Решение по дело №6967/2007 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 371
Дата: 12 февруари 2009 г. (в сила от 7 март 2009 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20073110106967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2007 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 371/12.02.2009 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21 състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. Х.

 

при участието на секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6967 по описа за 2007г., намира следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /1952 г./ от Е.Ф.Д., ЕГН ********** ***, област Варна, чрез адв. Д. Г.,***, срещу Община Варна, представлявана от Кмета, с адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк” №43, за приемане за установено между страните, че ищцата  е собственик на основание придобивна давност при владение, осъществявано от наследодателите на ищцата в периода от 1970г. до 2005г. и впоследствие от ищцата до 29.08.2007 г. /завеждането на исковата молба/ на недвижим имот, представляващ УПИ №VІІ-730 в кв. 17 по плана на с. Казашко, община Варна с площ 700 кв.м., при граници имоти №№ І-729, 728 и от три страни път.

          В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на основание придобивна давност при владение, осъществявано от родителите й Ф. С. Ф. и А.А.Ф. в периода от 1970г. до 2001г., след смъртта на баща й Ф.С. Ф.до 2005г. владението върху имота е осъществявано от майка й А.А.Ф. и от ищцата съвместно и след смъртта на майка й през 2005г. ищцата владее самостоятелно имота, представляващ УПИ №VІІ-730 в кв. 17 по плана на с. Казашко, община Варна с площ 700 кв.м., при граници имоти №№ І-729, 728 и от три страни път.

         Правният интерес на ищцата от водене на иска е обоснован с оглед отказа на Община Варна да издаде удостоверение, че процесният имот не е актуван като държавна или общинска собственост, с цел издаване на констативен нотариалне акт за собственост, който отказ е отменен с решение на ВОС по адм.дело №1774/2004г., впоследствие потвърдено с решение на ВАС по адм.дело №717/2005г., влязло в сила на 01.02.2006г. В отговор на повторната молба от страна на ищцата за издаване на удостоверение, че имотът не е актуван като държавна или общинска собственост, община Варна издава удостоверение от 04.07.2006г., от което е видно, че процесният имот е в процес на актуване с акт за общинска собственост

         Община Варна чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Й. в съдебно заседание изразява становище, че община Варна е собственик на процесния имот въз основа на акт за частна общинска собственост № 3957 от 21.08.2006г., издаден на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

         Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, от фактическа и правна страна приема следното:

         Видно от представените по делото удостоверения за наследници от община Варна, кметство с. Казашко от 05.03.2004г. и от 10.01.2006г. Ф. С. Ф., починал на 12.01.2001г., е оставил като наследници съпруга А.А.Ф.и дъщеря Е.Ф.Д., а А.А.Ф., починала на 10.07.2005г., е оставила като наследник дъщеря Е.Ф.Д..

В подкрепа на твърденията за придобиване на имота по давност са ангажирани гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П. Л. Г., ЕГН ********** и А. Ф. М., ЕГН **********, които съдът кредитира в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. От показанията на св. Г. се установява, че същата е от с. Казашко и познава Ф., наследодател на ищцата, от 5-6 годишна, тоест от около 1951 – 1952г., който оттогава е владял процесния имот и го е обработвал, а след неговата смърт го владеят и обработват наследниците му. Описва границите на имота по следния начин: Т. леля А., от западната страна – шосето към моста на с. Казашко, а от северната и източната страна – черен път. От показанията на св. М. се установява, че същата преди е живяла в с. Казашко, откъдето познава Ф. С. Ф., наследодател на ищцата, и си спомня, че той и съпругата му А.са обработвали имота си, откакто свидетелката е била между 5 и 8 годишна, тоест от около 1948г., а след смъртта им имота се владее и обработва от наследниците им – ищцата Е. и нейното семейство, като владението на имота никога не им е било оспорвано. Границите на имота свидетелката описва така: път, шосе, черен път и съседите А. и бай Т., като пояснява, че имотът се намира близо до езерото.

         От заключението по допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза /06.10.2008г. - в.л. инж. Ц.А./, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че е налице идентичност между имота, който съгласно свидетелските показания се е владял от Ф. С.  Ф. и след неговата смърт от А.Ф. и Е.Д.,*** по плана на с. Казашко, община Варна, с площ от 700 кв.м. и граници: №№ І-729, 728 и от три страни път.

         В разписния лист към КП на с. Казашко от 1985г. /л. 58 от делото/ като собственик на УПИ 730 е вписан наследодателя на ищцата Ф.С. Ф.

         Видно от удостоверение от областната управа на област Варна, издадено на 23.05.2007г., за процесния имот няма съставен акт за държавна собственост за периода от 01.06.1996г. до момента на издаване на удостоверението.

         Процесният имот е актуван като частна общинска собственост с акт № 3957 от 21.08.2006г., издаден на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

         Съдът счита, че предвид заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и събраните гласни и писмени доказателства, се приема, че е налице идентичност между имот, представляващ УПИ VІІ-730 в кв.17 по плана на с. Казашко, община Варна, с площ от 700 кв.м. и граници: №№ І-729, 728 и от три страни път и владяния от ищцата Е.Ф.Д..

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че по отношение на ищците е налице хипотезата на осъществявано в режим на СИО недобросъвестно владение по смисъла на 68 от ЗС поради липсата на годен да ги направи собственици правен акт. Субективния елемент на владението се предполага от обективния съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗС. Чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че владелецът става собственик след изтичане на 10 години от установяването на фактическата власт. От 1970г., който се явява началния момент на осъществяване на владение върху процесния имот съгласно твърденията в исковата молба, потвърдени от събраните по делото гласни доказателства, до 01.06.2006г. осъществяваното владение е годно за придобиване на имота по давност. Десетте години владение са изтекли на 31.12.1980г. и наследодателите на ищцата Ф.С.Ф. и А.А.Ф. са станали собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност при осъществявано от тях недобросъвестно владение.        

Представеният по делото от ответната страна акт за общинска собственост не би могъл да легитимира сам по себе си безспорно община Варна като собственик на процесния поземлен имот, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост не е проведено успешно доказване на факта, че имота е придобит по някой от способите по чл. 34 от ЗОС. В настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства по отношение придобиването на имота от ответника община Варна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, като същият има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е посочено годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината, но не и когато вместо основание е посочен не факт, а само правна норма.

С оглед на изложеното съдът намира, че искът на Е.Ф.Д. с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /1952г./ се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като се признае по отношение на Община Варна, че ищцата е собственик на процесния имот.

         Поискано е присъждане на разноски от ищцата и предвид изхода от спора и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ГПК /1952г./ следва да й бъдат присъдени 87 лв. направени по делото разноски за съдебно-техническа експертиза и заверени преписи.  Поради непредставянето от страна на ищцата на доказателство за заплатения адвокатски хонорар, разноски  за процесуална защита по делото не следва да бъдат присъждани.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Варна, че Е.Ф.Д., ЕГН **********,***, област Варна, е собственик на следния поземлен имот: УПИ №VІІ-730 в кв. 17 по плана на с. Казашко, община Варна с площ 700 кв.м., при граници имоти №№ І-729, 728 и от три страни път на основание чл. 97, ал.1 от ГПК /1952г./.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Ф.Д., ЕГН **********,***, област Варна, сумата от 87 лв. /осемдесет и седем лева/ разноски по делото, на осн. чл.64, ал.1 във вр. с чл.63, ал.4 от ГПК /1952 г./

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението.

           

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: