Р Е Ш Е Н И Е
№ 260688, 21.05.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 851 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна
жалба на Б.И.Т. против Решение № 261131/04.11.2020г., пост. по гр.д.№
10091/2020, ПРС, с което е признато за установено, че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2843/ 05.04.2019 г., издадена по частно
гр. дело № 5154/2019 г. на ПдРС, Б.И.Т. дължи на А.Д.К. сума от 5000лв., представляваща
неплатена сума по запис на заповед, издаден на 28.12.2017 г., платим на падеж –
28.01.2018 г., без протест, ведно със законната лихва, начиная от 03.04.2019 г.
до изплащане на вземането, като се присъдени и разноски.
Жалбоподателят от
Б.Т. е останала недоволна от така постановеното решение, като го обжалва изцяло.
Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но е направил погрешни
правни изводи, като и неправилно не е отчел даденото съгласие на ищцовата страна
по чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Сочи, че от една страна ищецът се е съгласил с разпита
на свидетели, а от друга съдът е допуснал тези доказателствени искания, поради което
и неправилно не е обсъждал в решението си събраните такива. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск.
Евентуално моли за връщане на делото за ново разглеждане.
Въззиваемата страна
А.Д.К. не взима становище.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от
постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който
му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на предявения иск.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед по реда на чл.417 от ГПК.
Предвид
приложеното ч.гр.д.№ 5154/19, ПРС,
по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление на А.К. против Б.Т. се
доказва допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че представеният
запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити и е редовен от външна
страна, поради което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Приел е, че
страните са въвели съществуването на каузално правоотношение – договор за заем
от 28.12.2017г., като в самия договор е записано, че сумата е предадена.
Установил е и че представеният запис на заповед обезпечава този договор. По
отношение възражението на ответника, че е погасил задължението си е приел, че
по делото не са ангажирани годни доказателства за установяване на погасяване на
поетото с писмен акт задължение, като в тази връзка събраните гласни
доказателства са недопустими. При тези
изводи е уважил предявения иск.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира единствено върху
неуваженото възражение за погасяване на задължението, като се поддържа, че
ищцовата страна е дала съгласие за събиране на гласни доказателства.
Съгл. нормата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК свидетелски показания са
недопустими за установяване погасяването на установени с писмен акт парични
задължения. Законодателят е въвел изключение от това правило в ал.2 на същия
член в случаите на изрично съгласие на страните. Следователно в настоящия
случай е безспорно, че задължението е установено с писмен акт, при което за да
е допустимо събирането на гласни доказателства за установяване факта на
погасяване на вземането е необходимо другата страна да е дала изрично, дадено
специално с тази цел съгласие за събиране на тези доказателства. Мълчаливо
съгласие или липса на противопоставяне не са действия, които могат да се ценят
като взето специално отношение на страната по въпроса за допустимостта на
гласните доказателства. При проверка на протоколите от проведените съдебни
заседания се установява, че в първото по делото съдебно заседание , проведено на 20.05.2020г., след доклада по
делото и доказателствените искания на страните, сред които искането на
ответницата Т. за допускане до разпит на двама свидетели, които да установят
сключването на договор за заем и изплащането на заемната сума, ищецът е заявил
изрично, че няма възражения за допускането на свидетели. Такива са били
допуснати с определение в същото съдебно заседание. С оглед на тези фактически констатации,
настоящата инстанция намира, че е налице дадено изрично съгласие по смисъла на
чл.164, ал.2 от ГПК от страна на ищеца по делото, поради което и събирането на
гласни доказателства за установяване погасяване на задължението по писмения
договор за заем е допустимо доказателствено средство. Изводът на
първоинстанционния съд за недопустимост на събраните гласни доказателства е
неправилен. Предвид това следва да се обсъдят събраните пред първата инстанция
свидетелски показания на свидетеля В. Т.
Т. твърди, че до 2017г. е живял на съпружески
начала с Б.Т. и имат общо дете. От нея знае, че след раздялата им е взела пари
на заем от А., но не знае точната сума. Твърди, че лично е ходил четири пъти
при А. и му е предавал по 250лв., както и че е придружавал бившата си жена още
7/8 пъти , когато тя е връщала заема на А., като обичайната вноска е била
250лв.
При липса на други доказателства, които да внесат съмнение в достоверността
на показанията на свидетеля, съдът приема за доказано да е върната сумата от
1000лв. , която е сбор от четирите
вноски предадени лично от свидетеля Т. за връщане на заема. За остатъка от
4000лв., съдът намира, че не се доказва да е бил върнат. Действително свидетелят твърди да е
присъствал на предаване на суми от Б.Т. на кредитора А.К., но показанията му са
твърде неопределени както за броя на вноските, така и за размера им. Не се
доказва нито колко пъти са извършвани тези погашения, нито в какъв точно
размер. Недопустимо е съда да определя приблизително погасената сума, т.к.
погасяването на едно задължение е винаги конкретно и точно.
Ето защо следва да се приеме , че
предявеният иск за установяване на дължимостта на сумата от 5000лв. по записа
на заповед, издаден като обезпечение на договора за заем между страните, е
основателен и доказан до размер от 4000лв., а до пълния размер от 5000лв. се
явява неоснователен, поради извършено плащане.
Постановеното решение се явява неправилно и незаконосъобразно в частта, в
която искът е уважен над сумата от
4000лв., поради което следва да бъде отменено.
По разноските
Страните не са претендирали разноски за въззивното производство, поради
което и такива няма да се присъждат.
По отношение на дължимата ДТ за въззивното производство, доколкото
жалбоподателката е освободена от внос на такава, то въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати ДТ за уважената част от жалбата или сумата от 20лв.,
платима в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на ПдОС.
Определените разноски в първоинстанционното решение, дължими от Б.Т. на А.К.
следва да бъдат намалени от 800лв. на 640лв. и от 700лв. на 560лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 261131/04.11.2020г., пост.
по гр.д.№ 10091/2020, ПРС, в частта, в която е признато за установено, че със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2843/ 05.04.2019 г., издадена
по частно гр. дело № 5154/2019 г. на ПдРС, Б.И.Т., ЕГН **********, дължи на А.Д.К.,
ЕГН **********, сума над 4000лв. до претендираната сума от 5000лв., представляваща
неплатена сума по запис на заповед, издаден на 28.12.2017 г., платим на падеж –
28.01.2018 г., без протест, ведно със законната лихва, начиная от 03.04.2019 г.
до изплащане на вземането; както и в частта, в която Б.И.Т., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на А.Д.К., ЕГН **********,
сумите за разноски над 640лв. до 800лв.
и над 560лв. до 700лв.., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.К., ЕГН **********, против Б.И.Т., ЕГН **********, иск за признаване за установено,
че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2843/
05.04.2019 г., издадена по частно гр. дело № 5154/2019 г. на ПдРС, Б.И.Т., ЕГН **********,
дължи на А.Д.К., ЕГН **********, сумата от 1000лв., съставляваща разликата над
дължимите 4000лв. до претендираните 5000лв., представляваща неплатена сума по запис
на заповед, издаден на 28.12.2017 г., платим на падеж – 28.01.2018 г., без протест,
ведно със законната лихва, начиная от 03.04.2019 г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 261131/04.11.2020г., пост. по гр.д.№
10091/2020, ПРС, в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: