О П Р E Д
Е Л Е Н И Е
№ ……….
Гр. В., 11.04.2019
година
Административен съд – гр. В., ІІІ състав, в закрито заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия
Дарина РАЧЕВА административно дело № 1305/18 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по молба на „М. груп био“ ЕАД – гр. С.,
ЕИК ххххххххх, за изменение на Решение № 2290/23.11.2018 г. в частта за
разноските, към които се иска да бъде добавен платеният от дружеството ДДС
върху адвокатското възнаграждение.
Ответната страна – Началникът на Митница В. – в депозиран
чрез процесуален представител писмен отговор, изразява становище за неосН.телност
на молбата. Счита, че молбата за изменение не следва да бъде уважавана, тъй
като в полза на жалбоподателя, който е регистрирано по ЗДДС лице е възникнало
право на данъчен кредит.
Съдът, като обсъди искането и доказателствата в
преписката, намира за установено следното:
Искането е подадено от лице с правен интерес –
жалбоподател в основното производство. Направено е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото е допустимо, а разгледано по същество – неосН.телно.
С Решение №
2290/23.11.2018 г., постановено по адм.д. № 1305/2018 г. по описа на
Административен съд – В., съдът е отменил Решение №
32-111446/18.04.2018 г. към MRN
18BG002005H0001985/07.02.2018 г. на Началника на Митница В.,
издадено срещу „М. груп био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ххххххххх, и е присъдил на
последното съдебно-деловодни разноски в размер на 730 лева, формирани като сбор
от платената д.т. 50 лева, възнаграждение за ССЕ 150 лева и платената сума за
правна услуга в размер на 530 лева. Съдът е отказал присъждане на разликата от
106 лева до претендираната сума за адвокатско възнаграждение от 636 лева, като
е изложил мотиви, че тя представлява начисления във фактурата ДДС, за който в
полза на жалбоподателя – регистрирано по ЗДДС лице – е възникнало право на
данъчен кредит и присъждането на хонорара с ДДС би довело до неосН.телно
възстановяване на ДДС повторно – веднъж чрез приспадане по механизма в ЗДДС, и
втори път – чрез присъждането й.
Съдът
намира, че не са налице осН.ния за изменение на решението в частта за
разноските. Не се твърди допусната сборна или фактическа грешка. Изложени са доводи,
че дължимият данък се начислява върху възнагражденията по Наредба № 1/2004 г. и
се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС, както и че ползването на данъчния кредит
не е задължение, а право на данъчнозадълженото лице, което в случая не е
доказано, че е упражнено, и ако то не бъде упражнено, дружеството има право на
присъждане на начисления ДДС върху адвокатския хонорар.
Тези
доводи са неосН.телни. В случая се претендира присъждането не на платено
адвокатско възнаграждение, а присъждане на ДДС, начислен във фактура за
адвокатско възнаграждение, издадена от регистриран за целите на ЗДДС доставчик
по реда и при условията на ЗДДС. При това положение, предвид действието на
механизма на ДДС, регистрираният по ЗДДС получател на фактурата възстановява
или приспада начисления и внесен данък по получената доставка, тоест този данък
не представлява направени разноски, подлежащи на присъждане. Целта на
присъждането на съдебни разноски не е да даде допълнителна възможност или избор
на спечелилата делото страна по какъв ред да получи сумата на данъка, а да
възстанови само действително направени разходи, каквито начисленият ДДС,
създаващ право на данъчен кредит за регистрираните по ЗДДС получатели, не е.
Дали данъчнозадълженото лице ще упражни или няма да упражни това право, след
като такова е възникнало за него в резултат от начисляване на данъка във
фактурата, не може да е предмет на съдебен контрол на етапа на присъждане на
разноски, още повече, че това право може да бъде упражнено не само в данъчния
период, в който е възникнало, но и в един от следващите дванадесет данъчни
периода (чл. 72, ал. 1 от ЗДДС), които може и да не са изтекли до произнасянето
по разноските. С присъждането на ДДС под формата на разноски съдът няма
правомощие да отнеме на данъчнозадълженото лице правото на приспадане и по този
начин да предотврати неосН.телното обогатяване в случай на упражняване на
правото на данъчен кредит едновременно с присъждането на ДДС като съдебни
разноски.
Това
разрешение е съобразено и с най-Н.та практика на ВАС, който възприема, че
начисленият ДДС следва да бъде редуциран от адвокатското възнаграждение
съгласно разясненията, съдържащи се в решението на СЕС по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 (в този смисъл решения по адм.д. № 14753/18, адм.д. №
14601/18 на І отделение на ВАС).
Въз осН. на гореизложеното и на осН.ние чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ без
уважение искането на „М. груп био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ххххххххх,
за изменение на Решение №
2290/23.11.2018 г., постановено по адм.д. № 1305/2018 г. по описа на
Административен съд – В., в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните.