Р Е Ш Е Н И Е
№ 185 15.12.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на петнадесети ноември две
хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 118 по описа за 2023 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215 от ЗУТ и се движи по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на М.Д.Д., ЕГН: ********** ***, подадена чрез адвокат А.М. ***, с посочен
по делото адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия“ №4, вх.А, ет.2, кантора 6 против
Заповед № РД-3-656/ 14.06.2023 г. на Кмета на Община Търговище, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат от М.Д.Д. като незаконен строеж, по смисъла на чл.225,
ал.2,т.3 от ЗУТ - „Водоплътна изгребна
яма“ изпълнена в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XVII-75, кв.14 по ПУП на
с.******, Община Търговище.
С жалбата като
основание се навеждат неспазване на установената форма, съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага се
становище, че в оспорената Заповед не са изложени фактическите основания на
органа, като липсва конкретизация, коя от хипотезите по чл.154, ал.2,т.4 от ЗУТ
органът приема че е налице, както и посочване, кои конкретно правила, нормативи
и изисквания, уредени в част трета и четвърта от Наредба №7/22.12.2003г.
органът приема, че са нарушени. Излага се твърдение, че сградата на оспорващия
е нанесена в кадастралния план на с.******, за което е издадено Удостоверение с
изх.№ ****/29.03.2021г. на Община Търговище, като в тази връзка Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри и конкретно чл.18,ал.4 от същата,
са приложими в настоящия случай. Излага се становище, че в оспорената Заповед
не са изложени мотиви на органа по съществото на възражението на Д. срещу
Констативен акт №8/01.06.2023г. Излагат се доводи, обосноваващи че органът не е
изследвал всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което не са
спазени чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК. Излага се твърдение, че водоплътната
изгребна яма не е разположена на 2.80м от северната регулационна граница, така
като органът приема, а на повече от 3
метра и не е налице нарушение на чл.47, ал.2 от ЗУТ. Навеждат се и твърдения,
че при извършената проверка от страна на контролните органи разстоянието между
водоплътната изгребна яма и
регулационната граница на имота не е измерено правилно, тъй като регулационната
линия между неговия имот и улицата не съвпада с линията на изградената ограда,
измерването не е направено с GPS, нито със специализирана геодезическа техника
от правоспособно лице. Моли се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат А.М. ***, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително излага
доводи, че от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/
по делото се установява, че разстоянието на процесната изгребна
яма до регулационната граница на имота попада в сферата на допустимата
грешка по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Навежда
вероятност за грешки в измерването и с оглед на обстоятелството, че вещото лице
не е имало достъп до външния ръб на ямата от вътрешната страна и е изчислявал
само на база на данни предоставени му от собственика на имота за приблизителния
диаметър на тръбата в ямата и неговото сечение. Моли жалбата да бъде изцяло
уважена.
Ответникът по оспорването – Кметът на
Община Търговище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж., в съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни
доводи, обосноваващи че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че процесната водоплътна изгребна яма е разположена на 2.72 метра от северната
регулационна граница на имота и същата е в отклонение от одобрената
документация за строежа в имота и в разрез с изискването на чл.42, ал.2 от ЗУТ.
Обосновава нарушение на разпоредбата на чл.225, ал.2,т.3 от ЗУТ, във връзка с
чл.154,ал.2,т.4 от ЗУТ. Излага становище, че оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон и при спазване на всички процесуални
правила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че М.Д.Д. е собственик на поземлен имот УПИ/ XVII-75, кв.14 по ПУП на
с.******, Община Търговище, както и че
строежът- „Водоплътна изгребна
яма“, предмет на оспорената Заповед е изпълнен от него. Не се спори
също, че посоченият строеж е пета категория, съгласно чл.137,ал.1,т.5, б „а“ от ЗУТ.
Във връзка с
постъпили в РДНСК-Търговище жалби с вх.№Т-145-00-108/24.02.2023г. и
№Т-145-00-110/27.02.2023г от Н. Х.Х. от гр.Търговище, касаещи изградената в
поземления имот на М.Д.Д. изгребна яма, на 02.03.2023г. инспектори от РДНСК-Търговище са извършили
проверка по документи и на място в поземлен
имот УПИ/ XVII-75, кв.14 по ПУП на с.******, Община Търговище. За констатациите
е съставен Констативен протокол №13/02.03.2023г.
С Писмо с рег.и.№РД-01-3160/21.03.2023г.
на Началника на РДНСК-Търговище жалбите на Х. са препратени по компетентност на
Кмета на община Търговище.
По повод
посоченото писмо на Началника на РДНСК-Търговище и препратените с него жалби,
експерти от Дирекция „Устройство на територията, околна среда и транспорт“ при Община
Търговище, са извършили проверка по документи и на място. При проверката е
установено, че в УПИ XVII-75, собственост на М.Д.Д., е изградена еднофамилна жилищна
сграда, със ЗП=РЗП=131,23 м2, която е завършена. В хода на проверката е
констатирано, че пред еднофамилната жилищна сграда в североизточната част на
поземления имот е налице изпълнена водоплътна изгребна яма разположена на 2.80 м от северната
регулационна граница на имота, граничеща с улица /о.т.96-о.т.106/.
За строежа са
налице издадено разрешение за строеж №РС-01-3/14.01.2019г.-влязло в сила, и
Заповед по реда на чл. 154 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ за
промени по време на строителството №3-01-710/25.09.2020 г., касаещи ситуирането
и конфигурацията на еднофамилната жилищна сграда, с която се намалява застроената
площ на 131,23кв.м. За строежа е налице и одобрен инвестиционен проект от
14.012019г.
В резултат на
проверката контролните органи приели, че така изпълнена водоплътна изгребна яма е в отклонение
на одобрения инвестиционен проект, с което са нарушени техническите и
санитарно-хигиенните изисквания.
За резултатите от
проверката е съставен Констативен акт /КА/ №8/01.06.2023г. Констативният акт е
подписан от инспекторите и от М.Д.Д.. Актът е предоставен на Д. срещу подпис на
05.06.2023г.
На 07.06.2023г. М.Д.Д.
*** Възражение с рег.№ РД-02-4262/07.06.2023г. срещу констатациите по горепосочения
протокол.
Приемайки
възраженията за неоснователни на 14.06.2023г. Кметът на Община Търговище на
основание чл.225а, ал.1 от от ЗУТ е издал
оспорената Заповед № РД-3-656/ 14.06.2023 г. С посочената заповед е наредено да бъде премахнат от М.Д.Д. като незаконен строеж по смисъла на
чл.225,ал.2,т.3 от ЗУТ- Водоплътна изгребна яма, изпълнена
в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XVII-75, кв.14 по ПУП на с.******, Община
Търговище.
В Заповедта изцяло
се възпроизвеждат фактическите констатации, изложени в КА №8/01.06.2023г. Като допълнителни констатации е посочено, че
така изпълнената водоплътна изгребна яма
е в отклонение от одобрената документация, тъй като е на по-малко от 3.00м.
от северната регулационна
граница на имота, граничеща с улица /о.т.96-о.т.106/. Посочено е, че са
нарушени техническите и санитарно-хигиенните изисквания. Като нарушени норми са
посочени чл.47,ал.2 от ЗУТ и чл.154, ал.2, т.4 от ЗУТ. Обсъдени са възраженията
на Д.. Изложени са мотиви, че процесния строеж не може да се приеме за търпим,
тъй като строителството е извършено след 2019г. и не са налице хипотези по
пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ и пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Заповед №
РД-3-01-656/ 14.06.2023 г. на Кмета на Община Търговище е съобщена на М.Д.Д. на
19.06.2023г., съгласно приложената по делото разписка/стр.14/.
Жалбата на М.Д.Д. срещу
посочената Заповед е подадена до Административен съд-Търговище на 23.06.2023г.,
чрез органа издал оспорения акт.
Съгласно
приложеното по делото Писмо с изх.№20-38522/22.08.2023г. на Началника на СГКК-Търговище за урбанизираните територии
на с.****** няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри.
Видно от
представеното по делото Писмо с рег.№Р–Д-01-8384/24.08.2023г. на Кмета на
Община Търговище по делото се установява че изградената в УПИ/ XVII-75, кв.14
по ПУП на с.****** „водоплътна
изгребна яма“ е предвидена с разработка по част “ ВиК“ от инвестиционния проект
на еднофамилната жилищна сграда, находяща се в същия имот.
Същата не е изпълнена като самостоятелен строеж, на основание отделен
инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Съгласно
представената по делото ситуация по част „ВиК“ от инвестиционния проект на
еднофамилната жилищна сграда в УПИ/ XVII-75, кв.14 по ПУП на с.****** изгребната шахта следва да е
разположена на отстояние 3 метра от границата на поземления имот с улица /о.т.96-о.т.106/.
Съгласно
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо
лице геодезист, разстоянието между изградената водоплътна изгребна яма,
изпълнена пред еднофамилната жилищна сграда в североизточната част на УПИ
XVII-75 в кв.14 по плана на с.******, общ.Търговище, обл.Търговище и североизточната
регулационна граница на поземления имот, граничещ с терен, отреден за улица с
точки: о.т. 96 - о.т. 106, е от 2.72 метра.
Посоченото разстояние е измерено от съставения цифров модел от
кадастралния и регулационен план и заснетите по геодезически способ елементи.
От заключението се установява, че северната уличнорегулационна граница на поземления имот не е приложена на място и
не е трайно материализирана. Същата е трасирана от вещото лице на място, после
е измерена и нанесена в съставения цифров модел. В съдебно заседание вещото
лице уточни, че в поземления имот има изградена ограда, но тя не съответства на
уличната регулация на имота по плана, тъй като е разположена по-навътре от нея. Вещото лице
посочи, че първо е трасирал регулационната граница на поземления имот по плана
на място, обозначил я временно с колове и след това е извършил измерването на
разстоянието.
Съгласно същото
заключение по СТЕ, измереното разстояние попада в допустимите стойности на
грешка в разстоянието между две подробни точки, за точки от нетрайно
материализирани граници на поземлени имоти и постройки на допълващото застрояване δS <= 40 cm, по смисъла на чл.
18, ал.1, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В
съдебно заседание вещото лице уточни, че в случая е налице нетрайно материализирани
граници и както е измерил 2.72 метра, грешката може да е в диапазон до 40 см,
т.е възможно е разстоянието да бъде и от 3 м. и 12 см.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
При така установеното от фактическа
страна по допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
Жалбата е
допустима, тъй като същата е подадена в срок, срещу административен акт,
подлежащ на съдебно оспорване, от надлежна страна- лице адресат на оспорената
заповед и собственик на ПИ и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество,
при така установеното, съдът, след като
извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и служебна
проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
По делото е
безспорно, че строежът, предмет на оспорената Заповед е от пета категория, съгласно
чл.137,ал.1,т.5, б „а“ от ЗУТ, с оглед на което същата е издадена от
компетентен орган, съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Оспорената заповед
е издадена въз основа на съставен преди това Констативен акт №8/01.06.2023г. Последният
е надлежно предявен на Д. срещу подпис,
като оспорващият е упражнил правото си на възражение срещу констатациите по
него. С оглед изложеното, съдът приема, че в производството по издаване на
оспорената Заповед е спазена процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като не са
налице допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на Д. и които да са съществени.
Съгласно чл.225,
ал.2,т.3 от ЗУТ за квалификацията на един строеж като „незаконен“ по смисъла на
посочената разпоредба, следва да е налице не просто отклонение от одобрения
инвестиционен проект, а „съществено“ такова по чл.154,ал.2,т.1,2,3 и т.4 от ЗУТ. В конкретният случай от страна на органа, издал оспорения акт е изведен
извод за съществено отклонение по чл.154, ал.2,т.4 от ЗУТ- нарушение на
технически и санитарно-хигиенни изисквания.
В Заповедта като
фактическо основание за нейното издаване е посочено единствено, че процесната
яма е разположена на отстояние от североизточната регулационна граница на
ПИ от 2.80 м, с което същата се намира в
отклонение от инвестиционния проект и в разрез на изискването на чл.42, ал.2 от ЗУТ. В
Заповедта не се сочи друго фактическо
основание относно правният извод на органа за наличие на хипотеза по
чл.154,ал.2,т.4 от ЗУТ.
От заключението по
допуснатата СТЕ по делото се установи, че в случая
е налице нетрайно материализирани граници на поземлени имоти, като разстоянието,
на което е разположена процесната водоплътна изгребна яма до североизточната регулационна
граница на поземления имот от 2.72 метра,
попада в допустимите норматвни граници на грешка в разстоянието между две подробни точки по чл.
18, ал.4, т.1, б.“а“, във връзка с ал.1,т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри /Наредбата/.
По аргумент на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР нормите на посочената Наредба следва да са приложими
и за УПИ/
XVII-75, кв.14 по ПУП на с.******. В случая
налице е отклонение от предвижданията на инвестиционния проект в частта
„ВИК“, касаеща разположението на
процесната яма от североизточната регулационна
граница на поземления имот, но доколкото по делото се установи, че посоченото
разположение на ямата от 2.72 метра е в допустимите нормативни граници на
грешка в разстоянието между две подробни точки , съгласно чл. 18, ал.4, т.1, б.“а“,
във връзка с ал.1,т.2 от Наредбата, съдът приема за недоказано по несъмнен
начин по делото, че разстоянието между процесната яма и горепосочената граница
на имота е по-малко от 3 метра. По изложените съображения съдът приема
посоченото отклонение от инвестиционния проект за несъществено и същото като
единствено фактическо основание на органа, не
обосновава квалифицирането на строежа като незаконен. В оспорената
Заповед не се сочат други фактически основания, въз основа на които да се приема
от органа, че е налице отклонение от инвестиционния проект, съставляващи
нарушения на технически и санитарно-хигиенни
изисквания и то „съществени“.
Предвид изложеното
съдът приема, че в конкретния случай не е налице такова отклонение от
инвестиционния проект, което да е „съществено“ по смисъла на чл.154,ал.2,т.4 от ЗУТ и процесната яма като част от строежа- еднофамилната жилищна сграда, и от инвестиционния проект на последната, в
частта „ВиК“, неправилно, при липса на всички изискуеми материални
предпоставки по чл.225,ал.2, т.3 от ЗУТ, е била квалифицирана от органа като незаконен
строеж.
На основание
гореизложените съображения, съдът приема оспорената Заповед за постановена при
неправилно приложение на материалния закон и при неизследване на всички факти и
обстоятелства от страна на органа, с оглед правилното разрешаване на конкретния
случай, съгласно задължението му по чл.35 от АПК, във връзка с чл.7 от АПК.
Следва Заповед № РД-3-01-656/ 14.06.2023 г. на Кмета на Община Търговище да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК
следва искането на оспорващия за
присъждане на разноски да бъде уважено. Съдът намира възражението на ответника
за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от 2000 лева за
основателно. Следва на оспорващия да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на 1250 лева, съгласно чл.8, ал.2,т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ
бр.88/04.11.2022г./. По изложените съображения следва на оспорващия да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1752 лева, съставляващи заплатена държавна
такса от 10 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 492 лева и
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1250 лева. Предвид
разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК за заплащането на разноските по спора
следва да бъда осъдена Община Търговище.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2,пр.второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-3-656/ 14.06.2023 г. на Кмета на Община Търговище, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат от М.Д.Д., ЕГН: ********** ***, като незаконен строеж, по
смисъла на чл.225, ал.2,т.3 от ЗУТ- „Водоплътна изгребна яма“ изпълнена в
Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XVII-75, кв.14 по ПУП на с.******, Община
Търговище.
ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на М.Д.Д. ЕГН: ********** ***, разноски по
делото в общ размер на 1752 /хиляда седемстотин
петдесет и два/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател: