връщане от работа. Съответно в
протокол за трудова злополука, изготвен на основание чл.2, ал.3 от Наредба
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, изготвен във връзка с проведеното
разследване на обстоятелствата на злополуката, организирано от управителя на
дружеството-жалбоподател, в т.VІ.“Специфично физическо действие, извършвано от
пострадалия(те) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален
фактор“, е посочено „Пътуване в превозно
средство по обичайния път от работното място до дома“. Обичайният
характер на пътуването проличава и от обстоятелството, че С. се е придвижвал
със служебен автомобил, предоставен за ползване, за да бъде улеснено пътуването
на служителите и целта на придвижването е била именно транспортиране за явяване
и прибиране от работа.
В допълнение на изложеното,
следва да се има в предвид и нормата на чл.58, ал.6 от КСО, съгласно която, резултатите от разследването се
оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на
противното. В случая, е съставен протокол по чл.58, ал.6 от КСО, а именно
протокол № 5103-02-18/01.09.2021г. (л.21-23), в който в т.VІ.“Отклонение от нормалните действия и
условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения“, е прието „Възникнало ПТП
със служебен автомобил, управляван от един от работниците по обичайния път от
работното място до постоянното местоживеене на всички превозвани работници“,
а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства които да оборят така
изложените констатации.
Относно показанията на
свидетелите О. О. (дадени в съдебно заседание на 13.04.2022г.) и показанията на
св.В.К. (изслушан в съдебно заседание на 25.05.2022г), ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател, съдът намира за нужно да отбележи, че не кредитира
същите, тъй като те изхождат от лица, които са служители на фирмата, а и
техните показания не променят установената по- горе фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи. Както съдът вече посочи действително ползвания маршрут не е
единствения, по който може да се стигне от гр.Свети Влас до Авиобаза „Безмер“,
но това обстоятелство е без значение по делото. Без значение е и кое е лицето
избрало маршрута за пътуване. Релевантният факт е злополуката да е станала по
време на обичайния път, което означава пътуването да се извършва по ежедневния маршрут,
по който осигуреният се придвижва от работното място до местоживеенето си.
Предвид на изложеното, следва да се приеме, че
процесното пътуване е съставлявало част от обичайното придвижване на
пострадалия от местоработата му до дома му, което е и третия елемент от
фактическия състав на трудовата злополука. Ето защо, в случая са налице
материалноправните предпоставки на чл.55, ал.2 от КСО, за признаване на
злополуката като трудова, както правилно е приел административния орган.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че нормата на
чл.55, ал.2 от КСО е в противоречие с чл.1, б.“а“ от Регламент(ЕС) № 349/2011г.
Регламентът, като част от вторичното законодателство на Европейския съюз е
задължителен и пряко приложим в държавите-членки, а съгласно чл.15, ал.2 от
ЗНА, когато нормативният акт противоречи на регламент на ЕС, се прилага регламентът.
Този правен принцип обаче, важи когато приложимите норми от общностното право и
от националното законодателства уреждат едни и същи обществени отношения, което
в случая не е налице. Действително определението за трудова злополука, дадено в
чл.1, б.“а“ от Регламент(ЕС) № 349/2011г. изключва дефинирането като „трудова
злополука“ на пътнотранспортните произшествия, настъпили при пътуването от дома
до работното място или обратно, но тази дефиниция е дадена само за целите на
статистиката, за която се отнасят Регламент(ЕС) № 349/2011г. и Регламент (ЕО) №
1338/2008 в чието приложение е издаден. Българският Кодекс за социално
осигуряване има за предмет уредба на други обществени отношения – тези,
свързани с държавното обществено осигуряване, което предоставя обезщетения,
помощи и пенсии при настъпили осигурителни рискове за работниците, в това число
и смърт (арг. от чл.1, т.1 и чл.2, ал.1,
т.7 от КСО). Следователно целта на КСО е за даде защита на осигурените
лица, а не да регулира отношения свързани с осъществяването на статистика,
поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие.
С оглед на изложеното жалбата на „Брилянт –
Слънчев бряг“ ООД срещу решение № 1040-02-214/04.11.2021г. на директора на ТП
на НОИ Бургас е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено
искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер
на 100 лв. на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Относно искането на процесуалния представител на
заинтересовата страна– адв.А.П., обективирано в нарочна молба (л.211 от делото),
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.,
съдът съобрази следното:
Към молбата на адв.П. (л.211) е приложена разписка
(л.212), по силата на която адв.П. е получила от заинтересованата страна В.С.
сумата от 2500 лв., представляваща плащане на адвокатски хонорар във вр. с
адм.дело № 2683/2021г. По делото е представен списък на разноските (л.213) и
пълномощно (л.172), по силата на което адв.дружество „Т. и партньори“
преупълномощават адв.П. да представлява В.С. по настоящото дело. В приложената
по делото разписка (л.212) обаче липсва подпис на клиент –в случая на заинтересованата страна В.С.. Не е посочен
начина и вида на плащане – в брой или по банков път, поради което искането за
присъждане на разноски в полза на заитересованата страна следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Бургас, дванадесети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 22, представлявано от управителя Р. С.С., против решение № 1040-02-214/04.11.2021г. на директора на Териториално поделение на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 5104-02-46/03.06.2021г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Бургас.
ОСЪЖДА
„Брилянт – Слънчев бряг“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 22, представлявано Р. С. С.
да заплати на ТП на НОИ-Бургас сума в размер на 100лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: