НОХД № 1669/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подс. А.Д.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.183 ал.1 от НК затова, че в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, след като е била осъдена с Решение № 62/2014 г., постановено по гражданско дело № 437/2014 г., по описа на Районен съд - Кърджали, влязло в сила на 24.10.2014 г., да издържа свой низходящ - П.Е.Л., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Е.М.Л., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 56 месечни вноски, по 80 лева всяка, за периода от месец ноември 2014 г. до месец юни 2019 г., включително, всичко общо в размер на 4480 лева.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК.

          Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Признава се за виновна по обвинението, признава фактите по ОА и се отказва от събиране на доказателства за тези факти.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите  на  чл.301 от НПК,  като прие  за  установено  следното:

На неустановена дата през 2007 г. св. Е.Л. заживял на семейни начала с подс. А.М.. В следствие на това на *** год. М. родила син - П.Е.Л., който бил припознат от своя баща. Тримата живеели заедно, но през 2014 г. отношенията между подс. М. и св. Л. се влошили и те се разделили. Детето останало с бащата в гр. Кърджали, а подс. М. ***.

По силата на съдебно решение № 62/03.10.2014 г., постановено по гр. д. № 437/2014 г., по описа на Районен съд - Кърджали, влязло в сила на 24.10.2014 г., подс. А.М. била осъдена да плаща издръжка на своя низходящ  в размер на 80 лв. месечно, чрез неговия баща и законен представител.

Въпреки факта на осъждането си подс. А.М. не заплащала определената й издръжка, чийто общ размер до момента на повдигане на обвинението по настоящото производство в ДП възлизал на сумата от 4480 лева, равняващи се на 56 бр. месечни вноски, за периода от месец ноември 2014 г. до месец юни 2019 г., включително. През този период от време детето П.Л., заедно с баща си св. Е.Л. живяли в гр. Кърджали, а след това се преместили в гр. Пазарджик, където следвало да се изплаща издръжката от подс. А.М..

На 01.02.2019г. св.Е.Л. сезирала с жалба прокуратурата, като било отпочнато настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът установи от самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят самопризнанието – показанията на св.Е. Л., както и от писмените доказателства приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват. Поради непротиворечивостта на доказателствата по делото не се налага техният подробен анализ.

При тези данни съдът прие, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като, след като е била осъдена с Решение № 62/2014 г., постановено по гражданско дело № 437/2014 г., по описа на Районен съд - Кърджали, влязло в сила на 24.10.2014 г., да издържа свой низходящ - П.Е.Л., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Е.М.Л., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 56 месечни вноски, по 80 лева всяка, за периода от месец ноември 2014 г. до месец юни 2019 г., включително, всичко общо в размер на 4480 лева.

          Авторството на деянието и другите обстоятелства по време и място на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи на състава на престъплението-съзнавала е, че е осъдена с влязъл в сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка на детето си П., чрез неговия баща и законен представител. Макар и да е бил финансово затруднена през посочения по–горе  период, което се установи безспорно, тя  все пак е ималя възможност за трудова заетост и съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я  е плащала, набавяйки средства по какъвто и да де друг законен начин е предвиждала конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата индивидуализация.

Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока предвид това, че е насочено против интересите на рождени  деца. Обществената опасност на конкретното деяние се завишава от немалкия размер на дължимата и неплатена издръжка. Обществената опасност на самия деец е относително ниска, доколкото подсъдимата не е осъждана и криминално проявена. По местоживеене е неутрално охарактеризирана.

 Причината за извършеното престъпление следва да се търси в личността на подсъдимата, в незачитането на установения правов ред, както в ниския жизнен стандарт, който тя поддържа, който пък е една рефлексия от липсата на образование и перспективи да по-добра социална реализация.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, направеното самопризнание, недоброто материално положение и имотно състояние на подсъдимата, доколкото в противния смисъл не са събрани данни, фактът, че е безработна, както и това, че има и друго дете от друг мъж, за което също дължи родителски грижи и издръжка. Отегчаващо отговорността обстоятелство – високия общ размер на неплатената издръжка.

С оглед на горното и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът  даде  превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.М. наказание по втората алтернатива на осъществения престъпен състав, като я осъди на пробация. При определяне на конкретните пробационни мерки,  съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и данните за личността на подсъдимата, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществени въздействие. Всички мерки бяха наложени за срок от по една година.

Съдът наложи първите две мерки  като  задължителни, а тази по т.4 на чл.42а ал.2 от НК наложи, като прие, че посредством нея ще се катализира процесът на формиране на нова ценностна система на извършителя, целяща привързването му към общественополезен начин на живот. Ще се даде и възможност да придобие подходяща за него професионална квалификация, което пък ще разшири възможностите му да намери работа, да полага труд, да реализира доходи и да заплаща за в бъдеще дължимата издръжка.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: