Решение по дело №698/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 338
Дата: 20 декември 2023 г. (в сила от 20 декември 2023 г.)
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700698
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 338

гр. Русе, 20 декември 2023 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 13 декември 2023 год. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №698…… по   описа   за  2023  година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано след предявена от Е.Б.К. *** жалба, насочена срещу Решение № 744/20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на област Русе, постановено от Министерски съвет на Р България.

Оспорването е касателно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждена част от имоти, собственост на лицето, а именно: Поземлен имот с идентификатор 57368.19.520, находящ се в с. Полско Косово, община Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 9.999 дка и площ за отчуждаване - 1,013 дка, което в административния акт е определено на 983 лева.

В жалбата и в допълнително становище от адвокат-пълномощник Н. И., ВТ АК се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно определеният размер на паричното обезщетение с него. Жалбоподателят счита, че то е занижено и несъобразено с нормативните изисквания за определянето му. Определената оценка в решението на МС на Р България не представлявала равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Тя не съответствала на пазарната цена на земеделските земи в землището на с. Полско Косово, обл. Русе. В становището на адвоката-пълномощник се оспорва и заключението на вещото лице по назначената и приета експертиза.

Претенцията е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно размера на обезщетението. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, в придружителното до съда писмо вх. № 5237/29.11.2023г., с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител -  гл. юрисконсулт Б. Б., в писмена молба вх. № 5343/04.12.2023  по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище от пълномощник ст. юрисконсулт Р. Славчева, с вх. №5313 от 01.12.2023 г. по описа на съда, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, не представя становище по спора.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,  намира  жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи :

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на област Русе, постановено от Министерски съвет на Р България, в частта, досежно определеното с това решение парично обезщетение за отчужден имот, собственост на Е.Б.К., а именно: ПИ с идентификатор 57368.19.520, находящ се в с. Полско Косово, община Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 9.999 дка и площ за отчуждаване - 1,013 дка посочен  в позиция 52 на Приложение към т.1 на Решение № 744/20.10.2023г.

Посоченият земеделски имот е собственост Е.Б.К., ЕГН **********, видно от приложения по преписката нотариален акт, вписан под №26, том 5, вх. рег. № 1650 от 30.04.2013 г. на СВ при БРС /№137, том 4, рег. №2940, дело №420 на нотариус №567 с района на действие РС-Бяла/  и скица на ПИ, издадена от СГКК-гр. Русе (л.224 от преписката, л.16 от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със  ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По приложението на материалния закон:

Отчуждаването на имотите, собственост на дружеството-жалбоподател, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.

За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност като два алтернативни варианта по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост или да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда.  Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.

В хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Бачовски консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-14574 от 02.12.2022 г. От изготвената в хода на административното производство експертна оценка (л.81 и сл. от адм. преписка), въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., със сходни характеристики, в същото землище, определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред като  цената на декар за ниви, находящи се в землището на село Полско Косово е от 970.81 лева. На тази база, за отчуждения собствен на физическото лице Е.К. земеделски имот, площ за отчуждаване - 1,013 дка посочен  в позиция 52 на Приложение към т.1 на Решение № 744/20.10.2023г. на МС на РБ, отнасящ се за землището на с. Полско Косово, обл. Русе, е определено обезщетение в размер на 983 лева.

 В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото,  съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задача, посочена конкретно в определението за насрочване разглеждане на спора в открито съдебно заседание. Задачата към вещото лице бе да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените поземлени имоти, съобразно изискванията на ЗДС. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.

Според заключението на оценителната експертиза, стойността на земята, т.е. пазарната цена към 02.12.2022 г. за 1 дка земеделска земя - нива в землището на с. Полско Косово, обл. Русе е 970.81 лева (Деветстотин и седемдесет лева 81 ст.).

Съответно, стойността на  Поземлен имот с идентификатор 57368.19.520, находящ се в с. Полско Косово, община Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 9.999 дка и площ за отчуждаване - 1,013 дка, посочен  в позиция 24 на Приложение към т.1 на Решение № 744/20.10.2023г. на МС на Р България, е определено на 983 (Деветстотин осемдесет и три) лева.

Заключението съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на закона.

Вещото лице, по предоставените данни от СВ-гр. Бяла, е изследвало сделките със земеделски земи – ниви в землището на с. Полско Косово за относимия период 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г.  Ползвало е  пазарни аналози по три от всичките представени от СлВп осемнадесет броя нотариални актове и постановления за възлагане, тъй като само тези 3 отговаряли на изискванията на ЗДС (същите сделки са ползваните  като пазарни аналози и при оценяването в хода на административното производство).

Настоящата инстанция намира и, че експертизата правилно е съобразила изискванията, формулирани в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, определяйки пазарната цена на отчуждения имот по критериите, посочени в тази норма във връзка с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС.

Както посочихме, съгласно заключението, прието по делото, пазарната стойност на отчуждения Поземлен имот с идентификатор 57368.19.520, находящ се в с. Полско Косово, община Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 9.999 дка и площ за отчуждаване - 1,013 дка, е 983 (Деветстотин осемдесет и три) лева.

Определеното парично обезщетение този имот в оспореното решение на МС е в пълно съответствие с определената от вещото лице пазарна оценка и е равностойно по смисъла на ЗДС. Затова решение на МС в оспорената от  Е.Б.К. част е законосъобразно, а жалбата – неоснователна.

По отношение на възражението, в депозираното на 12.12.2023г. становище от адв. И., пълномощник на жалбоподателя К., съдът се произнесе изрично в съдебно заседание, като прие, че заключението и оценката, извършена от вещото лице са изцяло съобразени с изискванията на ЗДС. Затова и доводите в това становище са неоснователни и не следва да се уважат.

По отношение разноските.

Предвид изхода на делото  – отхвърляне на оспорването и съобразно чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК се дължат разноски на ответника – МС на Р България и на  заинтересованите лица, за които актът е благоприятен - Министър на регионалното развитие и благоустройството и Министър на финансите. Претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника и заинтересованите страни  следва да бъде в минимален размер на 100 лева, предвид еднотипния характер на водените дела по обжалване на решението на МС. Разноски в този размер следва да се присъдят на всяка от поискалите и имащи право на такива страни, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като досежно заинтересованите страни те се присъждат в полза на Министерствата.

Решението по настоящото дело е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.К. ***, ЕГН ********** против Решение №  744 от 20.10.2023г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – В. Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр. Бяла в частта, в която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждения за държавна нужда за изграждане на обекта поземлен имот с идентификатор 57368.19.520, находящ се в с. Полско Косово, община Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 9.999 дка и площ за отчуждаване - 1,013 дка, посочен  в позиция 24 на Приложение към т.1 на Решение № 744/20.10.2023г. на МС на Р България.

Осъжда Е.Б.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Министерският съвет на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Осъжда Е.Б.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Осъжда Е.Б.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Министерство на финансите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Решението е окончателно.

 

 

Съдия: