Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Габрово, 16.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 168 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Искова молба с вх. № СДА-01-780 от
11.05.2020 г., подадена от Т.Г.В.,***, ЕГН: **********, чрез адв. А.И. от САК,
против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич, като
ответник по иска. Цената на иска е определена като такава на стойност от 100
000.00 /сто хиляди/ лв., като искът се състои от две кумулативно обединени претенции,
всяка от по 50 000.00 /петдесет хиляди/ лв., и представлява обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди. Първата претенция е за вреди, причинени
от незаконно задържане на ищеца в РУ - Добрич и издадена в тазивръзка Заповед
за задържане, в последствие отменена като незаконосъобразна. Вредите са за
периода от задържането на 17.12.2017 г. до подаване наисковата молба, като
такива са налице и към момента. Втората е за претърпени болки и страдания,
както психически негативни последици от нанесен му побой от служители на РУ –
Добрич при това задържане, като вредите се претендират за периода от
задържането – 17.12.2017 г. до подаването на исковата молба, като се сочи, че
негативните последици за В. са налице и към момента. Претендира се и лихва
върху всяка от двете главници, считано от 23.10.2019 г., когато с Решение на
ВАС е отменена заповедта за задържане на ищеца като незаконосъобразна.
Правното
основание, посочено от ищеца, е чл. 1, ал. 1, пр. 2 – 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203 и сл. от АПК.
Фактическите
основания за предявяването на иска са следните:
Вечерта, на
16.12 срещу 17.12.2017 г. В. бил поканен като *** на фирмено новогодишно тържество в
ресторант „***“, в парка до гр. ***. Между 23.00 – 24.00 ч. управителката на
заведението обявила няколко пъти, че музиката трябва да спре и гостите да си
тръгнат. След 23.30 ч. в заведението станало сбиване между гости от партито и
външни лица, поради което бил подаден сигнал на тел. 112 и на място пристигнал
полицейски екип. Той се намесил при сбиването, но имало вече пострадали от
него, като едно лице било в безпомощно състояние. Екипът поискал съдействие от
свои колеги и на място дошли още две патрулни коли, както и кола на Бърза
помощ. Докато се установявали участниците в сбиването и свидетелите, ищецът В.
благодарил лично на полицейския екип и се отправил към друго заведение, където
също имал уговорено участие като дисководещ. Около 02.00 – 03.00 ч. ищецът бил
пред сградата на Първо РУ – ***, където отишъл да се види със свой приятел,
който бил в сградата по това време за да даде показания във връзка с инцидента
в ресторанта. Докато В. бил навън с приятели, от РУ излезли трима полицейски
служители, като единият от тях бил цивилен и за него по-късно се установило, че
бил инспектор ***. Именно той се запътил към ищеца и го попитал дали идва да
дава показания, на което последният отвърнал, че желае да знае с кого разговаря,
че не е участвал в сбиването и нямал отношение към него, като посочил и
причината, поради която се намирал в близост до сградата на полицията – да види
приятеля си. *** обаче му разпоредил да влезе да даде показания, като го
заплашил, че в противен случай ще му постави белезници. Последвала употреба на
физическа сила без причина от страна на полицейските служители в следствие на
която В. бил приведен в сградата на РУ. Водели го от двете страни инсп. *** и
пол. ***, като преди да излязат от първия етаж му вдигнали ръцете нагоре и с
подсечка го съборили на земята. *** започнал да го удря в главата, а другите
двама служители - от двете страни, докато бил с поставени зад гърба ръце с белезници
на земята. В следствие на един от попадналите в главата му удари В. изгубил
съзнание. Свестил се след известно време в стая в сградата на полицията,
проснат на един диван, с белезници на гърба и двама полицаи до него, от чийто
разговор разбрал, че са го влачили по стълбите. След като установили, че е вече
в съзнание, *** разпоредил на колегата си да излезе и започнал да обижда В.,
извадил бяла бухалка от бюрото си с топка на дръжката и започнал да го удря по
левия крак и седалищните части. След това преместил ръцете с белезниците на
ищеца пред тялото му и го накарал да пише, като излязъл от стаята. Тогава
телефонът на ищеца звъннал и той успял да го вдигне, оказало се, че била
жената, с която живеел и която била останала пред сградата на РУ и чакала там с
неговия шофьор. Той ѝ се оплакал, че са го пребили, поради което говорел
трудно. Непосредствено след това в стаята влязъл началникът на криминална
полиция г-н *** и като видял в какво състояние бил ищецът, наредил да бъде
откаран в болница. С патрулен екип В. бил откаран в лечебното заведение, където
му била направена снимка, кардиограма и той поискал да му направят кръвно
изследване за алкохол и наркотици, резултатите от което се оказали отрицателни.
От изследванията се установило, че имал пукнати ребра, боляла го главата и му
се виело свят, кръвното му налягане било повишено 170/120. Установени били
поражения на здравето му: мозъчно сътресение, контузия на главата и тялото и
контузия на гръдния кош. Издадени били в последствие и няколко болнични
листове.
Не му било
позволено да остане на лечение и бил върнат обратно в РУ. До този момент не му
била издавана заповед за задържане. Такава била издадена, след като жената, с
която живеел, вдигнала скандал в управлението след връщането им от болницата.
Случаят
придобил обществена известност, като бил изнесен в медиите за дълъг период от
време. Самият ищец е популярна личност, с 30 години стаж в музикалния бранш,
бил е общински съветник и председател на ОбС – ***, но по повод този случай бил
принуден да напусне поста си като председател на ОбС, както и този, на
президент на ФК „***“, което допълнително допринесло за депресивното му
състояние, негативни емоции, затваряне в себе си, чувство за отхвърляне от
околните, загуба на репутация и добро име в обществото, изграждано десетилетия.
Във връзка с този случай му се наложило да ползва специализирана помощ, влошили
се отношенията му с близките.
Издадена е била
в последствие Заповед за задържане на В. с № 712 от 17.12.2017 г. на инсп. ***,
която с Решение № 14191 от 23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 196/2019 г.
на ВАС била отменена, като в исковата молба се цитират мотиви от този съдебен
акт, според които описаната в Заповедта фактическа обстановка е недоказана.
Решението, като окончателно, е влязло в сила от постановяването му. От тази
дата ищецът претендира за присъждане на лихви върху главницата от 50 000.00 лв.
за причинени му вреди във връзка с така издадената и обявена като
незаконосъобразна Заповед за задържане. Другите 50 000.00 лв. ищецът търси под
формата на обезщетение за причинените му болки и страдания, както и за
психологическия стрес, на който билподложен във връзка с това му преживявания,
последиците от които търпи и в момента, в следствие на нанесения му побой от
служители на РУ – *** в сградата на управлението през въпросната нощ.
Въз основа на
горното В. завежда настоящото исково производство за причинени му неимуществени
щети /причинени болки и страдания от нанесени му телесни повреди, емоционален
стрес от преживянато, препятстване при указване на качествена медицинска помощ,
мъчителни спомени за преживяното, множество безсънни нощи, изтръпване на крайниците,
изнервеност, сърцебиене, усещане за „топка под лъжичката и гърлото“, дискомфорт
в състояние на стрес, промяна на живота му, довела до напрежение в семейството,
несигурност в органите на МВР и страх при вида им/ с искане за присъждане на
обезщетение за тях в посочения размер, които са следствие от отменен
незаконосъобразен административен акт и неправомерни действия и бездействия от
страна на служители на ответника.
Ответникът
намира иска за недопустим и алтернативно – за неоснователен. Счита за недоказани
твърденията на В. за нанесен му побой от служители на РУ – ***, оспорва вида и
тежестта на нанесените му телесни увреждания. Сочи, че по случая е образувано
наказателно производство, за което страната прилага материали от ДП № 62 от
2017 г. по описа на ОСлО при ОП – ***. В материалите по ДП било отразено, че на
17.12.2017 г., около 3.00 ч., във връзка с неизпълнение на полицейско
разпореждане е пристъпено към задържането на ищеца, при което той е оказал
съпротива и е нанесъл леки телесни повреди на служители от МВР – ****.
Поради
наличното висящо наказателно производство ответникът е поискал спиране на
настоящото, но съдът е отхвърлил това искане, като намира, че за него не са
налице основяния и към настоящия момент. Съдът е взел предвид, че е налице
искова претенция за обезщетение на вреди от отменен ИАА, като актът е отменен с
влязло в сила съдебно решение. По отношение на претенцията на В., свързана с
искане за обезщетение за претърпени вреди от причинен му побой от служители на
ответника, АСГ счита, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира
съдебното производство с определение, когато при разглеждане на едно гражданско
дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи
изхода на гражданския спор. По силата на чл. 144 АПК нормата е относима и за
административните дела. За да се приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК, е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: съдът
следва да разглежда административно дело по АПК /вкл. исково производство по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, като в хода на същото съдебно производство съдът следва
да е разкрил престъпни обстоятелства и от установяването на тези обстоятелства
следва да зависи изхода на административното дело. В
конкретния случай безспорно е налице административноправен спор, с който съдът
надлежно е сезиран и който той е приел за разглеждане. Липсва обаче втората предпоставка
за прилагане разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК
– в хода на съдебното производство по настоящото дело да са установени престъпни
обстоятелства. Не
е налице и третата предпоставка за прилагане разпоредбата - от установяването
на престъпните обстоятелства по наказателното
дело в случая не
зависи изхода на спора по настоящото,
образувано по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В производството по ЗОДОВ отговорността на ОД на МВР - Добрич за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от нанесен му от служител/и на ответника побой за
периода на престоя му в РУ на МВР – Добрич
на 17.12.2017 г. е обективна
безвиновна отговорност, несвързана с личността на служителя /служителите/, нанесъл на
ищеца твърдените телесни повреди и
други неимуществени щети, поради което бъдещото
евентуално откриване на извършителя на деянието не би се отразило на развоя на
производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл, напр., Определение
№ 1194 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2019 г., III о. Този извършит не се и търси по настоящем,т.к. ДП е
прекратено и Постановрението, с което е направено това, е влязло в сила.
„С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото
да бъде спряно, в случай, че при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на
гражданския спор. Само по себе си образуването на досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, не обуславя наличието на предвидените в тази разпоредба
предпоставки за спиране на производството. За да се приеме, че е налице така
установеното в процесуалния закон основание за спиране на производството е
необходимо в хода на производството съдът да разкрие наличието на престъпно
обстоятелство и установяването на това обстоятелство да има значение за изхода
на гражданския спор, какъвто не е настоящия случай. Освен това, за
прецизност следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че издаваните в
досъдебното производство актове нямат задължителна доказателствена сила за
гражданския съд, т. е. съдът не е обвързан от констатациите, съдържащи се в
тях, поради което същият може да приеме за установени различни факти.“- Определение № 9592 от 8.07.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 8479/2014 г., VIII о.
„Подадената жалба не е достатъчно основание за
спиране на производството, не е такова дори и вече образувано досъдебно
наказателно производство. Само при доказани по съответния ред и пред съответния
съд престъпни обстоятелства би могло да се прави искане за отмяна, на
основанията, визирани в чл. 239, т. т. 2 или. 3 АПК.“ -
Определение
№ 2873 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2009 г., II о.; Определение
№ 11750 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2012 г., 5-членен с-в; Определение
№ 2793 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2471/2009 г., II о.;
„За да бъде приложена разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, трябва да са налице
кумулативно две предпоставки: 1. когато в гражданското производство се разкрият
престъпни обстоятелства; 2. от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор. В случая се касае не до граждански, а до
административноправен спор като изходът на този спор не
зависи от доказването или не на престъпното деяние, за което липсват данни дали
някой е подведен под отговорност.“ - Определение № 10397 от
14.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2008 г., I о.
От материалите
по ДП № 62 от 2017 г. на ОСлО при ОП *** е видно, че с Постановление от
29.01.2019 г. на прокурор при РП Добрич се установяват основания за
прекратяване на наказателното производство, а в Постановление от 9.07.2020 г.
на прокурор при ОП Добрич е посочено, че „обвинение не е повдигано на никого“. В
писменото си становище от 1.03.2021 г. ответникът сочи също, че това ДП е
прекратено, а причината е, че не са открити данни за причиняване на средни или тежки
телесни повреди. Постановлението за прекратяване е влязло в сила като
необжалвано. Ответникът твърди, че „По това ДП, в качеството му на свидетел, В.
е осъществил състава на чл 290, ал. 1 от НК. В момента е образувано НОХД №
425/2020 г. на РС Добрич.“. В тази връзка по настоящото дело ответникът
представя Обвинителен акт по ДП № 5 от 2019 г., с който се повдига обвинение
срещу ищеца за това, че на 31.01.2018 г. като свидетел по ДП № 62 от 2017 г. на ОСлО при ОП – *** и
потвърдил неистина, но това обвинение няма връзка с настоящото дело и
евентуалният съдебен акт по него не се явява преюдициален по отношение на
настоящото съдебно решение, поради което не следва да се прилага и основанието
по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В случая по настоящото дело се претендират
вреди от безспорно отменен ИАА с адресат – ищеца, от неправомерно задържане и
нанесен побой от служители на ответника. По ДП е прието, че той епретърпял ЛТП,
а не такива от среден илитежък характер и делото епрекратено. Това обаче не е
причина ищецът да не търси обезщетение за причинените му от тези актове и
действия на ответника вреди.
АСГ намира, че
искът и в двете си части е редовен и допустим, с оглед на което следва да се
произнесе по отношение на неговата основателност.
В проведените открити
съдебни заседания ищецът се явява лично и с адв. А.И., като поддържа подадената
искова молба.
Ответникът,
юридическо лице – ОД на МВР – ***, се представлява от юрисконсулт Ж., който
оспорва иска. Намира, че увреждане във връзка с отменената заповед за задържане
е минимално, доколкото има налице такова, т.к. самото задържане е траело от
4.30 ч. до 12.00 ч. и престоят на ищеца в РУ е бил за по-малко от 7 часа.
Твърди се, че при задържането, ищецът е оказал „яростна съпротива“ и в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което
обезщетение не следва да се дължи.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово, прокурор Рачева, намира, че искът е основателен
по отношение на процесната заповед за задържане, но е прекомерно завишен. По
отношение на втората претенция, намира искът за недоказан и неоснователен.
От фактическа
и правна страна съдът намира за установено следното:
На 17.12.2017
г. полицейски орган при ОД на МВР – *** издава Заповед за задържане на ищеца за
24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в която като фактически
мотиви е отразено, че В. „ съзнателно пречи за изпълнение на полицейски
действия“. От съдържанието на заповедта обаче не става ясно в какво се изразява
неприемливото поведение на лицето, което е наложило задържането му. Фактите, на
които е базирано това заключение, не могат да се предполагат. В случая такива
нито се твърдят, нито се доказват в настоящото производство. С Решение № 14191
от 23.10.2019 г. на първо отделение на ВАС Заповедта е отменена като
незаконосъобразна. Според мотивите от съдебния акт не са представени
доказателства, че В. е имал намерение да укрие или да попречи на дейността на
полицейските органи, поради което не се установяват целите и смисъла на
издадената заповед и наложената с нея ПАМ. Лицето е могло да даде сведения по
образуваното ДП при провеждане на процесуално-следствените действия,
реализирани от разследващите органи по реда на НПК, без да се налага изобщо да
бъде задържано. От показанията на разпитаните по делото свидетели не е
установено В. да е взел участие в боя в заведението, той само е присъствал на
него. Това се установява и в настоящото производство, образувано по повод
настоящата искова молба. В. не е бил принудително доведен в РУ, нито е имало
подобно разпореждане, поради което не е налице спешност от разпита му.
Установява се, че такъв е проведен едва в 10.00 часа на 17.12.2017 г. Заповедта
се явява немотивирана, не са ясни причините за задържането и по този начин
адресата е поставен в ситуация без възможност за упражняване на средства за
ефективна защита.
Видно от
събраните в хода на настоящото дело доказателства, той е вкаран на сила в
сградата на управлението от негови служители, без основателнапричина, с което
са ограничени незаконно правото му на свобода и свободно придвижване. Това е
станало пред очите на негови приятели и познати, което е изложило доброто му
име пред тях. От акта на самото задържане той е претърпял стрес и негативни
емоции, част от които са налице като последица и до днес, т.к. той и до днес
изпитва страх и неувереност при вида на полицаи, защото не е сигурен какво може
да последва.
В случая АСГ
счита, че са налице предпоставките за уважаване на иска за вреди, причинени в
следствие издаването на тази заповед и задържането на ищеца, като освен че е
налице отменен незаконосъобразен АА В. е доказал и претърпени от това вреди,
които са в пряка връзка с този акт и осъщественото задържане. Доказателства за
наличието на тези вреди са изслушаната СПМЕ в психиатричната й част и
показанията на свидетелите, основно на свидетеля ***.
По делото е
приложена Епикриза, издадена от МБАЛ „Света Ана – Варна“ АД, клиника по
неврохирургия, според която в периода от 17.12.2017 г. – 21.12.2017 г. ищецът е
постъпил за лечение на мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма,
контузия на главата и тялото, контузия на гръдния кош. Обективното му състояние
включва описание на охлузвания и кръвонасядания в областта на лявата
предмишница, лява гръдна област и лява глутеална област. Анамнезата е снета по
данни на болния, според които увреждания са в резултат на нанесен му побой на
17.12.2017 г. сутринта. По време на прегледа той се е оплакал от световъртеж,
главоболие, повърнал е еднократно.
От приложено
Медицинско удостоверение № 1276 от 2017 г. на началник отделение „Съдебна
медицина“ при същото лечебно заведение е описано подробно обективното състояние
на ищеца към 17.12.2017 г., които описание говори за причинени множество, макар
и не особено тежки травми по тялото и главата на ищеца. Направеното от съдебния
лекар заключение е също за претърпяно мозъчно сътресение, кръвонасядания по
окосмената част на главата, горните крайници, седалището, контузия на дясна
долночелюстна става, травматичен оток в областта на лицето, контузия на гръден кош, ожулвания по гръден кош и по
горните крайници. Тези травми са резултат на действието на предмети с подчертан
ръб и взаимно успоредни действащи повърхности, каквито могат да са
повърхностите на белезници. Останалите увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и
начин. Всички увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Загубата на съзнание е разстройство на здравето временно опасно за
живота, като то се потвърждава в случая по свидетелски показания. В допълнение
към това Медицинско удостоверение е издадено ново от същия лекар, в което се
сочи, че е налице счупване на 9 и 10 леви ребра без разместване на фрагментите,
което е резултат от удари с или върху тъпи твърди предмети и биха могли също да
бъдат получени по указаните време и начин. Изводът за временно разстройство на
здравето без опасност за живота остава и в този случай.
Ответникът
представя СМЕ по писмени данни № 32/2018 г. по ДП № 62/2017 г. на ОСлО при ОП
Добрич от 11.05.2018 г., от която също е видно, че ищецът е претърпял
наранявания: травматични увреждания на меките тъкани на главата и лицето, но не
са налице обективни данни за мозъчно сътресение; травматични увреждания на
меките тъкани на тялото; не са установени счупвания на ребра; травматични
увреждания на меките тъкани на крайниците и седалището. Те са получени на
действието /удар, натиск, тангенциално действие/ със или върху тъпи предмети и
по време и начин могат да се получат, „както се сочи в материали по делото“.
Кръвонасяданията на лявата мишница могат да са в резултат на хват на човешки
пръсти с притискане; охлузванията могат да са в резултат от поставени
белезници, за каквито има данни в материалите по ДП; останалите травматични
увреждания могат също да са резултат от падане по стълбите на полицейското
управление. Не се установяват увреждания на жизнено важни органи. Времето за
възстановяване от тези физиологични увреждания е между 7 – 14 дни. Преглед на
лицето при изготвянето на тази експертиза не е извършван. Като цяло е направен
извода, че на В. са причинени болки и страдания, които могат да се окачествят
като ЛТП по чл. 130,ал. 2 от НК. Тъй като експертизата е назначена подруго производство
– ДП, съгласно цитираната по-горе практика, материалите от същото не са
задължителни за възприемане от съда по настоящото дело, но АСГ ги взема
предвид, т. к. те не се намират в противоречие с доказателстватапонастоящото
дело що се касае до вида на причинените на ищеца щети на здравето и момента на
причиняването им. Дали отговорен за това причиняване следва е ответника –
юридическо лице и дължи ли той обезщетение на ищеца в тази връзка – това са
въпроси, които могат да се разгледат единствено в рамките на настоящото исково
производство, не и в рамките на ДП или НП.
На 17.12.2017
г. в 14.05 ч. е взета кръвна проба от ищеца, която показва, че към този момент
няма данни за наличие на етилов алкохол, съгласно отразеното в Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта от 18.12.2017 г. Видно от Протокол от химико-токсикологично
изследване № ПЛ-001 от 15.01.2018 г. не са установени и следи от наркотични
вещества, техни аналози или метаболити в кръвта и урината на В.. Пробите са
взети на 17.12.2017 г., в 6.55 ч. и в 14.05 ч. Съдът приема, че не са налице
доказателства, че в процесната вечер ищецът е употребил алкохол, наркотици или
други подобни вещества – техни аналози. Дори и да се сподели тезата на
ответника за наличие на алкохол в кръвта, то за това има косвени данни и то за
минимални количества от 0.48 промила, съгласно материалите по ДП, като дори и
да се възприеме тази теза, то това количество не може само по себе си да доведе
до припадък, загуба на съзнание, повръщане на следващия ден в късния следобед,
когато лицето е било прегледано в болницата във Варна. Още по-малко до
наранявания по цялото му тяло, които са били налице в ранните часове на
процесната дата.
От
свидетелските показания на ***, приятел на ищеца, се установява, че по
време на празненството на 16 срещу 17.12.2017 г. з заведение в гр. ***ищецът е
бил водещ и организатор на мероприятието. По някое време в заведението влезли
полицаите и поискали да се намали музиката, което се и случило. Имало спор
между присъстващи в заведението, но ищецът В. не е участвал тях, нито във
физическите съприкосновения, които станали малко по-късно. Той през цялото
време бил зад пулта, т.к. това бил неговия ангажимент за вечерта. По повод
възникналия скандал и бой в заведението свидетелят и негов служител отишли в
РУ, където дали показания. След това В. му се обадил по телефона да го пита
къде се намира и когато разбрал, отишъл в участъка, за да го види. Свидетелят
изрично сочи, че В. отишъл доброволно, без да е бил викан, призоваван там и то
за да се видят двамата. Бело около 3.00 ч. сутринта на 17.12.2017 г. Седнали на
пейка и разговаряли, когато дошли униформени служители и му поискали личната
карта, както и да даде показания, но той отказал да даде такива, като заявил,
че е изморен и когато го призоват ще дойде през деня да даде такива.
Служителите били трима-четирима, не са се представяли, сграбчили В. и го
вкарали в някаква врата в управлението, като преди това му сложили белезници. Свидетелят
не може да си обясни по каква причина е станало това, т.к. до този момент В. не
е повишавал тон, не се е карал с полицаите, просто заявил, че показания ще даде
през деня, като ги уведомил, че не е участвал в боя и дори не знае с какво може
да е полезен. От него страна не е имало провокации. Смята, че т.к. ищецът е
известен, полицаите са го разпознали и това ги настроило срещу него. До този
момент В. изглеждал нормално, нямал наранявания. След около час той излязъл
навън и бил охлузен, раздърпан и пребит, държал се за ребрата и гърба и се
оплаквал, че го боли, имал кръв по дрехите. Свидетелят лично е видял
охлузвания и синини отпред и отзад по
ребрата и по таза. Наложило се да го откарат в болницата със служебна кола, там
отишли и свидетелят с едно от лицата, извикани за даване на показания, с
автомобила на ***. След като излязъл от болницата, В. споделил, че има пукнато
ребро. След това се разделили със свидетеля. През следващите дни се чували по
телефон, като ищецът му се оплаквал, че в полицията са го били, влачили са го
по стълбите и са го удряли с бухалка.
Преди
инцидента свидетелят познава ищеца като мирен и спокоен човек, веселяк и
общителен, за когото не знае да е влизал в разправии и кавги. След този
инцидент у него настъпила голяма промяна – станал омърлушен, необщителен.
Свидетелят ***също познава отдавна ищеца, с него
са колеги, но не поддържат близки контакти. Присъствал е на въпросния банкет и
самият той бил натоварен с организацията. Разказва подробно за станалия вечерта
конфликт между гости на заведението и външни лица, в който В. не е участвал. В
районното управление той не е ходил, чакал в хотелската си стая другия свидетел
– ***и неговия служител, но те не дошли, съгласно уговорката и той се обадил на
този служител. Усетил, че нещо неприятно се е случило и отишъл в управлението.
Там служителят и още един присъстващ споделили, че били бити, а от полицията
заявили, че щели да задържат *** и служителя му за разпит. Този свидетел мислел,
че В. ги чака в другото заведение, където също бил поканен за участие и към
което тръгнал по време на боя. Около 3.00 ч. в РПУ пристигнал ищецът, за да
види какво се случва с *** и служителя му, който влязъл в полицията към полунощ
и не излязъл от там. Докато стояли на пейката и чакали, В. разказал виц, който
нямал връзка с полицията, смели се приятелски, тогава се отворила врата, от
която излезли трима полицаи с униформи, пристъпили директно към Т. и му казали
да влиза да дава показания, без да се представят или легитимират по някакъв
начин. В. им обяснил, че не е участвал в инцидента, не знае нищо за него и че
бил дошъл да се види с приятелите си, ако получел призовка, щял да се яви.
Тогава най-едрият го хванал за дясната ръка, изтеглил го. В този момент Т.
казал, че ще се обади на адвоката си, извадил телефон, но униформените го
блъснали, грабнали го и го повлекли навътре, като на въпросите му по каква
причина става това не му отговорили. Вкарали го зад вратата в управлението и свидетелят
чул виковете на В.. След около час дошла ***/жената, с която ищецът
съжителства/, поискала да види Т., пуснали я и след като излязла навън след
това, съобщила на чакащите, вкл. този свидетел, че В. бил бит – „жестоко
пребит“. Тогава излязъл дежурният полицай и казал, че ще водят ищеца на
преглед, заедно със служителя на другия свидетел, защото двамата били
пострадали. Излязъл само ***. Ризата му
била разкъсана, имало кръв по нея, по потника му, охлузвания по ръцете и
лицето. Преди да влезе за разпит той изглеждал нормално и му нямало нищо, бил
облечен добре – с панталон и риза. Когато излязъл от там, ходел едва-едва,
прегърбен, измъчен. Другият задържан изобщо не излязъл. Закарали Т. в
болницата, но свидетелят останал за разпит и да чака другия техен познат да
излезе. Докато давал показания пред следовател, влязъл един от униформените,
което вкарали ищеца в управлението, и заявил на следователя: “Сега ще трябва да
разпитваш и мене.“. След това свидетелят посетил ищеца в болницата във Варна.
Познава ищеца
като лъчезарен и общителен човек, неконфликтен, възпитан, артистична натура,
спортист, обществена личност. След инцидента В. бил вече неспокоен, притеснен,
неразговорлив.
От разпита на
свидетелката **** се установя сходна
фактологията с гореизложената от другите двама свидетели. Тя живее с ищеца на
семейни начала от 15 години. Била е на банкета в заведението въпросната вечер.
В един момент в заведението възникнал конфликт, като тя не знае по каква причина
е станало това. Самата тя и съпругата на свидетеля Багдасарян се скрили зад
пулта при ищеца, а той бил там, т.к. това му бил ангажимента – да е водещ и да
осигури музиката. В това време си събирал нещата, за да посети друго участие в
същия град. Няма връзка със сбиването и с целия конфликт на банкета. Отишли
заедно в дискотеката, където бил следващия му ангажимент, той си водел
програмата, но в един момент получил
съобщение от съпругата на ***, че съпругът й отишъл в полицията, но не се е
върнал от там и тя нямала връзка с него. Затова ищецът, *** и техен приятел
отишли в полицията, за да видят какво става с ***. Било около 3.00 часа,
свидетелката останала в колата, а останалите влезли в сградата на РУП, тя ги
чакала около половин час, но понеже не дошли, се обадила на Теди по телефона.
Звъняла известно време, но той не вдигнал, затова тя влязла също в сградата да
го търси. Не го видяла, позвънила отново и той вдигнал, като се оплакал, че са
го били „полицаите“, след което затворил. Тя настоявала да влезе и да се види с
мъжа си, поради което я завели в някаква стая, където имало служител от
полицията – ***. Тя му обяснила ,че не познава никого от събитието, освен *** и
жена му и че по време на боя се била скрила и нищо не е видяла. Накарал я да
подпише блед лист, който тя не можела да прочете в момента, след което я завел
при друг служител – ***. Тя настоявала да види Теди и когато го довели, той бил
целия в кръв, главата му била охлузена, ризата му била в кръв, ръцете му били с
белезници и също охлузени, превивал се и казвал, че го боли. Той посочил към ***,
като заявил, че този човек го е бил. Тогава *** се разпоредил да откарат В. в
болницата, *** отишла също с колата на приятеля им. В болницата *** се бил
съблякъл и тя видяла, че по цялото му тяло имало червени петна. Оплаквал се от
силно главоболие, а лекар от болницата в ***твърдял, че той сигурно бил с
високо кръвно, но свидетелката настояла, че до момента той не е имал такива здравословни
проблеми. Прегледали го и заявили, че имал две пукнати ребра, а след това в
болницата във Варна им казали, че ребрата не били пукнати, а счупени. След
прегледа полицаите върнали *** в управлението и не им обяснили по каква
причина. До момента В. не е имал издадена заповед за арест, не му е връчвана
такава. Върнали се в сградата на полицията и влезли в стая с решетки. На ищеца
бил направен обиск, били взети личните му вещи, поискали и телефона му, който в
това време бил у ***. Полицай заявил, че ако не му предадат телефона, щял да
задържи и нея. Тя предала телефона и излязла. Теди останал и го пуснали около
обяд. Отишли веднага в болницата в гр. Варна, където той бил приет и прегледан
от съдебен лекар.
Свидетелят *** е
семеен приятел с ищеца от много години и поддържат близки контакти. По време на
задържането на В. е бил в София, но разбрал за случая от сина на Т. и от
медиите. След това В. се свързал с него и лично му се оплакал, че усеща болки и
му се виело свят, като по това време бил още в болницата. Двамата се срещнали
след изписването на ищеца от болницата, като той още имал следи от охлузвания
по лицето и розови петна по тялото, вкл. по ребрата, а по китките му личели
следи от белезници. Показал на свидетеля ризата си, която била цялата в кръв,
следи от такава имало и по дънките. Бил емоционално разстроен, афектиран,
трудно поддържал разговор и все още не можел да повярва какво се е случило във
въпросната нощ. Свидетелят го посъветвал да се обърне към действащ адвокат,
който го представлявал в последствие по делото против заповедта за задържане.
От Теди свидетелят научил подробности – как го вкарали насила в полицията,
защото той не можел да даде показания, т.к. бил вече много изморен от двете си
участия преди това. Въпреки, че предложил да даде такива през деня, му сложили
белезници и не му позволили да се обади на адвокат. Служители от РУП са го
хванали под мишниците, завлекли са го по стъпалата на горен етаж, нанасяли му
удари, съборили го на земята, когато той по тази причина си ударил главата и
изгубил съзнание. Събудил се в същата сграда с белезници на ръцете, а един от
служителите /***/
го наричал „наркоман“, извадил бухалка и започнал да го удря с нея. След това
началникът на управлението разпоредил *** да бъде закаран в болницата в ***.
При
обжалването на заповедта му за задържане ***присъствал лично на всяко заседание.
Приел силно емоционално всичко, т.к. не се чувствал виновен, винаги се сещал за
побоя, за служителя ***, което го карало да се
ядосва и превъзбужда емоционално. Жалбата му не била уважена на първа инстанция
и той приел това изключително тежко, като лична обида и несправедливост. До
края на делото, което траело две години, той не можел да се успокои. След
инцидента известно време изобщо нямал участия. Цялата зима на 2017/2018 г. не е
имал такива. Той се изолирал от близките си и от обществения живот. От една
страна му пречели нараняванията, от друга преживеният стрес го направил
избухлив, незаинтересован от работата и близките му. Събитието се отразило
негативно на личния му живот, временно се разделил с жената, с която живеел,
защото станал избухлив и нервен, което не било специфично за него до този
момент. Докато делото вървяло, нещата с *** били зле. Страхувал се от среща с
полицията, изпитвал силен страх и неприязън към полицейски органи. След
решението на ВАС, с което заповедта била отменена, той се поуспокоил, но до
тогава медиите отразявали, че той бил задържан, защото бил препятствал
полицейските органи, поради което бил отстранен от ръководството на Футболния
клуб в гр. ***.
Едва след отмяната на заповедта и след като информация за това излязла в
медиите, той решил, че поне е изчистил името си и от това му олекнало. Тогава
решил да заведе настоящото дело и да търси обезщетение за причинените му от
неправомерното задържане и нанесения му побой травми.
Свидетелката
***
/дъщеря на свидетелката ***,
с която В. съжителства/ се видяла с ищеца в деня преди инцидента, празнували
заедно лични празници. След това той и майка й заминали за ***, като В. изглеждал
добре, нормално, в добро здравословно състояние, не е имал никакви оплаквания.
Видяла го на следващия ден след участието му, около 13.00 часа, когато майка й
я взела от дома им и заедно го закарали в болницата в гр. Варна. Шофирала майка
й. Той изглеждал много зле, имал кръв по ризата си, синини в областта на кръста
и гърба. По време на пътуването той заеквал, имал болки в главата. В болницата
той се лекувал 6 дни. Според свидетелката той страдал както физически, така и
психически, поради унижението и чувството за незащитеност. Там го търсели
журналисти, имало и полицаи, които искали обяснения. След изписването му се
прибрали вкъщи, но Т. не бил същият човек – затворил се в себе син желаел да
коментира с никого в семейството, намалели участията му, всички го питали за
случката и това го товарело допълнително. По тези причини връзката му с ***претърпяла проблеми,
наложило се те да се разделят за няколко месеца. И другите му близки приели
много зле случилото се – майката на ищеца започнала да „вдига кръвно“. Самият
той не можел да спи спокойно. Налагало се да го викат и той да ходи няколко
пъти в Добрич за разпити и това допълнително го товарело. И до сега той не се е
възстановил от преживяното. Взима успокоителни медикаменти.
По делото е
приложена Служебна бележка от ФК „***, в която е отразено, че ищецът е бил
Председател на УС на ФК от 30.11.2016 г. до 30.08.2019 г., но „поради развилия
се в широк и продължителен срок медиен мащаб относно задържането му за 24 часа
в 1-во РУ – Добрич на 17.12.2017 г.“ правомощията му били прекратени. Тези
действия били „наложителни във връзка със запазване доброто име на клуба във
футболните и медийните среди, както и да даде възможност на Т.Г.В. да изчисти
името си чрез съдебните органи на Република България“. Заповедта за задържането
на ищеца е отменена два месеца след освобождаването му от този пост. Видно от
този документ и от свидетелските показанията отстраняването му от тази длъжност
е станало във връзка с тази заповед.
Не е спорно и
това, че за времето от 9.11.2015 г. до 16.04.2018 г. и от 17.04.2018 г. до
12.11.2019 г. В. е бил общински съветник в ОбС ***.
Назначена и изслушана е комплексна съдебнопсихиатрична
и съдебномедицинска експертиза, изпълнени от психиатър, директор на ДПБ
Севлиево – д-р С. М.
С. и началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ АД, Габрово - д-р Я.Г.К.. След запознаване с материалите по
делото, вкл. наличната медицинска документация, проведени лично прегледи и
изследвания на лицето, разговор с лекуващия му лекар, се установява следното:
До процесното събитие Т.В. е боледувал рядко, няма данни за наличие на общо
хронично заболяване. На 25.09.2020 г. се явил в кабинета по Съдебна медицина с
медицинското си досие, взето от личния лекар. Към момента на прегледа вече няма
физически оплаквания, но изживеният стрес все още оказва влияние върху него. По
отношение травмата на ребрата не са налице данни да са налице фрактури, които
да се изразяват в деформации или натрупан костен калус по същите. Като физически увреждания от инцидента В. е
имал контузия на главата с оток с диаметър около 2 см в лява тилна област,
петнисто кръвонасядане зад лявата ушна мида с диаметър 3-4 см, подутина/оток с
диаметър 3-4см в дясна слепоочна област, оток на долна устна, болезненост в
областта на дясна долночелюстна става с клинични данни за мозъчно сътресение;
повърхностни охлузвания на шията и гърба; пръснати петнисти кръвонасядания с
диаметър около 0.5 – 1.0 см на площ от около 3-4 см в диаметър по страничната
повърхност на лявата мишница; ивичесто хоризонтално охлузване с размери 3/0.2
см по гръбната повърхност на лявата предмишница на нивото на средната третина;
кръвонасядане и оток с диаметър 6-8 см в областта на лява киткова става,
успоредни линейни охлузвания в същата област и в областта на дясна киткова
става; оток и болезненост в основата на 2-ри пръст на лявата ръка; петнисто
кръвонасядане с диаметър около 3 см по странична повърхност на дясното рамо с
охлузване над него с диаметър около 1 см; болезненост по предно-страничната
лява повърхност на гръдния кош на ниво 8 – 9 ребрени дъги; две ивицести
охлузвания вляво на гърба, близо до гръбначния стълб на ниво 8 – 9 прешлени;
масивно кръвонасядане с диаметър около 12 – 14 см в областта на седалището
вляво; кръвонасядане с диаметър около 3 см на дясна седалищна област. Имал е
оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и повръщане.
Направен
е извод, че уврежданията е възможно да са нанесени по начина, описан от ищеца –
при събаряне на пода и удари с ръце и ритници, с бухалка /по седалището/, силен
натиск от белезници в областта на китките на двете ръце. Според вещото лице всички
описани увреждания не могат да се обяснят с едно падане по стълбите, тъй като
заемат и засягат различни анатомични области и не само една равнина на тялото.
Уврежданията съответстват на твърдението да са нанесени в нощта на процесния
инцидент, като не могат да се конкретизират в точност до часове. Физическите
болки и страдания са били налице за период от 7 до 14 дни, с най-голяма
интензивност по време на причиняването им и първите часове след това.
Главоболието и световъртежът е възможно да са продължили по-дълго, до 1 месец,
но с по-малка честота.
Според
експертизата при ищеца не може по безспорен начин да се установи загуба на
съзнание, защото това може да стане само при регистриране на състоянието от
квалифициран медицински персонал в
съответния момент, какъвто на мястото на инцидента
не е имало. Видеоматериалите, приложени по делото, са с не особено добро
качество /с което съдът е
съгласен изцяло/ и обхващат само малка част от
локализацията на пострадалия в сградата, поради което от тях не може да се
установи загуба на съзнание. Няма и независими свидетели, които да потвърдят
или отхвърлят наличието на загуба на съзнание, а по последващото състояние на
ищеца, както е при всеки пострадал с черепно-мозъчна травма, не може да се
изведе заключение за преживяна или не загуба на съзнание преди момента на
клиничното наблюдение, защото няма установени в медицината признаци за това.
Не са налице
медицински документи, нито свидетелски показания на лица, очевидци на загубата
на съзнание на ищеца,, поради което и съдът намира
за недоказано по делото от
обективна страна твърдението за загуба на съзнание, а от там – и за причинена
средна телесна повреда в такава
връзка.
Съдът
намира, че изводите на експертизата, че уврежданията могат да са причинени
въпросната вечер и по посочения от ищеца начин, са основателни. Преди влизането
му в полицейското управление, по данни на свидетелите, неопровергани с други
доказателства по делото, ищецът не е имал такива увреждания, както и разкъсване
на ризата и зацапвания с кръв върху
нея и панталоните. Те са били налице обаче веднага, когато той е излязъл от
управлението и следва логично да
се приеме, че той ги е придобил именно там и то не в
резултат на едно падане по стълбите,
както сочи и вещото лице. Няма данни той да е
бил в състояние, в което да не е могъл да управлява движенията и реакциите си.
В този смисъл АСГ намира, че описаните наранявания В. е получил именно докато е
бил в сградата на РУП, като по делото не са събрани доказателства, от които да
е видно, че разпитът и въвеждането му там насила са били оправдани и
необходими. На същия са били причинени множество, макар и леки, телесни повреди,
изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота му,
именно по време на престоя му в РУП, като отговорни за това са служители от
същото управление. Тъй като искът
по ЗОДОВ не касае виновно поведение на конкретен служител и не може да се
установи самоличността на конкретните такива, нанесли побоя на В., то следва
отново да се посочи, че отговорността е безвиновна и обективна, макар и по вид
деликтна, тя се носи от юридическото лице, като негово виновно поведение нито
може, нито следва да се доказва.
От
експертизата на психиатъра се установява, че до момента на процесния инцидент В.
е бил в стабилно психическо състояние, уравновесен, с мотивация към активност,
дисководещ с много участия, водещ богат обществен живот – председател на ФК,
общински съветник. Реагирал е емоционално адекватно. Поддържал е добри
междуличностни контакти в социума и семейната си среда. Задържането и
ограничаването на свободата на лице, натоварено с вина за неизвършено от него
деяние, могат да предизвикат състояние на напрежение и тревожност, негативни
емоции, а те, на свой ред, да доведат до влошаване на психичното равновесие на
лицето. При лица с по-висок социален и обществен статус такива обстоятелства
могат да доведат до масивна психотравма. В., например, е бил обвинен, че е
ползвал наркотични вещества, което е било опровергано в последствие от
приложената химико-токсикологична експертиза. В. се е чувствал унизен след
понесените психотравми и дълго време е избягвал да обсъжда случилото се. Сънят
му е бил нарушен и в първите месеци се е самоизолирал от хората, не желаел да
разговаря дори с децата си. Изоставил е ангажиментите си и е фокусирал
вниманието си върху това, да опровергае обвиненията срещу него. След травмата е
имал и психосоматични проблеми – рязко повишение на РР и главоболия, каквито до
тогава не са го притеснявали. Употребявал е дълго време болкоуспокояващи,
изписани му от болницата, а след това и от лекуващия лекар. Започнал и да
заеква, което за неговата работа като дисководещ е обективен проблем. Станал
интровертен, с прояви на засилена нервност, заради което е провеждал курсове по
психотерапия. Продължителността на така описаната симптоматика е около година и
половина. По време на съдебните дела той изпада в противоречиви емоционални
състояния от затваряне до превъзбуда. Често си спомня преживяното и това го
измъчва. Развил е страх от полиция и срещи с полицаи, независимо от повода.
Изцяло променя живота си, като продава обекти от бизнеса си /дискотека в гр. ***/, който до инцидента е
управлявал с удоволствие. И до днес ищецът има остатъчни страхово-тревожни
депресивни симптоми, невротични със соматизация на някои от тях, остатъчно
заекване, засилващо се при други последващи психотравми, вкл. по време на
разговора с психиатъра, котано е трябвало да възпроизвежда мъчителните спомени
от процесната нощ. В резултат на преживения стрес и настъпилото от него посттравматично
стресово разстройство е изгубил част от възможностите си за справяне при
възникнали нови стресови събития, развил е емоционална нестабилност, чувство за
несправяне, загуба на увереност в професионален и житейски план. Все още е
неспокоен, лабилен, склонен към лесни раздразнения и частично поддържане на
социални контакти, вкл. и в семейна среда.
Експертизата
не е оспорена. Съдът намира, че същата не противоречи на събрания
доказателствен материал по настоящото дело. Вещите лица не са длъжни и не
следва да коментират и вземат предвид други експертни заключения, дадени по
други дела, изготвени преди три години. Те се произнасят въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства и след проведени лични
прегледи на лицето. Освен това, както вече бепосочено по-горе, съдът не намира, че СПМЕ
се отличава съществено от приложената такава по делото, изготвена за целите на
ДП. И двете експертизи достигат до извода за причинени травми на процесната
дата, които са временни и неопасни за живота на пострадалия. Психиатричната
част от експертизата по настоящото дело е правена въз основа на данни, събирани
до настоящия момент и също след преглед на лицето, като са взети предвид факти
и обстоятелства до настоящия момент /момента на изготвянето ѝ и
представянето ѝ в съда/.
Съгласно чл. 86, ал. 4 от ЗМВР при използването на физическа сила и помощни средства
полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на
лицата, срещу които са насочени. В чл. 88 е постановено, че панирането и
контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от
полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87 включва мерки за постигане на
законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите. Не се установява
от доказателствения материал по делото по време на задържането на ищеца на
17.12.2017 г.
да са били налице някои от обстоятелствата по чл. 85 от ЗМВР,
в които се допуска употребата на физическа сила от полицейските служители. Съдът е
дал указания на страните, разпределил е доказателствената тежест, вкл. е
предоставил възможност на ответника да сочи доказателства в подкрепа на
становището и твърденията си, но той не е опровергал изводите за причинени на
ищеца вреди, нито е доказал негово участие под формата на съпричиняване в тях.
Физическа сила срещу В. е доказано
употребена и то с интензитет, който не е бил
необходим и съобразен с конкретната обстановка, няма данни и доказателства дори за нарушението на обществения ред от негова страна. Фактическото
му задържане е станало дори без да е издадена заповед за това, такава е
издадена по-късно, едва след връщането му от болницата и повторното му влизане
в сградата на РПУ. Полицейските органи в
нарушение на чл. 86, ал. 4 от ЗМВР, при използването на физическата сила, доколкото въобще е била нужна такава, не са взели необходимите мерки за опазване здравето
на лицето, срещу което са я използвали, тъй като след задържането си, същото е
постъпило в болница с множество
травми и по тази причина то е провело 6-дневно болнично лечение, след което
възстановяването му, физически, е продължило между 7 и 14 дни, съгласно
експертното заключение по делото. Предвид изложеното съдът
приема, че са
налице доказани незаконосъобразни /извършени в нарушение на разпоредбите
на чл. 85 и сл. от ЗМВР/ действия на длъжностни лица на ОД на МВР –
Добрич, като ищецът е претърпял от тях вреди – телесни болки и страдания, като
и психически травми, с последици, налични, съгласно психиатричната екзпертиза,
и до момента, с остатъчни към момента поражения ръху психиката – страх от
контролни /полицейски/ органи, чувство на незащитеност, срам, накърнено
достойнство, увреждане на себеуважението и себевъзприятието, като по този начин
са изпълнени условията за допустимост и основателност
на иска по чл. 204, ал. 4 и сл. от АПК.
Нормата на чл. 1 ЗОДОВ
очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините
за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните
органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Фактическият състав на ангажирането на отговорността
на държавата и общините за вреди освен незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, извършени при или по
повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния
ред изисква също от тях да е настъпила вреда, както и да е налице причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, извършеното незаконосъобразно
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай съдът намира, че
са
налице всички елементи от фактическия състав по отношение на претендираните
неимуществени вреди, представляващи фактически болки и страдания и негативни
психически изживявания, причинени в следствие на задържането,
издадената в последствие за това Заповед и нанесения побой при
задържането на Т.Г.В. на процесната
дата. Причинените
множество травми, макар и леки по своя характер, са
били свързани с изтърпяване на болки и психически страдания, чувство за
безпомощност и страх за живота и здравето, унижение на човешкото достойнство и
срам от изтърпяното физическо посегателство, когато то е станало достояние на
други лица. Събитията са се отразили върху семейния живот на ищеца,
тъй като поради тях той е станал дсприхав, затворен, нервен. Това наложило
раздялата му за нялокто месеца с жената, с която от 15 години е живял насемейни
начала и тя също е потърсила психологическа помощ. Няма твърдения и данни реакция на преживяното да
е врезултат от друго
събитие или проблематика. Следователно, освен изтърпяната физическа
болка, установява се, че пострадалият продължително време след това е имал и
негативни психически изживявания, чувствал се е депресиран и потиснат, за
преодоляването им е ползвал и помощта от специалист. Механизмът
на получаване на увреждането и причините за него,
описани в исковата молба,
не се опровергават от
нито едно от събраните по делото доказателства, напротив те ги
потвърждават изцяло. При
наличието на необходимите предпоставки АСГ намира, че исковата молба е частично
основателна, като размерът на двете претенции е завишен.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайно
установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени
със състоянието на ищеца преди него. Вида на физическите и психически
щети е подробно разгледан по-горе. Доказани са последиците от
незаконосъобразните акт и действия на служители при ответника и като
продължителност и интензивност, като психическите травми и до днес не са
напълно отшумели. В чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ е предвиден критерий,
който отново затвърждава принципа за справедливост при определяне размера на
обезщетението и съгласно него когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението да се намалява. В
конкретният случай обаче не са налице данни, събрани
в хода на развилото се производство, че В. е предизвикал лошото
отношение на полицейските служители или че сам е причинил описаните подробно
многобройни наранявания поразлични части от тялото си и в различни равнини на
същото /съгл. медицинската експертиза/. Затова
съдът обсъжда и определя размера на дължимото обезщетение съгласно останалите
критерии, като взе предвид и това, че ищецът е популярна личност, с многобройни
публични участия, свързани с професията му, общественик – общински съветник,
член на УС на ФК. При тези обстоятелства съдът намира, че претендираното обезщетение
следва да се намали, като справедливо е да не му се присъди целият
претендиран размер от 100 000.00 лв., а същият
да бъде намален, като по искането му за обезщетение на вредите, причинени във
връзка с издадената незаконосъобразно заповед за задържане и за самото му
незаконосъобразно задържане такива следва да се присъдят в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв., а за причинените му телесни повреди от причинения му побой и
свързаните с тях психотравми – обезщетение на стойност 3 000.00 /три хиляди/
лв. Върху така присъдените суми следва да се присъди и лихва, считано от
23.10.2019 г., когато е отменена незаконосъобразната заповед и съгласно изрично
направено в тази насока искане на ищеца по последната му Молба от 9.02.2021 г.,
в която определя такъв начален момент и
за двете претенции.
Още в исковата си молба ищецът моли
заприсъждане на сторените от него в настоящото производство разноски. В тази
връзка страната е представила своевременно списък по чл. 80 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК на разноските, от който е видно, че такива са направени на обща
стойност 5 516.20 лв., от които: 1.Договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение на стойност от 5 000.00 лв., като за същото е представен и Договор
за адвокатска защита и съдействие от 11.01.2021г., в който е посочено, че
сумата е изплатена приподписването на договора и същият служи и за разписка за
нейното изплащане; 2. Държавна такса от 10.00 лв. и 3. Внесен общ депозит за
изготвяне на заключение на СМПЕ в размер на 506.20 лв.
Ответникът също претендира за присъждане на
направените от него разноски, а именно – юрисконсултско възнаграждение и
направените от юридическото лице във връзка с командироването му разноски по
пътуване и изплащане надневни командировъчни разходи.
По отношение разноските по настоящото дело
съдът взе предвид, че съгласно тях се прилага специалната разпоредба на чл. 10,
ал. 3 и 4 от ЗОДОВ, според които ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Според ал. 4 съдът осъжда ищеца да заплати
на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Уважената част от иска е 4%, съответно
неуважената – 96%.
Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 24 от тази Наредба по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В
случая поради големия обем на делото и неговата фактическа и правна сложност,
както и поради това, че то е гледано в няколко открити съдебни заседания, съдът
намира за справедливо определяне на среден размер на юрисконсултското
възнаграждение от 150.00 /сто и
петдесет/ лв. Тъй като нормата на чл. 10 от ЗОДОВ е специални и тя регламентира
изцяло въпроса, свързан с присъждане на деловодните разноски в процес, воден на
основание същия закон, то следва да се приложи тя, с оглед на което в полза на
ответника не могат да се присъждат други разноски, вкл. командировъчни и пътни
разходи, направени по повод процесуалното му представителство.
Искът е уважен частично. Държавна такса е
заплатена в размерна 10.00 лв. Разноски по делото са както тази такса, така и
заплатеното за назначената и изслушата експертиза в размер на 506.20 лв., или
сумата от 516.20 лв. следва да се
заплати от ответника на ищеца като разноски по частично уважения иск, съобразно
предвиждането на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. „След като предявения иск за вреди е
уважен частично, то съгласно приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
разноските по производството се дължат от ответника – ... В случая ищеца не
дължи разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената от
съда ССЕ…“ - Решение № 499 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2020 г.,
III о. По отношение на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение съдът
намира, че съобразно горецитираните правила то подлежи на редуциране „съобразно
уважената част от иска“ или в случая дължимо такова в полза на ищеца е в размер
на 200.00 /двеста/ лв.
В тази връзка и на
основание чл. 172, във вр. с чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 и чл. 10 от ЗОДОВ,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич да заплати на Т.Г.В.
*** с ЕГН: ********** обезщетение за причинени му неимуществени вреди по искова
молба вх. № СДА-01-780 от 11.05.2020 г. по описа на същия съд, както следва: 1.
1 000.00 /хиляда/ лв. за незаконно
задържане в РУ на ОД на МВР – Добрич и от издадена в тази връзка незаконосъобразна
и в последствие отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 712 от
17.12.2017 г., издадена от полицейски орган – полицай категория „Г“, Сектор
„КП“ инсп. ***, на длъжност ОР при Първо РУ – гр. Добрич, на основание чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР; 2. 3 000.00 /три хиляди/ лв. за причинени
му болки и страдания от причинени му телесни увреждания на 17.12.2017 г. в
сградата на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Добрич, В едно със законната лихва за
всяка от сумите, считано от 23.10.2019 г., до окончателното им изплащане на
ищеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич да заплати на Т.Г.В. ***
с ЕГН: ********** деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер
на 200.00 /двеста/ лв. адвокатски хонорар и 516.20 /петстотин и шестнайсет/ лв.
разноски – държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА Т.Г.В. ***
с ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Добрич деловодни разноски– юрисконсултско възнаграждение, на стойност
от 150.00 /сто и петдесет/ лв.
Препис от Решението ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните в едно със съобщенията.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за постановяването му, с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/